Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Лема и Дилема на (не)сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Лемата на (не)сигурността
| Лема и Дилема на (не)сигурността Понятията Лема CXII и Дилема CXIII на (не)сигурността са особено актуални за проникването в същността на сигурността. Лемата на (не)сигурността гласи: „При сходни състояния на [ повишена] несигурност различните системи реагират по сходен начин”. При (повишена) несигурност хората (общностите, обществата) си приличат удивително, тяхното състояние и реакциите им са подобни: стрес, страх, отчаяние, чувство за безизходица, повишена мнителност, раздразнителност, ранимост, неспособност за вярна преценка. Колкото повече се задълбочава несигурността, толкова по-малко значение има каква е била първопричината за нея — дали е чужда агресия, природно бедствие, влошаване на здравето, финансови затруднения, емоционален срив или нещо коренно друго. Човек губи мотивация, ръцете му се отпускат, всичко изглежда напразно, без смисъл. Обратното, при сигурност всички хора са различни. Тогава е твърде важна първопричината — какво именно е направило този или онзи човек по-сигурен. Ако перифразирам знаменитото първо изречение на великия роман на Лев Толстой „Ана Каренина”: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему...” 241 , то може да се каже, че всички индивиди в състояние на несигурност си приличат, всеки индивид в състояние на сигурност е сигурен по своему. Ако се вникне в съдържанието на характеристиката „по-сигурен”, тогава ще се окаже, че при гарантирана сигурност „по-сигурен” означава вече по- здрав, или по-богат, или по-уверен, или по-влюбен, по-успешен, по-властващ (точно затова Димитър Йончев пише: „Стремежът към властта, който много често се представя като всеобщ принцип, като стремеж към надмощие, е всъщност борба за сигурност — за собствената сигурност и за контрол върху чуждата сигурност” 242 ) и т.н. Подчертава се най-често тъкмо онова, което преди това е липсвало на човека и го е карало да се чувства несигурен. В отличие от несигурността, където нейните различни източници от един момент нататък въздействат еднакво (сходно), при сигурността различните ù източници въздействат всеки по своему (нееднакво). Подобрявайки един аспект на сигурността, даден източник може да окаже благотворно влияние и на някои други аспекти. Професионалният успех, например, би могъл да породи стремеж за емоционални завоевания, но това не винаги е задължително. Даже при изключително добре гарантирана сигурност някои неща у човека могат да вървят отлично, а някои — едва-едва. Подемът в едно отношение рядко води до подем във всички други отношения, за разлика от несигурността, когато рухването на една опора повлича цялата оценка за сигурността към общо стресово, паническо състояние на несигурност. Сигурността е комплексно, интегрално понятие. Тя е като дъгата — има различни цветове, всеки от тях е ярък, обособен, отличим от другите, но дъгата се възприема като единно цяло. Сигурността също се възприема като единно подлежат на цензура (чл. 40, ал. 1); Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации (чл. 43, ал. 1); Гражданите могат свободно да се сдружават (чл. 44, ал. 1); и т.н. (вж. http://bgzakoni.com/docs/KONSTITUCIQ_na_Republika_Bylgariq.htm ). CXII Лема — помощна теорема, доказано твърдение, което е полезно не само по себе си, а за доказване на други твърдения. CXIII Дилема (двойна лема) — ситуация с две противоположни твърдения, изключващи възможността да е вярно трето, различно от тях; умозаключение, съдържащо две взаимноизклюващи се предположения; необходимост да се избере само едната от две противоположни възможности. 123 цяло. От нея не може да бъде премахната без фатални последици нито една съставляваща, нито „един цвят”. Ако рухне някоя съставляваща, тя ще доведе до рухването на сигурността на системата. Може би ще бъде по-ясно, ако за малко думата „сигурност” се замени с „щастие” (защото „сигурен съм” има двоен смисъл: „в състояние на сигурност съм” и „убеден съм [че нещо е така])”. Тогава може да се каже, че ако човек е нещастен в едно много важно за него отношение, то той е нещастен във всички други отношения — това означава, че при нещастието рухването на една опора повлича целия психологически градеж. Докато ако човек е щастлив в едно много важно за него отношение, от това изобщо не следва, че той е щастлив във всички други отношения. Което означава, че изпитването на щастие по един конкретен повод не води до изпитване на щастие по всички други приоритети. Да вземем четирима души с нормално материално състояние, любимо същество, поетичен талант и добро име на честен човек. Всеки от тях обаче държи на едно от тези четири неща най-много (първият от тях държи най-много на материалното състояние, вторият — на любовта, третият — на поетичното признание, четвъртият — на доброто си име) и ако го загуби, изпада в състояние на повишена несигурност. Да допуснем, че точно това се случва — всеки от тях губи точно онова, на което държи най-много и загубата на което го тласка в несигурност. Четиримата изпадат в сходни състояния на повишена несигурност, макар породена от различни причини (различни спускови механизми) и реагират на това състояние по сходен начин — отчаяние, депресия, стрес, обезверяване. Първият човек обеднява, смазан е от страха от утрешния ден, поради изпадането в бедност, и нищо друго не го радва — ни обичта на любимото същество, ни признанието на неговия поетичен талант, ни похвалите за неговата честност. Той се намира в повишена несигурност заради връхлетялата го мизерия и това се отразява на цялостното му психическо и физическо състояние. Вторият човек е изоставен от любимата си, смазан е от нейната изневяра и нищо друго не го радва — ни доброто му материално състояние, ни признанието на неговия поетичен талант, ни похвалите за неговата честност. Той се намира в повишена несигурност заради връхлетялата го самота и това се отразява на цялостното му психическо и физическо състояние. Третият човек е осмян от литературната критика и четящата публика, смазан е от отричането на поетичния му талант и нищо друго не го радва — ни доброто му материално състояние, ни обичта на любимото същество, ни похвалите за неговата честност. Той се намира в повишена несигурност заради връхлетялото го пренебрежение като поет и това се отразява на цялостното му психическо и физическо състояние. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|