Станислав симеонов; тодор андонов като българи

Ш. А, чак герои! Човек като е уморен, не му е до геройски пози. Като си свърши работата и започне да се чувства като герой, малко изпреварва събитията. Героизацията става след време, а със времето нещата се забравят. Ние ще си ги спомняме, ще видим след време дали и за кого ще сме герои, но аз обичам да казвам, че съм един домашен юнак. Важното е в собствените си очи да си нещо. Не чак Марко Кралевичи, но все пак нещо. Намислихме, организирахме, направихме! То това е юнаклъка! Мисията, която един мъж може да си постави и изпълни в живота е тази, да го прави в този свят. Като намислиш нещо - правиш го и толкова. А дали е юнашко, отделна работа.

Л.Т. Стана ли както го бяхте мислили?

Ш. Стана малко по-трудно. Последните два дни разбрахме, защо са ни мислили за луди. Голям зор и студ и баири... Иначе, нямахме колебание - бяхме решили да стигнем и стигнахме. Издържахме.

Л.Т. И всичко както си беше по план?

Ш. Да! направихме го точно на датата, точно както и когато трябваше. Понеже с Тошо сме стари юнаци и нямаме право на грешка, като сме решили нещо трябва да го доведем до край, защото втори опит може и да няма.

Л.Т Кое беше най-силното усещане? Едно от тях.

Ш. Как да кажа - те се помнят нещата, но се натрупват и затрупват. Може би, като мине време нещата се избистрят и се отделят по-важните. Последните дни се помнят най-много. Аз лично последните два дни ще ги помня, защото тези два прехода

ми изкараха и душевните и физическите сили. На всичко отгоре, Тошо закъса с крака - някакво разтежение на мускул. Съвсем натежа въртенето а и голям студ беше по планините на Южна Чехия.

Л.Т. Днешния последен ден е върха на сладоледа, нали?

Ш. Да, върха на сладоледа е! Или по-добре пяната на бирата. На нея ще наблегнем главно, защото е грехота да не я опита човек, точно в Прага. Целия след обяд ще бъде за разглеждане на града, но вечерта, вече с приятели, ще се съберем в "Стария фар". Има тук такава кръчма и ще бистрим работата на бира.

Л.Т. Разбрах че днес е ден за символични действия и свещенодействия в Прага.

Ш. Да, така е! Така ще бъде. То май не бива предварително за тази работа, но все едно... Ще направим малка занаятчийска работилница. Нали от Прага трябва да занесем нещо обратно и понеже си имаме патронен благодетел - министър Паси, ще му направим един подарък - прашка. От Прага щом ще е, значи прашка, ама бойна, като онази на Давид.

Л.Т. Там ли ще я направите?

Ш. Там, на Карлов мост, пред камерата ще я изработя и ще я връчим официално със свидетелство от консула.

Л.Т. На министър Паси?

Ш. Да, на министъра.

Л.Т. Като се върнете... И като стана /гума за връщане, кога си идвате?

Ш. Утре тръгваме и предполагам, че в петък ще си бъдем в Шумен.

Л.Т. В събота ще чакаме твоето предаване "Шестък".

Ш. Дано! Ако е рекъл Господ, предполагам че ще можем. Не се предвижда тежка програма по завръщането. Евентуално едно посрещане само и ако е така да чакат слушателите своя юнак Слави вече в качеството му на "пражия" - не хаджия, все още. Но пражия от Прага се връща.

Л.Т. Доскоро тогава и лек път!

Ш. Доскоро Лили на теб довиждане, а на слушателите -дочуване!

ИНТЕРВЮ, ДАДЕНО ОТ ТОДОР АНДОНОВ ПРЕД СТЕЛА ДАВИДОВА -ЖУРНАЛИСТКА ОТ СПИСАНИЕ "БЪЛГАРИ" - ОРГАН НА БЪЛГАРСКАТА

ДИАСПОРА В ЧЕХИЯ

1. Господин Андонов, съпругата ви казва по повод на вашето пътешествие пред в. "Стандарт", че "Луд умора няма". Изморени ли сте след такова дълго приключение? Разкажете ни за "лудостта" седмици наред да седите на колело, преминало 1300 километра по пътищата на Европа?

Ако ме питате за физическата умора, естествено е, че 1300 километра яздейки велосипед с 25 килограма наднормено тегло натрупват голямо количество умора, но най-вече в мускулите. Аз съм човек на интелектуалния труд и в ежедневието си по-често ме боли глава от преумора, отколкото да имам мускулна треска. Така че това пътуване, независимо от споменатата умора е една почивка от ежедневието. Но същевременно тази почивка е изключително активна. Велосипедът е едно прекрасно превозно средство, а особено когато той е двоен, пътуващият може да споделя впечатленията си със своя другар и в разговора пътят е по-лек. Освен това скоростта е такава, че не профучаваш край хората, а има достатъчно време да размениш някоя реплика с тях. Това също помага на пътуването. През целия път аз и моят партньор Станислав Симеонов обсъждахме местата през които минавахме. Той ми разказваше това, което аз не мога да видя, а аз му споделях това, което чувствам. Освен това контактувахме и с много хора, единствено в Унгария езиковата бариера ни затрудняваше, но на помощ идваха други изразни средства. Така че комуникацията беше пълна. За такава "лудост" човек с удоволствие би се откъснал от ежедневието си. Такава "лудост" зарежда един творец да създаде нови и по-добри произведения. Такава "лудост" ни прави по-добри.

2. Какво не може да постигне човек п къде са според вас границите на човешките възможности?

Човек не може да надскочи себе си. А човешките възможности са безгранични. Никой не знае какво може, трябва един импулс, един повод да се отприщят неподозирани в него възможности. Ето аз поради заболяване бях лишен от удоволствието в продължение на 20 години да яздя велосипед, а и от много други неща. Благодарение на този поход аз се убедих, че в себе си имам издръжливост, която не съм подозирал. Голяма част от лекарствата, които бях принуден да приемам, вече са минало. Разбрах, че свободното движение е най-здравословно във всякаква житейска ситуация. Това се отнася както за отделния индивид, така и за всеки народ.

Границите са тези, които трябва да бъдат премахвани, а ние с нашия велопоход показахме един от начините как да стане това.

3. Имате ли понякога страхове, че желанието, идеята, мечтата, към която се стремите е недостижима за вас, повлияна от външни непредвидими препятствия?

Страхът е най-естественото чувство за всяко живо същество. Разбира се, че се страхувам и често пъти изпадам в депресии, които преодолявам някакси. Външните фактори понякога са непреодолими, но воден от мисълта, че едни създават конюнктурата, други се възползват от нея, а трети нито я създават, нито се възползват, аз се стремя това което не мога да променя, да намеря начин то да ми бъде в полза. Така стигнах до идеята, че плюсовете в живота са добре кръстосани минуси. Тайната е в комбинацията на минусите.

4. Оптимист ли сте? Какво е вашето виждане за бъдещето на България, която се стреми да се влее и рамките на Обединена Европа? Защо идеята за присъединяването на страната ни към НАТО е ценна и вълнуваща за вас?

Като човек винаги съм бил оптимист. Може би това се корени в произхода ми. Аз съм потомък на бежанци. По баща произхождам от малоазийските българи, а родът на майка ми е от прекрасния град Струга, в днешна Република Македония. Още като малък заболях - един факт, който ме отличаваше от моите връстници и ме постави в категорията "различни". Това от една страна ми е тежало, но от друга страна мобилизираше всички мои сили и енергия да докажа, че не съм различен. Така превратностите на съдбата ме принуждаваха често да сменям професиите си. Започнах като художник, след като завърших Радио-телевизионна техника работих като началник на телевизионен сервиз, болестта ме принуди да стана учител по класическа китара, ръководител търговски отдел в производствено предприятие, артист-оркестрант към дирекция музика. Техническите си увлечения смених с хуманитарни -завърших Българска филология, понастоящем специализирам журналистика. От 10 години съм собственик на издателско-полиграфска компания, а също на обществени начала съм автор и водещ на седмично специализирано радиопредаване по проблемите на слепите, което се нарича "Докосване". Членувам в различни организации, една от които е Дружеството на писателите в Шумен - пиша и публикувам разкази. Човек, който се занимава с толкова много неща не може да не бъде оптимист и аз с всяка своя проява го доказвам. Оптимист съм и по въпроса за Евроатлантическата интеграция на България и достойното й място в голямото семейство на европейските народи. За съжаление десетките години на тоталитарен режим у нас е вкоренил сред голяма част от българите дълбоко неверие както към себе си, така и към българските и международни институции. За да се преодолее това е необходимо време, така че много скоро едва ли ще има някой у нас, който да си спомня какви трудности сега изживяваме. Лошото се забравя бързо, а аз съм убеден, че доброто е пред нас. Един от пътищата да достигнем до това бленувано добро бъдеще е Евроатлантическата ни интеграция.

5. Как определяте себе си - като гражданин на страната, в която живеете или като гражданин на света?

Като всеки нормален човек и аз съм до известна степен суетен и бих искал да определя себе си като гражданин на света. Засега това става по-скоро в мислите и мечтите ми. Реалностите ни приковават към ежедневните битки за оцеляване, които са принудени да водят по-голяма част от моите сънародници. За да се роди идеята да пропътуваме пътя от София до Прага на велосипеди, изглежда че желанието ми да се нарека гражданин на света търси пътища за своята реализация. Когато пристигнахме в Прага, преминавайки през Сърбия, която е по-зле или почти в състоянието, в което се намира и България, през Унгария, Словакия, които са в много напреднало състояние, през Австрия, която отдавна се е изградила като една нормална страна за живеене и пристигнахме в Чехия, след първата нощ от престоя ни в Прага, всичките си впечатления ги синтезирах в едно изречение: "Пристигналите не търсят пътища". Надявам се скоро българският народ да пристигне и да не търси пътища. Но това може да стане само тогава, когато всички се почувстваме граждани на света.

6. Една сляпа българска поетеса, Албена Алексиева преди време ми сподели, че Прага й е направила впечатление с това, че е много красив град. Разкажете ни как виждате Прага и света, и кое е онова вълшебство, което бяга от нас, зрящите и което все не можем да уловим и почувстваме? Не сме ли понякога зрящи слепци? Случвало ли ви се е да ви става мъчно за хората, заради невидимите щастливи мигове, които изпускат в живота си?

В Прага съм бил няколко пъти и то когато все още виждах много добре. Възхищавал съм се на архитектурата, на спокойствието което цари в града и в същото време на модерната инфраструктура. Така че когато сега, след като не виждам, отново посетих Прага не ми беше трудно да си представя и Храдчани, и Старо место, и Карловия мост и метрото, което за съжаление не работеше поради наводненията сполетели града. По-скоро сега исках да видя друго - как би се вписала моята страна и моя град Шумен в идилията на едно спокойствие. Какво е това, което трябва да направим, че да се чувстваме прекрасно в собствените си градове и да не се налага да ходим някъде. И ако го правим, когато се връщаме да бъдем още по-убедени, че най-доброто място за живеене е там където си се родил. Но това може да го почувства само човек, който е свободен да отиде там където си пожелае. Да няма абсолютно никакви ограничения както финансови, така и законови. А що се касае за зрящите слепци, това е една красива метафора и много често точна и вярна, но ако трябва да приземим нещата, човек е конструиран о г своя създател с очи и най-добре е той да ги има и да вижда белия свят така както му е отредено. Никакви метафори, никакви заместители не могат да дадат истинските очи на човека. Китайците казват "По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да ти разкажат". Затова по-добре хората да прозрат, че вместо да хабят енергията си и доказване на преходни неща, по-добре е да насочат всички усилия на земята да има по-малко болести, по-малко страдание, физически слепите, хромите, болните да бъдат по-малко.

На последната част от въпроса Ви бих отговорил така: Не бих казал, че ми е мъчно. По-скоро съм ги съжалявал, но може би и някой друг съжалява мен. Защото щастливите мигове са индивидуални. И това което е щастие за мен, вероятно не интересува други. Така че въпросът за щастието е прекалено дълъг и предпочитам да спра дотук.

7. Знаете ли коя е тайната да постигнем бляновете си, или може ли да се сънува със отворени очи?

Аз зная моята тайна как да достигна моите блянове. Не бих твърдял, че тя е валидна за другите. Всеки сам трябва да намери своя път. А що се касае за сънищата с отворени очи това по-добре го знаят поетите.

8. Какво бихте пожелали на читателите на "Българи"?

Дълбоко ме впечатли поговорката, която чух в Прага "Работи като българин". Очевидно смисълът който се влага е много позитивен и чехите, а и другите народи около тях виждат в българина един здрав и работлив човек. За съжаление у нас същата поговорка много хора биха я възприели с обратен знак. Пожелавам на читателите на сп. "Българи" преди всичко здраве, лични успехи и със своята активност да утвърждават името "българин" като нещо много добро. Аз съм убеден, че и сега го правят, но по-вече на никого не е навредило.

Поздрави от Шумен, град който в хилядолетната си история е показал своята значимост. Все пак "Оттука започва България... "както се казва в химна на Шумен.

МЕДИЙНО ОТРАЗЯВАНЕ В ЧУЖБИНА НА ВЕЛОПОХОД СОФИЯ - ПРАГА

БТА - Кореспонденция на Теодора Енчева от 02 10.2002 г. от Белград, озаглавена "Незрящи българи, които пътуват с велосипеди за Прага, за да подкрепят кандидатурата на страната ни в НАТО вече са на територията на Сърбия":

"Незрящи българи, които пътуват с велосипеди до Прага, за да подкрепят кандидатурата ни за членство в НАТО, вече са на територията на Сърбия. Те изминаха пътя до Белград по магистралата безпрепятствено, охранявани от ескорт на сръбската полиция.

Българите са четирима и пътуват по двойки. С двуместните колела пътуват по един зрящ и един незрящ колоездач.

Днес те бяха настанени в посолството на България в Белград и по-късно през деня ще обявят мотивите, с които са предприели пътуването до Прага на специална пресконференция. В столицата на Югославия им предстоят срещи в Атлантическия съвет и в Съюза на слепите.

Вестник "Политика" от 03.10.2002 г. публикува статия под заглавие "Прага -последна спирка", посветена на участниците във велопохода до Прага. Статията е придружена със снимка на четиримата участници с техните тандем-велосипеди.

"Желаейки да покажат на своите сънародници и съседи, че само заедно могат да допринесат за подобряването на своя статут в Европа, четирима българи ... поеха на велосипеди към Прага, където България ще получи покана за членство в НАТО. Особено интересно е, че двама от колоездачите са слепи и карат велосипеди тандеми с екипажи от по двама души. След като изминаха няколкостотин километра, те пристигнаха и в Белград..."

Вестникът пише, че замисълът принадлежи на Тодор Андонов от Шумен. "Нашата основна идея е да покажем, че имаме същите желания, както всички останали, както и че е наше задължение да си помагаме едни на други, за да бъдем всички добре. По този начин придаваме на живота повече смисъл..." Велосипедистите са пресметнали, че общият изминат път ще бъде 1300 километра, колкото е стара и България. В своя поход не са се съобразявали с границите. Четиримата са единодушни, че техните цели не са нито военни, нито политически. Така както те заедно въртят педалите, така и всички българи трябва да бъдат единни. По този начин, както казват, придават човешки облик на политическия избор на България за членство в НАТО.

"Пътешествието" стартира в София, а първата граница, която са преминали, е тази със Сърбия. Велосипедистите признават, че преминаването им през Сърбия е било най-проблематично, защото не са знаели как ще ги приеме народът. Бомбардировките на НАТО не бяха толкова отдавна, а предвид това, че България подкрепи атаките срещу Югославия, страхуваха се, че сърбите ще бъдат неприятелски настроени към тях. За тяхна изненада, всички са им оказвали подкрепа, а по магистралата, по която пътуват, хората са свирели и ръкопляскали.

Владислав Кацарски похвали държавните органи на Сърбия, специално полицията, която им е предложила ескорт. С това е облекчила пътя им през страната, и ги е освободила от напрежението. Кацарски е убеден, че скоро няма да има граница между Сърбия и България, тъй като всички ще бъдем в Европейския съюз. В нашата страна ще преминат още през Нови Сад и Суботица, а след това през Унгария, Словакия, Австрия и Чехия. Ръководени от мотото "Да премахнем праговете и достигнем до Прага", четиримата колоездачи, съпровождани от микробус и лекар, планират да пристигнат в Прага на 14 октомври. На 15 октомври, световния ден на слепите, символично ще преминат Карловия мост в Прага, за който казват, че разделя Западна и Източна Европа."

На срещата на участниците във велопохода в Атлантическия съвет на Югославия, състояла се на 02.10.2002 г., е посветена и статия във вестник "Данас" от 03.10.2002 г., озаглавена "Надяваме се на покана от НАТО":

"Въпреки негативния опит с НАТО, нашите граждани разбират какво е колективната система за сигурност и доколко е необходимо да се направи невъзможен какъвто и да било въоръжен конфликт в бъдеще. Вашата инициатива е пример за всички в региона за това, как може да се даде принос в промоцията на националните интереси. Застъпете се за пас, защото ние се надяваме на срещата на върха на НАТО да бъдем поканени да се присъединим към програмата Партньорство за мир -каза Владан Живулович, председател на Атлантическия съвет на Югославия, в обръщението от вчера към четиримата велосипедисти от България, които на 28 септември поеха към чешката столица Прага с цел да изразят символична подкрепа на приемането на България в НАТО. Велосипедистите, от които двама са слепи, ще изминат път от 1300 километра, и се очаква да стигнат в столицата на Чехия на 14 октомври, няколко дни преди очакваното приемане на България в Алианса. По думите на един от участниците, Тодор Андонов, целта на инициативата е да покаже, че и слепите хора могат да допринесат за напредъка на своята страна.

От голямо значение е по-доброто разбирателство между всички в нашия регион. И слепите виждат, че пътят води към Прага и срещата на върха на НАТО. Не беше трудно да обясним на институциите в нашата страна смисъла на начинанието и получихме подкрепата на министерството на външните работи - каза Андонов, с когото до Чехия пътуват и Станислав Симеонов, Владислав Кацарски и Стефан Вутов.

Николай Колев, аташето по отбраната на Р. България в Белград и почетен член на Атлантическия съвет на Югославия, изтъкна, че сигурността е обща потребност на всички страни в региона и че по-доброто бъдеще на СРЮ и България може да се постигне само чрез добри отношения и подкрепата на международната общност.

- Надявам се, че на 21 ноември, на срещата на върха в Прага, всички ще имаме причина за празнуване. Ние ще празнуваме приемането в алианса, а югославяните -приемането в програмата Партньорство за мир - каза Колев."

Словашкото радио "Девин" излъчи на 16 октомври т.г. в предаването си "Сутрешно настройване" петминутен репортаж на журналистката Ивета Бонарова. Той включваше откъси от интервюта с не зрящия поет Владислав Кацарски и незрящия издател Тодор Андонов, в което се засягат въпроси, свързани с издаването на книги за незрящи и с дейността на издателската къща на Тодор Андонов в Шумен.

Вестник "Лидове новини" в броя си от 16 октомври т.г. публикува информация за пристигането на велосипедните тандеми. Интервю с тях бе излъчено по радио "Свободна Европа" на 15 октомври т.г.

До

МВнР

ОТНОСНО: Медийното отразяване в Словакия на велопохода във връзка със срещата на върха на НАТО в Прага

Към наш факс ј Пв-12 (10 ЕК) от 11.10.2002 г.

Всекидневникът "Народна оброда" от 15.10.2002 г. помества под заглавие "Български незрящи на велосипеди към НАТО" следния материал:

" Може да е само фраза, че незрящите понякога виждат по-добре от хора, надарени със зрение. Могат обаче частично да я потвърдят четирима българи, преминаващи по велосипедния маршрут Шумен - София - Крагуевац - Белград - Дунайска стреда -Братислава - Виена - Ческе Будейовице - прага.

Карат на два тандемови велосипеда. Отпред - зрящи отзад - незрящи. Нетипичният незрящ велосипеден екипаж е съставен от: поета Владислав Кацарски, издателя на книги Тодор Андонов, преподавателя по литература Станислав Симеонов и студента по международни отношения Стефан Вутов.

Велопоходът е символичен жест на подкрепа на кандидатурата на България за членство в НАТО. Предложението за осъществяване на такъв проект е направил незрящият издател на книги Тодор Андонов от Шумен.

Символичният старт е бил на 21 септември. От град Шумен е отпътувал микробус и двама шуменски участници - тандемовата двойка Тодор Андонов и Станислав Симеонов.

Официално цялата четворка е тръгнала от площад "Народно събрание" в София на 22 септември - Деня на българската независимост. словашките журналисти са сбъркали датата на тръгване Групата е била изпратена лично от министъра на външните работи Соломон Паси.

За участие в този уникален велопоход е бил поканен и велосипедният пътешественик Володя Сорокин. Трасето от София до Прага е дълго 1 300 км. Незрящите велосипедисти изминават 80-100 км на ден, с един почивен ден на всеки пет дни и двудневен престой в столиците по пътя.

Връщането от Прага, която през ноември ще стане място на провеждане на срещата на върха на НАТО, ще стане днес.

Утре, на Световния ден на незрящите, наричан още "Бял бастун", участниците ще се присъединят към благотворителен концерт"

Братислава, 15 октомври 2002 г.

ИЗЯВЛЕНИЯ И ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИ.

Унгария.

На среща с представители на унгарските медии, за която присъстваха и чужди журналисти, акредитирани в Унгария и фотограф, участниците във велопохода разказаха подробно за своята идея, за символичността на пътуването си и за основната цел - че идеята за НАТО и желанието на България да се присъедини към него, не са просто партийна или правителствена самоцел, а осъзната потребност и стремеж на едно цяло общество да стане част от нов и по-добър цивилизационен модел, или както се изразиха самите участници: "желанието ни е да покажем човешкото лице на стремежа на България да се присъедини към Алианса".

Интерес за унгарските журналисти е представлявал разказът на шуменските участници в групата, че унгарската национална светиня - Лайош Кошут е свързан с Шумен и къщата, където е живял, понастоящем е превърната в музей.

Братислава.

На 10 октомври участниците в превода и посланикът дадоха изчерпателна двучасова пресконференция в посолството пред представители на почти всички печатни и здания и радио станции в Словакия.

Виена.

Посланикът представи пред българските и австрийските гости на Конференцията инициативата за велопохода, пожелавайки успешното му завършване на 15 октомври в Прага.

Със съдействието на Посолството на 11 октомври се състоя среща в Асоциацията на слепите в Австрия.

Българските представители бяха приети от президента на асоциацията проф. Клаус Гутенбергер. Той прие с интерес отправената му покана от представителя на Българския съюз на слепите г-н Владислав Кацарски да посети България, където досега не е бил, с оглед на установяване на бъдещо сътрудничество между двете сродни организации.

Г-н Тодор Андонов подари на проф. Гутенбергер своята книга "Баща и учител на слепите", посветена на 180-годишнината от смъртта на Валентин Аюи. Беше приета поканата на г-н Андонов за участие па проф. Гутенбергер през м. ноември за участие в радиопредаване, на което да бъде представена системата на обучение на слепи граждани в Австрия.

Участниците във велопохода бяха придружени от кола на българското посолство до австрийско-чешката граница.

Прага.

В Посолството на Република България се проведе пресконференция с участниците, на която присъстваха представители на чешки медии, на радио "Свободна Европа", както и на списанието на българите в Чехия "Българи". Участниците отговориха на многобройни въпроси, като в общи линии се придържаха към направените досега изявления, а именно - липсата на чисто политически цели в начинанието им, преодоляване на трудности от хора с увредено зрение и желание да покажат, че в България съществува гражданско общество и хората искат доброто на страната си.

На 16 октомври 2002 г. в Посолството се състоя среща със Съюза на незрящите спортисти в Чешката република, организирана от Посолството на Република България, на която присъстваха Председателя на съюза г-н Алоис Хамроза, неговият заместник г-н Михал и други негови представители. Обменени бяха много мнения и опит относно организирането на спортни прояви за незрящи спортисти в двете страни, както и бе разменена информация за проведените или предстоящи спортни събития за незрящи спортисти. Г-н Хамроза сподели, че съществуват добри контакти между чешките и българските незрящи спортисти, но това, което пречи на тяхното задълбочаване е липсата на специализирана федерация или съюз на незрящите спортисти. От българска страна г-н Кацарски информира, че създаването на

подобен съюз вече е в ход, подготвена е необходимата документация и т. и. и той се надява Съюза на българските незрящи спортисти да стане факт до края на тази година. Двете страни се споразумяха за конкретно бъдещо сътрудничество, като например размяната на посещения, размяната на информация за спортни събития, специализирана спортна техника за незрящи спортисти и така нататък.

КАТО БЪЛГАРИ

автори: Станислав Симеонов, Тодор Андонов

книжно тяло:

издателство АНТОС

шумен, 2003

консултант: професор Веселин Димитров

коректори: Надка Николова, Снежана Великова

технически редактор: Марин Калинов

художник на корицата: Жеко Стоянов

компютарен набор: Славея Андонова

компютарен дизайн: Галина Андонова

българско, първо издание

печат:" антос полиграф" град шумен
телефон: 0 885 661 841

имейл : antos@icon.bg