Станислав симеонов; тодор андонов като българи

Р.Ч. Не се тревожи трябват ни хубави новини, разчитаме на

вас!

БЕЛГРАД

Интервю по телефона за Радио Шумен, излъчено в

предаването "Денят на Совите" Радио Шумен

Водещ: Христина Димитрова

X. Д. Здравейте и привет от България на г-н посланика Яни Милчаков. Как сте?

Я.М. Здравейте, благодаря за своевременното включване на Радио Шумен което е една масмедия с много живо чувство за проблемите, не само на града и на страната, но и към проблемите и на глобалната политика в случая, и на моите добри приятели и радетели за Атлантическата кауза в България. Тяхната мисия не може да се вмести само във рамките на един град, а в глобалната идея за обща сигурност. Искам да изразя естественото си вълнение, че срещам не само приятели, но и хора с гражданска позиция! Те искат да покажат че Атлантическата кауза е нещо което българското общество подкрепя. Аз се вълнувам, че съм първия домакин по дългия им и труден път. Но също така съм и щастлив защото ги посрещнах в едно чудесно настроение - поуморени малко и поомокрени от пътя, навсякъде те са били изключително сърдечно приведствани от местните хора. Повечето югославски медии почетоха достойно техния поход към очакваната покана в Прага.

X. Д. Много се радваме да научим това г-н Посланик. Впрочем вие лично със какво послание ще ги изпратите? Те ще бъдат два дни при вас - впрочем сте само от минути заедно.

Я.М. Бих малко коригирал представата, че нашите гости само ще почиват. Утре те ще имат среща в Атлантическия клуб на Сърбия, където ще бъдат приети от доста известни политици, ангажирани с утвърждаване на атлантическата кауза. Също така са предвидени срещи и със Съюза на слепите в Сърбия, където ще намерят условия за пълноценен диалог със своите събратя по съдба и в това общуване надявам се на едните и на другите ще бъде по-леко и ще установят полезни контакти. А що се отнася до моите думи, все пак трябва да им кажа за съжаление на сбогуване, те все пак са думи за довиждане, не само за сбогуване, че тяхното послание е може би най силното поне като символ и ще допълни практическата работа на политици, военни и дипломати. Дано те да бъдат предвестника на едно по-сигурно бъдеще, което България очаква.

X. Д. Разбирам че вие приведствате тази оригинална тяхна идея, която ние следим с голямо любопидство.

Я.М. Аз бях ентусиаст още от една далечна късна вечер когато с моя приятел Станислав Симеонов говорехме за това.

X. Д. Много се радвам и разчитам да науча от тях всичко което се отнася за тяхното пътуване в днешния ден.

Я. М. Аз съм сигурен че и моите колеги ще бъдат отзивчиви и ще направят възможното за медийното отразяване на този поход. Искам да кажа, като един известен местен патриот, че Шумен винаги е бил град в който са се раждали градивни европейски идеи. Да си спомним, че европейската мода за първи път идва в Шумен и една от следите е "Криворазбраната цивилизация" - и това е известно и да се надяваме че евроатлантическата идея също е едно доказателство за вечната привързаност на Шумен към европейските ценности.

X. Д. Чест беше за нас и за нашите слушатели да чуем гласа на още един шуменец.

Я.М. С удоволствие разговарям с Радио Шумен, а сега какво искате да чуете от тях.

X. Д. Аз ни благодаря г-н Милчаков, ако може г-н Андонов.

Я.М. От мен поздрави на радио Шумен, на слушателите, ето г-н Андонов.

Х.Д. Здравей Тошко!

Т.А. Здравейте всички сови! И аз съм сова и поздравявам всички приятели, с почти всички се познаваме.

X. Д. Да се върнеме на вашия поход, от вчера нямаме връзка с вас и слабо казано бяхме леко притеснени.

Т.А. Няма никакво основание. Вчера бяхме в една горска хижа, където имаше някаква авария и нямаше възможност да се обадим. По принцип причината може да е само техническа, защото ако има някакви проблеми, имаме и други начини да се свържем с вас. Що се отнася до това което каза г-н Посланика, действително, откъдето сме минали много сърдечни хора сме срещнали, всички се интересуват от нас, по пътя ни ръкопляскат и поздравяват.

Х.Д. У нас в България вали почти непрекъснато, но разбрах че вие се радвате на добро време

Т.А. Относително казано добро време, което наистина позволява пътуване. Само около река нишава не успяхме да караме. От там до Белград през целия преход си минахме километрите. Независимо че вали и духа, екипите които получихме от Министерството на младежта и спорта са така пригодени, че абсолютно никакъв проблем няма да се придвижваме. Тандемите са много здрави и издръжливи, въобще технически сме съоражени възможно най-добре. А духът ни е другият помощник, който ни дава възможност да се придвижваме така както е необходимо, по график.

Х.Д. Научихме от г-н Милчаков за доста натоварената ви програма утре. Няма да се наложи да чуя д-р Сакелариев, защото разбирам че всички сте добре.

Т.А. Да здрави сме и в чудесно настроение.

Х.Д. Справяте се добре и тази вечер ви очаква коктейл в посолството.

Т.А. Ами да, в тесен кръг така да се каже, но най-важното е да общуваме и да обменяме мисли по важното е че сръбските медии отразяват събитието. Бяхме малко притеснени, знаете какви са настроенията тук и то основателно от тяхна гледна точка, но никой не е проявил агресивност към нас. Чувстваме една толерантност, която много ни изненада и се чувстваме удовлетворени.

X. Д. Нека да уточним дали утре ще се чуем.

Т.А. Утре сме в посолството, няма проблем да се свържем. . Хр.Д. Питам ви защото имаме желание да ви включим в нощния блок на "Хоризонт", който се излъчва от Шумен.

Т.А. Кога е това включване?

Х.Д. В четвъртък срещу петък.

Т.А. Ние тогава няма да бъдем в Белград, но ще се радвам, ако вечерта в четвъртък предаването "Докосване" го осъществя оттук от Белград. Едно включване, което ще бъде нещо уникално. Имаме грижата да уточним това, а за нощния "Хоризонт" ще се разберем допълнително.

Хр.Д. Ще очакваме връзката ни в четвъртък и искам още веднъж да благодаря на г-н Яни Милчаков. Да се чуем с твоя партньор.

Ш. Здравей Христина!

Х.Д. Добре е да те чуем все пак ти си визията, само с няколко думички.

Ш. Аз ще бъда съвсем кратък. Виждам това което е край нас градове, хора, виждам и нещо по важно къде как една наша идея се задвижи и стана факт. Ангажирахме институции, пресата.

Нещата станаха по сложни, но и по значими, сега съм в едно твърдо настроение. Виждам как мисленото се изпълнява. Не ни тежат дъждът и студът, нито маршрута, защото хората край нас помагат. Виждат смисъл в това, което някога мислехме само ние. Не само официалните лица, но и българските тирове и коли които минават край нас явно са научили отнякъде и ни поздравяват. Където и да се спрем винаги се намира някой, който като ни види проявява интерес. Стана така, че нещо започнато от частни лица стана събитие.

X. Д. Говорихме за това, че една регионална идея прерастна в национална и сега вече в европейска. Радва ни толерантността и интереса на чуждите медии към вас.

Ш. Радваме се и ние, защото се оказа, че изпълнявайки собствените си идеи ние работим за държавата и тя за нас. Това е една добра формула и това е пътят. Другото, което е приятния

ефект, е казано по Вазовски - "България цяла сега нази гледа".

Х.Д Благодаря и успех утре в Белград! Благодаря на цялата група и вярвайте, че това което казахме са го чули всички слушатели на Радио Шумен - съпричастно на гази прекрасна идея.

БЕЛГРАД

2.10.2002г.

"Денят на совите"

Водещ Роза Чернева

Р.Ч. Как мина днес?

Т. А. Днес денят ни беше страшно наситен. Имахме срещи в Съюза на слепите на Югославия и Сърбия. После имаше среща в Атлантическия клуб. Там разказахме за нашата идея. Те споделиха техните проблеми и в разговора се получи нещо много интересно, което е уникално според мен. Стана така, че ние вече сме посланници на две държави. От клуба ни помолиха да се застъпим пред представителите на НАТО за приемането на Сърбия в инициативата Партньорство за мир. Ние ще го направим, упорито и настойчиво колкото можем. Ние от днес се чувстваме посланници на две държави.

Р. Ч. Това е неочакван обрат във вашето пътуване.

Т.А. Разбира се, това е чудесно, освен това големите медии проявиха интерес към нас, вестниците ПОЛИТИКА и ДАНАС, писаха.

Р.Ч А с колегите си от Съюза на слепите какво обсъждахте?

Т.А. Имаше нещо много интересно и аз исках да го запазя за утре вечер, когато е нашето уникално предаване за слепи "Докосване". Това е едно чудесно предложение да направим връзка, както му казваха навремето "шефство" между шуменската организация на слепите и някоя от сръбските.

Р.Ч. Как изглежда днес Белград? Сигурно ще е любопитно това което е свързано с войната.

Ш. Част от сградите са оставени разрушени, може би по специални съображения и, не ги възстановяват. От техническа

гледна точка е постигната удивителна точност на ракетните удари. Ударени са точно определени сгради. Тези които видяхме бяха на Генералния щаб и Военното министерство. Другите около тях не са пострадали. Иначе нито града. Изглежда разрушен, нито хората уплашени. Но тези неща, които не се виждат реално са останали в съзнанието на хората.

Р.Ч. А как е сръбската плескавица.

III. Добре е, макар че щях да направя една непростима грешка: Какво е това плескавица? - питам аз, Ами нещо като кюфте - ми обясняват. Дай тогава три! Да ама кюфте колкото цялата чиния. Добре че ме спряха, щях да изложа българското юначество. Как се изяжда толкова месо. Иначе вкусно, по едричко смляно, плоско е съвсем. Изпива по една бутилка вино, всяка. Спазваме я тази диета редовно. Една плескавица и една бутилка Мерло дневно за релаксация. Оттук нататък следват още 200 км равен път до Унгария. Това пожелавам и на нашите слушатели -равен път.

НОВИ САД

3.10.2002г.

Интервю за Радио Шумен излъчено в предаването

"Докосване"/специализирано предаване по

проблемите на слепите/

Водещ Сълза Стаменова

С.С. Здравей, Тошко, как сте, разкажи за днешния ден.

Т. А. Ами чудесно се чувстваме, настанихме се днес след обяд. Днешният преход беше лек, просто не можахме да разберем кога свърши.

С.С. Как е времето там?

Т. А. Времето е чудесно - 22 градуса, вятърът е попътен, въобще карането беше чудно!

С.С. Попътен вятър! По наша информация ти би трябвало да се срещнеш със Съюза на слепите в Сърбия

Т.А. Вчера се срещнахме, цялата група бяхме приети от председателя на Югославския съюз на слепите, който е председател и на Сръбския съюз на слепите. Разговаряхме по различни въпроси, като на самия председател му хрумна идеята, в бъдеще да осъществим контакт с някои от Югославските организации на слепите и Шуменската районна организация.

С.С. С какво можете да си бъдете полезни? Ти вече сигурно си ориентиран.

Т.А Тука и Югославия има неща, които са добре уредени а при нас не са. А вероятно у нас има добри неща, които тук не са толкова добри. Така че заедно бихме могли да си помагаме. Също така една подкрепа - морална преди всичко е също нещо много хубаво за един човек с увреждане, като нас, така че човек, ако има желание винаги може да намери за какво да разговаря и с какво да си сътрудничи с другите.

С.С. Да разбира се, а другите интересни новини за "Докосване"?

Т.А. Новините не са кой знае колко много. С югославския председател разговаряхме за издателската дейност на техния съюз, много се впечатлиха, че аз съм собственик на издателство със собствена печатна база. Дарихме им наши книги. Също говорихме и за великия французин Валентин Аюи, оказа се че те имат информация за него, но не много, че моята книга посветена на него която им подарих ще им бъде полезна.

С.С. Как ви приемат сърбите?

Т.А. Преди да отговоря на въпроса ти искам да кажа и нещо друго че тяхното списание се казва "Докосване", така че нашето предаване и тяхното списание сме съименници.

С.С. А може да сключим шефство.

Т.А. Ами като нищо, говорихме с председателя когато се върна да направим с него едно интервю и да го излъчим по нашето радио. А пък що се касае до това как ни приемат сърбите, аз съм просто удивен. Днес във в. "Политика" има една много обширна статия за нас, със снимка. Това, от което ние се притеснявахме, че антинатовските настроения ще бъдат явни спрямо нас, просто не се случи. Хората действително страдат от това, което се е случило по време на ударите на НАТО в Сърбия, все пак три години са минали оттогава, но въпреки всичко не проявяват никаква агресивност. Даже напротив! Много ни се радват и нещо, което много ни впечатли, вчера на срещата с Атлантическия клуб в Югославия, председателят г-п Владан Живулович, ни помоли макар и символично да се застъпим в Прага, за тях, за да бъдат

приети в инициативата Партньорство за мир, като стъпка за приемането им в НАТО.

С.С. Това е чудесно!

Т.А. Един вид ние се явяваме посланици на две държави. А във връзка с организацията на охраната ни от страна на югославските власти, от границата до тук непрекъснато ни. съпровождат полицейски екипи. Сменят се през 40-50 км, помагат ни. От тях научихме че медиите в Сърбия отразяват нашия поход, както за Българската общност така и в цялата страна. Така, че знаят за нас, кои сме и на къде сме тръгнали. В Белград се запознахме със представители на тяхното велосипедно дружество "Циклосвят". Те като научили от медиите за нас, ни потърсиха, срещнахме се, дадохме интервю за тяхното специализирано списание, разменихме си телефони и адреси.

С.С. Благодаря ти много Тошко! Както вече обявихме тази нощ предаването "Нощен хоризонт", което се излъчва от Радио Шумен, ще има включване отново с нашите евроатлантици.

СОМБоР

5.10.2002г.

"Денят на совите"

Водещ Роза Чернева

Р.Ч. Седми ден от похода до Прага. Къде сте в момента? Защо се промени така маршрута?

Ш. Града се казва Сомбор, Войводина на 28 км от унгарската граница. Променихме плановете, защото там където трябваше да минем имало доста изкачвания, а освен това е магистрала и то много натоварена. Предпочетохме по-лекия път и по-безопасния.

Р.Ч. Това създаде ли някакви неудобства в организацията?

Ш. Не. Това беше уговорено два дни по-рано с консула и бяха осигурени местата за спане. Имахме възможност и добре да си починем, обаче вятърът беше много силен. Цял ден духа срещу нас и се измъчихме. Това беше един от най тежките преходи до сега - 100 км срещу вятъра излезе по-трудно отколкото да се мине

шипченския проход. Случи се да скъсаме спици, наложи се ремонт, но понякога злото е и на добро. Стана така че се запознахме с хубави хора. Помогнаха ни и се оказа, че такива хора има навсякъде. Това е хубавото!

Р.Ч Като сте толкова уморени имахте ли очи на хубавите войводжанки?

Ш. Започна да се напъстря картината, промени се расовия тип. Стават все по цветни. Аз забелязах на няколко места едни, как да го кажа по балкански - засукани хубавици. Малко косо поставени зеленикави очи и тъмни коси. Интересното е, че могат да се видят подробности, защото като минава ме те широко отварят очи изненадани от тандемите и може да се надникне в тях.

Р.Ч. Значи психически и физически сте подготвени за преминаване на границата.

III. Да така стана, бавно се движим и постепенно се подготвяме. Няма опасност да получим шок от внезапната среща с унгарките.

Р.Ч Какви са плановете за утре?

Ш. Утре трябва да влечем в Унгария и там още 60 км. На 1 раницата ще имаме среща с консула от Будапеща към 10 часа и вече ако има промени в графика или съвети някакви по самото движение тогава ще разберем какво ще правим. Като се видим с човека ще стане ясно.

Р.Ч Започва да се натрупва умора като че ли?

Ш. Просто не са еднакви дните. Има дни когато всичко си върви от самосебе си, по сто днес аварии ремонти и вятър, много се изнервихме. То иначе няма да е интересно. Ако не е трудно защо ще го правим ние. Могат да се заемат е това и по- какви да е хора.

Р.Ч. Усещам умората. Никога не си бил толкова сериозен.

Ш. Предполагам че ще ми мине. Не съм се задържал сериозен два поредни дни и сигурно утре ще ми мине, пак ще съм в настроение.

НОВИ САД

04.10.2002 г.

Интервю за Радио Шумен излъчено по предаването "Нощен хоризонт" водещ Милентин Койнов

М. К. Добро вечер како сте?

Т.А. А! Ти проговори на сръбски Милентине. Добро сме!

М.К. Защо сте в Новисад. Трябваше да сте в Сърбобран

Т.А. Точно така - Сърбобран. Тук сме защото две министерства ни помагат - нашето външно и югославското вътрешно. С личната протекция на посланик Милчаков може да ползваме магистралите на Сърбия. Това много ни облекчи. Изключителна привилегия. По-принцип не може, но за нас може. Това промени пътя и - ето ни и нас в Нови сад. Утре ще сме в Сонбор, вместо в Бездан. После остават няколко километра. Остават няколко километра до границата. Там ще ни посрещне нашия консул в Будапеща, г-н Миятев и оттам в Унгария.

М.К. Как премина днешния преход?

Т.А. Страхотно мина. Времето се оправи - 20-22 градуса, лек вятър от юг - попътен вятър. Просто не усетихме как дойдохме до Новисад.

М.К. Какво трябва да преодолее човек в себе си за да тръгне на такъв поход?

Т.А. Трябва да преодолее инерцията на живота. Да не се плъзга по нея докато той изтече. Другото е да преодолееш неверието на хората. Първите реакции бяха доста показателни, наричаха ни луди и всякакви. Вземаха ни за откачени, които не знаят какво друго да правят и си пилеят времето, и не стават за нищо. Шушо е тук и поздрави на всички.

Ш. Здрасти, Милко!

М.К. Здравей. Тодор каза, че много добре е минал днешния преход, но кое е най-интересно то, което ви се случи в тези пет дни?

Ш. Интересни бяха срещите с хората - обикновените и другите, които са, да го кажем официални лица. Имахме срещи на много места. Нещата вървят и някак набрахме такава инерция, че съм направо удивен. Излиза, че има и такава възможност, държавата да подкрепи едно частно начинание и тогава става много хубаво, чудесно време беше. В Белград можахме да се разходим по Кале мегдан - крепостта над мястото където Сава и Дунав се вливат. Красиви гледки, прекрасни преживявания. Уморително е и аз си мислех един момент, че е по-добре да яхваме колелетата и да тръгваме по пътя, отколкото безкрайните срещи и официалности, но пък всъщност това е смисъла на пътуването. Сега вече има глад за километри. Преходите сме ги разчитали 80-100 км, но вече много бързо свършват. Ние с по 30 км/ч. се движехме. В момента се чувстваме стимулирани да бързаме, защото на едно място налетяхме на националист, Шешел го нарекохме. Той не разбра защо и накъде сме тръгнали и като започна едни страстни описания на войната, уплаши ни! По някое време почна да ни обяснява, как руснаците трябвало да им дадат ракети S300 за да свалят стелтовете. Да продължат войната и т.н. Ако беше разбрал, за какво сме тръгнали, не знам... А може и да е разбрал защото вестниците пишат за нас. В най авторитетния вестник "Политика" ни има и на снимка. Така че, бягаме от него. С това се шегуваме.

М.К. А как са отношенията помежду ви? Задружна ли е дружината?

Ш. Оказва се, че общо взето психологическата ни нагласа е била правилна. Има съвместимост. Сега, когато умората почва да се натрупва, започваме да ставаме по нервни, но е добре, че сме една компания от интелигентни хора, които владеят емоциите си. Така е възможно поне дребните неща да не ни тормозят. А с натрупването на дните и километрите става и някаква спойка помежду ни и работим като екип. Критичните моменти минаха. Оттук нататък ни чакат просто километри.

М.К. Оптимистично звучи. Желая ви го от сърце. Успех!!!

БУДАПЕЩА

Интервю за Радио Шумен излъчено в предаването

"Денят на совите" е консула на България в

Будапеща г-н Миятев

водещ Христина Димитрова

Х.Д. Здравейте г-н Миятев! Благодаря ви за отзивчивостта ви в този късен час.

М. Няма защо. Аз винаги съм бил на разположение на вашето радио и за мен е чест! Удоволствие за мен да ви информирам за делата на вашите съграждани и мои сънародници.

Х.Д. Кога се запознахте с тях?

М. Към 11.20 часа преди обяд се видяхме. По предвидената уговорка трябваше да ги чакам на граничния пункт Херцек санто. Към 11.10 колоездачите влязоха на унгарска територия след като бяха преминали 10км от Бездан до унгарската граница. След кратката гранична проверка, наистина много кратка, унгарците ни приеха много радушно. Екипът се подготви и тръгна по пътищата на Унгария. Времето беше хубаво, слънчево, но много ветровито. Това ги затрудни много, особено страничния вятър. Те си имат установена практика - караха на етапи от по 10км с 10 мин почивка. Разговарях с ръководителя на групата, който беше съставил маршрута. Постигнахме договореност - определеният етап - Сърбобран - Дунайварош, е много дълъг (120 - 130км). И 100 км да са непосилно е - вятърът пречи. Навсякъде бях с тях по трасето. Не съм ги изпускал от очи за повече от 10 мин.

Х.Д. И така, тази вечер те къде ще нощуват?

М. В момента те са в мотел в град Шолц. Прибраха се доста уморени. Оставих ги да почиват. Утре в 8.30 ще ги взема, ще ги изведа от града и от там те тръгват към Будапеща. Етапът е около 90 км. Това е труден етап. Движението е натоварено, но бъдете спокойни, те се справят, чувстват се добре.

Х.Д. Г-н Миятев, какво знаят унгарските медии за тях? Знаят... въобще за този поход?

М. Аз не мога да ви отговоря на това точно. Аз отговарям само за движението им, а пресслужбата на посолствата е тая която осигурява медиино покритие. Дадена е доста широка разгласа на това. Аз мога спокойно да кажа, че това е подвиг за тези хора. Те не са професионалисти, а това го правят на чисто аматьорски начала, с аматьорски възможности.

Х.Д. Как се отнасят самите унгарци, как гледат на тях?

М. Вижте, аз разговарях с унгарци за това. Пътувам с кола, прескачам напред и ги изчаквам. Където минават ги поздравяват , махат им. Интересуват се. Посрещането е различно. Питат кои са тези хора, какви са. Унгарците са гостоприемни.

Х.Д. Благодаря на консул Миятев.

М. За мен беше удоволствие да ви чуя и да ви разкажа!

ПРАГА

интервю за Радио Шумен

излъчено в предаването "Денят на совите"

водещ Лиляна Тодорова

Л.Т. Здравей Шушо! Отдъхнахте ли си с Тодор?

Ш. Здравей, Лили! Най-после пълна почивка.

Л.Т. Рапортувахте- "мисията изпълнена"

Ш. Изпълнихме я. Напрежението спадна. Сега сме в почивка.

Л.Т. Всичко точно и на време!

Ш. Точно - както е девизът на Радио Шумен.

Л.Т. Какви бяха срещите ви днес?

Ш. Първо със Съюза на българите в Чехия, после с представителя на българското училище в Прага и едно голямо интервю за радио Свободна Европа и в-к "Лидови новини". Имаше и за други вестници. Всичко беше много приятно. Проявиха добро човешко отношение към нас - кой се трогва, кой се възхищава, но общо положително е отношението.

Л.Т. От всичко, което чухме в интервютата човещината е било главното, което срещахте по пътя си. Какво ви питаха днес?

Ш. В първия момент хората не знаят как се е родила идеята, какъв смисъл да и предадат, защото лесно различават политическата страна на въпроса, човещината по-трудно, но така е навсякъде. Затова се налага да обясняваме лично и по човешки.

Иначе въпросите са стандартни - за маршрута, за нашите преживявания, но като се изяснят тези неща започва един личен и приятелски разговор. Това е най-хубавото, защото като даваме интервютата обикновено не можем да ги чакаме вестниците в съответната столица, а на другия ден вече сме в следващата държава. В самите срещи обаче си личи отношението към нас. С хората от посолствата сме се разбрали да предоставя тези материали. Да ни ги изпратят по пощата и вече като се върнем в България ще разберем какво точно са казали за нас и как са ни разбрали. На пръв поглед личи едно добро отношение.

Л.Т. Чувствате ли се герои?