Станислав симеонов; тодор андонов като българи

Изпратени от персонала на посолството и посланика Яни Милчаков, с кола на посолството бяхме изведени от Белград до срещата ни с пътната полицейска кола, която ни чакаше в уречения час - 8.30. Тръгнахме по пътя към Нови Сад в една хубава слънчева утрин, при слаб и приятен полъх на вятъра от североизток. Това даде възможност на колоездачите да се разсъблекат от излишните дрехи и да въртят за удоволствие. Към 13 ч. средноевропейско време пристигнахме в мотел "Бор" край Нови Сад.

Мотел "Бор" ни предложи прекрасни условия за почивка. Във всяка стая имаше и телевизор. След настаняването,- отидохме с микробуса край Дунава. Вечеряхме на тревата и се възхищавахме на слънчевия залез и рибарските въдици поставени край брега.

4.Х.2002 г. - петък

Сутринта тръгнахме по следващия етап от маршрута Нови Сад -Сомбор. Времето беше ясно, но към 10-10.30 ч. се появи висока облачност и задуха доста силен насрещен вятър, който затрудняваше особено много придвижването и трябваше да се правят по-чести почивки.

Една от гумите (задната) на първия тандем "Шушу-Тошо" се скъса, протрита по ръба и се наложи да спрем в гр. Врбас (бивш Титов Врбас), в един колоездачен магазин-ателие, за да се купят нови гуми и за трите тандема. Разговорите ни с хора от града бяха от добри по-добри. Те бяха много внимателни с нас и се проявяват като гостоприемни домакини. Докато Шушу (който прави всички ремонти на велосипедите) смени и 4-те гуми, ние разговаряхме с хората. При нас дойде един мъж на около 60-65 години, който ми каза, че неговия баща е българин от гр. Добрич, но през 1945 година се изселил в гр. Врбас. Градът е с около 20 000 жители, много добре поддържан с хубави стари и нови къщи. Явно жителите са предимно земеделци, понеже по пътя срещахме десетки малки трактори и други селскостопански машини. Наблюдавахме и как, по напълно механизиран начин, прибираха

царевицата до пускането й в специални складове.

Настанихме се в мотел "Ренесанс" в Сомбор. Вечерта по сръбската ТУ гледахме програмата на културните празници във Валево -от симфоничен оркестър, който изпълняваше "На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус и творби на Моцарт до театър с пиеса от Карло Голдони, карнавал - детски и за възрастни до филм за музейно дело.

5.Х.2002 г. - събота

Пристигнахме на унгарската граница към 11.30 ч. Там ни чакаше консулът от посолството в Будапеща - г-н Миятев (сродник на Кръстю Миятев), който с кола ни придружи по пътя към гр. Шолт. Там се настанихме в парк-мотел. По пътя преди да стигнем до мотела, из градчетата през които минавахме, наблюдавахме интересни празнични традиционни прояви. Денят беше събота.

Срещнахме една сватба по главната улица. Отпред вървяха две деца - като шафери, облечени в красиви бели дрехи - дълга рокля и хубаво костюмче, зад тях младоженците, кумовете и останалите участници наредени в една дълга колона - мъжете отляво, а дамите отдясно - в дълги рокли и модни

шапки. Колоната се проточваше около 80-100 метра и накрая оркестъра, който свиреше хубава унгарска музика.

Освен това в града, в който се настанихме да нощуваме, по улиците вървяха малки и големи облечени в традиционни унгарски носии и хусарски униформи. В тържеството участваха и красиви расови коне, яздени от също така красиви девойки и младежи.

Сега почиваме. Аз си пиша бележки в тефтера и си припомням старата римска поговорка "Homo hominis Lupus est" (Човек за човека е вълк), която по пътя дотук ми звучеше, като гледах тандемите: Homo hominis TANDEM est (брат) - защото на велосипеда-тандем преминават 1360 км по пътищата на Европа -зрящ и незрящ, а най-обикновени хора им махат с ръка, усмихнати от сърце... Хубаво е да виждаш как хора правят нещо добро заедно.

Докато бяхме в Парк-мотела в гр. Шолт съдържателят ни предложи наши художници-портретисти да участват в техни традиционни художествени изложби на негови разноски, като срещу това гостите-художници оставят една картина. Предложението е много интересно и би привлякло вниманието и на шуменските художници.

6.Х.2002 г. - неделя - 8 ч.

Мотелът в Шолт излезе един от най-удобните по пътя ни дотук. Спах ме в удобни стаи - апартаменти, които през нощта бяха отоплени.

На сутринта към 8.30 ч. пристигна консулът г-н Миятев. Пътуването ни до Будапеща беше удоволствие за участниците, защото времето беше от хубаво по-хубаво, а насрещния вятър го нямаше. Обикновено карахме със скорост около 35 км/час.

В Будапеща пристигнахме към 14.30 ч. Тандемите ги качихме на микробуса и така стигнахме в нашето посолство, което ни предостави също отлични условия за престой. Настанени в посолството почивахме, а след това си приготвихме вечеря в кухнята, която предлага отлични условия за това. Тя е място за изява на майстор Шушу, а унгарския пазар предлага чудесни продукти. Апартаментите ни са в търговския (бизнес) център, близо до хълма Гелерт. И тук сме обградени от вниманието на персонала на посолството.

Мисли и размисли из пътя

Мислейки си за човека, ми се струва, че той вижда и без зрението. Друга е първоначалната инициатива в този вътрешнодуховен процес, а зрението като фотоапарат, след това фиксира неговите мисли, идеи и действия. Виждам само това, което разбирам. "Да мислиш и чувстваш, значи да съществуваш. Да размишляваш значи да живееш" (Шекспир).

7.Х.2002 г. - понеделник

Към 8.30 ч. сутринта при нас дойде културното аташе в, посолството - г-жа Константина Костова, която ни разведе по забележителностите на Будапеща,, и особено красива е сградата на Операта, която просто изисква посетителите да отиват в строги официални костюми и дълги рокли. В 11 часа се проведе пресконференция с журналистите, на която всички последователно разказахме за впечатленията ни по време на колопохода дотук.

В 11.30 часа посланик г-н Панов ни срещна с представители на българите в Будапеща, вкл. и с известната 85-годишна кака Пенка, която е работила в нашето посолство над 50 години. В личен разговор с нея се оказа, че тя познава и помни още Румен Герчев, от времето когато е бил директор на Българския културен институт в Унгария. Аз й разказах за миналото на фамилията Герчеви. Вечерта бяхме поканени в ресторанта на един българин - Митко Танев. Разказа ни много исторически подробности за българите-градинари в Унгария. Той е председател на българската етническа общност в Будапеща.

Късно вечерта разговаряхме с прислужника в апартаментите на посолството - Йончев - един интелигентен човек, бивш консул на България в Тунис. Той е инвалид от войната във Виетнам, в която е взел участие и сега накуцва доста с десния крак. Дадох му нашия вестник "Шумен и шуменци" - приложението "150 години от идването на маджари и поляци в Шумен".

8.Х.2002 г. - вторник

В 8.30 ч. тръгнахме от Будапеща за Словашката граница - към гр. Комаром - Комарно - един град, който се намира на двата бряга на Дунав - от южната страна -Комаром - в Унгария, а от северната - Комарно в Словакия. На границата ни посрещна нашият консул в Братислава г-н Боби Йовчевски и председателя на българската общност в Словакия - инж. Досю Досев, отдавна заселен българин там и много добре запознат с историята на Словакия. Много инициативен и при защита на интересите на

българите там. След настаняването в хотела ни разведоха из Комарно пеша до центъра, където разгледахме и източноправославната църква. Комарно е един чудесен град с красиви сгради от средноевропейската архитектура с около 30-35 хиляди жители - унгарци, словаци, българи, сърби, австрийци и други народности. Минахме покрай паметника на Франц Лехар, който е роден в Комарно. Той е дело на българския скулптор Емил Венков живял там през 1979 г. Поставен е на мястото на неговата родна къща.

За източноправославната църква инж. Досев спомена, че в нея се събирали всички източноправославни християни - българи, руси, украинци и др. Построена е през 1511 г. и сега готвят честването на нейната 500-годишнина. В Комарно има голяма корабостроителница, а името идва от много комари покрай Дунав.

Вечерта посолството ни даде официална вечеря, на която аз си поръчах словашка шкембе чорба и паниран дунавски сом - много вкусни.

9.Х.2002 г. - сряда

Предстартов преглед:

1. Владислав Кацарски, р - 82;

RR- 125/85

2. Стефан Вутов, р - 54; RR- 120/70

3. Станислав Симеонов, р - 66; RR-120/75

4. Тодор Андонов, р - 68; RR-125/85

На сутринта в 9.00ч тръгнахме за Братислава. Пътят равен, отпред ни води колата на нашето посолство, а до една бензиностанция край града, ни чакаше нашият посланик в Братислава Ярослав Голев. Той беше с велосипед и кара с нас цели 50 км. По време на почивките той се оказа много приятен човек и много бързо се приспособи към ведрата и весела атмосфера, която съществуваше в нашата група с изобилен порой от вицове и весели закачки.

Вечерта в Братислава Ярослав Голев ни даде "официална" вечеря в една "староселска кръчма" с много интересно странно меню от народни чорби, гозби и други ястия.

На другия ден посланикът организира една много голяма пресконференция с представители на медиите и после имахме среща с българите в Братислава.

Там съществува много активна българска културна общност "Христо Ботев", която издава редица български книги на словашки.

Дадоха ни "Христо Ботев" - басни, "Златен век на българската литература" и научния труд на Мария Кошкова - "За българо - словенската фразеология".

Ние също им оставихме Албум "Шумен", "Люлка на древна култура" - вестниците "Шумен и шуменци", диплянки за Плиска, Преслав и "Мадарският конник", а Тошко им подаряваше неговата книжка "Баща и учител на слепите" за живота на Валентин Аюи.

Досега това беше най -сърдечното ни посрещане.

Четвъртък - 10. X. 2002 г. -

сутринта към 10.00 ч ни изпратиха до австрийската граница, която се намира накрая на Братислава. Преминахме я без всякакви формалности, показвайки само паспортите си.

От другата страна на границата ни чакаше представителката на нашето посолство във Виена -първия секретар - Теофана Крайнина.

16.00ч. вече бяхме влезли във Виена и пристигнахме пред нашето посолство.

Настаниха ни в много удобни стаи в сградата на посолския комплекс.

В 18.00 ч. посланикът ни във Виена Елена Кирчева ни устрои официална среща с българите в Австрия.

Когато й се представяхме и аз й казах: д-р Сакелариев, тя ми отговори: Вие да не сте брат на Христо Сакелариев? На утвърдителния ми отговор, тя ми каза, че е "приятелка на Софка". (Една от жените на брат ми. Светът, все пак е малък)

Вечерта по радиото се наслушахме на хубавите виенски валсове и музика от Щраус, Шуберт и Бетовен...

Петък - 11. X. 2002 г.

Днешният ден беше посветен на пеша- и авторазходката из Виена: -от Катедралата "Св. Стефан (Стефансдом), Виенската "щатс-опера", "Пратера", в която са пели големи някога шуменците Люба Велич, Стефан Анастасов" и са изпълнявани творби на Панчо Владигеров и др. и така до обяд. Времето беше облачно, тихо и през цялото време ръмеше дребен дъжд.

Към обяд отидохме в Дома на слепите, където ни чакаше техния председател. Проведе се разговор за създаване на творчески връзки между двата съюза. Там се намира техния ресторант - трапезария, в който се хранеха десетки незрящи с техните водещи.

Събота, 12. X. 2002 г. -във Виена от вчера вали тих и студен дъжд. В такова време навсякъде, където минахме - през Унгария, Словакия и Австрия, повече от дамите макар и добре облечени с манта, шапки и обувки с токчета, с едната ръка държат отворен чадър, а с другата ръка кормилото на велосипед и се придвижват по колоездачните алеи. Много елегантни, красиви и грациозни изглеждат.

Това ме наведе на мисълта, че ако и на нашите велосипедисти им дадем по един чадър, ще заприличат на красавиците от пустата, но те пък и без това са си красиви и ще минат без чадъри.

В 11 часа тръгнахме за Австро -чехската граница, която е на разстояние само 65 км. от Виена.

Дано днес- 12. X., когато моето мило либе тръгне за пенсиите, в Шумен да не вали дъжд.

ХОУГ!

P.S. и във Виена, както в Братислава са на почит картините на Владимир Димитров - Майстора. В нашата стая имаше репродукция от неговата картина " Ръкоцелуване".

Австро - чешката граница стана с микробуса. Водеше ни колата на нашето' посолство с Теофана Крайнина. За оказаното ни голямо внимание й подарих книгата на чичо Драган Тенев "История на изобразителното изкуство, музиката и театъра в кибритена кутийка", която Тодор Андонов издаде в "Антос", както и в-к "Шумен и шуменци".

На чехската граница бяхме посрещнати от консула в нашето посолство в Прага - Борислав Чакъров. Той се оказа земляк, роден в с. Самораново - Дупнишко. "Ето светът колко е малък".

Вечерта той ни заведе в една стара Бирария в Чешка Будеиовице. Там на хубавата чешка бира и стари народни ястия, прекарахме една хубава вечер. Сега часът е 23.50 ч. българско време.

Неделя - 13. X. 2002 г.

Сутринта дъждът беше спрял, но времето беше облачно и студено.

Към 9.00 ч. тръгнахме за Прага на два етапа:

13. X. - I етап: Чешке Будейовица -Седелчани.

14. X. Понеделник - II етап Седелчани - Прага. Още след излизането от Чешка Будеиовице се отбихме с микробуса до един прекрасен чешки замък, в който

имаше много чужди туристи, предимно възрастни хора. След това свалихме тандемите и продължихме по маршрута до Седелчани -едно разстояние от 80 км. Към 17.30 ч. се настанихме в удобен и затоплен хотел. Това е важно, защото тук дневните температури бяха 4 - 5 и по високите места имаше скреж.

След една хубава вечер дадена ни от Борислав Чакъров, с много наливна пилзенска бира, се прибрахме за вечерна почивка и сън.

14. X. 2002г - понеделник

Сутринта към 10.00 ч. тръгнахме по последния етап- Седелчани -Прага, разстояние около 98 км.

Пред нас - една чудесна природа от красиви поля и хълмове с борови и елхови шапки и чудесни красиви селища. Прозвуча ми прекрасната музика на Бедржих Сметана от цикъла "Моето отечество" -симфоничните поеми "Валтава" и " Из чехските поля и гори".

Питах се как Тошко - Шушу и Стефан - Владо се справяха с тези многобройни изкачвания и спускания? Но с къси етапи и по-чести почивки, скоро стигнахме до р. Валтава и влязохме от южната страна в Прага.

Отведоха ни веднага в хотела на посолството " за гости", който се

намира на високата част на Прага, недалече от замъка "Храдчани".

Условията тук са прекрасни -апартаменти с приемни зали, отделени кухни и бани.

През това пътуване консулът Борислав Чакъров полагаше особени грижи към нас, за което от сърце му благодарим. Дадох му от албумите "Шумен", "Люлка на древна култура" и "Преславското златно съкровище".

Вдигнахме тост за "Добре дошли в Прага", бяхме минали през трудни прагове и дълъг път и се отдадохме, особено "тандемистите - герои" на пълна почивка и релаксация.

15. X. 2002 г. - вторник

Сутринта в 10.00 ч. имахме среща в Българското посолство с представители на българите в Чехия, които наскоро са били признати за етническо малцинство. Те издават месечно списание "Българи". Запознах се с глав. редактор г-жа Стела Давидова. Тя изказа желание за сътрудничество. Срещата с представители на медиите, беше проведена съвместно с първата среща.

След обед имахме свободно време и се разходихме из забележителностите на Златна Прага - площадът "Вацлавски

намести", Старие место, Карловие мост, замъкът Храдчани и др.

Покрай Валтава и нейните брегове още личат следите от голямото наводнение.

Вечерта имахме среща с шуменския поет Николай Павлов, който сега е студент по режисура в Прага. Вечеряхме заедно. Обиколихме старите пивници и бирарии на Прага. "Дегустирахме" във всяка една по няколко халби хубава чехска бира.

16. X. 2002

Добро утро - о - о -о!

В 10.30 ч. тръгвахме за България!

Малко по-рано се проведе среща с ръководството на Съюза на слепите спортисти в Чехия. Уговориха се бъдещи форми и начини за сътрудничество.

Остана едно свободно време за купуване на сувенири, подаръци и др. предмети из магазините и супермаркетите на Прага. След обед към 14.30 ч. се отправихме обратно към нашата "мила татковина" в едно Non - stop каране - от 28 часа от Прага до Шумен.

Доктор Иван Сакелариев

20.П.2003Г. гр. Шумен

РАДИО ШУМЕН - МЕДИЙНАТА НИ ПОДКРЕПА (ТЕЛЕФОННИ ИНТЕРВЮТА)

ПИРОТ

28.09.2002г.

предаването "Денят на Совите" Радио Шумен

Водеща Христина Димитрова.

X. Д.: Привет на нашите колотуристи които скарвам в Пирот. Попаднахме по следите им около 20 ч. и сега качвам добра среща на Тодор Андонов.

Т.А.: Здравейте чувам ви отлично.

Х.Д. Привет на нашите посланици Как мина днешния ви първи ден? Срещнахте ли трудности? Какво е времето? Чувствате ли се добре?

Т.А.: Чувстваме се чудесно и поради една грешка която направихме в разчетите пристигнахме 1 час по-рано заради часовата разлика. 15ч. 50 мин. местно време или 16.50 наше бяхме в Пирот. Организацията беше чудесна. Сутринта тръгнахме около 10.15 от площад "Народно събрание". Изпратиха ни официално. Към 14.30 ч. наше време преминахме границата при Драгоман. Искам да благодаря на всички, които ни подкрепят и на Външно министерство и посолството. Направо ни посрещнаха от Сръбска та граница и ни пое пилотна кола до Пирот.

Х.Д. Разбрахме че при вас времето е дъждовно.

Т.А. Ами да. Още като наближихме Пирот и започна леко да ръми, после се усили но не се намокрихме много. 96 км беше преходът. Минахме го за съвсем кратко време - средна скорост 20-23 км/ч. като се има предвид че това е от най-тежките участъци, защото е през планина. Просто тези тандеми се оказаха страхотни - четири крака и две колелета и нещо много добро. Пътя спори.

X. Д. А какво се случва докато пътувате? Имаше ли шегички на които винаги сме свидетели във ваша компания.

Т.А. Не ни е скучно, защото сме по двама и си говорим, а след това гоним и застигаме с тандемите партньорите си и така докато

се закачаме времето минава много добре.

X. Д. Разбирам че всички се чувствате добре

Т.А. Да, сега сме в началото и няма натрупана умора. Като стигнем в Белград ще имаме еднодневна почивка. Искам пред нашите слушатели да благодаря на нашите спонсори.

Нещата които ни осигуриха са чудесни - обувките на "Кребс", екипите на Министерството на спорта, соковете на бибиби, водата на Девин и въобще няма нещо за което да се оплачем.

Х.Д. Чувам Шушу, Здравей как си?

Ш. Добре се чувствам и успокоен. Както казвах отдавна най-добре да тръгнем, че да си починем, но има неудобства по пътя. Дъжд ни валя, обаче психически си отморявам много добре. За мен това са общо взето не много познати гледки. Доволен съм от доброжелателното отношение на сърбите. Добри хора, радват се ръкопляскат като минаваме.

Х.Д. Умората е приемлива като за първи ден.

Ш. За мен това не е голяма умора. Има хора, които цял живот работят физически труд и не се оплакват. Не е чак такова натоварването. Още повече ние сме хора които могат да си разчитат силите. Няма пределни натоварвания, те са най страшни.

X. Д. Освен, че публиката ви аплодира сигурно си забелязал и хубави жени.

Ш. А да! Отварях си очите на четири, защото отговарям за още един човек. Каквото видя разказвам го. Така става още по интересно. Мога да му разкажа на Тодор каквото си поискам. Той нали няма да ги види, давам си воля на въображението. Става много хубаво. Усещам, че започва по-силно да върти, ако по-емоционално му описвам сръбкините.

X. Д. Сега вече сигурно ще дигнете една наздравица в ресторанта на хотела.

Ш. Разбира се, за всички които са поне мислено със нас

Т. А. И със виното на "Домейн Бояр", и с хубавата шуменска ракия. Ние може да сме на път, но не сме чак такива въздържатели и си обичаме благинките на живота, и няма нищо лошо в това.

Ш. Сега даже сме си направили букетче - бяло червено и шуменска ракия, охладени в съответната степен, особено бялото. Сега засядаме с един нов познат - съдържателя на хотела. Ще обменим впечатление от различните течности по разните краища по Балканския полуостров.

X. Д. Аз ви желая още веднъж успехи спорен ден утре и както сме свикнали да казваме - "Лек педал"

Ш. Благодаря Христина. Лек педал наистина. Надявам се и вярвам че ще е чака.

АЛЕКСАНЯЦ

29.09.2002г.

Интервю по телефона за Радио Шумен, излъчено в предаването "Денят на Совите" Радио Шумен Водещ Розалина Чернева

Р. Ч. Втори ден от похода на нашите момчета. Добър вечер!

Т.А. Здравей Роза, днес мина малко по-особено. За съжаление целия преход не можахме да го минем с колелетата, защото имаше жесток дъжд в Нишавското дефиле и се наложи да преминем с буса, защото полицията прецени, че е доста опасно заради теснините и многото ТИР-ове. След това времето се оправи и независимо, че имаше вятър, преминахме чудесно без аварии до следващата база.

Р.Ч. Колко дълъг беше днешния преход

Т. А. По план трябваше да е около 100 км. но само половината успяхме да реализираме с колелета по причините които казах.

Р. Ч. къде сте сега?

Т. А. Сега сме в Алексаняц, това е едно малко градче. Утре трябва да бъдем в Крагуевац. Преходът също е около 100 километра и на следващия ден сме в Белград. Тук сме очаровани от местната полиция. Екскортират ни, осигуряват ни предимство и нещо повече дори - пуснаха ни на магистралата, да не говорим за колите, които като ни срещат и задминават - свиркат, радват ни се хората.

Р. Ч. Защо така радушно ви приемат'.' Очаквахте ли го или

това е изненада?

Т. А. Голяма изненада е! Ние очаквахме да предизвикаме интерес заради тандемите. Те са необичайно возило. Ние сме екипирани много добре - с анцузи в цветовете на трикольора, с герба и според мен аплодисментите са за България.

Р. Ч. Успяхте ли да общувате словесно? Разбирате ли се със сърбите?

Т. А. Няма никакъв проблем! Както е известно нашите езици са толкова близки, а отношението е просто прекрасно.

Р. Ч. Как се чувства другия тандем?

Т.А. Също са добре. Оказахме се доста равностойни и това е нещо много важно, защото колегите са по-младша възраст, а ние по старшата се притеснявахме да не се изложим. За наша радост устояваме и сме равностойни. Не се изчакваме и се движим с темпо 22 - 25 км/ч.

Р.Ч. Значи всичко е по план. Чувам, че там някой иска да се намеси.

Т.А. Това е д-р Сакелариев, нека да каже нещо за нашето физическо състояние. Той има грижа за това и добре се справя.

Р. Ч. Благодаря ти Тошко! Сега искам да задам въпроси и на доктора. Здравейте докторе, как са момчетата?

Д-р Сакелариев: добре са. Всяка сутрин правя предстартов преглед. Всичко се записва и документира - сърдечна дейност, кръвно налягане... Засега всичко е в нормата няма оплаквания. Само дребни неща, но те се възстановяват веднага и вървят много добре. Няма заболявания. Това е за здравното състояние.

Р.Ч. Разчитаме на вас и поздрави от екипа на предаването!

Д-р С Благодаря!

Т. А. Да ти дам ли Шушо, той има нещо да каже. Да ти опише какво е видял.

Р.Ч. Дай го той винаги има нещо за казване. Здравей Шушо до тук чухме емоционалната гледна точка, очакваме визуалните впечатления.

Ш. Да ти кажа визуално нещата се подобряват. Природата става по красива, а патрулните коли по маркови. Отначало тръгнахме след едно разбито Мицубиши, след това се появи Опел, а сега вече сме след едно Пежо 305 - красива кола!

Р.Ч. Как си го обясняваш?

Ш Ами отиваме към центъра на Сърбия. Явно и тук е като у нас - в провинцията каквото хартиса. Така е. Другите наблюдения са, че сръбкините стават все по хубави.

Р.Ч. Е, това не трябваше точно на мен да го казваш, не е за ефир.

Ш. Може да не е за ефир, но аз това виждам и много ободряващо действа!

Р.Ч. И па нас пи действате ободряващо, лек поход.

Ш. Да ти кажа това е показател за общото ни състояние. Надявам се да проявиш цялото си журналистическо майсторство и от нашите добри новини да направиш истински радионовини. Чувствам се малко неудобно и ме е срам като журналист, но лоши новини нямам. Добре съм, добре сме, хубаво е, какво да правим?!