Старобългарска литература (Презентация )
Изтегляне 0.5 Mb.
|
|
Патриарх Евтимий Животът на Евтимий е е сравнително добре подчертан в творбата на неговия ученик Григорий Цамблак - " Похвално слово за Евтимий". Предполага се, че Евтимий е роден в Търново, в периода 1332 - 1335 г. Най-вероятно, първоначалното си образование е получил в някои от търновските манастири. Веднага след основаването на Хирифарския манастир, Евтимий постъпва там и прекарва дълги години като възпитаник на Теодосий Търновски. Именно в Харифарския манастир, Евтимий се запознава и усвоява с основните идеи на Исихазма. Евтимий престоява в Студийския манастир, след което се установява в Атон, където престоява около 7 години. По това време Евтимий е заточен от византийския император на остров Лендос. Най-вероятно причината за това е опитът на Евтимий да обедини източната и западната църква.
Историческа, природонаучна и правна литература Летописната традиция в България продължава и след славянизирането на българската книжнина. Продължава традицията да се превеждат византийски летописни съчинения да се правят обработки. Първата летописна творба на старобългарския език е "Историкий" на Константин Преславски, с акцент върху имената на владетелите, годините на тяхното царуване. В Симеоновия сборник "Сбор от много отци" са поместени повече и по конкретни данни за тяхното управление и за тяхната смърт. Особеното обаче е, че при много от владетелите е посочена неестествена смърт - убит, отровен, ослепен. Това се дължи на желанието да се прокара една своеобразна възпитателна тенденция. През X век в България се превеждат и някои от големите световни хроники. Това са хронография на Йоан Малала, хрониката на Георгий Арматол. Тези световни хроники започват с библейската история след това преминават към антична история и към византийската история. Историята на Йоан е най-старата световна хроника. Тя се състои от 18 книги. Другата голяма световна история на Георгий е позната в България с няколко версии. В първата версия са описани събитията до 842година. По-късните вторични версии са направени след смъртта на Георгий Арматол, и те се отличават с редица допълнителни факти и събития. Средновековният читател проявява особен интерес и към произведения с природонаучен характер. Като резултат от това се появява шестодневка на Йоан Екзарх. В него обаче природонаучните знания са подчинени на богословската идея. Най-рано преведената от нас творба с природонаучен характер е "Физиолог". Като негови вероятни автори се сочат такива Василий Велики и Йоан Златоуст. "Физиолог" е сборник от описание на съществуващи и фантастични животни, растения, минерали. В първата редакция да физиолог са включени 49 описания. През средновековието "Физиолог" изпълнява познавателни, занимателни и поучителни задачи. В друго природонаучно съчинение, което се превежда в X век е "Християнска топография". Неин автор е така наречения Козма Индипоклефт. "Християнска топография" се състои от 11 части. В своята творба той отхвърля езическата представа за кълбовидната форма на земята. Той дава редица географски сведения, описва нравите, ритуалите и обичаите на различни племена. През средновековието християнска топография се превръща в учебник по география и естествознание. По време на цар Симеон се появява и първата правна литература. Непосредствено след въвеждане на славянското богослужение в моравия, Методий превежда "номоканон" или "законоправило". Това произведение има за цел да запълни нуждите от правна литература. По времето на Симеон се превеждат няколко закона - "Земеделски закон", "Закон за съдене на хората". Богомилството - поява, същност и разпространение. През X век в България възниква най-голямото средновековно еретическо движение -богомилството. То представлява християнска ерес, но по своята същност е социално и обществено движение облечено в религиозна форма. То е насочено срещу официалната православна църква. Богомилството обхваща широки слоеве от обществото. Разпространява се и извън България и просъществува с векове. Като основоположник на богомилството се сочи поп Богомил. Съществува спор, дали е съществувала такава личност.
Периодизация на старобългарската литература Първи подпериод се характеризира с отражението, пряко или косвено, в литературата явления . - войните с латинската империя и държава, и татарското нашествие. В църковно отношение, в литературния живот намират отражение събития - съборът против богомилите и възстановяването на българската патриаршия. През XIII век се отбелязват и първите по-значителни успехи в литературата. Творбите, които се появяват, продължават да бъдат анонимни. От друга страна, по това време започва да се формира официалната литература, която има своите покровители. Разцвет бележи летописната книжнина - "Разказ за събор на богомилите", "Разказ за възстановяване на българската патриаршия". През този период успешно се развива и житийната литература. Появяват се житие на Михаил Воин. Житие на патриарх Йоаки, както и житие на свети Иван Рилски.
Климент Охридски Охридска книжовна школа - главен представител и организатор е именно той. Основни сведения за живота на Климент охридски дават житието на охридския архиепископ Теофилакт и Димитър Хоматиан. Цялото книжовно творчество на Климент показва, че той е високо образована личност. Климент остава неотлъчно до Методий до неговата смърт. Той е един от учениците на Кирил и Методий, които са ръкоположени в Рим в духовен сан. Климент е осъден на вечно изгнание и е прогонен от Моравия заедно с Наум и Ангеларий. Той попада в България, където им е оказана висока чест. В Плиска престоява около половин година, след което е изпратен като учител в Кутмичевица. Там Борис предварително подготвя условията за неговата учителска дейност. Сваля от власт управителя на областта и назначава славянин, който се е покръстил и е станал вече християнин. Климент е има около 3500 ученици. С помощта на официалната светска власт Климент изгражда една солидна база за богослужение, училищно обучение и книжнина на българския език. Когато застава начело на властта Симеон премества столицата от Плиска в Преслав. За да спре културното и духовно влияние на Византия, той назначава българи за висши духовници. Във връзка с тези свои планове Симеон отзовава Климент в Преслав. Там той е ръкоположен за Епископ. С назначаването на първите български епископи, един от които е Климент, славянската писменост става официална а старобългарският език се отвърждава като език на държавата, църквата и литературата. Климент умира в 916 г. и е погребан в манастира Свети Пантелеймон край Охрид. Наскоро след смъртта си е канонизиран за светец.
"Беседа против богомилите" - Презвитер Козма Съществуват различни хипотези за появата на "Беседа против богомилите".Най - широко разпространено и най-добре аргументирано е мнението, че беседата се появява през X.
Богомилите отричат духовенството, смятат, че няма нужда от посредник между богомолците и бог. Отричат причастието като казват, че то не е христовата кръв и плът а обикновена храна. Отричат кръщението и се гнусят от децата като ги наричат дяволски изчадия или "мамотчета". Отричат иконите. Когато спори с богомилите Козма използва една точно определена композиционна схема. Като теза излага богомилския възглед. Той го въвежда чрез риторичен въпрос, възклицание или обръщение т.е. със средствата на ораторската проза. Най- често той го прави чрез множество библейски цитати, които за него са най- силният аргумент. Азбучна молитва - Константин Преславски Това стихотворение заедно с един прозаичен текст представлява предговор към учително евангелие. Двете творби на пръв поглед изглеждат различни, но в идейно и емоционално отношение са твърде близки и сходни. На първо място трябва да се отбележи, че творбата е построена в азбучен акростих. Всеки стих започва с поредна буква от азбуката. Преславски избира азбучния акростих за да възхвали азбуката и да демонстрира възможностите, които тя дава да се твори на нея и поезия. Гордост, че той е един от последователите на славянския първоучител, че върви по неговите стъпки. Изпитва колебание несигурност дали ще може да се справи с трудната задача да направи явно евангелското слово. По своята форма творбата е молитва към бог. Преславски неслучайно избира точно тази форма според религиозните схващания на средновековието всичко започва и свършва с бог. Затова в началото и в края на всяка работа православния християнин отправя молитва към бог. Константин Преславски моли Бог да вдъхне в сърцето му словото за да може успешно да се справи с останалите задачи. Той моли мъдрост, моли за херувимска мисъл и ум, моли бог да го избави от фараонска злоба. Константин преславски моли бог да превърне скръбта му в радост. Прави впечатление, че творбата съдържа 40 стиха, а азбуката се състои от 38 букви. Това разминаване не е случайно. Така творбата придобива и философско значение. Тя е свързана с мъчително очакване, след което идва радост. И със своето съдържание и със своята композиция и форма, азбучна молитва отразява най- важните моменти от епохата. Тя отразява най щастливото събитие на славянския народ- създаването на азбуката. Творбата на Преславски осъществява прослава и защита на славянския език и делото на Кирил и Методий със средствата на поезията. Черноризец Храбър - "За буквите" Съществуват многобройни хипотези за появата на творбата. Предполага се, че е създадена в края на IX - X в., написана по повод Преславския събор. Но по- вероятната хипотеза е, че творбата е създадена по времето на княз Борис и Симеон, във връзка с твърдение на самия Ч. Храбър, че са живи още онези, които са видели учениците на Кирил и Методий. Съществуват и многобройни хипотези за личността на Ч. Храбър. Според една от тях, под този псевдоним се крие личността на Климент Охридски, а според други Йоан Екзарх. Според други е братът на Симеон, но най-вероятно е самия Симеон. 1. Увод. В тази част се представят трите етапа в писмената култура на славяните. Като най-висш етап, както самия автор посочва, е създаването на азбуката от Кирил и Методий. Авторът отбелязва, че славянската азбука също е дадена от Бог. В своя защита Ч. Храбър говори, че част от буквите на Кирил са създадени по образеца на гръцките, така, както гръцката с тези на еврейската, доказващ едновременно равноправието на славянската азбука. В края на увода, авторът обяснява как трябва да се изговарят буквите от славянската азбука. 2. Същинска полемика. Храбър избира 3 слабости, които сочат противниците на славянската азбука, за да ги обори. Първата е с броя на буквите 38, втората е свързана с разбирането за триезичеството, като доказва, че и трите езика нямат никакво предимство през славянския. Като трета слабост, че тя не е доусъвършенствана, но Ч. Храбър отново ги оборва в този спор. Чрез контрасти, Храбър не само защитава славянската азбука и правото й на съществуване, но и изтъква нейните предимства пред гръцката. 3. Заключение. представлява възхвала на ученолюбието на славяните. Храбър заявява, че рядко някой измежду най - образованите гърци може да каже кой и кога е създал гръцката азбука. Докато и най - малкото славянско азбукарче ще отговори - кой и през коя година и по времето на кой владетел е създадена славянската азбука. Григорий Цамблак Бащата на Цамблак принадлежи към висшата търновска аристокрация. Цамблак е племенник на друг виден книжовник - Митрополит Киприян. Цамблак получава своето образование при Евтимий. От него възприема и идеите на исихазма. Около падането на Търново, Цамблак вероятно става монах в някои от търновските манастири. По-късно продължава своето образование в Атон, след това остава в служба на цариградската патриаршия.Последните години на XIV в. става игумен на Деганския манастир. В честа на патрона на манастира, Цамблак пише " Житие на Стефан Бечански".Цамблак се кандидатира за киевски митрополит и бива избран през 1414 г. По-късно е отлъчен от църквата, тъй като това противоречи на Цариградската патриаршия и Московското княжество.
Литература по време на византийското робство С падането на България под византийска власт, настъпват и редица съществени изменения. Българската патриаршия е напълно унищожена. По това време започнала смяната на българските служители в църквата с гръцки, а в последствие и богослуженията на гръцки език.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ Извори за живота и делото на Кирил и Методий По своя характер изворите за проучване на живота и делото на Кирил и Методий могат да се разделят на исторически и литературни. Към историческите спадат някои папски писма, в които са отразени моменти от живота на Кирил и Методий, както и писмото на папския секретар Анастасий до Епископа на Велетри Галдерик. Това писмо е свързано със създаването на сборник посветен на римския светец Папа Климент Римски. Мощите на Климент Римски са открити в Херсон ( Русия ) от Константин Кирил Философ и затова писмото на Анастасий се съдържат моменти от живота на Кирил и Методий. Към литературните източници спадат кратките и пространни жития за Кирил и Методий, похвалните слова и службите посветени на тях. Към литературните източници се отнасят и някои предания и легенди както и свидетелства на български автори. Литературните източници са значително по-обширни и многобройни по количество. В тях действителността е по - слабо засегната и отразена от колкото в историческите. Те са преди всичко художествени произведения. В езиково отношение изворите за живота на Кирил и Методий са гръцки, латински и славянски. Гръцките хронисти от 9-10 век не са отдавали значение на делото на Кирил и Методий. Паметта на солунските братя не е била чествана във византийските църкви, причина затова е фактът, че делото им не е дало желаните от Византия резултати. Гръцките извори за живота на Кирил и Методий са по- късни и най-често са създадени под влияние на славянски извори и на на предания и легенди. Най - важно място от гръцките извори заема житие на Климент Охридски, дело на охридския архиепископ Теофилакт, то е създадено по времето на византийското владичество. Към тях спадат папските писма, писмото на Анастасий Библиотекар до Валдерик Валдерийски, и литературната творба "италианска легенда". Писмото на А. Библиотекар е свързано изключително с дейността на Кирил. То е автентично документално писмо. В него липсва хиперболизация и преднамерена тенденциозност. Самият Анастасий лично познавал Кирил и в разговор с него е бил запознат с фактите около откриването на мощите на папа Римски. Писмото съдържа оценката на един високо образован римлянин за дейността на Кирил. Папските писма са свързани най - вече с дейността на Методий като архиепископ и учител в Моравия. Първото писмо от папа Адриан Втори до князете Ростислав Светополк и Коцел не е запазено в автентичен вид. То е запазено в житие на Методий от житийната редакция на автора. Другите писма от папа Йоан Осми до немските епископи Методий и Светополк са запазени на латински език и документират най- тежките драматични моменти от живота на Методий. Останалите папски писма, които са писани след смъртта на Методий засягат важни моменти от съдбата на славянската писменост в Моравия. Литературното произведение "италианска легенда" разказва за откриването на мощите на папа Климент Римски и отнасянето им в Рим. Сред латинските извори за живота на Кирил и Методий могат да се посочат и няколко творби, които имат моравски произход. Това са една служба за двамата братя и едно литературно произведение наречено "Моравска легенда". Тя е с по - късен произход и е доказателство за живия спомен за двамата братя в Моравия много години след тяхната смърт. Следват славянски извори за живота на Кирил и Методий. Те могат да се разделят на старобългарски, които са написани на кирилица и хърватски, които са написани на глаголица. Хърватските представляват служби, които са бедни откъм житийни факти. Като литературни и исторически източници най - голямо значение имат старобългарските паметници. Повечето от тях са дело на преки ученици на Кирил и Методий. В тях се съдържат действителни факти от живота на славянските първоучители, превеждат се реални оценки за тяхното дело. Сред старобългарските извори на първо място трябва да се поставят пространните жития на Кирил и Методий, похвалните слова и служби. Пространните жития са достигнали до нас в по- късни преписи, но редица доказателства от исторически литературен характер ги причисляват към 9 век. Те принадлежат към най- ранните паметници за Кирил и Методий. Житията са богати на конкретни факти и данни, споменават се имената на действително съществуващи личности. Те са лишени от анахронизми, които са присъщи на преданията и легендите.След смъртта на Методий неговите ученици са били преследвани и не са имали възможност и подходящи условия за да напишат житие за Методий. С пристигането си в България обаче те са радушно посрещнати от княз Борис и са имали подходящи условия за работа за да го създадат. Най - спорен и труден е въпроса за авторството на двете жития. Според различни мнения житието на Кирил е написано от Методий, Климент или на друг неизвестен ученик. Днес се приема, че най - вероятно авторът на житието е взел сведения от Методий, но в своя окончателен вид то не е дело на Методий. Днес най - защитена и аргументирана остава тезата, че автор на пространно житие на Кирил е Климент Охридски. Много учени поддържат тезата, че Климент Охридски е автор и на пространно житие на Методий. За житие на Константин Кирил се счита, че негов безспорен автор е Климент. Въпросът около авторството на житието на Методий е спорен. Хипотезата на негов автор е Климент Охридски е силно разколебана. Житие на Методий е много по - кратко по обем от житието на Константин Кирил Философ. Това се дължи на начина по който са изложени фактите и по който са интерпретирани. Житие на Методий библиейските цитати са използвали по - пестеливо. По своето изложение то е по -просто и по- правдиво. Всичко това налага извода, че негов автор е писател, който притежава стил различен от този на Климент Охридски. Като най - вероятен автор на пространното житие на Методий се счита Константин Преславски. Един от аргументите отново води към стила на автора. Предметния, лаконичен стил е присъщ на по - голямата част от творбите на Константин преславски. Апокрифи
Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017 2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други 2017 -> Литература между първата и втората световна война 2017 -> Литература Лит критика през 60- те години 2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст 2017 -> 1. Време на възражданьето 2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове 2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки 2017 -> Металингвистическая концепция современности михаила бахтина 2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата 2017 -> Морфологията като дял от граматиката Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|