| 14 декември 2020
Когато на другата сутрин се събужда, Холи се чувства чисто нова, готова за работа, както и да забрави за Чет Ондовски и параноичните си подозрения. Фройд или Дороти Паркър е казал, че понякога пурата си е просто пура? Който и от двамата да е, понякога тъмното петно до устата на репортер е просто снопче косъмчета или пръст, която прилича на снопче косъмчета. Ралф би ѝ казал точно това, ако би могъл да чуе аудиозаписа, но почти със сигурност няма да го чуе. Все пак е постигнала желания ефект: изречени на глас, мислите ѝ се избистрят. В това отношение записът е като терапията ѝ с Али. Защото, ако Ондовски би могъл някак си да се преобрази в Джордж Атентатора, а после отново да си върне предишния облик, защо ще остави частица от мустаците на Джордж? Идеята е абсурдна.
Или зеленото субару например. Да, на Чет Ондовски е, в това е сигурна. Помислила си е, че с оператора (името му е Фред Финкъл, открила е това много бързо, без да е нужна намесата на Джером) са пътували заедно със служебния микробус, но това е предположение, не доказан факт, а Холи вярва, че пътят към ада е постлан с погрешни предположения.
Сега, с отпочинал ум, разбира, че решението на Ондовски да пътува сам има съвсем невинно обяснение. Той е прочут репортер в голяма телевизия. Той е Чет на Пост, за бога, и затова може сутрин да става малко по-късно от простолюдието, може би да се отбие в телевизията, а по-късно да пийне кафе и да хапне пай в любимата си закусвалня, докато верният оператор Фред отиде до Идън да заснеме няколко допълнителни кадъра (като киноман, Холи знае, че се наричат така) и може би дори – ако Фред има амбиции да се издигне в новинарския отдел – да направи предварителни интервюта с хората, с които Ондовски ще говори по време на прякото включване от Най-голямата гаражна разпродажба в новините в шест.
Само че Ондовски получава известие или чува по полицейските радиочестоти, че е избухнал взрив в училище, и се отправя към мястото. Фред Финкъл прави същото, само че с новинарския микробус. Ондовски паркира до нелепата шишарка и двамата с Финкъл се заемат за работа. Всичко е напълно обяснимо, не е нужно да включва свръхестествени елементи. Просто по една случайност частен детектив на стотици километри от мястото на събитието страда от Синдрома на синия форд.
Voilà.
Работният ден минава чудесно. Ратнър, изпеченият престъпник, е забелязан от Джером в бар със смайващото (поне за Холи) име „Пивница Едмънд Фицджералд“ и е отведен в окръжния арест от Пийт Хънтли. Пийт в момента е в автокъщата на Туми, където причаква Ричард Елис.
Барбара Робинсън, сестрата на Джером, се отбива, за да каже на Холи (доста самодоволно), че е освободена от часовете следобед, защото пише реферат със заглавие „Частните детективи: Факти и митове“. Задава ѝ няколко въпроса (и записва отговорите на телефона си), после помага на Холи с папките. В три сядат да гледат „Джон Лоу“.
– Обожавам го този тип, много е джазов – казва Барбара, когато съдия Лоу влиза в залата с танцова стъпка.
– Пийт не е съгласен – казва Холи.
– Да, но Пийт е бял – възразява Барбара. Холи поглежда Барбара стъписано.
– Аз също съм бяла. Барбара отвръща с кикот.
– Има бели хора, има и много бели хора. Господин Хънтли е много бял.
Двете се разсмиват, после гледат как съдия Лоу се справя с крадец, който твърди, че нищо не е направил, а е просто жертва на расизъм. Холи и Барбара се споглеждат с един от онези телепатични погледи – да бе. После отново избухват в смях.
Денят минава наистина чудесно и Холи почти не се сеща за Чет Ондовски, докато телефонът ѝ не започва да звъни в шест вечерта, тъкмо когато се приготвя да гледа „Фермата на животните“. Обаждането на доктор Карл Мортън променя всичко. След като приключва разговора, Холи се обажда на свой ред. След един час получава ново обаждане. По време и на трите разговора си води бележки.
На следващата сутрин заминава за Портланд, Мейн.
Сподели с приятели: |
