Стопанска академия “Д



страница3/18
Дата13.11.2022
Размер394.5 Kb.
#115548
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
syshtnost-i-osobenosti-na-odita-na-sistemite-za-finansovo-upravlenie-i-kontrol
Предварителен контрол – процес, включващ условия за развитие, ресурсно осигуряване, кадрово осигуряване, подготовка и вземане на решения.

  • Текущ контрол осъществява се заедно с развитието на явленията и процесите на своя обект, което показва оперативния му характер.

  • Последващ контрол – насочен към вече готовия продукт, неговите количествени и качествени характеристики, към съществуващата отчетност, към крайните финансови резултати и финансово състояние на обекта/обектите, което разкрива неговия констативен характер.

    Конкретните форми на контрол като осъществяване на задачи са:

    • Проверка – осъществява се с цел да се установят съответствия или отклонения от зададената норма за осъществяването/отчитането на явленията и процесите, свързани с дейността на проверявания обект.

    • Одит – разглежда се като дейност, имаща за цел да установи съответствието на финансовите и стопански операции, на изискванията на нормативните актове и достоверността на счетоводната отчетност. Насочен е към явления и процеси, които са завършени и за тях вече има натрупана документация.

    • Ревизия – съвкупност от проверки, анализи и наблюдения, върху настоящата и минала дейност на обектите, с цел установяване законността и целесъобразността на явленията и процесите.

    • Инспекция – осъществява се от надзорен орган, който е извън системата, нямащ ръководни функции по отношение на проверявания обект/обекти. Дейността му се осъществява по отношение на законността, но не и по отношение на правилността.

    • Мониторинг – реализира се въз основата на текущо наблюдение върху дейността на определен обект, с цел да се установи фактическото му състояние и да се направи оценка на отклоненията от нормативите, съдържащи се в действащото законодателство и програми.

    1. Одит

    „Одитът – това е системен процес за получаване и оценка на обективните данни за икономическите дейности и събития, установяващ нивото на тяхното съотвествие с определен критерий и предоставящ резултатите на заинтересован ползвател. Одиторката дейност има за цел да установи достоверността на счетоводната отчетност на икономическите субекти и съответствието на извършваните от тях финансови и стопански операции с нормативните актове. Одитът защитава интересите на ползвателите на икономическата информация и предоставя обективни данни за финансовото състояние на дадено предприятие. Една от основните задачи на одитора се състои в оценката на достоверността на финансовите отчети и снижаването на риска от появяването на изопачени данни в тях.“2
    Както споменах по-горе, според звеното, което извършва одит задачата, одитът може да е външен или вътрешен.
    Външен одит представлява дейността по осъществяване на одит от независима, спрямо одитираната организация/обект, институция.
    Вътрешният одит е независима и обективна дейност на самата организация за осъществяване на контрол и препоръки за добри практики, за спазване на принципите на законосъобразност, добро финансово управление и изпълнение на задълженията. Звено „Вътрешен одит“ (ЗВО) има за основна цел и задача да носи полза и да подобрява дейността на организацията, помага на организацията да постигне целите си и прилага систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и повишаване ефективността на процесите на котрол и управление. Основополагащи за всяко ЗВО са Международните стандарти за професионални практики по вътрешен одит.
    Вътрешният одит в публичния сектор се фокусира както върху спазването на изискванията за етично поведение, така и върху предотвратяването и разкриването на измами и корупционни схеми. Очакванията към служителите са те да изпълняват задълженията си честно и да защитават обществения интерес. „Гражданите трябва да получават справедливо обслужване, основаващо се на законност и справедливост. Следователно, публичната етика е предпоставка и основа за общественото доверие и крайъгълен камък на доброто управление.“3

    1. Вътрешен одит в публичния сектор

    От предната точка може да обобщим, че вътрешният одит като дейност организира информационния поток, който се движи йерахично нагоре, за да се гарантира, че ръководството на една организация получава адекватна информация, която му позволява да я ръководи към постигане целите й.

      1. Същност на вътрешния одит

    Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, която трябва да носи полза на съответната организация. Задача от първостепенна важност е да подпомага организацията за постигане на нейните цели в следните направления:

    1. да оценява рисковете в тази организация

    2. да оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол

    3. да дава препоръки на ръководството на организацията за подобряване на дейността в самата организация.

    Рисковете в една организация се разделят на „присъщ” и „контролен”. Под „присъщ” се разбира риск от съществуващи грешки, които са в резултат от дейността на одитирания обект. Докато „контролният риск” зависи от стабилността на вътрешноконтролната среда. Въведени са критериите, въз основа на които се прави преценка за установяването, функционирането и надежността на предварителния контрол в три степени – ниска, средна и висока степен. Това е от изключителна важност, защото самото планиране на всеки одитен ангажимент се извършва на базата на оценка на риска.
    Оценката на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол се извършва по отношение на:
  • 1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница