Стопанска академия “Д
Изтегляне 394.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Принципи и обхват на вътрешния одит
- Независимост и обективност
- Компетентност и професионална грижа
- Почтеност и поверителност
- Организация на вътрешния одит – планиране, извършване и докладване
| идентифицирането, оценяването и управлението на риска от ръководството на организацията – това, на практика, е осъществяване на контрол върху способностите на ръководството на организацията да управлява и да взема правилни решения, законосъобразност и целесъобразност, което е гаранция за постигане целите на организацията;
съответствието със законодателството, вътрешните актове и договорите – дейността, която организацията развива, трябва да е основана на действащата нормативна уредба и вътрешните актове, които са приети и са станали задължителни за нея; надежността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация – надежността на счетоводната документация се постига със системно и последователно водене на счетоводството според основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов одит и свързаните с тях нормативни актове; опазване на активите и информацията – вътрешните одитори се подчиняват на Етичния кодекс, който изисква от тях опазване на професионалната тайна; изпълнението на задачите и постигането на целите - тук важно значение имат стратегическите планове, които всяка организация изработва, тъй като стратегическият план на вътрешния одит, изготвян от ръководителя му, трябва да съответства на дългосрочните цели на самата организация. Промените в европейското законодателство са причина за част от промените и решенията в Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС). В него е заложен децентрализиран модел на ЗВО, а функционалната независимост на одиторите според новата уредба е гарантирана на всички нива. Принципи и обхват на вътрешния одит В обхвата на вътрешния одит попадат всички структури, програми, дейности и процеси в организацията, т.е. това е един всеобхватен, засягащ всички елементи и структури финансово-контролен процес. Осъществяването на вътрешния одит има за цел да защити и опази обществената собственост, ето защо законът не поставя граници при осъществяването му. Съгласно ЗВОПС, вътрешният одит се осъществява в съответствие със стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори и при спазване на следните принципи: Независимост и обективност Вътрешният одитор е независим при осъществяване на своите правомощия и не следва да се влияе от становището на трети лица при вземане на решения. Той е длъжен да отчита всички факти и обстоятелства, които имат отношение и биха помогнали за изпълнение на одитните ангажименти. Недопустима е всякаква намеса при планиране и докладване на резултатите от вътрешния одит. Независимостта на вътрешните одитори се осигурява от ръководителя на организацията, който няма право да възлага изпълнение на функции и дейности, различни от дейността по вътрешния одит. Ръководителят на звеното за вътрешен одит лично докладва на ръководителя на организацията и по този начин се гарантира функционална и организационна независимост на вътрешния одит. Обективността е принцип, свързан с независимостта на вътрешния одит. Обективността е задължение за безпристрастно отношение към проверяваните факти и обстоятелства и не се влияе от чужди преценки и мнения, както и от служебното и обществено положение на лицата, чиято дейност е обект на проверка. Компетентност и професионална грижа Под компетентност се разбира притежаване на необходимите знания, умения и други способности от вътрешните одитори за изпълнение на индивидуалните им отговорности. В последните години почти всички одитори придобиват и професионални квалификации като АССА и CIA в течение на времето. Професионалната грижа е принцип, свързан с необходимостта вътрешните одитори да полагат достатъчно грижи, умения и старание в своята работа. Почтеност и поверителност Почтеността е морална категория. Почтеността изисква неучастието на вътрешните одитори в незаконна дейност и необвързване с действия, несъвместими с тяхната длъжност. Поверителността е задължение за опазване и неразгласяване на фактите и обсоятелствата, станали известни на вътрешния одитор при или по повод изпълнение на служебните му задължения, освен в случаите, предвидени в закона. Съгласно закона, организациите, които задължително трябва да бъдат регулярно проверявани, както и системите им за финансово управление и контрол, са: организации, които се разпореждат със средства от държавния бюджет; организации, разпореждащи се с извънбюджетни средства; организации, разпореждащи се със средства от общинските бюджети и фондове; организации, разпореждащи и имащи собствен или самостоятелен бюджет, включително Националната здравноосигурителна каса; организации, разпореждащи се със средства, гарантирани от държавата; организации, разпореждащи се със средства по програми на Европейския съюз; търговските дружества и държавните предприятия от Търговския закон, образувани от основа на специален закон; други организации, разпореждащи се с публични средства по силата на нормативен акт. Всички организации от публичния сектор разполагат с обществени средства и следователно е в интерес на цялото общестово да се контролира тяхното управление и разходването на обществените средства. Вътрешният одит в тях се осъществява чрез изпълнение на конкретни одитни ангажименти за даване на увереност или консултиране, като целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се определят от ръководителя на вътрешния одит. Съгласно ЗВОПС ангажиментът за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка от вътрешния одитор, с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект. Одитният ангажимент се осъществява чрез идентифициране, анализиране, оценяване и документиране на достатъчно информация, за да се състави мнение по отношение на поставените цели. В този случай вътрешният одитор трябва да оцени обективно всички доказателства и информация, които е събрал и да даде своето експертно мнение за състоянието на одитирания обект. То може да послужи и като основание за даване на препоръки за подобряване на дейността и отчетността на организацията, с оглед постигане на поставените цели. Организация на вътрешния одит – планиране, извършване и докладване По своята същност вътрешният одит има много важна превантивна функция, която може да се реализира най-пълно чрез изпълнение на ежегодните одитни ангажименти, т.е. вътрешният одит е постоянно действащ контрол в организациите от публичния сектор. Одитираните биха могли да бъдат както отделна дирекция или отдел в дадена организация, министерство, агенция или кметство, така и цяла по-малка организация. В нередки случаи се проверява процес/система, която ангажира повече от един ресор в организацията. Участието на одитираните е безспорно необходимо на всяка една фаза от процеса. Имайки предвид, че това участие отклонява до една или друга степен насрещната страна от основните им задължения, е необходимо да се покаже висок професионализъм и ефективна работа, за да може одитният ангажимент да изпълни своите цели в максимално кратки срокове. Всеки одитен ангажимент е уникален сам по себе си, докато одитният процес в повечето случаи е един и същ. Състои се от четири основни етапа: 1. Планиране, 2. Проверки, 3. Докладване и 4. Последващи действия за проследяване изпълнението на дадените препоръки. 1. Планиране – то се извършва на базата на оценка на риска и се отразява в тригодишен стратегически план, въз основа на който се изготвя годишен план за дейността по вътрешен одит. Стратегическият план се утвърждава от ръководителя на организацията и от одитния комитет, (в случай че има такъв). Стратегическият план засяга основните и дългосрочните цели на вътрешния одит. Той се обсъжда с ръководителя на организацията и с други лица на ръководни длъжности. На базата на тригодишния стратегически план ръководителят на вътрешния одит изготвя годишен план за дейността на повереното му звено. Плановете, отнасящи се за конкретни одитни ангажименти, се изготвят от одитора, ръководещ съответния одит и се одобряват от ръководителя на вътрешния одит. Когато изпълнението на одитните ангажименти е свързано с междуведомствени програми или проекти, годишният план се координира със звената, участващи в тези програми или проекти. В някои случай са изградени звена за вътрешен одит към второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Годишните планове на тези звена задължително трябва да бъдат координирани с годишния план на звеното за вътрешен одит към горестоящия разпоредител. Годишният план съдържа конкретни одитни ангажименти, които ще се извършват през финансовата година. За всеки един ангажимент се изготвя одитен план, съдържащ обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вид и обем на проверките. На този етап (планиране) насрещната страна се уведомява за планирания одитен ангажимент. При първоначалната среща се дискутират целите и обхвата му. На нея също така може да се разберат какви са основните процеси, какви цели преследват те, има ли и какви са идентифицираните от ръководството рискове и съответните контролни процедури и т.н. Тук също така може да се даде една съвсем първоначална оценка на дизайна на съществуващите контроли и да се планират следващите стъпки. Не бива да се забравя, че това е изключително важна и отговорна фаза, която в нередки случаи отнема повече от половината фонд работно време на одиторския екип. Планирането се извършва с цел ефективно провеждане на одита и получаване на достатъчни, относими, разумни и надеждни одитни доказателства, необходими за докладване и формиране на одиторско мнение по отношение на финансовите отчети. 2. Извършване на фактически проверки – извършването на фактическите проверки е свързано с идентифициране, анализиране, оценяване и документиране на достатъчно информация, което позволява на вътрешния одитор да изрази обективно и независимо мнение по отношение на поставените цели. С проверките се акцентира на конкретни договори, транзакции и спазване на процедури. На този етап се преценява дали наличните контроли, разкрити на предходния етап, изпълняват своята функция. Нещо повече, тук е последният момент, когато може да се идентифицират рискове и рискови процеси, непокрити с нужните контроли. Понякога може да се установи и обратното – незначителни рискове, отрупани с контроли и тежки процедури. Този етап завършва със списък на значителните констатации и приключването на работния документ за извършения одит. 3. Докладване – вътрешният одитор съставя одитен доклад с резултатите от ангажимента, като установените от нормите отклонения да се докладват и обсъждат с ръководителя на организацията и/или ръководителите на одитираните структури. Готовият одитен доклад съдържа резюме, цели и обхват на ангажимента, консултации, изводи и препоръки, както и коментарите на ръководителя на одитирания обект. След приключване на одитния ангажимент, ръководителят на одитирания обект е този, който е отговорен за изпълнението на препоръките от одитния доклад. А проследяването на изпълнението на препоръките от одитните ангажименти е задължение на вътрешните одитори и се включва в годишния план на звеното. След получаване на евентуалните становища и таблица за действия по препоръките, се изготвя окончателният доклад. Той се предава за сведение както на оперативното ръководство, така и на висшето такова. Този доклад е за служебно ползване и разрешение за неговото публично обявяване могат да дадат единствено ръководството на одитираната организация или одиторската структура. Изтегляне 394.5 Kb. Сподели с приятели:
|