Общи задачи – те имат продължителен период на действие, свързани са с решаването на кардинални въпроси:
спазване на законността
опазване на националното богатство и собствеността на предприятия и граждани
изпълнение на национални програми и планове
защита на жизнените интереси на населението.
Конкретните задачи се характеризират с разнообразие, краткотрайност и ангажиране на ограничен кръг контролни органи в процеса на изпълнението им. Към тези задачи могат да бъдат причислени:
информационно осигуряване на ръководната и контролната дейност
стабилизиране на платежоспособността и финансовото състояние на организацията
законосъобразно и целесъобразно използване на средствата, отпуснати от Европейския съюз
ограничаване на спекулата и корупцията.
Контролният процес се характеризира с многообразие, което дава отражение върху видовете и формите на неговото проявление.
В зависимост от обхвата контролът може да бъде разгледан като:
Общ – присъщ на органите за управление в страната и/или в отделните обекти. Резултатите от него служат за изработването на общи оценки за състоянието на държавата и/или организациите/институциите и насочва специалистите и специализираните контролни органи към конкретизация и задълбочаване на тези оценки.
Специален – има точно определена област на приложение, която обхваща конкретни обекти, явления и процеси. Практическата му реализация се извършва въз основа на изчерпателност и задълбоченост
В зависимост от принадлежността на контролните органи контролът бива:
Вътрешен контрол – осъществява се от органи, намиращи се в трудово-правни отношения с обектите на контрол. Този контрол обхваща само явления и процеси, развиващи се в рамките на конкретния обект. Отличава се с оперативност, а контролните действия се припокриват с протичането на явленията и процесите, което дава възможност за висока разкриваемост и ефективност. Не трябва обаче да се пренебрегва зависимостта му от субекта на управление, която понякога е предпоставка за нарушаване на нормите и правилата на поведение.
Външният контрол се осъществява от органи, които по своята принадлежност се намират извън проверявания обект. Извършва се от независими от управленските органи на проверявания обект, което стои в основата на безпристрастността и принципността при извършване на контролните действия и оценки.
В зависимост от техническите средстваконтролът може да бъде механизиран и автоматизиран. Характерното за тези два вида контрол, е че те са свързани не с дейността на обекта, а със средствата, които той използва. Когато тези средства се използват пряко от субекта за определяне на характеристиките на обектите, то той е механизиран. Но когато контролният орган участва при разработването на програмите, използва получената информация за оценки и изработването на изводи и предположения, то той е автоматизиран.
Според предназначението вече имаме контрол за законосъобразност и целесъобразност.
В зависимост от начина на набиране на нужната информация той е:
контрол върху качеството – насочен към параметрите, които характеризират потребителските свойства и стойности; този контрол е неразделна част от технологията на производство.
Видовете контрол не се покриват с формите му, но често се допуска грешката те да се смесват.
Контролът, като дейност и като функция, намира реализация на своето съдържание посредством формите, чрез които се проявява. Те дават възможност да се обхванат явленията и процесите: 1. преди да е започнало тяхното развитие; 2. по време на развитието и 3. след приключване на развитието им.
Основните форми на контрол като част от цялостния процес на управление са: