Стратегии за институционални, организационни и бизнес
Изтегляне 61.22 Kb.
|
| Заключения
Организационна промяна Увеличаването на научните знания, професионализма, ефективността на технологиите и демографското разнообразие са ключови характеристики на организационната среда. Много големи промени в организациите са подтикнати от промени в организационната среда, често промени, които застрашават организационната ефективност или легитимност. Висшето ръководство интерпретира тези промени, често като заплахи или възможности и определя или поне влияе как организацията се променя в отговор на тези промени. Увеличаването на научните знания доведе и продължава да води по-скоро директно към промените в организационните структури и процеси, които се занимават с организационно обучение, вземане на решения и адаптиране. Увеличаването на научните знания, професионализма и работата на технологиите оказват значително влияние върху организационния дизайн и работата. Промените в околната среда, които имат фини, но въпреки това значителни промени в организациите, са промени в демографията на обществото и на работното място. Увеличаването на демографското разнообразие в рамките на една организация може да доведе до подобрено вземане на решения чрез въвеждане на голямо разнообразие от знания, до намаляване на сътрудничеството и просоциалното поведение и до подобрено взаимодействие с контролерите на ресурси в средата на организацията. Организационен дизайн Най-силната движеща сила за организационното преработване е необходимостта от адаптиране към променящата се организационна среда. Най-широко използваната теория относно приспособяването на организациите към тяхната среда и вътрешното изравняване на организационните характеристики е теорията на извънредните ситуации или конфигурацията. Тази перспектива коригира тенденцията на ранните организационни теоретици да приемат, че определени универсални предписания биха били оптимални за всички организации и всички среди. Основните източници на насоки за организационното преработване са научни изследвания и теория, прагматичен опит и в специални случаи съществуването на доктрина или всеобхватни принципи относно „начина, по който се правят тук“. Доктрината като ръководство за организационни решения е разработена най-пълно във военното дело, въпреки че доктриналните елементи са очевидни в много организации. Всяка от тези три основи на организационното преработване - теория и изследвания, опит и доктрина - има своите характерни силни и слаби страни. Въпреки че са възможни много организационни проекти, сравнително малко се срещат с всякаква честота. Често се разпознават четири основни типа: прости йерархии, машинни бюрокрации, професионални бюрокрации и базирани в екип adhocracies. И двата хибрида, които са резултат от комбинация от два или повече основни типа, както и свръхорганизациите се развиват, когато организациите се опитват да се справят с по-сложни задачи и среди. Изтегляне 61.22 Kb. Сподели с приятели:
|