Стратегии за институционални, организационни и бизнес

Вярно е също, че убежденията, ценностите и идеологиите като цяло са изключително бавни за промяна и често са много устойчиви на ревизия в светлината на новите данни. В резултат на това използването на доктрина може да доведе до периоди на лоша организационна ефективност, когато условията се променят бързо.

Доктрината като основа за организационното проектиране има предимство пред по-общата организационна теория, тъй като е специфична за определен тип организация. Той не страда от ниските нива на точност, които понякога се появяват, когато се използват силно обобщени междуотраслови теории, за да се предскаже връзката между дизайна и изпълнението в конкретни ситуации. В това отношение се избягва критиката, която Starbuck (1993) би насочила към теорията за предписателна организация - че не отчита свойствата, които правят организациите отличителни.

Опитът, теорията на организацията и учението служат като основа за проектирането на организациите. Тъй като се опират на минали събития, те са склонни да увековечават предишни дизайни (макар и дизайни, довели до задоволителни резултати); те не водят до нови организационни форми. Появяват се обаче нови форми или дизайни и сега се обръщаме към обсъждане на тях.

Тъй като организационната среда претърпява ускоряващи се промени, не е изненада да откриете отличително нови форми на организации, които се появяват, когато мениджърите се опитват да създадат организации, по-подходящи за тези промени. В този раздел разглеждаме няколко „нови“ организационни форми: адхокрацията или организацията, базирана на екип, мрежата или виртуалната организация, хоризонталната организация и матричната организация (най-старата от новите форми). Първите три от тези нови форми досега са получили малко емпирично изследване. Всъщност причина да ги споменаваме тук е да ги направим по-забележими като обекти и възможности за изучаване от организационни учени. Втора причина да ги отбележим е, че поотделно и колективно те могат да предадат бъдещия набор от организационни форми, от които мениджърите избират и кои организационни учени учат за тяхната жизнеспособност. Като такива тези форми могат да се разглеждат като архетипи или като нови общи модели или шаблони за изграждане на организации (Hinings and Greenwood, 1989).