Стратегия за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2007 – 2013 година



страница6/14
Дата09.08.2018
Размер1.36 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

4.3. Пазар на българските туристически услуги.

4.3.1. Туристическо търсене на външния пазар.


Резултатите от социологическите проучвания, проведени в морските и планински туристически курорти през последните години (2002 – 2006 год.), показват както редица положителни тенденции за състоянието и развитието на българския туризъм, така и някои слабости, които следва да се решават в процеса на изпълнението на настоящата стратегия. В основни линии те могат да бъдат обобщени в следното :

  • България се утвърждава като предпочитана дестинация за морски туристически пътувания от хора във възрастова група от 25 до 45 години. Те са мотивирани предимно от изгодните цени, на пакет туристическите услуги и цените на стоките и услугите на място, природните ресурси, анимационните услуги и подобреното качество на услугите, предлагани в българските курорти;

  • Туристите в по-зряла възраст (над 45 години) предпочитат съчетаване на почивките с балнеоложки и СПА – услуги. Участват по-активно в културно-познавателните турове и мероприятия, интересуват се от местната култура, история, традиции и обичаи;

  • Около 70 % от посещенията на чужденци в страната ни са с цел лятна почивка. Деловите посещения са най-често от страните на Европейския съюз, САЩ, Балканските държави и Скандинавските страни;

  • В планинските курорти и селища през зимния сезон у нас преобладават туристите на възраст между 25 и 35 години. Тяхната мотивация е основно за обучение и практикуване на ски-спортовете; Положително се оценяват работата на българските ски-училища и ски съоръжения в Банско, Пампорово и Боровец.

  • През лятото около 30 % от семейните туристи са придружавани от деца до 14 години. Това потвърждава и тенденцията за утвърждаването на българските морски курорти като курорти за семейства с деца;

  • Чуждестранните туристи изразходват сравнително малко средства за допълнителни услуги и развлечения на място (около 30% над сумите, включени в туристическите им пакети, докато в Испания, Гърция и други страни този дял е над 50%);

  • Проучванията показват, че селския, СПА, балнеоложкия ловен, екстремен и екотуризма у нас не са познават от страна на туристите и не са особено популярни в чужбина;

  • Най-ниски оценки са получили такива дейности като предоставянето на туристическата информация, местния транспорт, такситата, колите под наем, обмяната на валута, обслужването на летищата, чистотата на плажовете и районите на курортите и отношението на обслужващия персонал;

  • Основни източници на информация и избор на почивки за страната ни и фактори за вземане на решения са: предходни пътувания или миналия опит на туриста, туристическите агенции, препоръка от приятели и роднини, Интернет, изгодните цени, състоянието на морските плажове и курорти, интереса към страната, красива природа, личния интерес (хоби).

Бихме могли да направим извод, че основната мотивация при избора на българския туристически продукт е, сравнително ниските цени, сигурността на туристите и макар незначително, но подобрено качество на услугите през последните години.

4.3.2. Туристическо търсене на вътрешния пазар.


По оперативни данни на Българската туристическа камара през 2006 година над 1 100 000 българи са почивали по българските курорти (виж. Табл. 5).

Табл. 5. Почивки на български туристи по българските курорти за 2005 г.



Почивки

Бр. туристи

1

На море в туристически обекти (вкл. краткосрочно пребиваване)

573 000

2

На планина (зимен и летен туризъм)

142 000

3

Балнеология и СПА в туристически обекти

35 000

4

Селски, екологичен и екстремен туризъм

15 000

5

Възстановяване и рехабилитация в държавни болнични и оздравителни заведения

50 000

6

Пешеходен туризъм и екскурзии в базите на БТС

148 600

7

Детски и ученически туризъм, вкл. уикендови

132 400

Ф
иг. 2. Разпределение по видове почивки на българските туристи в страната за 2006 г.

* Данни на Българската туристическа камара


Основните характеристики на туристическото търсене на вътрешния пазар.

  • Търсене на летни и зимни ваканции (на по-евтини цени) около 70% от населението;

  • Уикендови посещения (петък, събота и неделя) за около 30% от населението;

  • Посещения на зимните (планински) селища от северна България от жителите на Варненска, Русенска, Плевенска области;

  • Посещения на зимните (планински) селища – Боровец, Пампорово и Банско от жителите на южна България, включително София;

  • Увеличаване търсенето на селския туризъм.

На тази основа може да се каже, че през 2006 година над 2 400 000 души са посетили Турция, Гърция, Италия и др. с цел туризъм, като са изразходени 744,5 млн. Евро.

По оперативни данни на БТК се очаква през 2007 година да намалят пътуванията на българските граждани с цел почивка в чужбина с около 5% и да се увеличат почивките на българите в родните курорти и обекти с около 12%. Това ще даде и положително отражение на платежния баланс на туризма с около 100 млн . Евро.

4.3.3. Туристическо предлагане9


В съответствие с приложение №2 към настоящата стратегия на 1.01.2006 година Р.България разполага с 310 000 легла (без леглата в хижите и тези на социалния отдих) от които 920 семейни хотели и къщи с до 30 легла – 30 000 легла. Разпределението на легловата база е както следва:

Табл. 6. Разпределение на легловата база



Леглова база по:

Дял (%)

1

Черноморие

56,8

2

Планински комплекси

9,8

3

Балнеоложки комплекси и селища

4,6

4

Градски хотели във вътрешността на страната

28,8




Общо

100


Ф
иг. 3. Дялово разпределение на легловата база по райони към 01.01.2006г.



Категоризацията на легловата база е следната:



Табл. 7 Категоризация на легловата база към 01.01.2006 г.



Категория

Дял (%)

1

“Пет” звезди

12

2

“Четири” звезди

38

3

“Три” звезди

40

4

“Една и “две” звезди

10




Общо

100

Ф

иг. 11. категоризация на легловата база към 01.01.2006 г.

За съжаление крайно недостатъчна и некачествена е къмпинговата база.

Къмпингите са останали общо в страната около 20 на брой с близо 1 000 места за каравани, а местните квартирни бюра са 110, с около 50 000 легла в личния жилищен фонд (85% от Черноморието).



Р. България разполага с 120 000 ресторанта и заведения за потребностите на туризма, над 125 000 малки заведения за хранене и развлечения, 25 големи казина, 3 аквапаркове, 30 ловни стопанства. Крайпътните заведения са около 70, но не са застроени на разстояние в съответствие с международните изисквания.
Изводи.

Първо, Р. България е избрала правилната посока към формите на туризма за предлагане на маршрутни програми и услуги, които се изразяват в следното:

  • Ваканционен морски туризъм (почивки с допълнителни услуги – екскурзии, атракции, посещения на културно –исторически места и т.н.);

  • Ваканционен планински туризъм (ски туризъм, почивки през лятото, екскурзии и атракции);

  • Балнеоложки, СПА, уелнес туризъм и други форми на водолечение;

  • Културно-исторически туризъм;

  • Конгресен туризъм;

  • Селски (аграрен) и екотуризъм;

  • Голф туризъм;

  • Религия и поклонничество;

  • Ловен и риболовен туризъм;

  • Екстремен и спортен туризъм;

  • Други.

Второ, броят на хотелите и леглата в тях и другата ресторантьорска и развлекателна база по категория на настоящия етап отговаря на реалното платежоспособно туристическо търсене. То се изразява в туристи със следните финансови доходи (по данни на проучвания на германския туристически пазар (М. Димитров)):

  • Ниски доходи, около 35%

  • Средни доходи, около 55%

  • Високи доходи, около 10%

Трето, анализът на туристическото предлагане показва и някои недостатъци по отчитане търсенето на различните възрастови групи туристи. Тези недостатъци са:

  • Недостатъчно развит детски туризъм;

  • Недостатъчно внимание на младежкия и социален туризъм;

  • Непоследователност на работата с хората от трета възраст (пенсионери);

  • Недостатъчно използване на резервите за утвърждаване на селския туризъм (семейства с деца).

Четвърто, най-големия недостатък на туристическото предлагане е отношението (гостоприемството), вежливостта при общуването на туристите от ръководния и особено от обслужващия персонал в туристическите заведения и другите обекти:

  • При обслужване в заведенията;

  • Надписвания в сметките;

  • Бюрата за обмяна на валута;

  • Бездействие при оплаквания и рекламации;

  • Други.



4.3.4. Ценообразуване и ценова политика.


Ценообразуването на пакет – туристическите и другите услуги на българския туризъм в основни линии се определя от пазара – търсенето и предлагането, конкуренцията от съседните туристически страни (Турция, Гърция, Румъния и др.), качеството и разнообразието на предлаганите туристически услуги. Положително се оценяват:

  • спазването на принципа “качество на умерени цени”; добрата съгласуваност между хотелиери и други агенти, предлагащи туристически услуги от една страна и туроператорите от друга;

  • поддържането на добри взаимоотношения между българските и чуждестранни фирми.

Сред основните слабости се отнасят:

  • слабото проучване на туристическия пазар;

  • недостатъчната координация между различните фирми (хотелиери и туроператори, предварително високи цени, а в началото на сезона – намаления и т.н.);

  • слабости в ценообразуването на семейните хотели и частния жилищен фонд (квартирите), особено по Южното Черноморие, което довежда до реален летен сезон от 50-60 дни;

  • неумението да се предлагат цени в зависимост от сезона (предсезонни, междинни, сезонни, следсезонни);

  • недостатъчното предлагане на допълнителни услуги – атракции, екскурзии, пикници и др.



4.3.5. Маркетинг, реклама и връзки с обществеността.


За маркетинг и реклама държавата и частния бизнес отделят общо около 2 милиона Евро, което представлява по-малко от 1% от приходите на туризма. За сравнение - Турция само от държавна субсидияотделя около 50 милиона Евро за реклама на туризма. Очевидно маркетинговата дейност все още не е достатъчно навлязла в практиката на българския туристически бизнес и държавата като цяло. Сред основните недостатъци могат да се посочат:

  • Недостатъчно внимание за изготвяне и реализация на маркетингова концепция и стратегия на българския туризъм;

  • Почти никакви вътрешни и външни проучвания на туристическия пазар (до 1990 година се водеха проучвания по 73 показателя за качеството на туристическото обслужване);

  • Незначителни средства, отделени от държавата и частния бизнес за реклама и PR;

  • Недостатъчна работа с дистрибуторите за стимулиране на туристическите продажби (може да се използва опита на Хърватска, която до 2005 година стимулираше записванията за всеки турист, а и от 2006 година отделя средства в специален държавен фонд за реклама чрез чуждестранните туроператори).



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница