Св. Кл. Охридски
Право на достъп до документите на Съюза
Изтегляне 1.19 Mb.
|
6.5. Право на достъп до документите на Съюза. Чл. 255. 1. Всеки граждани на Съюза и всяко физическо и юридическо лице, което живее или има седалище в държава-членка, има право на достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, при спазване на принципите и условията, които следва да бъдат определени съгласно § 2 и 3. 2. Общите принципи и ограниченията, основаващи се на публичен или частен интерес, които регламентират правото на достъп до документите, се определя от Съвета по процедурата по чл. 251, в срок от две години от влизането в сила на Договора от Амстердам. 3. Всяка от горепосочените институции включва в своя вътрешен правилник особени разпоредби относно правото на достъп до нейните документи. Това право също бе уредено с Договора от Маастрихт но не намери място в Част ІІ на ДЕО, посветена на гражданството на ЕС, а в Глава ІІ “Общи разпоредби за някои институции” на Дял І “Институции” на Част V “Институции на Общността”. Това систематично място може да се обясни с пряката връзка на тази разпоредба с другите разпоредби относно функционирането на институциите, но това обяснение е незадоволително. Поради това новият Договор за приемане на Конституция за Европа, систематизирайки разпоредбите на Учредителните договори, поставя всички основни права на гражданите на ЕС, свързани с неговото функциониране, в общ дял, озаглавен “демократичен живот на Съюза”159. Упражняването на това право е уредено в регламент на Съвета и в разпоредби в устройствените правилници на всички основни органи. На практика обаче предвидените възможности за ограничаването му предвид публичен или частен интерес позволява на отделните институции доста свободно да преценяват коя информация и как може да бъде достъпна. Приема се, че това право все още не е реализирано в значителен обем... 6.6. Право на достъп до общностен съд. Редица автори оспорват самостоятелния характер на това право, макар неговата значимост да е несъмнена. Без да можем сега да навлезем в този спор, можем да приемем, че това е едно особено съществено право на гражданите на ЕС, което съществено отличава общностната правна система от Международното право. Това право намира нормативна основа в редица разпоредби на Учредителните договори, сред които най-съществено значение има разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ДЕО, която предоставя на “всяко физическо и юридическо лице” (т.е. не само на гражданите на ЕС) право на иск срещу акт на общностна институция, който го засяга пряко и лично. Чл. 232, ал. 3 ДЕО предоставя на всяко физическо и юридическо лице и правото на иск срещу противоправно бездействие на общностна институция, което го засяга пряко и лично. Правото на достъп до общностно правосъдие е право с огромно значение, което само по себе си заслужава да бъде предмет на отделно изследване. 6.7. Като самостоятелни права на гражданите на ЕС могат да се разглеждат също правото на засилена защита на човешкото здраве (по чл. 12 ДЕО), защитата на потребителите (по чл. 13 ДЕО), здравословна околна среда (по чл. 174 и сл. ДЕО) и др. Тези права несъмнено заслужават внимание (каквото тук не можем да им отделим), но не разкриват съществени теоретични особености. 6.8. Информация за правата на гражданите на ЕС може да се получи в Интернет – на адрес: http://europa.eu.int/citizenrights, а много информация може да се получи и в специалния портал “Твоята Европа” на адрес: http://europa.eu.int/youreurope. За всякакъв вид информация за Европейския съюз всеки може да посети адреса http://europa.eu.int/europedirect или да се обади безплатно от своята страна на тел. 00800 67891011 или от държава извън ЕС на платен номер +32 22 99 96 96. От друга страна всеки гражданин на ЕС може да участва индиректно в политическия процес в ЕС чрез програмата “Твоят глас” – и да дава мнения, предложения, съвети – на адрес: http://europa.eu.int/yourvoice
Това е правен институт с изключително съществени специфики, който трудно и твърде условно може да бъде уподобен на аналогичен институт от националното право и безусловно е без дори най-малък прецедент в Международното право. Този институт отразява същностните особености на европейския интеграционен процес и е естествен елемент от неговата уникална правна конструкция. Елемент, който е пряко свързан с икономическото ядро на тази конструкция – четирите свободи на движение, и е закрепен в основополагащата “конституционна харта” на тази конструкция – Римския договор за Европейската общност. Гражданството на ЕС напомня за гражданството на една държава – по своето наименование, по някои от съставляващите го права, по своята персонална всеобхватност. Много по-очевидни обаче са различията между концепцията за гражданството в конституционно право и концепцията за Европейското гражданство в Общностното право – различия, започващи от отсъствието на държава или държавоподобно образувание като страна в “политико-правната връзка”, преминаващи през принципно различния начин за придобиване и загубване и завършващи с твърде различното им съдържание. Иначе казано, различия, които просто разкриват отказа от уподобяване на ГрЕС на едно национално гражданство. Правата, съставляващи гражданството на ЕС, са от една страна, ограничени по брой и вид – то не включва пълен “европейски” каталог на правата на човека (или поне докато Хартата за основните права – самостоятелно или като част от Конституцията – не стане действащо право), а от друга страна – очевидно функционално обвързани (в съществената си част) с концепцията за свободното движение на лицата. Сред тези права декларативно първи по важност са политическите права, които, обаче, имат своето предназначение и смисъл само във връзка с и като допълнение на икономическите права на гражданите на ЕС, които следва да се разглеждат като по-съществени. Поради това в заключение може да се приеме, че гражданството на ЕС не е истинско гражданство в смисъла на националното, а по-скоро е квази-гражданство, с функционален (приложен) характер и акцесорна (несамостоятелна) природа. Неговото съдържание е предимно икономическо или с икономическа логика и е пряко свързано с уникалните характеристики на Общия пазар. Не може обаче – и не трябва! – да се подценява практическото значение на института на европейското гражданство и особено на изключително широкото и ежедневно приложение на някои от съставляващите го права, при това по отношение на много голям кръг физически лица. Всъщност, може да се приеме, че това е единственият институт на Правото на ЕО и ЕС, който едновременно ангажира всички граждани на всички държави-членки, т.е. цялото население на ЕС. При това става дума за институт, чиито косвени политически последици допринасят за формирането на чувство за принадлежност и очертаването на параметрите на един зараждащ се и функциониращ европейски първоначално електорален, сетне цялостен политически корпус, защо не европейски народ. За нас, българите, остава усещането за удовлетворение от приобщаването към високоцивилизования европейски народ и историческата повеля на Апостола на свободата да бъдем достойно и гордо “равни на другите европейски народи”! ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА На български език: Денчо ГЕОРГИЕВ, Европейската икономическа общност. Международноправна характеристика, Изд. на БАН, С. 1986 Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950 г. – в: Правни въпроси за журналисти (Атанас Семов, съст.), Фондация „Отворено общество” – София и др., С. 2001 Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, Народно събрание, приложение към ДВ, С. 1995 Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Ингрид ШИКОВА (ред.), Европейският съюз. История, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2003 Ружа ИВАНОВА, Основни на европейската интеграция, С. 1998 Жерар КОРНЮ, Юридически речник, Софи-Р, С. 2004 Мария МИХАЛЕВА, Преглед на практиката на конституционните съдилища на някои държави-членки на ЕС – в: Европейският съюз и националните конституции. Опитът на държавите-членки (Атанас Семов, съст.), Институт по Европейско право, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, С. 2005 Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005 Атанас СЕМОВ, Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му, Министерство на правосъдието, С. 2005 Атанас СЕМОВ, Проблемът за засягането на суверенитета – централен проблем на интеграцията – в: Европейският съюз и националните конституции. Опитът на държавите-членки (Атанас Семов, съст.), Институт по Европейско право, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, С. 2005 Георги Стефанов, Благой Видин, Юлия Захариева, Пламен Пантев, Международни отношения. Международно право. Дипломация. Кратка енциклопедия, Сиела, София 2001 Стефан Стойчев, Конституционно право на Република България, част първа, Изд. ”Сиела”, С.2000 Евгени Танчев, Конституционни измерения на суверенитета, сп. “Съвременно право”, бр.1/2003 Евгени Танчев, Развитие на Европейската идея и опити за създаване на конституция на Европа – В: Изменения на Конституцията на Републиката от 1991 г., произтичащи от приемането на България в Европейския съюз, Изд. “Фенея”, С.1998 Евгений ТАНЧЕВ, Адаптиране на Конституцията на републиката от 1991 г. към изискванията за присъединяване на България към Европейския съюз, Юридически свят, бр. 2/2002 Тодор ТОДОРОВ, Присъединяването на Република България към Европейския съюз и въпросът за промяна на Конституцията, Съвременно право, 6/2003 Учредителните договори на ЕО и ЕС. Конституцията за Европа (съст. Атанас Семов), УИ “Св. Кл. Охридски” и Институт по Европейско право, С. 2005 Робер Шуман, За Европа, Изд. “Книжен тигър”, С.2001 50 най-важни решения на Съда на ЕО, Атанас Семов (съст.), Институт по Международно право, С. 2002 (по-надолу: 50 най-важни решения...) На други езици: Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd. Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2e éd., 1998 Nicola CATALANO, La position du droit communautaire dans le droit des Etats membres – in : Droit communautaire et droit national, Collège d’Europe, Bruges, 1965 Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 8ème édition, Paris 1997 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd. Jean Paul Jacqué, Droit institutionnel de l’Union européenne, Dalloz, 2001 Hans KELSEN, Les rapports de système entre le droit international et droit interne, R.C.A.D.I., 1926-IV, vol.14 Dominik LASOK, Law and Institutions of the European Union, Butterwords, London, 6th ed., 1994 Koen LENAERTS, Piet VAN NUFFEL, Constitutional Law of the European Union, Sweet & Maxwell, London, 1999 Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pédone, 3e éd., 1997 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3e éd. Jean-Claude ZARKA, Les institutions de l’Union Européenne”, Guiliano éditeur, 1998, 2e éd. 1 Виж като типичен пример популярния сборник От А до Я за Европа и младежта, Държавна агенция за младежта и спорта, С. 200, с. 28-30. Такъв е подходът и в основните съчинения на български език:
2 Така виж например основни европейски съчинения като:
3 Цит. по Pascal FONTAINE, L’Europe des citoyens – in : 12 leçons sur l’Europe, Office des publications officielles des Communautés européennes, Luxembourg 2003, р. 44. 4 Bull. EC, 12-1974, 7, item 11. 5 Заседание на Европейския съвет, Дъблин, 2-26 юни 1990 г., Приложение І относно политическия съюз – in: Conclusions of the Sessions of the European Council, 1990. 6 ...която трябва да подготви новия договор, подписан след по-малко от 2 години в Маастрихт. 7 Виж Conclusions of the Sessions of the European Council, Rome, 1990. 8 Учредителните договори..., цит. съч., с. 226. 9 Conclusions of the Sessions of the European Council, Edinburgh, 11-12 dec. 1992, Part B, Annex 1, p. 53. 10 CJCE, 7 juillet 1992, Micheletti, aff. C-369/90, Rec. 4239, подчертаването мое, А.С. 11 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 242. 12 Можем дори да установим своеобразно "пренебрежително" отношение на българските автори към въпроса за "гражданството на ЕС" – както в колективните издания на ЦЕИ и СУ, така и в иначе обемните трудове на доц. д-р Жасмин Попова "Основи на правото на ЕС" (Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005) и на доц. д-р Орлин Борисов "Право на ЕС" (Арго пъблишинг, С. 2005) и др. 13 "Европейско право" под редакцията на Ружа Иванова, Изд. “Сиби”, С. 1998. 14 Декларация на Робер Шуман от 9 май 1950 г. – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Правни въпроси за журналисти, Фондация „Отворено общество” и др., С. 2001, с. 144. 15 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 136. 16 Учредителните договори..., цит. съч., с. 134. 17 Пак там, подчертаването мое – А.С. 18 Така тези два акта следва да се разглеждат като основни правни източници на уредбата на гражданството на ЕС, редом с уредбата в УД и вторичното право – виж по-долу... 19 Учредителните договори..., цит. съч., с. 134-135. 20 Учредителните договори..., цит. съч., с. 136. 21 Можем без особен риск да потърсим политическа аналогия с инструмента на единната религия, използван в средновековието с държавостроителна функция навярно по най-ярък начин от българския Цар Борис І Покръстител... 22 По този въпрос – виж и по-надолу 23 И сред тях на първо място французинът Жан Булюи, виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd. 24 CJCE, 5 février 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. p.3. 25 Тук и навсякъде разпоредбите на Учредителните договори са цитирани по Учредителните договори на ЕО и ЕС. Конституцията за Европа (съст. Атанас Семов), УИ “Св. Кл. Охридски” и Институт по Европейско право, С. 2005. 26 CJCE, 7 juillet 1902, Micheletti, aff. C-369/90, Rec. 4239. 27 В случая италианският зъболекар Микелети притежава и аржентинско гражданство, без да е загубил италианското. 28 В случая – Испания. 29 Conclusions of the Sessions of the European Council, Edinburgh, 11-12 dec. 1992, Part B, Annex 3, p. 57-59. 30 Типичен пример: “В известен смисъл гражданите на държавите-членки на ЕС се сдобиват с двойно гражданство...” – което, макар и с уговорката “в известен смисъл”, просто не е вярно – виж Божана СТОЕВА, Виолета Костадинова, Светлана ЛОМЕВА, Свободното движение на хора според европейските изисквания и българските представи, Група за европейски прогнози и изследвания към Фондация “Отворено общество”, С. 2002, с. 7. 31 Божана СТОЕВА..., цит. съч., с. 9. 32 Разбира се, има и много други – напр. уреждането на множество нови неикономически политики, като образование, култура, младеж, защита на потребителите и ред други.
34 Чл. 23 до 181-а ДЕО – виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 20 и сл. 35 CJCE, 13 mars 1979, Hansen/Hauptzollamt Flensburg, aff. 91/78, Rec. 935. 36 CJCE, 17 déc. 1970, SACE, aff. 33/70, Rec. 1213. 37 CJCE, 22 mars 1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577. 38 CJCE, 29 nov. 1978, Pigs Marketting, aff. 83/78, Rec. 2347. 39 CJCE, 8 juin 1971, Deutsche Gramophon/Metro, aff. 78/70, Rec. 487. 40 CJCE, 15 juill. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141. 41 CJCE, 14 déc. 1995, Sanz de Lera, aff. jointes C-163, 165 et 250/94, Rec. І-4821, р. 43. 42 CJCE, 11 déc. 1973, Lorentz, aff. 120/73, Rec. 1471. 43 CJCE, 11 déc. 1973, Lorentz, aff. 120/73, Rec. 1471. 44 CJCE, 16 juin 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301. 45 CJCE, 4 avril 1968, Fink-Frucht, aff. 27/67, Rec. 341. Това важно решение установява, че едно задължение за действие по “премахването” или “изменянето” на дискриминационни мерки, след изтичането на определения срок за постигането на дължимия резултат автоматично се трансформира в задължение за бездействие. Впрочем, такъв бе подходът и на общностния законодател при осъществяването на “опростяването” в рамките на договорите от Маастрихт (най-вече) и от Амстердам – всички стари разпоредби, предвиждащи предприемането на определени мерки до изтичането на определен срок с оглед премахването на определени национални разпоредби или практики, добиват нова опростена и ясна редакция на “забрани”, при което дължимото поведение вече не е действие, а “бездействие” – виж напр. изменения чл. 25 ДЕО относно митата и ред други. 46 Каталог: upload -> files files -> Мотиви към законопроекта files -> Мотиви към законопроекта files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението” files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|