CJCE, 6 avril 1962, Bosch, aff. 13/61, Rec. 97. 47 CJCE

CJCE, 6 avril 1962, Bosch, aff. 13/61, Rec. 97.

47 CJCE, 20 oct. 1993, Phil Collins, aff. C-186/87, Rec. І-5154.

48 CJCE, 4 déc 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337; CJCE, 6 juin 2000, Angonese, aff. C-218/98, Rec. I-4139.

49 CJCE, 21 juin 1974, Reyners, aff. 2/74, Rec. 631.

50 CJCE, 12 déc.1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. p. 1405.

51 CJCE, 3 déc. 1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1244.

52 Учредителните договори..., цит. съч., с.37.

53 CJCE, 8 avril 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455.

54 CJCE, 6 avril 1962, Bosch, aff. 13/61, Rec. 97; CJCE, 14 déc 1974, BRT c/ SABAM, aff. 127/73, Rec. 1974 ; CJCE, 14 déc 1980, Marty, aff. 31/79, Rec. 2491.

55 По-горе (Дял първи, Глава 2, Раздел трети,) бе посочено, че нормите, които установяват задължения както за частните лица, така и за държавата, просто следва да се разглеждат като норми с “пълен” директен ефект, както и тези, които установяват задължения само за частните лица.

56 Joël RIDEAU, Droit institutionnel..., op. cit., р. 822.

57 По-подробно относно особеностите на директния ефект на общностните норми виж Атанас СЕМОВ, Директният ефект в правото на Европейския съюз, сп. „Европейска интеграция и право”, Министерство на правосъдието, бр. 4, 2006 г.

58 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 265-277.

59 Божана СТОЕВА..., цит. съч.,с. 6.

60 Божана СТОЕВА..., цит. съч.,с. 6-7.

61 По-подробно относно различните източници на Правото на ЕО и ЕС и тяхното действие виж Атанас СЕМОВ, Източници на Правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му, Министерство на правосъдието, С. 2005.

62 Учредителните договори..., цит. съч., с.16.

63 На български език виж Атанас СЕМОВ (съст.), 55 най-важни решения на Съда на ЕО с коментари”, Институт по Европейско право, С. 2006

64 Виж по-горе бел. 1.

65 „Европа няма да се създаде отведнъж, нито като цялостна конструкция: тя ще бъде изградена само с помощта на конкретни стъпки, създаващи преди всичко една действителна солидарност.” – виж Декларацията на Робер Шуман..., цит. съч., с. 144.

66 Преди ДА – чл. 48 ДЕО. При позоваването на нормативните текстове трябва да се използва новата и валидна в момента номерация съгласно Договора от Амстердам.

67 Някои автори разглеждат свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги в друга ДЧ като две отделни свободи, черпейки аргумент и от отделната и равнопоставена уредба по Дял ІІІ на Част ІІІ на ДЕО. Това е предмет на отделен значим анализ. Тук е достатъчмно да имаме пред вид съществената отлика по отношение на предоставените права.

Чл. 43 ДЕО, в Глава ІІ “Право на установяване”, предвижда: “...ограниченията на свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка са забранени. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на представителства, клонове или филиали от граждани на една държава-членка, установили се на територията на друга държава-членка.

Свободата на установяване включва правото да се предприема самостоятелна стопанска дейност, както и да се създават и ръководят предприятия, по-специално дружества или фирми по смисъла на чл. 48, ал. 2, при условията, предвидени за нейните собствени граждани от законите на държавата, където се извършва установяването, при спазване на разпоредбите на главата, отнасяща се до капитала.”

Чл. 49 в Глава ІІІ “Услуги” определя: “...ограниченията върху свободата на предоставяне на услуги в рамките на Общността са забранени по отношение на гражданите на държавите-членки, установили се в държава от Общността, различна от държавата на лицето, за което са предназначени услугите.

68 Божана СТОЕВА..., цит. съч.,с. 5.

Правото на ЕС съдържа разгърнато вторично законодателство относно различните професии – например относно взаимното признаване на дипломите на медиците, адвокатите, ветеринарите, фармацевтите, архитектите, застрахователните агенти и др.

69 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 20-21.

70 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 22-24.

71 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 10

72 Принципът за недискриминация на национална основа е закрепен в чл. 12 ДЕО: “В обхвата на действие на този договор и без да се засягат специфичните му разпоредби, се забранява всякаква дискриминация, основаваща се на националността.” – Учредителните договори..., цит. съч., с.12. СЕО разглежда този принцип като неделим от института на гражданството на ЕС – CJCE, 12 mai 1998, Martinez Sala, aff. C 85/96, Rec. 2691.

73 Помнят се редица решения – Deina, Kovan, Mutch, Antonissen, Roier и др. от различни периоди.

74 Някои автори дори използват евфемизма "другата страна".

75 “Принципът, който лежи в основата на свободното движение на работници, е принципът на предоставяне на национално третиране”, Божана СТОЕВА..., цит. съч.,с. 5.

76 А то ще рече на основа непритежаването на местно гражданство, доколкото "национална" дискриминация е възможна и спрямо собствените граждани на една държава съобразно етническата им идентичност...

77 По този въпрос виж Атанас СЕМОВ, Нужната или възможната реформа (Съображения относно конституционната реформа в България) – в: “Конституцията за Европа и националните конституции”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски” и ИЕП, С. 2006.

78 За връзката между ГрЕС и свободното движение – така виж Jo SHAW, Law of the European Union, Palgrave Law Masters, 3rd ed., 2000, p. 377-381.

79 Така виж Божана СТОЕВА..., цит. съч., с. 4.

80 Именно критерият "да участват в извършването на..." отличава лицата, които се разглеждат като "работници", от лицата, които имат намерение "сами да извършват" стопанска дейност и поради това попадат в обхвата на разпоредбите за свободата на установяване и предоставяне на услуги – чл. 55 и сл., на които не можем да се спрем сега. Разбира се, един изчерпателен анализ на правата, съставляващи "гражданството на ЕС" ще изисква проследяването и на правата, обхванати от "свободата на установяване и предоставяне на услуги", отнасящи се също така за граждани на ДЧ, респ. за "граждани на ЕС".

81 Прави се разграничение между спортните дейности на стопанска основа (като платена дейност, която попада изцяло в обхвата на разпоредбите за свободното движение), и спортните дейности на "чисто аматьорска основа, които не интересуват ЕО" (Реш. от 12 декември 1974 г. по дело 36/74 Walrave).

82 Реш. от 5 октомври 1988 г. по дело 196/87.

83 Директивата относно правото на престой на студентите е отменена от СЕО с Реш. от 7 юли 1992 по дело 295/90 Раrlement c/ Conseil, като издадена на основа на неподходящ текст от ДЕИО. Съветът отстранява недостатъка с нова Директива от 29 октомври 1993 г., влязла нормално в сила.

84 Реш. от 4 декември 1974 г. по дело 41/74 Van Duyn.

85 JO, бр. L. 257 от 19 октомври 1968 г.

86 Особено типичен е случаят по делото Knoors, когато един гражданин на Холандия,
работил в Белгия като водопроводчик, иска да се върне да работи в Холандия. Той
е получил дипломата си в Белгия и Холандия отказва да я признае. Въпросът обаче е уреден от Директива на Съвета от 7 юли 1964 г., относно самостоятелната стопанска дейност в индустриалната сфера и занаятите. СЕО е принуден да констатира, че свободите на движение в ЕО няма да са напълно реализирани, ако отделна държава може да не прилага разпоредбите на общностна директива и в резултат осъжда Холандия.

87 Така в Решение на СЕО от 7 февруари 1979 г. по дело 136/78 Auer френски гражданин, който е получил диплома за ветеринарен лекар в италиански университет, е осъден от съда в Мюлюз, за това, че работи във Франция без да отговаря на предвиденото във френския закон изискване за притежаване на френска диплома. Сезиран по този повод, СЕО констатира, че това осъждане е правилно, тъй като при постановяването му все още не са действали съответните директиви на Съвета, и единственото приложимо право е било вътрешното право на ДЧ.

88 Реш. от 23 март 1982 г. по дело 52/81 Levin.

89 По въпроса за двойното гражданство – Реш. от 7 юли 1992 г. по дело 369/90 Micheletti.

90 Реш. от 3 юли 1986 по дело 66/85 Lawrie-Blum и реш. от 21 юни 1988 г. по дело
197/86 Brown.

91 Реш. от 21 юни 1988 по дело 39/86 Lair.

92 Реш. от 17 април 1986 г. по дело 59/85 Reed, както и реш. от 7 юли 1992 г. по дело 370/90 Surinder Singh.

93 Не съществува обаче изискване за постоянно живеене в това жилище. Съпругата на работника запазва правото си на престой дори ако се раздели с него и живее в отделно жилище! В този смисъл – Реш. от 13 февруари 1985 г. по дело 267/83 Diatta, реш. от 18 май 1989 г. по дело 249/86 Commission с/Allemagne.

94 Реш. от 3 юли 1974 по дело 9/74 Casa grande.

95 JO, бр. 257 от 19 октомври 1968 г.

96 Според решение на СЕО от 30 май 1991г. по дело 68/89 Commission c/ Pays Bas, изискването да се отговаря на поставени от граничните служители на приемащата държава въпроси (например относно продължителността на престоя или притежаваните финансови средства) не може да се превръща в предварително условие за достъпа да територията й.

97 Макар думата "престой" да е по-удобна и именно тя да се употребява в съществуващите български преводи на УД, считам за по-уместен изразът "пребиваване" за­ради неговата законова основа у нас, както и заради значително по-широкия му смислов обхват.

98 Или, разбира се, които искат да упражняват свободна дейност, или да предоставят
услуги (чл. 1 на Директива 73/148).

99 Реш. на СЕО от 8 април 1976 г. по дело 48/75 Royer.

100 Реш. от 26 февруари 1991 г. по дело 292/89 Antonissen. Белгия също е била осъдена
за разпоредба, според която гражданите на ЕО, които не са намерили работа до
края на един тримесечен срок, автоматично ще получат нареждане да напуснат
страната (Реш. от 20 февруари 1997 по дело 334/95 Commission с/Belgique).

101 Регламент 1251/70 на Комисията от 29 юни 1970 г. за работниците (JO, L. 142 от 30
юни 1970 г.), Директива 75/34 от 17 декември 1974г. за свободните професии (Jo, L.
14 от 20 януари 1975 г.). Освен това Комисията приема през май 1989 г. препоръка
за държавите-членки относно "европейските граждани над 60-годишна възраст"
(JO, L.144 от 27 май 1989 г.).

102 Реш. от 26 май 1993 г. по дело 171/91 Tsiotras.

103 Правото на престой трябва да бъде признато, ако личната карта е в срок на действие, дори ако в приложение на законодателството на държава-членка, която я е
издала, тази карта не позволява на собственика и да напуска нейната територия
(Реш. от 5 март 1991 г. по дело 376/89 Giagonidis).

104 Гранични работници са тези, които живеят в една държава-членка, работят в друга (най-често съседна), но се връщат в своята "често и постоянно" (ежедневно или за уикенда) (Реш. от 22 септември 1988 по дело 236/77 Bergemann и реш. от 6 юли 1988 г. по дело 127/86 Ledoux).

105 Белгия е била осъдена за това, че е издала документ за пребиваване на работници, чийто престой не превишава 3 месеца, както и на сезонни работници и че за това е трябвало да се плаща такса (Реш. от 20 февруари 1997г. по дело 344/95, цитирано).

106 Реш. от 5 март 1991 г. по дело 376/89 Giagonidis.

107 Реш. от 12 февруари 1974 г. по дело 152/73 Sotgiu.

108 Реш. от 12 декември 1972 г. по дело 44/72 Marsman.

109 Директива на Съвета и парламента от 16 декември 1996г. предвижда също, че работниците в европейските предприятия, създадени в рамките на свободното пред­лагане на услуги, се ползват най-малкото от задължителните норми на приемащата
ДЧ в материята за постъпване на работа и условията на труд (JO, 21 януари 1997 г.)

110 В решението си от 15 октомври 1987 г. по делото Heylens СЕО установява, че свободният достъп до работа е основно право, установено директно в ДЕО за всички
работници в Общността. То трябва да се спазва стриктно и всички пречки пред
равното третиране между местните и чуждите работници трябва да се премахнат.

111 Реш. от 30 септември 1975 г. по дело 32/75 Cristini.

112 Реш. от 31 май 1979 г. по дело 207/78 Even.

113 Реш. от 27 март 1985 по дело 249/83 Hoeckx.

114 Реш. от 17 април 1986 г. по дело 59/85.

115 Реш. от 21 юни 1988 г. по дело 39/86 Reed.

116 Реш. от 8 май 1990 г. по дело 175/88 Lair.

117 Реш. от 31 май 1979 г. по дело 207/78 Even.

118 Реш. от 14 януари 1982 по дело 65/81 Reina.

119 Реш. от 10 март 1993 по дело 111/91 Commission с/Luxembourg.

120 Реш. от 18 юни 1987 г. по дело 316/85 Lebon.

121 Реш. от 13 февруари 1985 по дело 293/83 Gravier, също и реш. от 26 февруари 1992 г. по дело 357/89 Raulin.

122 Реш. от 18 май 1994 г. по дело 118/92 Commission с/Luxembourg.

123 Според сполучливия израз на проф. Жан-Дени Мутон от Европейския университетски център в Нанси, Франция, Почетен доктор на Софийския университет.

124 Във френския вариант на договора "de superposition".

125 Тази разпоредба позволява на Съвета да приема актове, които не в изричната компетентност на Общността, но които са необходими за постигането на нейните цели: “Ако за постигане на една от целите на Общността при осъществяването на Общия пазар се окаже необходимо дадено действие на Общността и този договор не е предвидил необходимите за това правомощия, Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема необходимите разпоредби.” – Учредителните договори..., цит. съч., с. 126.

126 Всъщност правилна е констатацията, че “европейското право предвижда не “неограничено”, а в някаква степен “контролирано” движение на хора. Например получаването на разрешение за престой зависи от две условия, а именно притежава ли кандидатът достатъчно средства, които да не го поставят в тежест на социалната система на приемащата държава, и осигурен ли е със здравна застраховка” – Божана СТОЕВА..., цит. съч., с. 6.

127 Споразуменията относно постепенната отмяна на контрола по общите граници, подписани от някои държави-членки на Европейския съюз в Шенген на 14 юни 1985 г. и на 19 юни 1990 г., както и свързаните с тях споразумения и разпоредбите, приети въз основа на тези споразумения, целящи да се засили европейската интеграция. Страни по тези споразумения са всички ДЧ на ЕС, с изключение (при определени условия) на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Ирландия, оправдаващи своето неучастие с “островните си географски особености и произтичащите от това затруднения”...

128 Виж учредителните договори..., цит. съч., с. 213.

129 Ако приемем, че пазарните фактори могат да се сведат до два – търсене и предлагане – непазарните могат да бъдат много – и сред тях липсата на национално гражданство, непризнаване на образование или професионална квалификация, езикови изисквания или бариери и ред други. Последователно следвано в целия ход на европейското изграждане е премахването на всички непазарни бариери, включително и чрез предоставянето на гражданите на гарантирани от правната система на ЕС права, които се обединяват в рамките на института на гражданството на ЕС и които са предмет на това изложение по-нататък.

130 По този въпрос виж подробно Атанас СЕМОВ, Проблемът за засягането на суверенитета – централен проблем на интеграцията – в: Европейският съюз и националните конституции. Опитът на държавите-членки, УИ “Св. Кл. Охридски” и ИЕП, С. 2005, с. 28.

131 Впрочем, макар да бе приет изричен конституционен текст за правото на глас на чужденците у нас, законът за местните избори все още (в края на 2006 г.) не е променен, а и договорът за присъединяването на България към ЕС предвижда условия, които следва да се имат пред вид.

132 Виж подробно по-специално Дял ІІ, Глава 2 “Конституционното съобразяване с интеграционния правопорядък в държавите-членки на ЕС” в Атанас СЕМОВ, Проблемът за засягането..., цит. съч., с. 87.

Тук може да се отбележи само, че редица от направените изменения имат своя специфична логика... Например Германия – Кристиян Отексие пише преди приемането на конституционните изменения във връзка с Маастрихт в Германия: “Не беше задължително необходимо изрично да се изменя конституционния текст (относно предоставянето на право на глас на чужденци – именно защото Германският основен закон не съдържа изрична разпоредба в обратния смисъл! – б.м. А.С.)... Като се имам пред вид, обаче, че става дума за въпроси, за които общественото мнение е особено чувствително, беше разумно да се пристъпи към формално изменение,... за да се осигури максимална яснота...” – Chrisitan AUTEXIER, Le traité de Maastricht et l’ordre constitutionnel allemand – in : Les constitutions européennes et le Traité de Maastricht, Revue française de Droit constitutionnel, No 12/1992, p. 637.

Така предложената нова редакция на чл. 23 на Германската конституция е следната: “Ново изречение трето в чл. 28, ал. 1. За изборите в лендерите и общините, лицата, притежаващи гражданство на една държава-членка на Европейската общност могат също да избират и да бъдат избирани при условията на правото на Европейската общност.” Изменението е направено с федерален закон на 21 декември 1992 г.

От само себе си следва обаче въпросът дали в България изобщо може да се мисли подобна ситуация – особена обществена чувствителност по този въпрос. По-скоро обратното – това е един от въпросите, които не пораждат особени спорове, още по-малко емоции – и това е разбираемо: България съществено се отличава от Германия и по административно-териториално устройство, и по традиции, и по етнически профил на населението...

Навярно най-типичният пример е португалската конституция. Нейният чл. 15 предвижда в ал. 1, че “Чужденците и апатридите, пребиваващи или живеещи в Португалия, се имат същите права и задължения, като португалските граждани”. Тази разпоредба е принципно идентична с разпоредбата на чл. 26, ал.2 на Българската конституция.

След нея, обаче, следва ал. 2: “Политическите права, упражняването на публични функции без очевидно техническите и правата и задълженията, които Конституцията и закона запазват изключително за португалските граждани, са изключени от разпоредбите на предишната алинея.”

Очевидно такова изрично изключване на политическите права нашата конституция не познава!

Още преди ДЕС ал. 4 на същия чл. 15 допуска: “При резервата за реципрочност, законът може да предостави на чужденците, които живеят на националната територия, електорално качество за изборите за членове на органите на местните единици.” – Portugal – in : Les constitutions de l’Europe des Douze, Textes rassemblés et présentés pas Henri Oberdorff, La documentation Française, Paris, 1994, p. 309.

133 Директива на Съвета 94/80 от 19.12.1994 г., JO № L 368/38, 31.12.1994. Докладът "Адонино" става основа за Директива, предвиждаща регламентация на този процес, останала, обаче, дълго време неприета.

134 JO, No L 329, 30.12.1993.

135 Такава, обаче, и до днес не е уредена, заради съпротивата най-вече на Великобритания, където изборите са единствено мажоритарни.

136 Изрично прокламирано в преамбюла и в “дефиницията” на ЕС по чл. 1 ДЕС – Учредителните договори..., цит. съч., с. 134 и 136.

137 Пак там, с. 134.

138 Чл. І-47 от Конституцията за Европа, пак там, с. 258.

139 Решение на представителите на държавите-членки в рамките на Съвета от 19.12.1995 г., JO, № L 314, 28.12.1995.

140 Членуващите до 2004 г. 15 ДЧ имаха до една представителство само в 4 държави в света – САЩ, Русия, Китай и Япония. Обратно в 17 държави по света представителство имат само Франция и Обединеното кралство...

141 И тук кавичките са нужни, за да подчертаят условността на понятието "разследване", което стои далеч от едно съдe/но разследване и по-скоро има за цел събиране факти и доказателства за целите на един парламентарен контрол.

142 Общностният законодател тук е прецизен – според чл. 7 ДЕО за “институции” се считат само от многото органи на ЕО – ЕП, СМ, ЕК, СП и СЕО. Разбира се, в случай изрично извън предмета на жалбата до Омбудсмана са оставени актовете и действията на общностните съдилища СЕО и ПИС – но само при осъществяването на съдебните им функции (респ. възможна е жалба на служител на съда срещу административни действия на съдебната администрация), а трябва да се считат за извадени и новите специализирани съдилища към ПИС. Обратно, като “органи” са включени ЕЦБ, консултативните комитети и всички други органи, чиято дейност може да се счита за административна и засягаща по пряк начин гражданите.

143 Кристиан РУСЕВ, Европейският омбудсман в контекста на подготовката на ЕС за разширяване, сп. “Съвременно право”, бр. 5/2002, Сиби, с. 39.

144 ”Смущаващо впечатление оставя обаче прекомерната средна продължителност на производството-проверка на Обмудсмана – 289 дни за всеки отделен случай през 2001 г.” – Кристиан РУСЕВ, цит. съч., с. 39.

145 Чл. 195, т. 4 ДЕО – Учредителните договори..., цит. съч., с. 92.

146 Чл. 195, т. 2, ал. 2 ДЕО – пак там.

147 Пак там.

148 Кристиан РУСЕВ, цит. съч., с. 40.

149 Кристиан РУСЕВ, цит. съч., с. 36-37.

150 Пак там, с. 40.

151 Пак там, с. 37.

152 Пак там, с. 42.

153 Пак там. Прави впечатление, че този цитат естествено противоречи на предходните...

154 Цит. по Кристиан РУСЕВ, цит. съч., с. 41-42.

155 Сред 27-те ДЧ без свой собствен официален език са само Люксембург (френски и немски), Белгия (френски, немски и фламандски, респ. холандски), Австрия (немски) и Кипър (гръцки). Въпросът с ирландския език е сложен и той има “особен статус” – Учредителните договори и някои основни текстове са преведени на писмен ирландски език, такъв може да използват и гражданите на Ирландия в отношенията си с институциите. Говорим ирландски език обаче се приема, че няма и той се приравнява към английския език, поради което работно се приема, че езиците са 22, а официално – 23...

156 Виж Des nombreuses langues, une seule famille. Les langues dans l’ Union européenne, Office des publications officielles des Communautés européennes, Luxembourg 2003, р. 18.

157 Немският език е най-малко използваният от трите по исторически и културни причини, но на практика е най-разпространеният в ЕС, тъй като се приема, че над 90 млн. от неговите граждани говоря немски като майчин език (в Германия и Австрия). В същото време макар италианския да е майчин на около 60 млн. души, точно както са френският и английският, той далеч няма същата употреба... Всъщност безспорно начело по практическата му употреба е английският език, който се говори като майчин, владее или използва от близо половината население на ЕС – виж Des nombreuses langues, une seule famille. Les langues dans l’ Union européenne, Office des publications officielles des Communautés européennes, Luxembourg 2003, р. 6.

158 Des nombreuses langues, une seule famille. Les langues dans l’ Union européenne, Office des publications officielles des Communautés européennes, Luxembourg 2003, р. 22.

159 Чл. 1-45 – І-51 КЕ, виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 258-259.

Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава