Сватбена лудост

66
Както се очертаваше, тези два дни щяха да бъдат много, много дълги.
Точно пред тях, една дребна, към шейсетгодишна жена с тъмна коса, посрещна Изабел с огромна и щедра прегръдка. Виждайки и
Сидни да приближава, Катлийн Робъртс пусна сестра й и се усмихна.
Лешниковите й очи бяха същите като на Вон, а в гласа се долавяше лек ирландски акцент.
— А това трябва да е Сидни, нали?
Тя подаде ръка.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Робъртс. Благодаря ви,
че ни приемате в дома си.
— Разбира се! — Тя махна с ръка и ги въведе в къщата. —
Влизайте, влизайте, сигурно сте огладнели от пътуването. — Спря за миг на прага и закова очите си, пълни с неодобрение, във Вон.
Той вдигна ръце.
— Ама аз току-що пристигам? Как може да съм сбъркал нещо,
след като нищо не съм направил?
Тя посочи тъмната му набола брада.
— В такъв голям град като Чикаго нямате ли самобръсначки?
В този миг Сидни реши, че Катлийн Робъртс щеше много да й хареса.
След като влязоха вътре, Сидни и Изабел бяха представени на
Адам Робъртс — висок, голям и едър като мечка мъж, с гъста сребриста коса. Всички се настаниха и Сидни отнесено се заслуша в разговора, който Катлийн и Адам започнаха с Изабел. Къщата бе слънчева и ярко обзаведена, с красиви дъбови лавици за книги в дневната, за които тя предположи, че са направени от самия Адам —
Саймън бе споменал веднъж, че баща му бил дърводелец.
Скоро първоначалното неудобство от срещата между родителите на Саймън и Изабел бързо се изпари и разговорът стана по- непринуден. В един момент Катлийн се извини и отиде в кухнята, за да довърши обяда, докато Саймън разведе Сидни и Изабел из къщата.
— Това е моята стара стая — каза той, изглеждаше малко притеснен. — Много пъти съм казвал на мама да я превърне в зала за тренировки, но тя отказва, защото изпитвала носталгия.
Изабел надникна и покри устата си с ръка, в опит да прикрие напушващия я смях.

67
— О, Боже мой! На стената има плакат на Хайди Клум! А я погледни тази очарователна снимка на бюрото! — Тя приближи по- близо. — Това лазерни лъчи ли са отзад?
— Да. Това беше снимката ми за гимназиалния албум — призна
Саймън.
Изабел се разсмя и го целуна по бузата.
— Очарователна е. Какъв си сладък! Моля те, покажи ми още. —
Тя влезе нетърпеливо в стаята.
Саймън направи жест към Сидни да се присъедини към тях.
— Ще дойдеш ли?
— Тъй като мразя да разглеждам стари снимки, ще ви оставя да се насладите сами на този момент. — Истината е, че се чувстваше като петото колело в каруцата. — Мисля да проверя, дали майка ти се нуждае от някаква помощ за обяда.
Сидни слезе долу и прекоси дневната по посока на кухнята.
Намери Катлийн да мие моркови в мивката, докато говореше с Вон,
седнал на един от столовете до кухненския остров. И двамата вдигнаха очи, когато тя влезе. Катлийн се усмихна.
— Сидни? Ела при нас.
Тя погледна празния стол, който бе близо до този, заеман от Вон.
Прекалено близо.
— Има ли нещо, с което мога да помогна? — попита тя майка му.
— Много мило от твоя страна. — Катлийн посочи два големи червени домата, които стояха върху дъската за рязане на кухненския остров. — Тези домати трябва да се нарежат за салатата, щом искаш да ми помогнеш.
— С радост ще го направя — отвърна Сидни и приближи плота,
оглеждайки се за нож.
— На плота до хладилника — подсказа й Вон.
— Благодаря.
Той скептично наблюдаваше как тя взе дългия назъбен нож и се обърна към дъската за рязане.
— Внимавай с пръстите — предупреди я любезно. — Най- близката болница е на четиридесет и пет минути.
Докато майка му беше с гръб към тях, Сидни му отправи един убийствен поглед.
— Ще се постарая.

68
Тя взе първия домат и започна да прави сръчни и равномерни разрези през него. Когато свърши, плодът се раздели на съвсем еднакви кубчета.
Сидни остави ножа и погледна Вон със задоволство, като размърда победоносно пръстите си.
— Все още са пет. — Сетне сложи едно кубче в устата си.
Катлийн се завъртя, за да провери работата й.
— Виж ти, някой знае как се готви — рече впечатлена.
— Само малко — отвърна Сидни с доволна усмивка. — В Ню
Йорк една приятелка ме накара да се запиша в курс за умения с ножа.
Мислех, че е курс за самозащита, а се оказа готварски.
Катлийн се разсмя на шегата и се обърна, за да извади нещо от хладилника. Сидни взе втория домат и видя, че Вон я наблюдава. Тя също го загледа.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: