Сватбена лудост

85
— Хей, момчета! Майка ви иска да знае кога смятате да приключите.
Той слезе по стълбата и взе едната бутилка.
— Спираме работа. Скоро ще се стъмни. — Той извика на Вон,
който подаде главата си над издадената част на стряхата. — Хей, аз тръгвам.
Вон кимна и продължи да чука.
Тъй като нямаше намерение да остава тук цяла нощ и да го чака,
тя остави бутилираната вода на тревата близо до стълбата и се обърна да последва Саймън, но се поколеба. Вероятно би могла да си позволи малко почивка, преди да се върне при най-възхитителната влюбена двойка в Чикаго.
Забеляза една пътека вляво от бараката. Видя, че води към гората, която й изглеждаше съвсем близо до къщата и реши да провери. Когато стигна до дърветата, пътеката се раздели на две.
Страхувайки се от настъпващата тъмнина, Сидни пренебрегна тази,
която отиваше навътре в гората и избра другата, която водеше към малко сечище. Намали крачка, зашеметена от живописната гледка.
Имотът на семейство Робъртс бе на върха на един хълм и оттук се виждаше цялата долина. Тъмносиньото небе бе набраздено с блестящи ивици червено, оранжево и жълто, тъй като слънцето бавно слизаше зад хълмовете.
Все още имаше време, докато падне мракът, затова приседна на тревата. Сви колене и подпря брадичка върху ръцете си, чувствайки как се потапя в гледката и в тези няколко кратки мига, когато никой не мислеше и не говореше за сватби.

86
11
Не си и помисляй да тръгнеш след нея.
Вон си повтаряше тази мисъл като мантра, докато удряше здраво с чука. Когато редът от дъски, върху който работеше, свърши, той реши да приключи за тази вечер. Двамата със Саймън щяха да имат повече работа утре, но бяха доста напреднали — половината покрив беше почти готов.
Вон избърса лицето си с ръка, слезе по стълбата и отвори бутилката е вода, която Сидни му бе оставила.
Тази вечер тя бе различна. С пусната коса, джинси, които разкриваха всяка извивка на тялото й и някаква лятна блуза, която обгръщаше плътно гърдите й и падаше нежно около талията. Направо можеше да си представи как пръстите му минават по кожата, тръгват нагоре и стигат до изкушаващата извивка на гърдите й.
Боже. Като отпи голяма глътка вода, той преглътна и огледа пътеката, която водеше към сечището. Беше тръгнала само преди няколко минути и знаеше, че не е стигнала далеч. Въпреки че… винаги имаше вероятност да се спъне и да падне в някой отровен бръшлян,
нали? Или да попадне на сърдит язовец. Или да се подхлъзне на модните си дизайнерски сандали и да се търкулне с главата надолу по хълма право в дупката на цяло семейство язовци.
Значи какво? Трябваше да провери. За да бъде сигурен, че тя е в безопасност. След като взе това решение, той тръгна по пътеката към сечището.
Сидни погледна през рамото си и го видя, че приближава внимателно.
Вон спря до нея.
— Дааа. И колко неща има в този твой списък?
Сидни го загледа, докато сядаше на тревата до нея.
— Тридесет и четири.
— Тридесет и четири? Стига де! Не говориш сериозно. — Вон се съмняваше, че на света има мъж, който може да премине успешно

87
подобен тест.
А може би точно такава бе целта.
Тя седна по-изправено, сякаш готова да се защитава.
— Няколко от тях може би са излишни, но общо взето на мен ми изглежда като абсолютно добър списък за подбор.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: