Сватбена лудост

88
— За протокола — такива като мен, от „моя тип“, не се опитват да се „промъкват“. Аз винаги съм абсолютно честен, когато твърдя, че не търся дългосрочни обвързващи отношения.
Усмивката й беше мила, но тонът сух.
— О, и това те превръща в много добро момче, така ли? Защото си честен и признаваш, че си женкар?
И… това още повече го засегна и дори ядоса.
— Значи предпочиташ да лъжа? — Той се изви, за да я погледне в лицето. — Да се срещам с една жена няколко месеца, да я мамя, че имам намерения и сетне да й заявя, че не искам нищо сериозно? —
Наведе се още по-близо към нея. — Виж, точно това е причината да не се срещам с жени над тридесет години. Те вече са изтощени. И
свадливи. И имат списък с тридесет и четири проклети изисквания, по които оценявате мъжете!
Сидни се обърна на свой ред към него, бузите й бяха порозовели от негодувание, и тя също повиши глас.
— Не ми го натяквай! Има причина жените като мен да имат списък с тридесет и четири критерии! За да се предпазят от всички мъже като теб!
— Какво толкова ужасно има в мъжете като мен? Аз го виждам по следния начин: ако си търсиш мъж за брак и вечно щастие след това, сигурен съм, че ще се намерят много мъже. Но ако искаш някой,
с когото да си прекараш добре, то аз съм твоят човек, скъпа.
— Аз бих казала следното — ти си прекалено самонадеян.
По дяволите! Да, така беше, но за това си имаше причина. Той отново закова очите си в нейните.
— Аз ще променя твоя свят, Синклер, и ти го знаеш.
Точно в този миг осъзна, че двамата седяха само на няколко сантиметра един от друг. Но тя не се помръдна, нито пък той.
— О, да. Твоите предполагаеми „ходове“. — Сидни подчерта думата с поклащане на главата. — Това сигурно е причината думата
„специален“ да бъде в съчетанието „специален агент Вон Робъртс“.
Тази уста. Саркастичните й думи направо го разяриха, но той не можеше да откъсне очи от нейните сочни, изкушаващи устни. Наведе глава, а гласът му стана доста по-нисък.
— Искаш ли да знаеш какво мисля?

89
Тя замълча за миг, сякаш бе развълнувана от близостта му. Той можеше да чуе как дишането й се забърза.
— Не особено — отговори накрая.
Думите бяха абсолютно присъщи за Сидни Синклер, но задъханият тон на гласа й бе нещо съвършено ново. Нещо, което го привлече още повече.
— Мисля, че се тревожиш, защото, ако те целуна точно сега,
може да ти хареса.
Очите й блеснаха от гняв, но също и от желанието и страстта,
които я изгаряха отвътре. И преди въобще да се замисли какво прави,
той я целуна.
Притисна отворените си устни към нейните и цялото му раздразнение, неудовлетвореност, объркване и недоволство се стопиха в тази целувка. Езикът му се заигра с нейния — без да мисли или да се безпокои за нещо, и той почувства как ръцете й притиснаха гърдите му.
Приготви се да бъде отблъснат, но вместо това тя сграбчи тениската му и го придърпа към себе си. О, мили боже! — тя отговори на целувката му. Отговори страстно и всеотдайно.
Всички спирачки, цялото му въздържание и защитни сили просто… просто се изпариха.
Вон я притисна и дръпна в скута си, а краката й обвиха бедрата му. Зарови ръка в косата й, докато устните им се разтапяха и изгаряха взаимно. Тя захапа неговата долна устна, сетне я засмука и после я облиза така, че накара малкия Вон да скочи прав срещу ципа на джинсите му.
Той простена тихо и я повали на земята.
Тя също простена, докато се намести между бедрата й, и този звук още повече го възбуди. Целуваше я властно, жадно, ненаситно,
като с едната си ръка я държеше за тила и я притискаше към себе си,
сякаш тя се бореше с него. Тъй като искаше да вкуси още от нея, Вон наклони глава и премина с език по гладката кожа на шията й, и все по- надолу. Тя заби ноктите си в гърба му, през тениската, докато той я хапеше точно в основата на шията. Тя въздъхна, ахна и изви гърба си в дъга, а Вон се подпря на едно коляно, намести се още по-удобно между краката й и започна ритмично да движи ханша й срещу пулсиращия си, готов за подвизи член.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: