Сватбена лудост

83
— Нали знаеш какво казват хората — навън е джунгла. Сега една жена трябва бързо да решава дали един мъж е на необходимото ниво.
— Тя поклати глава с неохота. — Тъжно е, но някои мъже не могат да издържат теста.
— Но на теб ги трябва само един — обади се Изабел и отправи влюбена усмивка към годеника си.
Саймън плъзна ръка към нейната и я хвана с нежност.
— Правилният.
Да, докато не изчука личната си треньорка.
Сидни отпи още една глътка от кафето, преглъщайки заедно с нея и циничния си коментар. Не искаше да разваля идилията на
Саймън и Изабел.
Вон вдигна глава и погледна щастливата двойка.
— Ей, вие двамата не сте ли прекалено… сладникави?
Катлийн веднага го смъмри.
— Не дразни брат си.
— Какво? Всеки момент чакам птичките да запеят, дребните горски животни да се появят и да започнат да леят химни,
възхваляващи любовта. Толкова са възхитителни!
Сидни се разсмя на глас, но бързо прехапа устни.
Когато очите на Вон срещнаха нейните през масата, тя осъзна за един кратък миг, че двамата бяха на едно мнение.
— Е, — продума Катлийн вземайки ножа за кейк. — Кой иска второ парче?
След вечеря чиниите бяха измити, Катлийн изчезна някъде, но след няколко минути се върна в кухнята, носейки със себе си купчина фотоалбуми.
— О, не! Това са глупости — простена Вон.
— Няма начин, мамо — възрази твърдо и Саймън. — Никакви снимки, никакви албуми.
— Какво? Сигурна съм, че момичетата ще се радват да ги разгледат. Когато бяхте по-малки, вие, момчета, бяхте толкова сладки.
— Тя бързо ги натири. — Я вървете в бараката, докато ние си говорим.
Трите жени се преместиха в уютната дневна и започнаха да разглеждат семейните албуми. Катлийн разказваше смешни случки за семейството, но когато отвори бележника на Саймън като бебе, стана носталгична.

84
— Записвах всичко, защото знаех, че той ще бъде последното ми дете. Двамата с Адам планирахме да имаме много деца, по-голямо семейство, но при раждането на Саймън имах усложнения. Винаги съм искала дъщеря. — Тя вдигна очи от бебешкия албум и погледна
Изабел. — Ето че сега ще имам дъщеря. Най-накрая.
Изабел отвърна с усмивка.
— Осъзнавам, че със Саймън се познаваме само от три месеца,
но искам да знаеш, че чувствата ми към него са напълно искрени.
Мисля, че той просто е… прекрасен. Забавен, сладък, мил, грижовен и такъв добър човек. Нямам търпение да се омъжа за него, да създадем семейство и да започнем да трупаме и събираме нашите спомени,
точно като тези тук. — Тя посочи фотоалбумите върху масичката пред тях.
Очите на Катлийн се навлажниха.
— Това е най-милото нещо, което съм чувала. — Тя се разсмя и избърса сълзите си. — Мисля, че изисква прегръдка. — С тези думи притекли Изабел и я притисна към себе си.
Сидни почувства стягане в гърдите, наблюдавайки близостта между двете жени. Сестра й бе пропуснала толкова много такива моменти. Всъщност и двете ги бяха пропуснали. Но тя бе щастлива,
докато я гледаше с бъдещата й свекърва, макар това да й напомни за провалената й сватба и мястото, което тя трябваше да заеме, ако се бе омъжила.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: