Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)

Магнита на духа действа винаги

Изтегляне 7.52 Mb. страница 35/53 Дата 17.10.2017 Размер 7.52 Mb. #32583

Навигация на страницата:

• 588. (Гуру).
• 591. (Гуру).

581. Магнита на духа действа винаги. Магнита на духа може да се настрои чрез волята на желаната вълна и да притегляш в своето съзнание нужния вид мисли, чувства и енергии. Магнитните свойства на духа се използват малко съзнателно от човека. Всичко се предоставя на случая или обстоятелствата, докато в същото време в ръцете на самия човек се намира ключът и лоста за пространствените съкровища. Казано е: “Търсете и ще намерите”, тоест устремете мислите и съзнанието в определено направление за получаване чрез магнитно притегляне на това, което иска духът. Но кой вярва сега в неизбежността на Космическите Закони и Законите на човешкия дух. Принципите на магнетизма и магнитната вълна на духа, устремена в пространството, могат да обяснят и научно да обосноват Думите на Спасителя, изразени с ненаучни термини, но въпреки това, представляващи абсолютната Космическа Истина за психомагнитните свойства на човекия дух. Манифестацията на тези свойства може да се види в сферата на дейността на съзнанието, тъй като всеки човек привлича в своята орбита именно това, което той желае, с което живее, което го интересува и към което се стреми. Цялата беда е в това, че човешките интереси са далеч от областта на духа. Но това не пречи на човека да затъва презглава в купчини натрупвания, магнитно притеглени от него в неговата сфера с магнита на неговия дух. Тъй като човекът е магнит, действащ постоянно и винаги. Притеглянето става по линията на Светлината или на тъмнината и така или Светлината, или тъмнината стават съдба на човека. От волята на човека зависи накъде ще насочи магнитно своята сила и какво ще привлече. И ако човекът е слабоволен и е предал своята воля в косматите ръце, то може ли да се учудваме, че светлината, която е в него, става тъмнина. Да предаваш своята воля можеш само по линията на Йерархията на Светлината и то само при условието на пълното ѝ хармонично съчетание с волята на Висшестоящите, тъй като свободната воля на човека е свещена. 582. (М.А.Й.). Доволна съм от сина. Прояви пълно безстрашие. Дори силната тъмна същност, дори йерофантът на злото не предизвика страх. Това беше именно залогът за победата. За нас е радостно да ви виждаме побеждаващи мощно. Борбата не е лесна, но затова пък и победата е заслужена. Мога да се гордея със сина и на сина си изпращам любов. И очаквам срещата, Обещана на нас. Обещана е от Самия Него, значи Обещаното ще бъде изпълнено. Знай това и не смятай за невъзможна чудесната среща. Чрез магнита на любовта се извършва това, което е невъзможно за тези, които не умеят да обичат. 583. (Гуру). Изпращам вълна на сила. Искам да укрепя волята още повече. Това е възможно, тъй като тя получи добра закалка в неотдавнашните силни стълкновения с тъмнината. Изпращам вълна на сила според закона, че на имащия ще се даде, тоест ще се добави. Има към какво да се приложи, значи може да се усили и да се изпрати огнен импулс за усилване на волята в изпитаното сърце. 584. (8 септември). Усилване на плодоносното напрежение. Ти си Мой. Ти, осъзналият смисъла на Близостта, ти си Ми близък с близостта на духа. И проводникът на духа гори и се напряга с вътрешен огън в преддверието на отсъдения срок. Можеш ли да сравниш своите богатства и своите възможности с това, което е от Земята? Наистина, ти притежаваш По-Висшето. Нека сърцето да бъде отворено за Владиката и само за Него, докрай. Оварянето на сърцето за Владиката се прави съзнателно – като един вид принасяне на сърцето в храма на духа за отдаването му завинаги на Владиката на Светлината. И ако ти си на Владиката, то и твоето сърце също е на Владиката. И сърцето, въоръжено с Владиката и отдадено на него ще бъде чук за съкрушаване на врага, ще бъде мощно, непознаващо поражението оръжие на Светлината. Осъзнайте Моята Близост в цялата ѝ дълбочина, ширина и дължина, нямаща нито начало, нито край. Аз ти Давам Оръжието на Светлината – това е твоето сърце, преобразено от Мен с оньовете на предаността, любовта и служенето. Позволено е всичко и се прощава всичко, ако сърцето е отдадено на Мен безвъзвратно и без условия, тъй като тогава нищо земно не може да има власт над съзнанието. 585. Слънцето е Баща, Владичицата е Майка и Техният Син е Владиката, а вие сте Мои деца. Така ще разширим разбирането за Йерархията на Светлината, изпращаща ни Светлината на живота. Получавате фрагменти от Великото Знание, които с времето ще се слеят в чудесната мозайка на единното разбиране на живота. Това Съкровено Знание е над Земята и земното, и тежкият период, през който преминава планетата, не може да ви лиши от него, нито от тази Светлина, която е отсъдена за вас. Затова черпете знанието духом, без да се смущавате от това, че планетата трепери в конвулсиите и предродовите мъки на раждането на Новото Небе и Новата Земя. Както Моята Близост е над Земята и земното, така и разкриването на центровете и разпалването на огньовете е извън хода на светилата и по-дълбоко от звездните въздействия, изграждащи формите на плътните условия. Хората са обвързани със сроковете и звездите диктуват събитията, но съкровеният живот на духа протича по-дълбоко. Така нека още по-дълбоко разберем защо “вървейки с Мен, вие вече неведнъж сте побеждавали светилата”. Всичко е възможно, но ... когато сте с Мен, когато сме заедно, но когато е неразривна и здрава връзката. Аз Насищам със силата на Светлината цялата ваша същност, но според размера на напрежението на магнитните енергии на устрема, насочен към Мен. Не Мога да пристъпя Закона, тъй като Законът задължава да се отваря само на чукащия и да се даде на молещия, и на търсещия помощ - да намери това, което търси. Но устремете се, устремете се безпределно и даровете на Безпределността ще бъдат вашата находка. Всичко е отворено. Всичко е достъпно. Елате да получите това, което ви принадлежи. 586. Грижата на Учителя е да ви води по-нататък. Ето, че тъмнита помогнаха да се споите и да се сплотите около Учителя на Светлината. Значи Единението се е състояло. Тактиката Adverse помогна да се обърнат усилията на тъмните към благо и да се достигнат резултати, точно противоположни на тези, които искаха те. Вместо разделяне, монолитът на кръга укрепна и да се надяваме, че ще бъде без пукнатини. В случай на появяване на пукнатини, даващи пукнатини на духа, оставете ги на времето и действайте с тези, които не са ги дали. Отварят се много чудесни възможности за кръга, ако единението, предаността и любовта са здрави. Изпращаните нови възможности трябва да се използват широко и сознателно. Те са неповторими. Ще Изпратя и на вас, но ги открийте, но се отнесете грижливо към тях, но удържете тези чудесни възможности. Те могат невежо да се разпръснат на вятъра и, разпръсвайки ги, да се загубят, и по този начин да лишите себе си от придвижване в новите условия. Бъдете по-близо до Учителя на Светлината и помежду си, но в духа, но в мислите за това как да се укрепи Неговото Дело. Земните връзки са нездрави, но тези в духа са здрави: не ръждясват, не гният и не са подложени на промяната в земните условия. Тях и укрепвайте, без да се обременявате с личното. Всичко основано на лични чувства е нездраво, но скрепеното чрез духа е здраво. 587. (М.А.Й.). При доближаване на Светлината се озарява цялата тъмнина, неизживяна вътрешно и се усилват енергиите на Светлината. И тогава тя трябва да започне да се изживява. Човек става по-лош, отколкото е бил, за да стане по-чист и по-добър в крайна сметка. Или тъмнината, която е вътре, може да победи, или Светлината. Но ако е победила Светлината, победителят не го съдят. Тъмнината сама осъжда себе си. И ако видите, че духът е излязъл победител, не укорявайте за миналото, тъй като то е изживяно. Изпитанието няма да се забави, за да определи доколко са изживяни грешките. Отчитайки възможността за нови грешки, не упреквайте за миналите. Нека съзнанието да бъде свободно от тях. Изказвам похвала за безстрашието и решителността в борбата против тъмните. Получиха добър удар. Ще бъдат по-внимателни сега. Смятаха да ви превърнат в жертва на своите хитрини, но получиха жестоко обгаряне. Войнстващият дух се опълчи силно срещу войнстващата тъма. 588. (Гуру). Моят съвет за текущото време е: мъжество и твърдост в борбата докрай. 589. (9 септември). А ти се отдалечи от себе си, отдалечи се от него, страдащият и остро чувстващият болката от кървящите рани. Отдалечи от него, застани настрана и гледай. Ти си само Гледащият – извън времето, извън сроковете, извън болката, извън земната мъка. Ще се наложи да се разделиш с личното и да го погребеш. Личното е ограничено в един живот. Но това, което се простира извън неговите предели, вече се отнася към Индивидуалността. Личните връзки, личните чувства и личните привързаности са нездрави, но индивидуалностните преминават от живот към живот. И там, където се засяга индивидуалното и се късат нишките на вековните връзки, как да не се усетят там болките на сърцето? Но страданията пораждат огньове, но от мъката в недрата на духа се разпалват вълшебни камъни. Премини и през това. Пътят е решен. През всичко трябва да се премине, и то с Мен. Така и върви: единият, който е в теб, а Другият, който е в него, в страдащия, нека Гледа от своите дълбини към него – носещия тежестта на кръста. Той – Гледащият е вечен, но ти си временен. 590. (М.А.Й.). Ти искаше да изтръгнеш от съдбата минута щастие и беше против заплащането. Ти изтръгна щастието, трябва да се плати. Можеш да изтръгнеш отново, но ще се наложи отново да платиш. Готов ли си? Според щастието е и заплащането. Според плюса е и минуса. Според мъката е и радостта. Според мрака е и Светлината. Приеми мъжествено своя дял. Истинските чувства на любов, преданост, вярност и постоянство се раждат в горчивото страдание. И не се смущавай от това, че преди да разбереш какво е истинската любов и преданост, неизчерпваща се в един кратък живот и неограничена от него, трябва да видиш призрацитне на Майя и да изпиташ и изживееш миража на призрачните чувства. 591. (Гуру). Да бъде силен и в мъка е по силите само на силния дух. Бъди силен винаги. 592. (10 септември). Личното закрива Космичното. При изграждане на общото трябва да се има предвид всичко. При изграждане Името на Учителя не трябва да се поставя между никого и нищо, а също и при Общуването. С цялото сърце, с цялото разбиране, с цялата душа, с цялото свое същество, обединили се с Владиката, действайте. Намери в твоето съзнание полагащото се място и на личното, и на общото, на земното и Космичното. И нека личното не закрива Космичното, а земното – Мен. Помни, че всичко лично е обречено и е ограничено в малкият кръг на своето проявление, докато Космичното – от нищо. Между личността и Космоса стои Индивидуалността като свързващо звено с Вечността и като събирач на жътвата на това, което остава от всяка отделна личност в дългата поредица превъплъщения. От личността не остава нищо, освен опита, извлечен от всеки отделен живот. Да се живее само с личното и заради него, съсредоточвайки всичко само върху него, значи да предадеш своето съзнание на смърт и унищожение, тъй като личността и обвивките, свързани с нея, се сменят при всяко превъплъщение, бидейки последователно отхвърляни след смъртта на физическото тяло. Трябва да се се протегне съзнанието извън пределите на едното превъплъщение и колкото по-далеч, толкова по-добре. Мъдростта при прекарването на по-дълга линия се отразява и в това. Кратките действия по същество нямат значение. Учителят живее далеч и широко извън пределите на един живот. Замислете се за същността на Учението на Христа. Доколко то извежда съзнанието извън пределите на едно съществувание, извежда го далеч в бъдещето – в сферата на Вечния Космически живот. То указва, че своята душа, тоест своята личност, трябва да изгубиш, трябва да се отвърнеш от себе си, преди да придобиеш разбиране за Индивидуалността в човека, тоест, да придобиеш себе си не в личен, а в свръхличен аспект. Но дори и на личното може да се намери място, дори и личното може да бъде оправдано като средство, като оръдие за постигане на свръхличното, Космично съзнание. Пътят за постигането ще бъде Владиката, като символ на сияйната връзка с величието на космическите съдби на човека. Тъй като в Образа на Владиката ни е Дадено да видим това, какъв може да стане човек, изгубил душата си, за да я придобие отново разширена и преобразена в аспекта на проява на Безсмъртната Индивидуалност – Носителка на Космичното Съзнание. Влизайки в Общуване с Владиката на Светлината човек отхвърля личното от себе си и го заменя с по-дълбоко съзнание, разрушаващо стените на личната тъмница – тъмницата на духа, тъй като оковите на личността върху съзнанието са указател за това, че духът пребивава в тъмница. Затова, предавайки се на афектите на личните преживявания, знайте тяхната цена и че те могат да бъдат оправдани само при условието, че се разбира, че сами по себе си те са лишени от смисъл и са ненужни, но са ценни като средство за придобиване на опит. Ценете всичко, което донася опит, тъй като опитът е храна за духа. Натрупвайки опит, съумейте да отделите минувачите от истински близките и намерете време да отделите на тези последните своите сили и знания. Тях наричайте приятели и помнете, че верният и предан приятел не е проява и резултат на един живот, а на много. Учете се да вплитате дълги нишки в същността на вашите действия – нишки, преминаващи от живот към живот и свързващи ви в далечното бъдеще с близки духове чрез неразривни връзки на любовта, предаността, верността и постоянството. Много ли верни приятели сте имали в своя живот? Много ли верни приятели изобщо? Толкова повече се учете да цените тези нишки на чудесните взаимоотношения, свързващи душите на хората завинаги. Отделете действителността от очевидността, лъжата и измамата на чувствата и увлеченията на момента от истинските чувства и претеглете и едните и другите на везните на Безпределността, и разберете, че имате около себе си предани души, свързани с вас. Над живота и смъртта има нещо, нямащо еквивалент в областта на човешките взаимоотношения. Истинските приятели, можещи да проявят любов, вярност и преданост срещайте не като минувачи, а като идващи завинаги. Не сте минувачи вие за Владиката. Стремете се да се оприличите на Учителя с тези, които приближават към вас в Негово Име. А минувачите нека вървят по своя път. Вие нямате един път с тях. Не допускайте преминаващите до сърцето. 593. Така и гледайте на преминаващите: минувач или възможен приятел. И ако приетият приятел се е оказал единствено само минувач, помислете за извършената грешка и по-плътно затворете сърцето си за минаващите. Преминаващи сенки, бродещи в мрачината на неосъзнатото, къде отиват те? Не е ли все едно. Но за приятеля намерете време да проявите любов и загриженост. Приятелите са редки, а верните, преданите и постоянните – особено, те трябва да се ценят. 594. След победата и раздробяването на ядрото на тъмната активност настъпва момент на покой, удовлетворение от постигнатата победа и затишие. Този момент е особено опасен. Той може да бъде даже още по-опасен, отколкото самото стълкновение с тъмнината, тъй като реакцията от току що завършеното напрежение на борбата отслабва бдителността и настъпилото време на затишие се приема за действителност. В същото време тъмните не дремят, именно в тези моменти се напрягат за нови злонамерения. И горко на отслабилия стражата, и горко на решилия, че всичко вече е добре и повече нищо не заплашва. Но врагът остава враг и възможностите, използвани от него за приближаване към вас, са още по-опасни, тъй като по утъпкана пътека се върви лесно. Не допускайте тази предателска успокоеност, тъй като врагът не дреме и новите мрежи са готови, и се протягат здрави ръце. Предателят веднъж е предател завинаги. Веднъж въвлеклият ви в кръга на тъмните въздействия е опасен винаги, тъй като иззад него незабелязано и невидимо се протягат към вас косматите ръце. И тяхната цел е една: да ви отделят от Учителя. Опитващите се да ви отделят от този, който ви води са ваши врагове безусловно. Под каквато и външност да се прикрива такъв човек, колкото и добър да ви изглежда, не се заблуждавайте. Не позволявайте да бъдете въведени в заблуда и да ви поставят отново пелена върху очите. Той е враг независимо от всичко, ако неговите действия в крайна сметка трябва да ви доведат до откъсване от този, който води. 595. (М.А.Й.). Чрез мисълта общуваме. Мисълта е свободна. Следователно, общуването с мен е достъпно винаги. Но е по-добре то да се наложи в ритъм, тъй като ритъмът побеждава и дава сили за постоянство. Пътят е дълъг и трябва да се пристигне. Как? Чрез ритъма. Утвърдете ритъма във всички свои действия, имащи за вас особено значение. Разбиването на ритъма, ако е бил установен, е пагубно. Мнозина не знаят тайната на успеха – това е упорството, твърдостта, настойчивостта и постоянството. Тези трудни качества могат сравнително лесно да бъдат утвърдени с помощта на ритъма. Всекидневното ритмично Общуване с Учителя устремява духа в Безпределността, тъй като ритъмът, установен на Земята продължава и в Надземното. Значи, ритъмът може да служи като мост между световете. Значи, ритъмът е залог и гаранция за победа. Затова действайте в ритъм съзнателно. 596. (Гуру). Бъдете на стража усилено, отново изпълзяват. Сражавайте се упорито за своите близки. Забелязвайте всяка дреболия, имайте сто очи. Този, който веднъж се е поддал на тъмната примамка, е в постоянна опасност от нови. Опазете и укажете как да се защитават. 597. (11 септември). Учителят е доволен. Когато сме заедно, то силите ни веднага, мигновено се увеличават. Навън има скърцане със зъби, но не и в Мен – в Мен има Мир. По грешките Ние Виждаме, че не е лесно. Сине Мой, трябва мъжествено да се срещне новата вълна от нови трудности, сложности и обстоятелства. Сърцето ще разбие вълната, както стената – водната грамада, но сърцето трябва да бъде слято с Учителя. Заедно ще се държим здраво, като никога, във всичко, непрестанно. Така също и мислено ще бъдем неразделени от нищо и в нищо. Образът на Владиката ще помогне да се задържи равновесието. С помощта на тъмните всичко се устремява към теб, за да изкара духа ти от равновесие. А ти се дръж заедно с Мен, все едно че сме един до друг, все едно че сме заедно, все едно, че сме едно. Напрегни волята си да задържиш Моя Лик в съзнанието си, каквото и да правиш. Защо забравяш за това и то именно тогава, когато трябва особено здраво да се поддържа тази връзка. Дръж се за Мен здраво, с цялата сила на духа. Насочи своя дух към това да удържи осъзнаването на Близостта. Наоколо е неблагополучно, ужасът на разпуснатата тъмнина погасява всички проблясъци на Светлина. Затова трябва да се държим неотделимо. Остави вайкането, настроенията на недоволство, мисли само за това, как по-здраво да задържиш Моя Лик в сърцето си и да съхраниш постоянното предстояние. Не е имало на планетата по-мрачно и мътно време. Вече Казах, че до момента на Пришествието тъмнината ще набъбва. Ето, че това набъбване на тъмната активност става навсякъде, където е възможно, където има условия или хора, съзвучни на тъмнината. А те са много, те са толкова много, волните и неволни сътрудници на тъмната йерархия, че наистина пълчищата адови са се надигнали от дъното. Затова и Говоря за здраво Единение, нерушимо, постоянно, ритмично и непрекъснато. Към сърцето, отворено към Нас в огнен устрем и Помощта достига непрекъснато. Сега именно трябва да се устои в Единение. Много са опитите отвсякъде да те отделят от Мен. Затова Казвам: по-добре е да грешиш, не забравяйки за Учителя, отколкото да не вършиш грешки, забравяйки за Него. Работата не е в грешките, а в това – да не се разделяме при никакви условия. Вече Казах, че е позволено всичко, но при пълно, необратимо предаване сърцето на Владиката. Малко е да се реши твърдо да не се отделяш от Мен, трябва да се намерят сили това решение да се пренесе неотклонно през суетата на деня и вълната на земните усложнения, трудности и грижи. Те се натрупват като планина и зад тях Светлината вече не може да се види. Зад тях и бъдещето не се вижда. Сивият, мътен дим застила близката видимост и хоризонта. Условията на живот стават тесни. Но изход винаги има: вратата към Владиката са отворени. Никой не може да ги затвори, тъй като те се отварят с отварянето на сърцето за Владиката. Значи и пътят е през сърцето, и изходът от задънеността на пътя. Така отдалият необратимо сърцето си на Мен може да счита Моята Близост за неотменима навсякъде и винаги. 598. (М.А.Й.). Да! Да! В минути на действителна нужда и най-тежки изпитания близките и любящите напускат своя ръководител, оставяйки го сам. Тяхната преданост се изпитва така и мнозина не издържат. Не всяка преданост е готова на това, да не остави приятеля в беда. На думи е готова, но дойде ли време за дела и готовността на най-близките се изпарява, и човек остава сам, един срещу един да посреща ударите на съдбата. Ценете верния приятел, тъй като верните приятели са толкова малко. 599. (Гуру). Ще кажа все за същото: каквото и да става, трябва да се задържите в осъзнаването на своята сила. Безсилието на духа превръща човека в нищожество. Силата на духа е вътре. Призовавайте я, когато тъмнината залива пространството. 600. (12 септември). Нужно е време, за да укрепнат. Нужно е да им се даде надежда, на неустоялите, за да устоят в новата борба. Може, може да се постигне победа, ако е здраво единението с най-близкото по-високо звено. Ако ти стоиш здраво, то и те ще устоят, но чрез теб. Ще устоят тези, които вървят след теб. Но да устоиш – това е твоят дълг пред тях, доверилите се на теб и доверените от теб на Мен. Ти можеш да проявиш само сила, но не слабост. Ти, изпратеният от Мен в този свят, за да оповестиш на този свят за Светлината. И твоята съдба е да носиш през живота свещения пламък на Заветите, дадени ти от Владиката. 601. Тъмните искат, нарушавайки ритъма на Записите, да причинят ущърб на работата. Но ти знай, че притежаваш способност да пишеш по всяко време, ако приложиш същите методи, с помощта на които влизаш в Общуване с Мен. По този начин ние ще ги посрамим. Искаха да пресекат възможностите, но с това откриха нови, досега не прилагани, но вече намиращи се под ръка. Трябва твърдо да се усвои, че тъмните, затваряйки един изход, по този начин изпускат друг, по направление непредвидено от тях. Използването на новото направление и новата възможност дават твърдата увереност в това, че Моята Светлина, горяща в теб, те не могат да погасят при никакви условия и с никакви хитрости и извъртания. Нека се стараят, толкова по-ярко и устойчиво ще гори пламъка на духа. Те искат да надхитрят. Кого? Този, когото Водя Аз? Твърде трудна задача са си поставили. Когато Владиката е близък на сърцето, косматите ръце са безсилни. Върви спокойно през всичко, победителю. Аз Съм с теб! 602. Да разгледаме явлението щастие. За земното щастие Говоря. В света, където светлината и сянката определят битието на вещите и явленията, двете противоположни начала влизат във всичко, обуславяйки съществуването на проявените феномени. Радостта и мъката на хората винаги са двуполюсни. И съзнанието, пламнало с огньовете на радостта, предизвикани от земните дела, същевременно вече утвърждава в пространството другия, сенчест полюс на единната вещ, полюса на скръбта и обрича себе си на реализация на скръб точно в такава степен, в каквато по-рано то се е радвало. Законът е нерушим и неизменен: двата полюса на единната вещ трябва да се проявят в съзнанието, ако е проявен единият. Оттук и разбирането на опасността или желанието да не бъдеш въвлечен в колелото на Закона за причините и следствията. Привързаността към нещо или някого непременно влачи след себе си загубата на това, към което или към когото се е привързало съзнанието. Тъй като в този свят на сенките всичко е временно. Радостта и мъката, любовта и безразличието, здравето и болестта, младостта и старостта - всички те засягат човека с единия от своите полюси, за да го въвлекат неизбежно и в другия. И само застанал над двата и отхвърляйки и единия, и другия, духът, поискал свобода, може съзнателно да излезе от колелото . Това и ще бъде победа над неизбежната действителност на явленията на земния живот. Вие искате да обичате, обичайте Учителя на Светлината. Това чувство ще ви издигне над биполярността на преходните чувства, тъй като любовта към Учителя е по-горе и от живота, и от смъртта. Вие искате да утвърдите огньовете на предаността и верността, огъня на чувствата към вашите приятели, вървящи по една пътека с вас. Тогава протегнете тези качества далеч зад пределите на единия живот в сферата на вашата Индивидуалност, и тогава те ще възтържествуват над временността, нездравината и неверността на обичайните за хората чувства. Вие изграждайте и утвърждавайте вашите качества задълго, завинаги, отвъд преходността на плътния свят. “Ето Аз Съм с вас през всичките дни, до свършване на века”. Нека това утвърждение на Владиката на Светлината да ви послужи като Указание за това, че дошлите при Него и донеслите огньовете на предаността, верността, любовта и устрема, Владиката никога няма да изостави, тъй като качесвата на духа, свързващи с Него идващите, се утвърждават от Него завинаги. Така също и вие, избягвайки минувачите, утвърждавайте в близките вашите чувства, свързващи ви над земното прегаряне и завинаги. От век не век, от хилядолетие на хилядолетие се протягат невидимите нишки, свързващи духовете в единното Служене на Светлината. Разберете, че връзките на духа са по-здрави от земните и надживяват тялото и обвивките. Тях и укрепвайте, тъй като вашите Безсмъртни превъплъщаващи се Индивидуалности са здраво свързани с тях. Миражът на земните преходящи чувства вече не е за този, който се е докоснал до Светлината. Обичайте призовалите ви с непреходна любов и преданост и проявете непреходна вярност. Оставете хората да преследват блатните огънчета на мяркащите се чувства, а вие утвърждавайте своя дух в непомръкващата Светлина на свръхличните огньове. Свръхличен значи протегнат в бъдещето, отвъд пределите на дадената земна личност. Така и разбирайте в този случай думата “свръхличен”. И устремете преди всичко своите свръхлични чувства към Учителя на Светлината. “На Нас ни е тясно от хорското почитане”, тъй като чувствата на хората са кратки. Търсим разбиране сред тези, които приближават и толкова рядко го Намираме. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели: