Съвременна българска литература след 9
Изтегляне 262.34 Kb.
|
Свързани:
realizym-v-slavyanskite-literaturi (1), maiiovci-cheshkata-literatura-prez-60-te-godini-i-do-sredata-na-70-te-godini-na-xix-vek, grafik-di-fhn, dokumentite.com-georgi-raichev-1
| Павел Вежинов – „Нощем с белите коне”. Основна повествувателна ос в романа се гради около академик Урумов и неговия племенник Сашо. Различни са концепциите им за живота и науката . От една страна е нравствения максимализъм . Другото е компромисността – животът на Сашо, който достига до липсата на каквито и да е скрупули.Чрез техния живот се поставя важният въпрос – може ли чрез нечисти средства да се воюва за чисти цели?
Чрез тях се осмисля важният въпрос има ли смисъл да изневериш на себе си, за да си верен на абстрактни принципи. Важна е болестта като рака и заниманията им с ракови клетки. Те придобиват метафорична натовареност, в страшните прозрения и посредствеността, която не може да се премахне с никакви средства и никакво лечение.Преплитат се лично и родово минало. Родовата история е нужна за изграждането на историята на техните души. Типът мислене на героя най- добре се разкрива в мига преди смъртта (академикът). Средищно място в романа заема точно академик Урумов, при което останалите герои отразяват в себе си определени качества на които е носител Урумов, той се оглежда във всички герои. Богато е представено неговото минало в романа – спомен и ретроспективен анализ и миналото, което е въведено с един общ символ – картината с белите коне. Тя е свързана с миналото на героя, но белите коне са и символ на вечното търсене на идеала за красотата. „Бариерата” – повест, написана в Аз – форма. В основата й стои равносметката на главния герой Манев за преживяното и отношенията му с Доротея. Повествуванието е изградено като терзание на личността. Важен момент е тяхната среща - среща на два противоположни свята – той е композитор, но здравомислещ човек, в основата на всичко той поставя математиката. Хармония има само в завършените неща, а ако няма хармония, съответното нещо е ненормално. За него синоними са окончателна предопределеност на нещата и хармония, нормално и завършено. Животът му обаче показва и дисхармонични звуци, той е асиметрия и непрекъснато разочарование, раздразнение и досада от живота. Такава подреденост се открива в музиката, която Манев прави. Когато композира, той не разичта на вдъхновението си, а на рутината. Затова и д-р Юрукова определя музиката му като хубава, но скучна. Манев е самотният човек, който се движи в затворено пространство, от тесния апартамент той попада в затвореното пространство на душата си. Доротея е болна, луда, незавършен личност. В повестта личността на героинята се появява и се сглобява постепенно. Прави се аналогията с птица. Тя има способност да надниква зад видимото, според нея всички го могат, но се страхуват. За нея парите нямат никакво значение, те правят хората нищожни. Тя подхожда с доверие към хората, а Манев е недоверчив. Тя е склонна да продължава да вярва на хората, без значение, че е излъгана още в детството си от майка си , от втория си баща и от чичото. Болестта е нейното спасение.Срещата между двамата е шанс за тях, шанс е и за Манев да преодолее самотата си. Този шанс е показан чрез мотива на полета на двамата. По време на този полет, на границата между реално и фантастично Манев успява да почувства доверие и обич към Доротея. Полетът има важна функция, той е символ на човешката близост, на доверие, на хармония и любов. След този полет , той разбира какво представлява като човек и е обсебен от мисълта за своята нормалност. Предава свободата, любовта си, предава Доротея , за да запази нормалността си, но така завинаги е изгубил шанса да бъде друг. Смъртта на Доротея насочва вниманието към бариерите между хората, които им пречат да видят болките на другия. Повестта „Белият гущер” задава проблема за обезчовечаването, следствие от зле разбрания прогрес, от дисбаланса между разум и чувства у съвременния човек. Отсъствието на чувства е и отсъствие на съвест. Изтегляне 262.34 Kb. Сподели с приятели:
|