Съвременна българска литература след 9
Изтегляне 262.34 Kb.
|
Свързани:
realizym-v-slavyanskite-literaturi (1), maiiovci-cheshkata-literatura-prez-60-te-godini-i-do-sredata-na-70-te-godini-na-xix-vek, grafik-di-fhn, dokumentite.com-georgi-raichev-1
- Навигация на страницата:
- Виктор Пасков – „Балада за Георг Хених”.
| През 80-те години в центъра на вниманието са два основни проблема – проблемът човек/земя и за творчеството и творческия прогрес.
Романът на Валери Петров ”Хайка за вълци” е кулминация в изследването на връзката на човека със земята и проявяването на акта на насилие като акт на рушене на традиционните ценности на човека. Този проблем е застъпен и в романа”Мъртво вълнение” на Валери Петров. Може ли да има път към бъдещето, ако има трупове и човешка кръв.Може ли да има бъдеще, ако си прекъснал всичките си връзки с миналото? В жанрово отношение „Хайка за вълци” носи белези на роман, на дневник, на цикъл с разкази, на мемоари. Това е поредица от спомени – монолози. Различни са и формите под които присъства разказвачът.Той е ту неутрален, ту имаме Аз-повествувание. Смяната на типовете разказвачи се бележи и от честа смяна на глаголното време. Хората са откровени на лов, във влака и в хотела . В.Петров поставя в основата на своя роман хайката. Героите му сами и доброволно влизат в тази хайка, но в нея всеки лови призраците от миналото си, а не толкова вълка. Водещо е времето на хайката, но всички важни събития, които са довели до организирането й са се случили преди това и са въведени в романа чрез ретроспекции. Целият живот на героите прилича на хайка. Те са и преследвачи и преследвани. Няма тайна, няма загадка в миналото, има само грешка. Целият живот на някои от героите е грешка. Веселието в кръчмата дава илюзията, че всичко е преминало, събират се на комка на вино, но всъщност нищо от миналото не е простено и раните не могат да бъдат забравени. Всяка част от романа представя по един главен герой, но те често са вкарани в антиподни двойки и сдвояването е на основата на противопоставянето стопанин / нестопанин. Животът на всички герои е частен и обществен. Повествуванието започва със Солен Калчо и Жендо Иванов – Хайдутина. Солен Калчо е типът нестопанин, кротък, съзерцателен, тип, който с бездействието си вреди на собственото си семейство. Най- трагичното събитие в живота му е смъртта на неговата дъщеря, но и това не променя нищо в него. За Калчо колективизацията не е фатална, не е трагично събитите, него не го боли за земята. Смъртта му е огледало на целия му живот. Всичките му нещастия в личен план се дължат на Жендо Иванов. Той заграбва земята на Калчо и в голяма степен става причина за смъртта на дъщеря му. Жендо е стопанинът, но той е слаб, той трябва да признае, че е победен от силните на деня и да изгуби земята. Ако разкриването на Калчо Статев е чрез третолично повествуване, то при Жендо има монолог – изповед. Николай Миялков – Рогльото е друг герой. Неговият антипод е Иван Шибилев – Пенкилера.Акцент в историята на Николин е псоатвен върху личната трагедия. Той няма земя, впоследствие научава, че дори детето му не е негово, а е от Иван. Николин е типът стопанин в нравственото пространство- чифлика на Деветаков. В романа Иван Шибилев е представен чрез разказа на Николин. Той е чудак и неговите странности са форма на протест срещу лицемерието и обществения фалш , в който трябва да живее. Той е човекът със златни ръце и сърце. Всички са привързани към него, а жените са влюбени.След 44-та година Стоян Кралев ще заповядва на съселяните си, но Иван Шибилев ще ги изповядва и ще им помага с каквото може. Той е динамичният човек, гони нова цел и нова идея (И.Ш). Критичен момент в биографията на Иван Шибилев е разривът след тоталното разочарование, което преживява след 1944 година. Той също няма собственическа психика и не се вълнува от случващото се със земята. Кирил Джелебов Вървинамайнатаси и Стоян Кралев са следващата антиподна двойка. Джелебов е сраснат със земята си, няма живот без нея. Изцяло принадлежи на миналото. Той е предприемчив, грижовен към земята и семейството си. Колективизацията води до обрат в обществения и личния му живот. Влизането в ново стопанство е пълен крах на живота му. Стоян Кралев присъства във всички части на романа, неговата почва никъде не е периферна. Появата му води до съдбоносна промяна в живота на някой друг. Образът му се изгражда през гледната тока на другите. Самите герои се формират като личности именно при сблъсъка си със Стоян Кралев. В началото на романа той е добър и честен, иделист, който обича народа и заедно с Иван Шибилев се опитва да промени закостенелите традиции. Иска да наложи модата и танците в селото като знаци на модерността. Фанатизирането му се ускорява след 44 година. Недостатъчното му образование му пречи да вникне в обществено – политическите механизми, когато вече е във властта и не разбира съселяните си. Той е винаги в ролята на недоверчив и подозрителен към действията и думите на другите. След 1944 мисли, че е спасител на човечеството и съселяните си. Използва за това идеологията и личността и идеите на Сталин. Той е пародия на великия вожд, иска да го имитира във всичко. Присъствието му в селото става демонично. Носи му наслада страхът, който другите изпитват към него. Всички средства са разрешени за постигането на целта и той прибягва до насилие, за да се постигне колективизацията. Важен въпрос е за избора, който трябва да направи човекът, да се отрече от идеята си и да запази чиста съвестта си или да следва идеята си на всяка цена. Контрапунктът на неговия живот е брат му Илко. По време на хайката всеки герой убива своя антипод – Жендо убива Солен Калчо, Джелебов убива Николин. Единственият, който са самоубива е Деветаков, защтото антиподът му е в самия него. Децата им напускат селото и се разпиляват из света, а бащите им се разплащат в последната им хайка. Валери Петров ни показва убийствения потенциал на онова време, в което има смърт на междуличностни отношения, напрежение и конфронтация между властта и човека. Власт и памет – властта иска да легитимира насилието чрез обещания за утопично бъдеще и да вмени забрава за онова, което е било и нуждата от памет – нравствения коректив на извращенията на настоящето. Проблемът за творчеството и твореца – Виктор Пасков – „Балада за Георг Хених”. Тази творба е изградена върху основата на ретроспекциите. Непрекъснато се преплитат ирония и носталгия. Баладното (фантастичното) е свързано с детския спомен. Има раздвоена гледна точка на разказвача – погледът на детето, което разказвачът някога е бил и зрелият мъж, от актуалното време на разказа. В основата на повестта е вече израсналото дете Виктор, което намира писма за Георг Хених и в спомените му се връща времето на детството му. Георите му са съвършени като Георг Хених и съпругата му Боженка или уродливи като учениците на Георг и пожарникаря и жена му. Независимо от споменното начало в цялостния разказ няма умиление. Разказвачът си дава сметка, че животът му в детсвото и в родния му дом не е бил розов. Има силни междутекстови връзки – препратки към Библията, активно се борави със сюжета за Христос и неговите ученици, но учениците на Георг израждат изкуството и го превръщат в занаятчийство. Говорим за особена религиозност на Георг - неговата религия е наива, подчертано сетивна и евангелските текстове се превръщат в приказки. Той тълкува религията и образа на Бога. Други препратки има към „ Майстора и Маргарита ”на Булгаков, текстове на Висоцки и тезата на Шпенглер за края на западната култура. Противопоставят се две пространства – мазето и голямата къща. Мазето е мястото, където тъне в мизерия и бедност Георг Хених. Това е декор на унизително човешко съществуване , но той е символ на пълната отдаденост на изкуството. Голямата къща – пълна с обрати е нейната история. Била е италианско посолство, след това публичен дом, след 1944 година става комунално жилище. Обитателите й са жалки хора, там има само страдание и болка и никаква надежда за измъкване от този бездуховен живот. Обитателите са само бегло щрихирани, защото същинската фабула се интересува от живота на Г. Х. Чрез фигурата на лютиера се говори за смисъла на творческото призвание и вечната битка, която хуманното изкуство е принудено да води с бездуховността. Тази битка за хуманното изкуство се материализира в два образа – символи – Виола д’аморе и бюфетът, който ще сътвори бащата на Виктор – музикантът Марин. Виолата на Георг Хених символизира силата на призванието, което издига човека над всяка мизерия. Виолата има заоблени офрми и топъл блясък на лака и издава хармонични звуци. Символ на красивото, духовното, съвършеното и подарък за Бога. Другият ”шедьовър” – бюфетът се отличава с прави линии, остри ъгли и символизира убиващата човека сила на бита, който бавно убива творческите пориви на хората. Бюфетът е знак за социален престиж, но и знак за парадокаслното в живота. От ръцете на музиканта излиза мебел, която издава ужасни скърцащи звуци при преместването в стаята. Несравними са изкуство и занаятчийство. И дилемата е: животът ли е по- виското от занаята или обратното. Не се дава категоричен отговор, но се прокарва идеята, че не е важно какво правиш, а с какво отношение го правиш. Образите на тези два различни свята отекват в съзнанието на Виктор и и се ражда неговият сън в който ще види цигулката – бюфет. В този сблъсък между крайни светове той научава най-важните уроци за добро и зло. Майсторът Георг стои над всички битови условности. Сили да преодолява мизерията му дава любовта. Появата на детето в живота му и запознанството с Виктор му дава сили да се бори с живота след смъртта на Боженка. Учениците му го предават, но той има един истински ученик – Виктор, който ще научи азбуката на доброто и злото и ще се научи да познава съзвучията на любовта. Преди да си отдаден на изкуството трябва да се научиш да обичаш човека, това те прави голям творец. Преосмислени са категориите богат/беден. Богат е Виктор, защото е научил урока на любовта. Друга идея която се поркарва е, че изкуството е страдание , себеотрицание и отказ от всичко лично в името на призванието. Във финала на повестта никой не знае какво се случва с Георг в старческия дом, но краят утвърждава категорично силата на изкуството, което съхранява човека у нас. Изтегляне 262.34 Kb. Сподели с приятели:
|