Съвременна българска литература след 9
Изтегляне 262.34 Kb.
|
Свързани:
realizym-v-slavyanskite-literaturi (1), maiiovci-cheshkata-literatura-prez-60-te-godini-i-do-sredata-na-70-te-godini-na-xix-vek, grafik-di-fhn, dokumentite.com-georgi-raichev-1
- Навигация на страницата:
- Александър Геров
- Борис Христов.
| 70-те години
Около границата на 70-те години има политичска жестовост. Предпочитано от творците става снижаването на гласа, пренасочването към делничното и незначителното. През 1972 г. в сп.” Септември” излиза статия на Пенчо Данчев – „Наблюдения над младата ни поезия”. Той откроява три основни стилово – поетически тенденции в поезията: Поезия на гражданския патос. Опит за философска и формално новаторска поезия – Николай Кънчев. Явлението, на което обръща най- много желание е т. н. „тиха лирика”. Това е отзвук от случващото се в съветската литературна критика. Този термин показва опита на това ново поколение от 70-те години да се оттласне от политическата дръзновеност на априлското поколение и да предпочете разговора със себе си, насаме , пред високия тон. Представители са Калин Донков, Иван Цанев, Екатерина Йосифова , Калина Ковачева. Характерни метафори, с които борави тихата лирика са на внезапния земетръс и на бутнатата тръба. Поезията на Иван Цанев и на Калин Донков е поезия за четене. Тя е трудна за рецитиране. Текстовете се съсредоточават върху един макрообраз(1 предмет) и се съчетават с детския поглед и мъдростта. „Тихата лирика” се отличава от големите неща на „Априловската поезия” с това, че тихите са взряни в подробностите, в детайлите, дребните, маловажните неща. Друго значимо явление през 70-те години е Александър Геров – той твори още от 40-те години, но през 70-те години се смята че има връх в творчеството му. Той преосмисля проблема за смъртта. През 40- те години тя е страшна, ужасяващ край, а през 70-те не е така. От единствен изход тя се превръща в докосване до други форми на живот , непознати, недостъпни същества и път към познанието на вечността. Тя е любимата и майката, която люллее на скута си лирическия герой. Една от най – ярките поетически фигури (не е от тихите поети) това е Борис Христов. Двете стихосбирки „Вечерен тромпет „ и „Честен кръст” и поемата му „ Честен кръст” са всичките му произведения. През 70-те години неговата поезия се приема като ново явление в литературата. Внася промени в класическия стих, предлага нова римна структура и изгражда стиха си на основата на асонансите. Предлага нова образност – философско – библейска. Можем да наречем поезията му поезия на самотния човек, самотата е възможност да бъдеш себе си. Още във ”Вечерен тромпет” героят му е показан като аутсайдер, това не е отритнатият от обществото човек, а аутсайдерът, който избира да живее в ъгъла на света и да живее свободно. Лирическият субект дефинира същността си чрез оттласкаването от центъра и площада (пространствата на властта) , от безпроблемното съществуване, където загубваш себе си. Позицията на героя е да живее в ъгъла. Има и други проблеми в текстовете му – какво прави човешкия живот ценен? Ценността той свързва с полезността за другите. Познанието на човешкия живот преминава през свързването на живота със смъртта, тя се мисли и преминава към друга форма на живот – човекът става глухарче, къпина, врабче, мравка. Друг важен проблем във „Вечерен тромпет” е за смисъла на поетическото слово. Лирическият герой вярва, че има смисъл в поетическото слово. Поезията може да възкресява човека, да събуди способността му да чува, а по този начин той ще възвърне способността си да усеща болката и да чуе Божия глас. Поезията е медиумът между живите и мъртвите. Тази тема за смисъла на поетическото изкуство преминава и в друга стихосбирка. Поетическото слово тук не може да промени човека и света. Думите са изгубили своя истинен смисъл. Това, че отношението се е променило е свързано със съдбата на поета. Поетът е в подчинена позиция. Стиховете са отпадъци на живота. Стихотворения:” Христова възраст”, „Страх”, „Дух”, „Стената”. Образът на стената е символ на тайната на битието, символ на недостижимия смисъл на словото. Стената на смисъла в думите е видима само за поета. Всички останали са слепи за тази стена. Поетът не може да намери истинските думи , за да каже всичко. Осъзнава, че не може да разбули тайните , които ни заобикалят. Моралната позиция на човека е да избере думите като отказ, достойното и моралното е в пълното мълчание, ако не можеш с думи да кажеш истината за тайните , които ни заобикалят, трябва да замълчиш. В края на 70-те години навлизат нови поетически имена – Биньо Иванов, Мирела Иванова, Добромир Тонев, Миряна Башева, Румен Леонидов. Изтегляне 262.34 Kb. Сподели с приятели:
|