От 90- те години романът е под знака на постмодерното писане.
Има множество разказвачи на творбата, потисната сюжетност , непрекъсната игра с текстове от различни регистри, принцип на колажа, заличаване на границата между факт и фикция.
През 1999 г. излиза „Естествен роман” на Георги Господинов . Роман с подчертано фрагментарна структура и колажен принцип. Това се вижда в слепването на различни езици. Повествувателният субект е наречен Георги Гопсодинов. Романът играе с идеята за неумението за постигане на цялост и се заменя от идеята, че всъщност няма такава възможност да бъде постигната цялост. Романът показва изкуствеността на всеки опит за естественост. Играе се с различни идентичности. Името Георги Господинов се носи от редактора и от клошаря – едновременно от двама герои.Те се срещат в романа и тази среща ще се допълни от сюжета за откраднатото авторство. Те са с идентичен житейски опит и сядат на един и същ люлеещ се стол – той е много важен, защото там ще се дне и третият герой – естественикът, който пише книгата „Записки на естественика”. Столът възприема ролята на разпознавателен атрибут. Има три ясно изразени почерка, които се смесват, играе се с фрагменти и с езика на високото литературознание , на социологията, на античната реторика, на ботаниката, зоологията и патопсихологията. Непрекъснато се разказват нови случки, но не се завършват предходните, има само начала, но нямаме финали. Романът не продуцира линеарни сюжети , но непрекъснато се разпилява. Стабилни романови сюжети се раждат само по време на сън или в спомените на героите. Кой герой говори? Кой е разказвачът и ще продължи ли случката? И тримата разказвчи са водени от една идея – убедеността в безграничността на словото.
1996 година се приема като годината на масовия „жълт роман”. Предсказват се апокалиптичните картини , говори , че всички вървим към дъното и копаем дупки. Такива романи пишат Христо Калчев, Чавдар Михов, Донка Петрунова. За този роман с говори като за политически трилър. Друга особеност е развихрянето на еротичното въображение, което не надхвърля сексуалното начало. Не е философско, а е цинично писане. Димитър Бочев пише ”Синеокият слепец”, еротика се долавя в текстовете на Емилия Дворянова и Райна Маркова.
През 90-те години има интерес към фигурата на новобогаташа, това е фигура с почти митологично минало. Богаташките образи се криминализират през 90- те години, но богатството не идва заради лични качества и работа /както при Борис Морев/, а с участие в престъпни групи – Христо Калчев пише за това.
