Съвременна българска литература след 9
Изтегляне 262.34 Kb.
|
Свързани:
realizym-v-slavyanskite-literaturi (1), maiiovci-cheshkata-literatura-prez-60-te-godini-i-do-sredata-na-70-te-godini-na-xix-vek, grafik-di-fhn, dokumentite.com-georgi-raichev-1
| През 80-90 години има съсъществуване на поетики и на различни поетически традиции. Доминира иронията, трайно място заема философската притча и има шокираща езикова свобода. Започва да се говори за варваризъм, но повече от интелектуален тип. През 80-те години има други поетически имена – Петя Дубарова, Иван Голев, Владимир Левчев, Бойко Ламбовски, В края на 80-те години в българската поезия отново се говоти за Неоавангард. Той се свързва с оформянето на „Кръг 39”. Основателите му са т.нар. десиденти – Блага Димитрова, Едвин Сугарев, Петър Манолов, Николай Колев – Босия. Този кръг прави литературни четения и заявява творчеството си като противоположно на официозните литературни институции на късния тоталитаризъм.Авторите проблематизират изхабения тоталитарен език и се стремят да налагат пространствата на свободното говорене и свободното писане. Поставят си за задача да продължат българския авангардизъм.
„Кръг 39” издава две литературни издания – „Мост” и „Глас”. През 90-те години неоавангардистките практики са продължени в групата „Петък 13“. Те се опитват да правят соц-арт. Основни фигури са Бойко Ламбовски и Мирела Иванова. С неоавангардистките тенденции е свързано издаването на сп.”Нава” с главен редактор Иван Методиев. С амбиция за разработването на нов литературен език са списанията „Литавра“, „Ах, Мария“, „Фрагменти“ (издавано в Пловдив), „Монолози“ и др. Основният ход на всички тях е чрез примера на българските и европейските авангарди от 20-те години, с взаимствани от тях поведения, текстове и темпераменти, да бъдат изработени нови проекти през 90 – те — за нова литература, за нов език. Може да се каже, че пълното политическо освобождаване на литературата е средата на 90-те години, когато скорост набира новото явление – Постмодернизъм. Той можеше да бъде разчетен както в редица текстове от периодиката, така и в стихосбирките „Изворът на грознохубавите“ от Ани Илков, „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ от Кирил Мерджански, „Стихосбирка“ от Бойко Пенчев, „Книжно тяло“ от Станислав Градев, „Sex Shop“ от Владимир Сабоурин, „Черешата на един народ“ от Георги Господинов. Всички тези поети имат нещо общо – поетът се крие зад маската на множество персонажи. Поетите мистифицират собственото си творчество и издигат в култ книгата, която се мисли като модел на света. Крайната си фаза този постмодернизъм достига със стихосбирката на Златомир Златанов „На острова на копрофилите“. В края на 90-те години се появява стихосбирката на Пламен Антов „Сантиментална география”, която иска да се превърне в антология и събира всички използвани техники на постмодернистичното писане и всички теми. През 90-те години се създава още един литературен кръг „Стрелец – 2”, представител е Галин Тиханов. Произведения от този период – Георги Господинов – „Техника за обезкостяване на текстове”, Ани Илков – „Изворът на грознохубавите”, Пламен Антов „Сантиментална география“, Владимир Сабоурин - „Sex Shop“. В края на 90-те години поезията се връща към изповедността , към метафората, далеч от патоса, предпочита се всекидневната реч, прозаизмите. Представители са Георги Пашов, Кристин Димитрова, Мира Душкова, Палми Ранчев. В края на 90-те години популярни стават и кратките форми. Стихосбирка, в която е застъпена тази тенденция е „Лапидариум” на Георги Господинов. В текстовете се проиграва ситуацията, изсича върху камък някакво послание и го поставя във въображаем музей. Текстовете от този период, които ни показват, че природата е писмо, което ние трябва да четем са „Калейдоскоп” от Едвин Сугарев, и „Хайку от Камен бряг”. „Дим в очите” на Емил Енев търси кратките форми. Така е и при Петър Чухов и „Руни”. Характерното за тези автори, е прекъсването на езика в точката на откриването на света. Изтегляне 262.34 Kb. Сподели с приятели:
|