ФОРМУЛАТА (февруари 1988 - март 1989 г.)

След всичко, което ми се случи досега, особено след отнемането на вещественото доказателство за контакта, не ме напуска чувството за ви­на. Не издържах теста, на който ме бяха подложили, допуснах да дам предпочитание па уреждане наличните си (земните, светските) работи, пред важните проблеми с общочовешка значимост.

Все още не съм разбрала защо всъщност Те се занимават с пас (до­пускам, че контактуват с повече хора), защо ни обучават и просвещават, какво предстои да изживее Земята?

1 февруари 1988 г.

Разтревожена съм много за бъдещето па Земята. Като че ли вече съм оставена сама да осмисля приетата информация.

Сънувам, че съм капка от морето. Всички капки сме обединени в ед­на мощна енергия и всички сме някак открити и без тайни. Всяка капка познава другите отделни капки като себе си, всички сме едно цяло.

Това е някакво невероятно усещане за единство, защото ние всъщ­ност не сме водни капки, а единство от човешки същности, от кои­то е премахнат егоизмът и заедно сме придобили огромна, безпределна сила.

Чувствам се самотна и притеснена. Хората са залисали всеки с лич­ните си дела и всъщност всичко се движи по инерция. Във въздуха се усе­ща напрежение. Необходима е основна промяна и преразглеждане па ценностите.

Сънувам, че летя и пристигам на друга планета. Мястото е равнин­но. Там са струпали десетина едноетажни къщи с многоъгълна форма (изглежда петоъгълна или шестоъгълна). Къщите са покрити с плоски прозрачни покриви за лъчисто отопление.

До къщите е разположена някаква нива с жито, но класовете са голе­ми колкото царевични кочани.

С кацането ми от къщите наизлизат хора, по-точно жени и няколко деца. Те приличат па земните жители, но са, общо взето, доста по-висо­ки на ръст, стройни и грациозни, и изглеждат млади. Разговаряме по телепатичен начин. Питам ги не се ли уплашиха от мен. А те: „Какво е това страх?"

Пак ги питам, не познават ли чувството на тревога, на омраза, на за­вист.

А те: „Цветята завиждат ли си едно на друго?"

Докато разговаряме настъпва нощ и на небосклона се издига голяма синкава,,Луна", много по-голяма от нашата. Посочват ми, че това е Земята, от която съм дошла. Но когато ги запитвам, защо Земята е без спътника си, те само се споглеждат и не ми отговарят.

От тях научавам, че преди много, много години те са живели на планета от Слънчевата система, по после са се разселили на различни места.

Тези, които са тук, са завършили своята еволюция и сега само се доусъвършенстват. Овладели са енергиите в организма си и сами регули­рат раждаемостта, поддържат младостта си и контролират здравето си. Всеки индивид се ражда като тип за определена дейност.

Разбирам, че планетата им се управлява от Ръководство, което има задължението да следи да не попаднат па нея „разрушителни енергии".

Докато разговарям, изведнъж в мен прониква някакво чувство на единение с тях, усещам се някак разтворена, с открити мисли, така че и аз долавям всички техни мисли. Те усещат този момент и радостно въз­кликват, че и аз съм била една от тях, защото всъщност живеещите на Земята произхождали от тяхното общество, но били на по-ранен стадий \на развитие. Освен това много жители от тяхната планета са останали доброволно на Земята, за да помагат па еволюцията на земните обита­тели.

Предлагат ми да остана при тях, по аз отказвам и уточнявам: „Там съм оставила същества, които обичам..."

„Това е много важен аргумент" — признават те.

На изпращане ми подаряват чешма от розов мрамор със сребърен обков с изящна художествена изработка. Съветват ме да поставя чешмата пред къщата си и ми пожелават да имаме чиста вода, защото не­минуемо за нас ще настъпи период, когато ще се нуждаем от чиста вода, ще я търсим и едва тогава ще я оценим...

Когато се събуждам оставам с впечатление, че всичко е било наяве в си мисля: „Нима те знаят, какво предстои на Земята?"

Случи ми се нещо странно. Имах ужасно изживяване — като про­дължение на сън отпреди три години, който никога не бих могла да заб­равя...

Тогава сънувах, че пред мен се издига страхотен образ — като Дух па разрушителните стихии, огромен и страшен. Държи в ръка и ми показ­ва четири предмета (нещо като поялници). В съзнанието ми прониква ужасяващ глас, който се задъхва: „Възложено ми е да използвам тези уреди.— посочва „поялниците". — Първият причинява наводнения, вто­рият — ураганни ветрове, третият — високи температури и огнени сти­хни, а четвъртият — земетресения. Как да ги използвам, в какъв ред?

Кажи!"

Той продължава нервно, припряно и страшно: „Възложено ми е да унищожа едни, а да запазя други. Как да го направя? Ти си човек. Ти знаеш. Кажи!"

Той поставя пред лицето ми някаква „дъска" и върху нея пълзят мравки, тъмни и светещи, разбъркани едни с други.

„Не знам" — едва продумвам от страх.

А той пита, настоява: „Как да запазя светещите, като пусна сти­хиите?"

Накрая събирам всичките си сили и смелост и го съветвам така: „Трябва да се отделят светещите от несветещите, да се съберат светещите и тогава биха могли да бъдат запазени."

Щом промълвих това, Духът изчезна, като остави след себе си хла­ден полъх...

И ето, че нощес отново ми се яви същият Дух и страшно ми се кара: „Какво чакаш? Кога ще събереш светещите? Това е твоя работа, ако не искаш всичко да бъде унищожено!"

Възможно ли е да бъдат издирени хората с духовно виждане и да по­могнат за оцеляване на човечеството? Възможно ли е да бъдат обеди­нени техните енергии и да се противопоставят на стихиите?

Поне в България засега това е невъзможно...³⁷

Разбирам, че предстоят тежки изпитания на Земята. Но какви са точ­но? Как ще ги преживеем?

22 март 1988 г.

Както през миналата година, сега отново осъществявам тройната те­лепатична връзка с Учителя от Шамбала и Извънземния космонавт от орбиталната космическа станция.

Този път се обръщам директно към Космонавта и го питам каква е неговата задача и защо ни наблюдават.

Той отговаря, че има Формула, по която може да се следи общата промяна в климатичното равновесие на планетата, т. е. кога би настъ­пило катастрофално изменение, което би унищожило живота.

Показват ми символ, нарисуван със светлина. Той представлява кръст с кръг в горната му част. Такъв символ нищо не ми говори, но Те ме убеждават, че това е „Формулата (ключът) на живота".

Съсредоточавам се в символа, но пак нищо не разбирам. Внушават ми, че формулата е дроб.

Отново и по-силно се концентрирам и постепенно символът наистина се превръща в дроб. Числителят на тази дроб е дърво, а знаменателят — човек. Разбирам най-после, че стойността на Формулата на жи­вота на нашата планета е в правопропорционална зависимост от броя на дърветата (количеството растения) и обратнопропорционална на броя на хората. Тенденцията при всяко човешко поколение е зелените площи да намаляват, а населението на Земята да нараства, поради което общата стойност на Формулата се понижава.

Върху тъмен фон със светлина се появява Графиката на живота, изразена като падаща крива, която вече клони към нула. Изясняват ми, че Земята е в кризисно положение, т. е. пред катастрофа и Те - Извънземните, въздействат върху нас и ни внушават идеи за промяна хода на кривата. Всичките им усилия са насочени към тази промяна, защото изпусне ли се моментът за корекция на Графиката на живота, цивилизацията на Земята тотално ще загине, ще настъпи глобално затопляне и засушаване, което ще причини още по-голямо обезлесяване. А за да се поддържа земната атмосфера годна за живот, е необходимо стабилно равновесие при зелената покривка па нашата планета.

Откровение (пиша под диктовка):

„Дърветата са нашите предаватели и антени. По тяхното състояние ние съдим за вашата еволюция (показват ми особени растения като ви­соки треви или храсти). Пазете растенията! Събирайте семена от диво­растящи видове! Климатът ще се промени и само те, диворастящите, ще могат да го понесат. Садете плодни растения, за да има време да се адаптират! За да има време да пораснат и да дават плод! А няма да има­те време..."

В медитация съм. Искам да узная как се оценява от Тях един изжи­вян човешки живот.

Отговарят ми, че има Формула, по която се „изчисляват" земните дела на всеки човек като разлика между светлото и тъмното, между доб­рото и злото, което той оставя като мисъл и като материален израз. Тя нямала нищо общо с оценката, която ние даваме, защото по нея се „от­читат енергии".

Формулата представлява разликата между две произведения, съдър­жащи количеството сила на излъчвалата енергия (светла или тъмна), броя на хората, върху които се разпростира и продължителността на вли­яние.

Излиза, че животът на един човек се оценява според светлината, ко­ято той излъчва. Или другояче казало, всеки от нас трансформира чрез делата си космическа енергия най-общо в светлина и тъмнина, доб­ро и зло.

8 юни 1988 г.

Показват ми различни цикли във вид на синусоида. Поясняват ми, че всеки жив организъм — човек, общество, планета, звезда, преминава през цикли. Цикличността е общ космически закон. За определени пе­риоди от време се редуват възход и упадък, раждане и смърт, превес на положителните сили и превес на отрицателните. Всеки цикъл започва от пула и завършва в пула.

Скоро циклите па България, на Европа, природните и космическите (звездните) цикли ще съвпаднат в минимума по едно и също време. Всичко това ще доведе до големи катаклизми.

Световните войни ще бъдат избегнати. Най-страшна ще бъде война­та, която се води с природата. Природните катаклизми ще изтласкат па заден план другите конфликти. Внушават ми, че разрушителната психи­ческа енергия, наслоена върху Земята, допринася за природните катак­лизми.

Изясняват ми, че за здравето па човека и на Земята важат едни и съ­щи закони — равновесие на четирите елемента: огън, вода, въздух и зе­мя (камък). Огънят управлява нервната система и жлезите с вътрешна секреция; водата — кръвоносната, храносмилателната и отделителната система; въздухът — дихателната система; и земята (камъкът) — кост­ната и мускулната система. Когато па Земята равновесието между че­тирите елемента се наруши, боледуват и хората. !!!

Вълнува ме все повече въпросът какво предстои да изживее човечеството.

Показват ми образ па дебела книга с кръст на корицата. Библия или Евангелие? После пред погледа ми се появява лист, разделен на две като речник. Внушават ми, че ще ми обяснят както с тълковен речник от­делни ключови думи и изречения.

Коя е тази книга и какво трябва да прочета?

Разбирам: „Откровението на Йоана" (Апокалипсиса).

11 септември 1988 г.

Най-после намирам Евангелието (Новия завет) с „Откровението на Йоана".

Чета бавно. През цялото време съм в стабилен телепатичен контакт с Учителите и Те ми помагат да разбера духовния смисъл на „Открове­нието", защото тълкуването е мпогопланово.

Отново ми показват „речника". Това ми дава кураж да започна. Всъщност „речникът" се изяснява в процеса па четенето.

Ето накратко съдържанието на „Откровението на Йоана" според ду­ховното тълкуване на текста.

Започва с известяване на седемте църкви в Азия и за предстоящото идване на Исус Христос. Храмът на духа, това е тялото на човека, убе­жището на неговия дух. „Азия" е Азът на човека (Егото).

Седем църкви, седем звезди, седем светилника, това са чакрите в чо­века, нещо като врата към Невидимия свят. Всяка църква (чакра) се управлява от отделен Дух (Ангел): „Седемте звезди са Ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви" (гл. 1/20). " За да се самоусъвършенства и да еволюира духовно, човек трябва да овладее своите чувства, страсти, мисловната си и психическа енергия, т. е. трябва да удържи победа на духа над материята. При всяка удържа­на победа той се издига духовно и получава просветление като награда.

Първата победа е свързана с търпение (гл. 2/3) и за награда човек осъзнава, че е духовно същество; дава му се право да яде от дървото на живота, т. е. получава първите духовни знания (гл. 2/7).

Втората победа се постига със смирение при страданията („скръб и сиромашия") и като награда човек получава „венеца на живота , т. е. спокойствие (гл. 2/10).

Третата — с въздържание или овладяване на желанията за удоволс­твия „там, където е престолът на сатаната" (гл. 2/13). И като награда по­лучава ново духовно име: „Ще му дам и бяло камъче, и на камъчето но­во име написано" (гл. 2/17).

Четвъртата победа над Егото се постига чрез любовта и вярата (гл. 2/19), по човек трябва да победи колебанието си към лъжепророците (гл. 2/20) и като награда ще получи умение да управлява психическата си енергия и астрално ясновидство („власт пад народите" и „зорницата" — гл. 2726,27,28).

Следващото стъпало на духовно издигане се постига с бодърстване и обръщане гръб на земните страсти и удоволствия: „На име си жив, но си мъртъв" (гл. 3/1). И тогава човек получава бели дрехи (гл. 3/4,5), т. е. светла аура, ореол.

При шестото стъпало, до което се достига чрез постоянство във вя­рата, човек получава обещание, че ще бъде опазен от изпитанието, кое­то предстои (гл. 3/5), ще има божествени откровения и ще придобие про­рочески дарби: „ще го направя стълб в храма на моя Бог" (гл. 3/12).

Седмата или висшата степен на духовно самоусъвършенстване е та­зи, при която човек черпи направо от Божията енергия, т. е. „злато, пре­чистено с огън", и става светец (гл. 3/18), а като награда за победата над себе си влиза в Божествения свят и държи постоянна връзка с Бога (гл. 3/21).

„Книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата" е човешкият мозък; Агнето, което единствено може да разпечата книгата, е Космическият огън, Агни-йога, Божествената светлина, Исус Христос, който ще дойде (гл. 5/1,12).

При всяко „разпечатване" на мозъка човечеството може да направи преоценка па историческото си развитие, да прозре истината и да осъз­нае пагубните грешки от всички войни, които са ставали на Земята и са били все по-страшни и опасни за съществуването па планетата ни.

Първите войни са били локални и са водени с лък и стрела (гл. 6/2). 'Следващите са но-масови, по-жестоки и с по-усъвършенствано оръжие; и Злото успява „да вдигне мира на земята, тъй като човеците да се изби­ват един друг; и даде му се голяма сабя" (гл. 6/4). Следващите войни но­сят глад и несправедливост (гл. 6/6), те са още по-масови и се водят вър­ху все по-големи територии на Земята (гл. 6/8), после идват религиозни войни и революции (гл. 6/9) и накрая завършват със страшен трус, кой­то застрашава цялата планета (гл. 6/12).

Преди да за тръби седмият Ангел, т. е преди да стане тотално унищо­жаване на планетата, Духовният свят изпраща свои „свидетели" — две­те маслини и двата светилника", т. е. разгръщат се световни движения за мир и световни движения за духовно просветление (гл. 11/3,4).

При тръбенето на седмия Ангел се намесват Духовният и Астралният свят и започват пряко да влияят върху хората и да ги променят към духовност. Появяват се знамения.

Като първо знамение е това, че хората започват да виждат действия в невидимия свят — борбата между светлата идея за духовно просвет­ление („жена, облечена със слънцето") и тъмните сили на насилието и унищожението. „Змей" означава енергия на насилието, „звяр" — управ­ник, сьслужител на насилието. „И стана война на небесата: излязоха Ми­хаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели... и свален биде големият змей... свален биде па земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него" (гл. 12/7,9).

Борбата се пренася на Земята и се води между хората за промяна па съзнанието и победа па Разума, или за продължаване на насилието и бе­зумието. Описани са периодите па световните войни, техните подбуди­тели...

Гл. 15, 16. Темата е за екологическата катастрофа и замърсяването на природата, което настъпва като последица от всички неразумни, его­истични и агресивни действия на човека, като наказание от Бога. „Седем Ангели изливат чаши с Божия гняв" — означава замърсяване на земя­та, водата и въздуха. Последователно започва унищожаване па условия­та за съществуването па живота па Земята.

Първият Ангел излива чашата си на Земята и се появяват болести (гл. 16/2); вторият — в морето и измират всички живи твари (гл. 16/3); третият — в реките и водните извори и те стават негодни за пиене (гл. 16/4); четвъртият — върху слънцето, „на което се позволи да гори чове­ците с огън" (озоновите дупки — гл. 16/8); петият — върху институции­те на властта и настават вълнения, бунтове и революции (гл. 16/10,11); шестият — върху голямата река Ефрат (гл. 16/12); а седмият — върху въздуха, настава силен трус и се разцепва великият град Вавилон. Вавилон е място за земни удоволствия, земна власт, а Ефрат е свързана с из­тичане на разрушителна енергия. (Ефрат ще пресъхне, а Вавилон ще бъ­де унищожен!) Чрез природни катаклизми и стихийни бедствия ще бъ­дат променени географските очертания на сушата и водата (гл. 16/20).

„Сватбата на Агнето и Неговата жена" означава сливането на свет­лата енергия от Духовния свят със Земята, вече пречистена от Косми­ческия огън и приготвила се за това сливане.

Следва война на Невидимия свят със земните жители, която завър­шва с победа над тези, „които бяха приели белега на звяра". И възтър­жествуват Духовните учения (Божието слово).

Гл. 21,22. Темата е за новия живот след пречистването на Земята от Космическия огън. Земята се свързва с Духовния свят в тръгва но духо­вен път. Новият Ерусалим е място за духовния живот на Земята, който ще побере и новите хора. „И в него няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота и на Агнето" (гл. 21/27). „Река с вода от живота, която извираше от престола па Бога и на Агнето" е духовната сила па вярата, от която всички ще се облагодетелстват. Ще има обща единна религия.

23 декември 1988 г.

Получавам указание, че е дошло време да прегледам записките си и да започна написване на книга, с която да помогна за по-бързо извърш­ване на духовната промяна у хората.

Завършвам в общи лилии скиците, които биха влезли като илюстра­тивен материал в бъдещата ми книга.

На гости съм у моя приятелка Я. Л. - архитекти. Запознавам се с К. К. -журналистка. Тя се е завърнала съвсем наскоро от Тибет, посе­тила е Хималаите и носи интересна информация. Аз й показвам скици­те за илюстрации към книгата ми.

К. К. идва у нас. Настоява, че трябва да ми съобщи важни факти и да ми предаде нещо особено ценно.

Когато била на Хималаите и на Тибетското плато, имала убеждението, че поддържа връзка с “Духовни сили" (Учители). Веднъж била сед­нала на тревата и си почивала, когато „чула глас", който й нашепвал настойчиво да погледне пред себе си. Тогава видяла отломък от черен ка­мък — единствен по рода си, наоколо нямало такива камъни. Било й вну­шено (поръчало) да го вземе и да го предаде някому, но тя не знаела на кого.

Сега разбрала, че камъкът трябва да бъде предаден на мен, затова и дошла. Поемам го с вълнение. Изпълнено е предопределеното. Аз също искам да й направя подарък и за спомен й закичвам хубава мартеница.

Разглеждам камъка. Той е черен с една бяла ивица. Необичайно те­жък е. Целият е набразден (като старческа ръка), а знаците по него са ка­то символи. Подобен камък определено не съм виждала досега. Дали не е отломъкът, за който Николай Рьорих пише, че се донася от неизвест­ни хора и се появява в различни страни преди големи събития и който е в „магнитна" връзка с големия чудотворен камък? (По него узнавали бъ­дещето на света и Махатмите го пазели в Шамбала.) Кой знае?...

Приемам „подаръка" от Тях като знак да се заема с написването на книгата.³⁸

Написах тази книга, защото искам да известя, че навлизаме в нова епоха, в която Земята ще трябва да понесе мощни космически енергии — Космически огън. Вибрациите на тези енергии ще развият свръхсетивните качества на всички хора, които могат да ги понесат. Но това ще успеят да направят само тези от нас, които са овладели енергиите на собственото си тяло и имат отворено космическо съзнание. Да бъдем готови за духовната промяна, която ще се извърши във всеки от нас!

Искам също да обърна внимание на хората, че всички ние сме под­ложени на въздействието на противоположни сили. Светлите сили се опитват да ни внушат желание за промяна, за тръгване по пътя на Разу­ма, по пътя на духовното самоусьвършенстване, а Тъмните — да вър­вим по инерция към всеобщо самоунищожаване.

Искам най-вече да убедя хората, че всеки от нас носи огромни богат­ства в себе си — способностите па човешкия дух. Ключът за тези богат­ства е скрит в сърцето му.

Да отворим сърцето си за Любовта така, че да чувстваме всяка чужда болка като своя!

Да развиваме и усъвършенстваме нашите качества, без да чакаме на­уката да ги обясни! Един ден и това ще стане, но ние не разполагаме с много време, за да оцелеем...

Още отсега трябва да приложим Мъдростта на Формулата на жи­вота — хармония между човека и природата. Да залесим нови гори и плодни градини, да пречистим земята, реките, моретата и въздуха!

Духовното ни развитие и извисяване ще ни разкрие нови светове, но­ви действителни ценности на живота и ще ни отведе към Истината за космическата ни принадлежност. Ще ни направи достойни да влезем в контакт с Висшите цивилизации, ще ни превърне от земни същества в Космически деятели и творци.

Това е нашето бъдеще. Друго ние нямаме...

Януари 1991 г.