ТЕЛЕПАТИЯТА - УНИВЕРСАЛЕН КОСМИЧЕСКИ ЕЗИК

Наблюдавайки себе си по време на сеанси за прогнозиране на бъде­щето на някого, аз постепенно разбрах, че състоянието ми преминава през няколко фази:

— Фаза на опознаване, при която се стремя да слея моето биополе с чуждото и да почувствам чуждата вибрация. Ако човек ми прави пре­града поради недоверие, сеансът е обречен на неуспех. Ако се осъщест­ви сливане на биополетата, аз започвам да чувствам с кожата си и ця­лото си тяло чуждото физическо и емоционално състояние.

— Фаза на обикване, при което усещам как нещо (подобно на цвете, разтварящо листенцата си) се отваря в близост до сърцето ми, като че ли самото ми сърце се разтваря и аз започвам да обичам този човек, да го чувствам близък.

— Фаза па състрадание, при която усещам как нещо (също подобно на цвете, отварящо листенцата си) се отваря в близост до гърлото ми и аз започвам да споделям страданието на човека, и гърлото ми се свива от мъка. Ако даден човек няма сериозни проблеми и не може да ме раз­тревожи, сеансът с излишен.

— Фаза на ясновидство с желание да помота, като видя чуждото бъ­деще и изхода от лошата ситуация. При тази фаза усещам, как на чело­то ми в междувеждието се отваря проход, око (пак подобно на цвете, ко­ето се разтваря) и тогава през „канала за връзка" започвам да виждам образи на хора в някаква ситуация с чуждия човек, неговите мисли и на­мерения, хода и крайния резултат от изпълнение на неговите планове. В случая вероятно правя телепатична връзка с всички хора, които се явя­ват като фактори и от които зависи осъществяването на дадена идея.

— Фаза на откровение, когато чувствам как върхът на главата ми ка­то че ли се отваря, става ми горещо и усещам как „Някой" ми помага или ми „налива" в главата информация чрез образен език, или ми дава отговора чрез внушение на мисъл. В случая мигновено узнавам как ще се развият събития, отнасящи се за другия човек.

Отново подчертавам, че аз нямам феноменални способности, нито съм посветена в духовни учения.

В историята на всички древни цивилизации е съхранен споменът за особени контакти на определени посветени лица с Разумни сили., които са довели тези лица до пророчество за доброто на една по-малка или по-голяма общност.

Откъде идва такава информация?

Нашата цивилизация още не притежава общ универсален език между народите, нито език между човек и животно или между човек и рас­тение. В същото време техниката е напреднала дотолкова, че се търсят радиосигнали от Космоса с надежда да се осъществи връзка с братя по разум. Ясно с, че да се свържем с чужда цивилизация, тя трябва да бъде точно на нашето ниво па развитие, т. е. да няма още универсален език и да си служи с радиосигнали за връзка.

А това не е логично.

В нашата цивилизация живеят съвместно хора, използващи пет се­тива, и други (по-малка част), надарени със свръхсетивни дарби.

Именно последните използуват универсалния език между всички би­ологични видове — образно предаване на мисъл.

Установено е, че обикновеният човек с пет сетива включва в употре­ба само малка част от капацитета на своя мозък. Лицата, надарени със свръхсетивна дарба, вероятно използват по-голяма част от невроните на мозъка си.

Тези лица получават особени познания. Те узнават за света повече и могат да пи научат на истини, недостъпни за обикновените хора. Екст­расенсите могат да ползват телепатията като естествено средство за контакт. Те могат да узнаят физическото, емоционалното и психическо­то пи състояние, да „надникват" в миналото, настоящето и бъдещето, да проследяват нашите действия, без изобщо да усещаме, да ни влияят и да внушават мисли...

Да допуснем, че някога нашата Земя е била посещавана от по-висо­ко развита цивилизация, която е владеела универсалния биологичен език — телепатията, т. е. имала е свръхсетивни способности. Какви до­казателства за пребиваването си би пи оставила освен знания, достъпни за нашето ниво на развитие, и спомени от минали контакти?

Логично е да предположим, че тази цивилизация би ни оставила не­ща, които бихме могли да дешифрираме, едва след като достигнем та­кова ниво на развитие, при което да можем да извличаме спомена, съх­ранен в предмета (психометрия), или при абстрактна форма чрез кон­центрация да разбираме информацията за същността ла посланието.

Ако в момента някъде па друга планета в Космоса или по-близо до Земята, или дори на Земята съществува друга разумна цивилизация, дос­тигнала нивото на всеобщо свръхсетивно възприемане (поне колкото изявен феномен от Земята, който умее да владее психическата си енер­гия), логично е тази цивилизация да може да извърши следните действия:

— Да приеме сигналите за тревога, излъчвани от Земята.

— Да ни наблюдава, без да подозираме това.

— Да избира лица от земните жители, които имат готовност за осъществяване на телепатичен контакт. Изборът би бил направен според излъчването на биополето, което носи пълната характеристика на всеки човек.

Да ни въздейства чрез екстрасенсите пасивно — по време на сън (с реални или алегорични сънища), и активно — в будно състояние (чрез видения, ясно-чуване, внушение).

И понеже една Висша цивилизация би знаела бъдещето па Земята, но не би се намесила агресивно в нашия живот (тъй като всяка агресия ражда противодействие), тя би ни помотала със съвет или с предупреж­дение, изпратено под формата на телепатично послание. А екстрасен­сите биха могли да приемат това послание, защото те държат ключа от вратата към космическите цивилизации. Така е било в миналото, така е и в днешно време.

Екстрасенсите — хората с духовно виждане или със свръхсетивна дарба, са все още малка част от човечеството. То като цяло еволюира по принципа на експанзията, по принципа на стремеж не към нравстве­но усъвършенстване, а на усъвършенстване средствата за производство на материални блага.

Естествено е правото на всеки да бъде щастлив, но много често ща­стието на един причинява нещастие на друг или на други биологич­ни видове. Моделът на щастливия човек в нашето общество е, общо взето, модел на консуматора, т. с. на материално осигурения. Едини­ци са тези, които по изключение от тази обща тенденция посвеща­ват живота си на чисто хуманни цели и не търсят никаква облага за себе си.

И пътят, по който еволюира нашата цивилизация като цяло, е насо­чен предимно към икономическо благополучие при безогледно използ­ване на природните ресурси (които не са неизчерпаеми). Този път на раз­витие неминуемо ще доведе рано или късно до екологическа катастро­фа и до търсене на друга планета за разселване. Историята на цивилиза­цията ни с показателна в това отношение. Там, където днес има пусти­ни, в миналото са растели гори и цъфтели градини. Нормална практика е човек след опустошаване на дадена територия, оставяйки след себе си пустиня, да се насочи към завоюване на друга територия.

В пределите на Слънчевата система обаче няма друга подходяща за обитаване планета освен нашата Земя. Ще може ли човек да завладее планета от друга звездна система и да се установи там, след като напра­ви своя земен дом необитаем?

Множеството наблюдавани случаи на „летящи чинии" (НЛО) показ­ват, че след първия сигнал от нашата планета, който извести, че човек е станал притежател на атомната бомба, Земята е поставена под наблю­дение от страна на друга (или други) Висши цивилизации, както се пос­тавя под контрол опасен луд. Висшата цивилизация не допуска замърся­ване на Космоса с енергията на агресивност, която излъчва човек. На­последък Те сякаш не крият, че ни наблюдават, а, напротив, показват присъствието си, макар и дискретно...

Ако Земята загине и стане негодна за обитаване, като изгуби най-главните си богатства — въздуха, водата и растенията, по всяка вероят­ност това ще се отрази на космическата екология. Затова може би Те вземат някакви превантивни мерки.

Но за да не се стигне до сблъсък между нашата и Висшата цивилиза­ция (която по правило е и по-хуманна, и но-нравствена) и за да не пост­рада Земята, има само една възможност — човек да промени своята същност или да промени еволюционния си път от посоката навън — т. е. към завладяване на околната среда и господство над природата, в посока навътре — т. е. към самоусъвършенстване и овладяване на енергии­те вътре в себе си (а чрез тях и хармоничен контакт с природата и Кос­моса).

Екстрасенсите (както и йогите) са пример за това.

Докато екстрасенсите представляват малък процент от човечество­то, те не са в състояние да променят генерално неговия път. Но броят им непрекъснато нараства.

Една част от тях са екстрасенси по рождение (техният брой е срав­нително постоянен). Друга част са придобили свръхсетивни качества чрез обучение (в духовни школи или чрез йога), а трети са станали екс­трасенси при изключителна ситуация и според мен чрез въздействие отвън.

Въздействието отвън обикновено се проявява след премеждие при тежка катастрофа и изпадане в кома. След излизането от кома някои разказват, че са се срещали с покойници и „други" същества, които са променили тяхното мислене за света и са ги дарили със свръхсетивни качества.

Според мен съобщенията за случаи на медицинска интервенция вър­ху хора от страна на Извънземни (според публикации в печата), както и сведенията на български екстрасенси за подобни срещи (с Извънземни или Посветени от Висша цивилизация на Земята) са достоверни. Таки­ва срещи са насочени към промяна на съзнанието.

След този контакт или интервенция човек не само добива способнос­ти на екстрасенс, но става по-добър, по-уравновесен, по-устойчив, из­пълнен с космическа любов. Така той тръгва по пътя на хуманността, нравствеността и духовното усъвършенстване, като оставя на заден план желанието си за материално обогатяване.

В печата се срещат съобщения за отвличане на хора от страна па Извънземни, както и за медицинска интервенция върху мъже и жени, при която са взети секрети, генетичен материал или елементи от половите жлези.

Мисля, че при двата случая отново става дума за въздействие с цел промяна. При първия случай — след известен престой „отвлеченият" (предполагам с негово съгласие) се завръща вече развил в себе си свръх­сетивни качества, за да стане учител на хората. При втория — вероятно не се цели разселване на човека на други планети, а промяна на този ге­нетичен материал, след което да бъде използван, за да се родят нови високонравствени индивиди, умеещи да владеят собствените си енергии, и които биха допринесли за промяна на посоката на човешкото еволю­ционно развитие.

Изглежда контактите между земни обитатели и Извънземни космо­навти — предимно роботи, както описват очевидците, не са случайни. Излъчваната енергия от Висши същества може би е опасна за нас и ние не бихме могли да я понесем.

А дали върху нас не се въздейства от разстояние, без нищо да подо­зираме?

Логично е да допуснем, че както биополето на болен може да се про­мени при въздействие на екстрасенс от близост или от разстояние, така и човешки биополета също биха могли да се променят под действие на излъчването на Висши цивилизации.

Постепенно моделът за щастливия човек ще започне да се променя. Защото екстрасенсът, овладял енергиите вътре в себе си (вкл. половия нагон и агресивността), е но-добър, а придобил и развил свръхсетивни качества, е по-богат. Моделът, към който ще се стремят хората без съм­нение, ще бъде духовният тип на екстрасенса.

Докато екстрасенсите са единици и представляват незначителна част от населението на Земята, те само ще бъдат в помощ на другите, но когато екстрасенсите станат достатъчно многобройни, ще се извър­ши коренна промяна във всички области на живота на нашата цивили­зация. Тогава богатството на една страна ще се определя от броя и качествата на екстрасенсите. А държавите вероятно ще се стремят да създадат условия наред с образованието и за развитие на свръхсетивни спо­собности.

Използването на телепатията ще премахне езиковите бариери, ме­дитацията (самоизлъчването) ще допълни техническите съобщителни н превозни средства, а след време може би ще ги направи и излишни.

Така в крайна сметка новият тип цивилизация (в литературата се съобщава за нова „шеста раса", която вероятно ще развие и шесто чувст­во на единство, на принадлежност към Космоса) ще създаде нова култу­ра в хармония с космическите закони.
ВТОРА ЧАСТ СЛУЧАИ С ЕКСТРАСЕНСИ

Боже, дай ми сили да понеса това,

което не мога да променя;

дай ми решителност да променя това,

което мога да променя;

дай ми мъдрост да различа това,

което мога да променя,

от това,

което не мога да променя.

Из молитва, изписана в Тибетски храм
СВРЪХСЕТИВНО ВЪЗПРИЕМАНЕ В БУДНО СЪСТОЯНИЕ

ВЪЗПРИЕМАНЕ НА БИОПОЛЕТО

Обикновено лицата, надарени със свръхсетивно възприемане, усе­щат кой има силно биополе със съответното излъчване и въздействие.

Случвало ми се е да видя светлина около главата и тялото на пиа­нист, изпълняващ концертна програма, а при ръкуване с непознат човек да почувствам прилив на енергия.

Чуждите биополета могат да ни въздействат положително или отри­цателно.

Забелязала съм, че емоционалните вибрации най-лесно се предават от един човек на друг без словесна връзка.

Близките ми намират, че в мое присъствие се успокояват, а колеги­те ми при конфликтни ситуации с емоционално напрежение често ме молят само да стоя в стаята, защото съм „унищожавала" напрежението.

И наистина аз самата усещам как с присъствието си понякога „изга­рям" или „стопявам" тежките неприятни вибрации.

***

Понякога, когато се е съсредоточавал, за да ме изпита, виждам пулсации на аурата около главата му. Светлината ту се разширява и дости­га до 30—40 см, ту се прибира до 5 —10 см, в зависимост от дишането му. При ръкуване и при допир с ръка той съвсем осезателно предава своята енергия и от това човек се изпълва със сили.

Завеждам Жоро при моята приятелка екстрасенс Веса.

Без да знае нищо за него освен, че с лекар, тя го поглежда и казва, че вижда как от пръстите му излизат лъчи с дължина около 30 см.

По това време Веса се оплакваше от болка в дланта на ръката и не можеше да си свие пръстите в юмрук.

Жоро я хваща за ръката, Веса изпищява от болка и, както обясняват двамата, усетили нещо, подобно на мирис на изгоряло месо. Веднага след това Веса можеше да си свива пръстите.

След известно време Жоро сподели с мен, че силното биополе на Ве­са така разстроило неговото, че той се почувствал недобре. Трябвало да минат 10-15 дни, за да се нормализира състоянието му.

***

Тя идва у нас и заявява, че усеща прилив на енергия като че ли се за­режда и за доказателство показва ръцете си. Действително от пръстите й изтича нещо приличащо на сивкав дим или мъгла на талази. Стоя по­разена от видяното, както и брат ми, който присъства в момента и също вижда излъчването.

Мария се опитва да въздейства и на мен по начин, който според твър­дението на пациентите й, облекчава главоболието им. Аз обаче чувст­вам, че получавам от нея нечиста енергия, сякаш напоена с мирис на кръв и на месо, усещам също, че приемам нейните тревоги и притес­нения. Тя споделя, че наистина яде месо и има неприятности в семейс­твото.

***

Жоро застава пред една курсистка и започва бавно да движи ръката си покрай тялото й. В това време аз съсредоточавам мисълта си в длан­та му и се усещам свързана с него.

Когато ръката на лекаря преминава покрай главата на пациентката, усещам убождане на върха на езика си като от лошо зараснала кост. Же­ната казва, че с падала и точно там имала счупване на черепа.

По-късно съм имала случаи, в които съм се идентифицирала с бол­ните и така съм чувствала тяхното състояние.

Така на мой колега Д. Д. усетих, че стомахът му гори като че ли с ял люто. Усетих също, че има болка в ухото.

Отначало той отричаше, ядосваше се, че някой може да узнае за не­го тези неща. Но после сподели, че има гастрит и че от един месец го бо­ли ухото и ходи на прегледи.

На наш семеен приятел Т. С. почувствах как от гърдите му лъха ле­ден хлад, като че ли лъха на смърт.

След 3 години Т. С. почина от инфаркт.

***

Моя приятелка Ана — художничка, вижда биополето на всеки човек в различен цвят. Ако цветовете са от гамата на кафяво, тя ги определя като материалисти, здраво свързани със земята. Обратно, светлите не­бесносини или морскосини цветове, в които тя вижда обагрено биополето, определят, че човек с романтичен и духовен. Според нея червеният цвят означава нервен и сексуален човек, светложълтият — умен, оран­жевият и розовият — обичащ хората и т. н.

Може би емоционалното състояние влияе също на цвета на биополето.

Един ден у нас дойде моя приятелка М. М. — редактор, която беше весела, щастлива и ...влюбена.

Питам дъщеря си (тогава тя беше в периода, когато имаше качества да вижда аурите) какъв цвят излъчва М. М.

Веднага, без да се замисля нито за миг, дъщеря ми отговаря: „Ро­зово."

Явно ненапразно се употребяват изрази: „гледа света през розови очила", както и „позеленя от злоба" или „почерня от мъка".

Понякога и аз възприемам чуждото биополе цветно и то ми въздей­ства по същия начин, както въздействат цветовете.

Веднъж пътувам служебно с кола заедно с видния архитект Б. Т.

Полюбопитствам в себе си да видя каква ли енергия излъчва та­кава личност като него. Съсредоточавам се. Виждам как Б. Т. фос­форесцира в електрическо синьо-зелено-жълто, но около черния му дроб минава една бяла лента, подобна на самолетна следа в синьо небе.

Разказах моето наблюдение на неговата снаха, която беше моя ко­лежка, и тя ми каза, че Б. Т. имал направена операция в областта на чер­ния дроб и част от него не функционирала.

***

Един ден влизам в кабинета на лекаря Жоро и заварвам на кушетка­та да лежи пациентка, а той й прави акупресура върху биоактивна точка на бедрото с характерен дървен инструмент. Лекарят ме помолва да по­държа малко инструмента вместо него, като внимавам да упражнявам същия натиск.

Забождам лакътя си на коляното така, че да осигуря друг път на тази „вълна", т. е. тя да мине през ръката и крака ми и да бъде отведена в зе­мята, без да може да засяга корема ми. Така вече става по-добре за мен. Имам усещането, че през мен минава нещо като електричество и аз му осигурявам проводимост.

След няколко дни се видях с лекаря Жоро и той ми съобщи, че паци­ентката споделила с него, че щом аз съм хванала инструмента, почувст­вала как цялата й болка се отточна и излиза навън, като че ли съм изтег­лила болестта й.

***

Веса вижда връзката между близки хора, когато единият е при нея, а Другият — на друго място (извън къщата), като светеща нишка, свърз­ваща двамата. Тя може да определи естеството на връзката според мястото на тази светеща нишка (дали връзката е сексуална, емоционална или духовна).

Недялка вижда също връзката между близки хора като светлина. Тя обаче описва, че между мъж и жена се образува светеща осморка, а са­мо между жени приятелки (съответно между мъже приятели) — светещ пръстен (пояс), разположен па височина на сърцето. Като че ли биополето се движи около човека в някаква посока на въртене и посоките око­ло мъжа и около жената са противоположни.

Веднъж у нас се бяхме събрали няколко жени. Всички бяхме близки помежду си и ни свързваше общият интерес към психотроничните явле­ния.

Недялка казва, че вижда как между нас има един светещ пръстен, който обаче не може да се свърже при М. И. — виолистка. При нея енер­гийният пръстен сякаш се разпада.

М. И. потвърждава, че в момента е разсеяна и си мисли за предстоящ концерт.

***

Аз усещам връзката с нечие биополе предимно с кожата си като полъх или като смучене, винаги с ориентация на посоката към из­точника. Установила съм, че моите близки и приятели имат собстве­на характеристика на излъчване и по различен начин въздействат вър­ху мен.

С пристигането си не знам защо си помислих за лекаря екстрасенс Жоро и веднага почувствах неговия „лъч" на присъствие, без да очак­вам, че той може да бъде наистина във Варна.

Решавам да го потърся, ориентирайки се по „лъча", но същевремен­но имам важна служебна работа и присъствам на заседание. Докато стоя в залата усещам „лъча" в посока към „Златни пясъци", после посоката се премества към центъра на града, а малко по-късно вече я усещам над главата си в небето, после — на запад.

Когато се върнах в София, потърсих Жоро и разбрах, че същия ден той е бил във Варна и си е заминал оттам със самолет. Времето съвпа­даше точно.

***

Имах среща с моя приятелка Л. Н. - цигуларка, за да ме заведе при една жена.

Тръгвам по улицата, която за щастие не с много дълга, като съсредоточено мисля за Л. Н., убедена, че и тя мисли за мен. I

Пред една къща усещам нейното присъствие като енергия, като специфична характеристика и „миризма". Позвънявам на вратата. Л. Н. ме посреща учудена...

***

Разговарях с моята приятелка екстрасенс Нели, когато почувствах мисълта на К. С., отправена към мен.

Моля Нели да ме обходи, да ме обиколи и да ми каже, дали усеща особена енергия, насочена към мен, и дали може да определи посоката на излъчване. Нели обикаля бавно около мен и безпогрешно определя посоката на сигнала, отправен от К. С.

Подобно нещо ми се случи в кабинета на лекаря Жоро.

Виждам биополето на някаква жена, което с изсмуквано в една посо­ка. Слагам ръката си точно на мястото на „канала за връзка" и ръката ми изстива.

Казвам на жената, че не е добре, защото някой (посочвам откъде ка­то посока) изсмуква нейната жизнена сила.

Жената потвърждава, че е имала приятел, с когото се е разделила, и не се чувствала добре, когато била с него. Приятелят й живеел точно в описаната посока.
У3НАВАНЕ НА МИНАЛОТО

Интересни са случаите за узнаване на миналото чрез психометрия (което според мен е спомен от биополето).

Заведох у Веса две мои приятелки — В. Л. и Ж. М., които имаха сход­ни проблеми за разрешаване. Наложи се да почакаме известно време.

Най-напред на определеното за посетителя място на дивана сяда В. Л. и остава там известно време. Ж. М. я помолва да й отстъпи реда си и двете си сменят местата.

Веса се настройва за сеанса. Гледайки Ж. М. обаче, тя започва да описва събития от живота на другата ми приятелка В. Л. Прекъсвам Ве­са и й обръщам внимание, че не говори за живота на Ж. М., която стон пред нея, а за В. Л. Веса се замисля и казва, че там, на дивана се с на­слоило чуждото биополе (на седящата преди В. Л.) затова трябва да по­чака, докато то се разсее.

***

Бяхме на гости у Б. Х. — лекарка. Дъщеря ми, докосвайки се до една бродирана възглавница, заяви, че за миг видяла старческа ръка върху възглавницата.

Б. Х. потвърди, че възглавницата с била бродирана от нейната све­кърва, когато е била над 80 години.

Подобен случай наблюдавах, когато заведох Недялка у Веса.

Недялка се докосва до различни покривки — едни бродирани, други плетени, и определя на каква възраст е била Веса, когато ги с изработ­вала, и в какво емоционално състояние: на 18 години — спокойна; на 35 — ядосана, имала неприятности със свекърва си; на 50 — имала проб­леми със сина си и т. н.

***

Веса идва за първи път у дома и констатира чрез ясновидство, че къ­щата е построена върху гробища, по-точно върху светилище или върху основи на много стар параклис, а около нея има гробове.

Недялка, без нищо да знае предварително, казва, че вижда един равин (еврейски свещеник), който стои до вратата и ни наблюдава.

В периода 1931 —1934 г. в същата къща с бил чест гост на семей­ството на съпруга ми тогавашният дипломат монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, който по-късно става глава на Римокатоличсската църква под името пана Йоан XXIII, канонизиран след смъртта му за светец.

Влизайки в къщата, Радка посочва, че в хола (гостната) същест­вува светеща диря, оставена от свят човек. Радка нищо не знаеше за папата.

***

Изморена съм и притеснена, защото не мога да си осигуря преспиването в манастира. Близо до пещерата на св. Иван Рилски просто ся­дам от умора на земята, лягам по гръб и затварям очи.

Внезапно за миг над мен изникват образи като във вода, като проз­рачни сенки, като рисунки върху стъкло. Това са образи на трима мона­си, които подават на друг монах ковчеже с тайна свещена книга. Усе­щам вълнението на монасите и сериозността на момента. Заплашва ги опасност и те оставят святата за тях книга на съхранение на по-сигурно място.

Чувствам се особено. Осъзнавам, че съм попаднала в миналото н ед­новременно съм в настоящето. Виждам себе си съвсем ясно как лежа на тревата, но тримата монаси от миналото не ме забелязват, макар ч а са на същото място.

Разтърсих се, образите изчезнаха. И аз разказах на Л. Ж. това, което видях.

***

Майка ми боледувала като дете и тогава я завели при една знахарка да й „лее куршум". Знахарката разтопила оловото и в една чиния с вода, поставена близо до момичето (майка ми по онова време), изсипала раз­топеното олово. При изсипването му във водата се чул силен съскащ звук, както се случва при подобни случаи. Майка ми си спомняше мно­го добре, че оловото придобило форма на погребална катафалка.

Знахарката изтълкувала образа, че детето (т. е. майка ми) се е изпла­шило от погребение и щяло да се оправи, само след като умрелият изгние в гроба (или след 8 години).

Наистина по-голямата сестра на майка ми била починала и майка ми присъствала на погребението й на 7-годишна възраст.

До 14—15-годишна възраст майка ми била болнава, но после здраве­то й се оправило и повече не боледувала.

***

По-скоро от любопитство отколкото сериозно В. Х. довела лечителката Цеца, за да помогне на дъщеря й.

Цеца замесила тесто в присъствие на дъщерята и майката и накара­ла дъщерята да хвърли тестото върху стената.

Върху образувалите се два релефа с образи на жени дъщерята позна­ла две свои омразни учителки.

***

Да узнае важни моменти от миналото може всеки ясновидец, но ряд­ко се срещат такива екстрасенси, които могат да предадат минало съби­тие с такива подробности, сякаш са присъствали на случая. Такава беше Ваня — моя приятелка медиум.

Случаят ми направи силно впечатление и аз исках да го споделя с Ваня.

Отивам при нея и само изричам: „Да знаеш..." Тя ме прекъсва: „Знам. Била си в една къща. Там са живели евреи, заровили са нещо в мазето, носили са карта..."

Беше излишно да разговаряме, тя знаеше всичко.

Една вечер дъщеря ми (все още малка) се забави да се прибере от игра и аз се разтревожих.

Излизам, обикалям наоколо, но нея я няма. Става тъмно и тревога­та ми нараства.

Отивам до уличния автомат (тогава още нямахме домашен теле­фон), за да се обадя на Ваня и да се посъветвам с нея какво да предпри­ема, като разчитам на нейните способности на ясновидка.

Ваня само казва: „Сега като се връщаш от телефона, ще видиш на пресечката на „Димо Хаджидимов" и „Ивайло" твоята дъщеря".

Наистина я намерих точно там.

***

Бях на гости у Ева — екстрасенс медиум, заедно с К. С. — научен сътрудник. Чакахме един приятел на Ева — И. И., но той не идваше. То­гава решихме тримата да се съсредоточим и да си представим мислено неговата стая, за да разберем там ли е или не.

Сравнихме наблюденията на тримата. Ева и К. С. твърдяха, че И. И. не си е вкъщи.

На другия ден се оказва, че И. И. си с бил в къщи н но това време е четял за изпити.

***

Прибирам се у дома, полягвам на леглото и си мисля, че трябваше да й взема адреса и да й отида на гости, за да се сприятелим. Предста­вям си сцената на срещата ни.

Вдигам телефона на М. 3. и искам телефонния номер на Любка.

М. 3. ахва от изненада. Току-що се била обадила самата Любка и й казала, че ме видяла как й казвам, че ще й отида на гости и за да се свърже с мен тя също поискала от М. 3. моя телефонен номер.

***

Пред кабинета на лекаря Жоро вниманието ми привлече една жена, която търпеливо чакаше. Влязох в кабинета и Жоро ме попита дали съм разбрала от какво е болна пациентката. Може би той ме изпитваше, а аз искрено и с цялата си мисъл поисках да разбера заболяването па тази жена.

Виждам се как попадам в някаква червена „река" и плувам в нея. Око­ло мен се носят особени „същества", на големина колкото мен. Осъзна­вам, че тези „същества" са бели и червени кръвни телца, а „реката" е кръвен поток, вероятно вена. Изследвам „реката". Тя е много гъста и ня­как песъчлива.

Съобщавам резултата на лекаря, но не смея да му кажа как съм ди­агностицирала.

Наистина пациентката е имала някакво заболяване, намерили са й пясък в урината. Но защо видях всичко това в кръвта?

Подобен случай преживях, когато Жоро поиска от мен да „прегле­дам" едно болно дете.Тогава усетих и вкуса на „реката" — той беше мно­го горчив.

Детето се било отровило от прекомерна употреба на билки.

Работех в една стая с Ц. М. — историчка. Тя беше млада жена, опе­рирана от рак, но се чувстваше добре.

Между нас възникна дребен спор относно работното място — и две­те искахме бюрото ни да бъде до прозореца. Спорът бе решен компро­мисно, т. е. да се редуваме на бюрото до прозореца.

Точно след тази случка се прибирам у дома и заварвам Йорго — ек­страсенс. Пием кафе и обръщам чашата.

Йорго казва: „Имала си спор с една жена, която седи на бюро до прозорец." Аз потвърждавам. Той продължава: „Тя ще умре след три месеца."

Много се разстроих от предсказанието и вече не седнах на спорното бюро.

Действително след три месеца състоянието на Ц. М. се влоши и тя почина.

***

Помолвам Любчо — художник и екстрасенс, да прогнозира бъдещо­то дело. (Той гледа на кафе и неговата сила е да вижда дати и зодии.)

Любчо казва датата на първото заседание, описва фигурите на мои­те адвокати н адвокатите на противната страна с техните инициали, об­рисува образа и зодията на вещото лице, броя на техническите експер­тизи, предвижда хода на делото, и то такъв, какъвто въобще не очаквам.

В крайна сметка всичко стана така и с точно такава последовател­ност.

***

За първи път се срещнах с Веса — силен екстрасенс, когато бях сту­дентка по архитектура. Бях млада, със самочувствие и творчески ам­биции.

Реших, че това не с възможно и почти бях забравила за предсказани­ето на Веса, когато 3 години по-късно постъпих на работа в техникум. И тъй като училището даваше най-добри възможности една майка да отгледа детето си, предпочитах да работя с вечерните курсове. След това работих в институт, написах четири монографии, а после и тази книга.

Веса гледа и на брат ми, като също описа професионалната му кари­ера, ръководния пост, който ще заема, и разни подробности в личния му живот.

Всичко се изпълни през следващите 20—25 години.

***

Имахме близък семеен приятел Т. Т., който на 23-годишна възраст при падане от кон се контузил и едната му страна се парализирала. По негова молба занесох снимката му на Веса (но това време тя гледаше и на снимки), за да му каже нещо за бъдещето.

Наблюдавах как ще се развият събитията около Т. Т. Наистина той се подложи на операция, но не се оправи.

***

Много силно впечатление ми нравеше прогнозирането на бъдещето от страна на Веса и особено това, че всичко предсказано се изпищява­ше като че ли но предварителен план. Започнах да водя при нея и мои приятелю!.

Заведох при Веса моя приятелка С. Е. — художничка. Тя беше на над 40 години, неомъжена, без жилище в София и без жителство.

Първото нещо, което Веса каза, е С. Е. да отиде на лекар, защото има­ла киста. После за голяма изненада на С. Е. предрече, че тя ще роди на 44-годишна възраст и освен това, че тя ще получи жилище като дарение.

С. Е. в никакъв случай не допускаше такива неща, но всичко се изпъл­ни точно така.

***

Моя приятелка цигуларка Л. Н. беше разведена и имаше дъщеря. Ня­каква астроложка й бе правила хороскоп и в него бе отбелязано, че след 2 години за Л. Н ще има шансове за брак и промяна в дома.

Веса казва: „След 2 години ще имаш възможност за брак, но по-добре с да изчакаш, защото след още 3 години ще ти се открият по-добри шансове."

Л. Н. се омъжи след 2 години, както беше според хороскопа й, а след още 3 години получи голяма материална придобивка. Вероятно с нея тя би имала по-добри шансове за брак.

***

Двете сядат една срещу друга и Веса казва, че вижда как току-що меж­ду тях преминава един образ на млад мъж, близък роднина, конто като че ли умира.

А. К. отрича че има такъв роднина, който да с тежко болен и дори да умира. Веса прекъсва сеанса.

Няколко дни но-късно братът на А. К., съвсем млад човек, изпада в кома вследствие диабет, за който нищо не е подозирал.

Отиваме отново при Веса.

Веса описва: „Виждам пропаст. Брат ти с сложил мост над тази про­паст. Ще мине през моста и ще живее." Предрече му още, че ще се оже­ни за чужденка и ще живее в чужбина.

Наистина братът на А. К. е жив и досега, има семейство и живее в чужбина.

***

Приятелят на мъжа ми Е. Д. — писател, не можеше да приеме, че прогнозирането на бъдещето с действителен факт. По това време той се беше запознал с една моя приятелка от Русе.

Отиваме при Веса, а момичето остава в колата.

Веса вижда, че Е. Д. е писател и описва образи на герои и сцени от творчеството му. Предупреждава го, че ако до 6 години не се ожени за момичето, което е в колата му, ще си остане ерген.

Е. Д. си въобразява, че сме се наговорили предварително, за да оже­ня приятелката си за него и не иска да повярва в истинността на предс­казанието.

Точно след 6 години приятелката ми от Русе се омъжи за неин коле­га от същия град, а Е. Д. остана ерген.

***

Моя приятелка Л. Д. има дъщеря, омъжена за кубинец — мулат. Имала и син, но той починал от диабет.

Л. Д. не беше достатъчно убедена в реалността на предсказанието. За да провокира ясновидката, тя й задава въпроса как вижда бъдещето на сина й. Веса се замисля, явно изненадана от въпроса, и отговаря, че според нея синът на Л. Д. е покойник.

Накрая тя дава неочаквана информация за бъдещето — съобщава, че Л. Д. ще спечели голяма сума от лотария или тото.

След 1—2 години тя действително спечели голяма сума от лотария. Дъщеря й роди мургаво мулатче, а няколко години по-късно — и второ дете, съвсем русо със сини очи.

***

Веднъж отивам у Веса само за да я видя, без нагласа да науча нещо за бъдещето си.

Питам я кога ще стане това, за да се пазя и да го избегна.

А тя отговаря: „Все едно, виждам ръката ти в гипс, лявата китка."

Една вечер през зимата имаше поледица, подхлъзнах се и си счупих лявата ръка в китката.

***

Понякога Веса вижда и цифри.

Отивам при Веса, за да разбера защо се бави заплащането на труда ми. Веса описва: „Виждам цифрата 80."

Аз й възразявам, че е невъзможно да получа такава малка сума, че очаквам доста повече.

Тя държи на своето и обяснява по много интересен начин:

„Виждам една ръка, която ми подава лист и подчертава цифрата 80." (Веса твърди, че един високопосветен йога е неин Учител и той й по­мага.)

Скоро след разговора получих награда 80 лв., а очаквания хонорар — чак след една година.

***

Завеждам у Веса моя приятелка от Варна М. Л. — филоложка. Жена­та е възрастна, но много енергична и в добро разположение на духа.

Един месец по-късно М. Л. бе блъсната от кола и почина.

Друг път завеждам моя близка С. Б., която има миома (корема й бе видимо нараснал).

Веса я съветва да се оперира,защото „след 3 години ще бъде късно".

С. Б.се ядосва и пита дали Веса не иска да каже, че след 3 години ще умре.

Веса само уточнява, че след З години С. Б. няма да може да понесе операцията.

След 3 години С. Б. заболя от рак, направиха й операция, но беше къс­но и тя почина.

***

На самия празник Никулден отивам при Веса.

В присъствие и на други мои близки М. М. и Г. Т. Веса съобщава: „Виждам земетресение в центъра на България, и то нееднократно. Виж­дам съборени къщи и разрушени селища. София няма да пострада. Въп­рос на часове или ден."

Точно на другия ден стана земетресението в с. Стражица. Разруше­ни бяха няколко селища.

Преди няколко години се заговори, че Ванга — известната ясновидка, била предупредила, че един град с женско име ще осъмне в развали­ни. Дори била посочила някаква дата.

Тогава с моя приятелка изкуствоведка Р. А. обсъждахме кой ли ще бъде този град с женско име — София, Варна или други с окончание на »а" и „я". Някои хора дори бяха напуснали София.

Земетресението стана във Велинград — града, носещ името на Вела Пеева.

***

Първата ми, така да се каже, публична изява беше през 1981 г. Тогава се съгласих да гледам па приятели на К. С., работещи в кинематографията.

Направиха ми особено впечатление чашите па двама души.

В първата чаша се очертават четири пътища — единият до Будапе­ща (познах града по архитектурата), а другите три — пак до градове с къ­щи със стръмни покриви. В края на всеки път първият мъж хвърля (ос­тавя) нещо като птица.

Във втората чаша се очертават същите четири пътища, също Буда­пеща и другите градове, само че вторият мъж не оставя в края на пътя си никаква следа.

Когато свърших гледането разбрах, че се готвят да правят филм в Унгария. Първият беше режисьорът, а вторият — операторът.

***

Братовчедка ми М. Г. имаше син войник, който много тежко понася­ше казармата. Тя правеше всякакви постъпки за преместватнето му, но безрезултатни.

Виждам няколко сцени. При първата — синът й с подути очи като че ли носи очила с дебели лещи; при следващите — момчето в болни­ца, после то взема някакъв документ; най-накрая — студент в универси­тета.

Описвам сцените. М. Г. обяснява, че синът й е добре с очите и за къ­согледство няма да го освободят от казармата. Впрочем пито тя, нито аз допускаме, че е възможно синът й да бъде освободен от казармата.

Няколко седмици по-късно войникът се събудил една заран с поду­ти очи — толкова подути, че не можел да ги отвори. Касаело се за ост­ро бъбречно заболяване, което се проявява с подобни симптоми. Оттам нататък всичко се нареди така, както го бях видяла в чашата на братов­чедка ми.

След този случай тя започва да ме посещава, когато имаше нужда от съвет. Понеже имаше проблеми с очите, след като беше прекарала из­вестно време в Киев по време на аварията в Чернобил, веднъж дойде с конкретен въпрос за зрението си. Вместо това аз виждам как синът й бърза към бебе и сватбата е неизбежна, което и стана.

***

Но един ден виждам нещо особено. И. С. преминава с колата си по мост. На задната седалка е легнала жена му. Усещам, че той е крайно

изморен. Разбирам, че всъщност колата се движи сама. Виждам как се блъска в един камион, дори усещам удар в гърдите си, чувствам болка

от удара.

Описвам му всичко (след катастрофата той ми напомни, че съм оп­ределила и датата), предупреждавам го да не тръгва на път уморен.

Но това не му помота да избегне нещастието.

Подобно нещо имаше в чашата на моя колежка А. С. — химичка, ня­колко дни преди заминаването й в чужбина.

Виждам как А. С. пада на улицата и после как я носят на носилка. Пре­дупреждавам я да не заминава.

Но все едно тя отиваше в желана от нея командировка. Оказа се, че там си счупила крака и почти през цялото време била с гипсиран крак и не можела да се движи.

На друга моя колежка Р. А. — изкуствоведка, два дни преди замина­ването й за чужбина, вече с готов паспорт, й гледам. Озадачавам се, за­щото не виждам пътя й — сякаш тръгва, но не стига, не може да преми­не границата за определената държава, нещо я спира.

В действителност Р. А. тръгнала с влака. По пътя станал инцидент, ограбили я, останала без документи и трябвало да се върне обратно, без да може да влезе в чуждата страна.

Моите наблюдения ме карат да мисля, че предстоящи събития, осо­бено когато времето за тяхното реализиране е съвсем малко (1—2 дни), могат да се видят с най-големи подробности от екстрасенсите.

***

А сега няколко думи за това, какво може да се случи, ако човек не се съобразява с нравствените норми и търси по-лесен начин на живот...

В чашата на тази жена виждам, че наистина синът й е болен. Но виж­дам и нещо, което ми прави силно впечатление. До образа на сина й стои образ на неродено дете — като че ли той е трябвало да има по-малко братче. И сякаш образът на нероденото момче се намесва в биополето па живото момче, отнема жизнената му сила, храни се с неговата енер­гия и затова живият син боледува.

Жената призна, че е направила криминален аборт, за да избегне раж­дането на второто дете — тогава е имала жилищни затруднения.

***

Гледам — момичето хубаво, но неомъжено, а вече е на 35 години. Виждам в чашата, че пръстенът й не може да се затвори, защото за това пречи образ на мъж, който я е искал за жена, но тя необмислено и ви­сокомерно му е отказала. Като че ли точно той е определен да стане неин съпруг, но понеже тя се е разминала с него, не може да се омъжи сега.

Момичето не се сеща за кого говоря и ме моли да опиша мъжа.

Аз се съсредоточавам и описвам неговите физически качества, да­вам сведения за професията му, но не мога да узная нито името, нито по­не инициалите му.

Момичето пак не се сеща и аз се съсредоточавам още повече. Имам чувството, че виждам повече детайли и описвам града, в който живее то­зи мъж.

Момичето не може да се сети. Тогава сякаш на помощ ми идва об­разът на покойник — свещеник, който застава до главата на мъжа и аз решавам пай-после, че името му е вероятно Попов.

Едва тогава става ясно за кого говоря. Действително момичето е имало такъв кандидат със същото име Попов, с описаната професия, в описания град. Той много я е молил за брак, но тя му отказала.

След разговора ни момичето реши да отиде да търси този мъж.

***

Веднъж у нас дойдоха К. С. и Ева — певица и екстрасенс, заедно с двама души: Соня — също екстрасенс, и И. И. — млад мъж. Последни­те двама виждах за първи път. Искаха да им гледам.

Гледам в чашата само на И. И. Виждам как една жена, обвита със змии, иска да му внуши, че прави контакт с покойния му дядо — свеще­ник, но каналът към светлината е затворен.

Докато говоря, смутена до известна степен от вълнението на И. И., Соня ме прекъсва и ме моли да уточня дали тази жена, която виждам, е самата тя.

Взирам се в образа, съсредоточавам се, но не мога да узная името, а само описвам физическите и духовните качества. Сравнявам получения образ и казвам, че доста прилича на Соня. Едва произнасям името й, Соня така ме поглежда, че нещо ме парва по шията. Слагам си ръ­ката и там напипвам появили се плюски като от коприва или като от ухапване на змия. Ева също се хваща за шията и също получава такива плюски...

Колкото до плюските, няколко месеца се лекувах от тях.

***

Аз познавам живота на М. С., а предния ден й бях гледала на кафе. Тя имаше проблеми с дъщеря си от първия брак. Посъветвах я да изча­ка и нищо да не предприема, защото нещата ще се успокоят.

Пенка видя същото при гледането на М. С., което бях видяла и аз, по съветът й беше съвършено противоположен. Тя посъветва М. С. неза­бавно да се отърве от дъщеря си, да я изпрати в провинцията в трудово­възпитателно училище.

М. С. не предприе нищо. След няколко месеца нещата се успокоиха...

Екстрасенсът ясновидец притежава голяма сила за внушение, но съ­ветът му трябва внимателно да се преценява.

***

Моя приятелка зъболекарка В. Х. имаше дъщеря кандидат-студентка, която трябваше да държи изпити по литература и история.

В навечерието на изпита по литература ме молят да видя каква ще бъде темата. Отказвам. Предполагам, че не бих могла да я видя, а до­пускам, че това е може би и нередно. След дълго настояване и по-скоро от любопитство решавам да опитам, но ги предупреждавам, че евенту­ално ще видя само образа, а те ще го изтълкуват.

Започвам. Виждам мъж — селянин с дебели мустаци и калпак. Об­разът е съвсем ясен и аз го прерисувам върху лист.

Момичето изважда портрети на писателите, влизащи в програмата за кандидатстудентските изпити, и ги нарежда пред мен. Аз ги сравня-вям с моята рисунка, но никой не прилича на този образ.

Тогава предполагаме, че темата ще се отнася за писател, чието твор­чество е със селска тематика.

Изпитната тема беше „Бай Ганьо" от Алеко Константинов, т. е. аз съм видяла образа на героя, а не на автора.

На следващата година В. Т. — учителка, узнала за случая, започна да ме моли да помогна и на нейната дъщеря, също кандидат-студентка с изпити по литература и история. Бях убедена, че ще се получи както по-рано — ще видя образа, а ще го изтълкуваме неправилно, но опитах от­ново.

Виждам сцена на селско въстание. Селяни с брадви, коси, вили се тълпят. Води ги женска фигура, но не като Победа, а жена с черна забрадка, като страдаща жена-майка. От очите й текат сълзи. До нея стои гологлав свещеник. За миг чувствам ужасния гняв на въстани­ците, а сърцето ми се свива от страшната мъка на жената-майка, от обречеността...

Момичето изтълкува сцената, че навярно това ще бъде темата по ис­тория „Въстанието на Ивайло" и „Отец Паисий".

В действителност дадоха поемата „Септември" от Гео Милев.

И в двата случая видях произведението, а не самия автор.

Един ден на месец февруари група от четирима души отидохме в се­ло близо до Тетевен, за да се срещнем с Ценка, за която бяхме научили, че можела да разговаря с покойници.

Въведоха ме в обикновена стая, обзаведена като спалня. В дъното бе поставен стол, а над него — икона. Ценка ме запита с кого искам да раз­говарям и аз назовах майка си —. покойница. Стана ми неудобно, когато с поглед, насочен към тавана на стаята, тя се провикна: „Да се яви май­ката на Мариана!" След малко съобщи, че покойната ми майка се е яви­ла и мога да задавам въпроси.

За мен това бе първият случай от подобен род и аз се чувствах силно смутена — не знаех как да се държа. Разговорът мина съвсем елемен­тарно. Покойната ми майка ме посъветва да пия чай от маточина.

В стаята влезе О. И. — рускиня. После тя разказа, че не разбрала, че трябва да назове име па покойник и отначало казала името на мъжа си. Ценка се учудила, че.той не се явява. След това О. И. съобщила името па майка си. Ценка пак се учудила защо не се явява и попитала къде е погребана. Едва тогава О. И. разбрала, че трябва да назове името на покойник. Явила се покойната й баба и разговорът се със­тоял.

Никак не ми вдъхваше доверие целият този разговор с покойници и може би щях да забравя за него, ако не се случи нещо, което силно ме из­ненада.

Изненадата дойде през месец април същата година. В двора ни из­расна цяла леха с маточина, а допреди това нямаше ни стръкче.

***

Отивам при Радка в петък.

Поставям на масата пред нас снимка на покойница и нетърпели­во чакам да стане нещо особено, оглеждам се наоколо и се ослушвам. Нищо.

По едно време поглеждам фотографията и не вярвам на очите си. Тя става обемна, увеличава дебелината си около 1 см и като че ли добива втори образ над вода, над оригиналния материал па снимката. Вторият образ се измества малко от оригинала под него.

Разглеждам двата образа. Долният (оригиналният) е плътен, а вто­рият — сякаш прозрачен. Виждам как очите от втория (прозрачния) об­раз се обръщат към мен.

Аз извиквам: „Снимката мърда." А Радка казва спокойно: „Да, тя е тук."

Разговорът обаче преминава безинтересно. Аз задавам въпроси, отговорите са „да" и „не".

***

Ева слага пред себе си лист хартия, взема химикалката, изписва еди кръст най-отгоре на листа, поставя ръката си с химикалката, готова з писане. А ръката й като че ли сама почва да се движи. Върху листа се по явява някакво цвете, после с красив едновремешен почерк се изписва: „Добър вечер."

По едно време звънецът иззвънява. Аз се изправям, за да отида да отворя, а ръката на Ева изписва: “Дъщеря ти е, но се крие."

Отварям вратата — няма никой. Обикалям къщата. Дъщеря ми се крие зад нея.

При всеки сеанс дядо Зограф рисуваше по нещо. Веднъж Ева поста­ви снимка на дядо си на масата и ръката й започна да я прерисува, но ръ­ката се движеше отдолу-нагоре (от краката към главата). Ева едва успя­ваше да контролира движението на химикалката.

***

Беше любопитно, но, общо взето, дядо Зограф не даваше кой знае каква информация, а що се отнасяше до бъдещето, предсказанията му обикновено не се сбъдваха. Информацията, която получавахме, беше предимно от Апокалипсиса.

По време на сеанса атмосферата се наелектризирваше, двете се въз­буждахме, ръката на Ева или трепереше, или съвсем изстиваше.

Един ден котката ни беше отровена. Заведохме я във ветеринарната лечебница, там й направиха инжекция, но не ни дадоха надежда, че ще се оправи.

Котката имаше малки котенца, които още сучеха. За да не се отровят и те, изнесохме котката навън, сложихме я в задния пи двор върху тре­вата и всъщност я оставихме да си умре спокойно.

Веднага отидох при Ева. Яви се дядо Зограф и написа на листа, че котката ни е отровена, но той „щял да прати своите ангели", за да й по­могнат.

Когато се върнах у дома, заварих котката вече добре. Синът ми раз­прави, че чул силно измяукване, погледнал през прозореца и видял как котката подскочила като че ли някой я е вдишал във въздуха, а после я свалил леко на земята върху краката й, които до този момент бяха пара­лизирани, треперещи и изпружени. Болестта беше преминала.

Нещо подобно стана и с едно малко коте.

Докато правехме сеанса, се чу силно мъркане. Поглеждам и виждам, че котето се гали сякаш на невидима ръка и мърка от удоволствие.

В това време дядо Зограф изписва на листа: „ Аз го галя, затова мърка."

***

Седмица преди Задушница Ева прави сеанс.

Задушница. Приготвяме масата, ядем и споменаваме покойниците. След като свършваме, Ева започва да пише. Върху листа се написва, че покойниците благодарят за това, че сме ги уважили, но ни обръщат вни­мание, че сме пропуснали да поставим на масата някои неща.

Сравняваме първия списък. Наистина не сме изпълнили цялата по­ръчка — маслини и лимонада липсват на масата.

***

Веднъж вървим с нея една до друга и разговаряме за една покойни­ца. Внезапно усещам как полата ми се повдига и нещо ме шибва по кра­ката (като закачка).

Обръщам се назад. И Ева се обръща, усетила същото.

После дядо Зограф написа, че духът на покойницата, за която сме го­ворили, се пошегувал с нас.

В присъствие па Ева съм виждала как се отварят врати, вдига се пок­ривка, чува се силно думкане по вратата.

***

Бях намерила едно кристалче от полилей и го носех и портмонето си, когато отидох за първи път у Ваня. Тя само ме погледна и ме помо­ли да й дам кристалчето, за да й се усили виждането. Не зная как го усе­ти — нищо не й бях казала за него.

При един сеанс се яви (според описанията на Ваня) някакъв старец покойник. Тя каза, че той и се представил като дядо Зограф (дядото па Ева). Дошъл да ми съобщи, че невинаги той се явявал на Ева и пишел с ръката й. Понякога тя допускала и други да се представят от негово име.

Нямах представа как могат да се различават едните от другите н ми беше особено интересно, когато се явяваха непознати за мен покойни­ци, за които бях сигурна, че не бих могла да внуша информация на меди­ума.

***

При друг сеанс се явява млада жена (покойница).

Никак не мога да се досетя коя е тази покойница и искам от Ва­ня да ми съобщи цялото име на жената или на моя колега. Според Ваня покойницата отговорила, че засега не може да съобщи цяло­то си име.

Бях забравила за случая, когато сънувах сън. Явява ми се млада же­на и казва, че се нарича Ели и че била жена на моя колега архитект П. Й. (съобщава цялото му име). Обяснява ми, че трябвало да изчака да изми­нат точно две години, за да има „право да се открие напълно". Моли ме да предам нейно поръчение па П. И. (вдовеца), а за уверение, че наисти­на тя ме изпраща при него ми казва какво лакомство предпочитала и са­ма приготвяла често.

Познавам П. Й., но не го бях виждала отдавна и не знаех, че е овдо­вял. Срещнах се с него и му описах съня си. Наистина били изминали точно две години от смъртта на жена му, тя се казвала Ели, изглеждала така, както я сънувах и както я описа Ваня, и действително обичала да яде този вид лакомство и често го приготвяла.

***

Посещенията ми при Ваня бяха свързани с нещо като експерименти­ране. Бях попаднала в един свят — странен и непознат, но все пак реа­лен. Исках да узная повече за материята и енергията на тези духове. Ва­ня не беше в състояние да ми обясни.

Съгласявам се. Ваня поставя ръката си на главата ми и за миг усещам някакво потреперване, вибрация в ръката на Ваня. Това обаче не с доказателство, за да твърдя, че съм усетила действително енергията на покойник.

Разговаряме на тема енергията на покойниците и на медиумите. Вне­запно Ваня се променя. Започва да се смее и с несвойствен за нея глас издумва: „Аз съм Ана Недева (името с променено), известна ясновидка и астроложка..." Покойницата казва, че се била явила, за да ми обясни това, което ме интересува, а именно, че енергията на медиумите била особена и привличала духовете на покойниците, но съставът на тази енергия никой от нас не бил в състояние да разбере.

Не бях чувала за такава ясновидка и астроложка. А за уверение, че наистина я е имало, искам самата тя да ми съобщи адреса си, където е живяла приживе. Ваня произнася името на една улица в София и номе­ра й.

След време проучих въпроса. Наистина на посочения адрес се оказа, че е живяла Ана Недева — известна астроложка. Но разбира се, и този факт не може да се приеме за стопроцентово доказателство, че действи­телно е установен спиритичен контакт с нея.

***

Имах голямо желание по някакъв начин да се покажат и на мене. При един сеанс, след като гласно изложих своето желание, Ваня ми предаде, че те ми определят среща в точно установен ден и час. Тогава щели да ми покажат нещо.

Зима е. Срещата е за 22 часа. Паднала е гъста бяла мъгла и едва се вижда по-далече от 4—5 метра. Студено е. В такова време никак не ми се излиза от топлата стая, но любопитството ми надделява.

Вземам трамвая и слизам на спирката за Ваня. В мъглата се отпра­вям по посока на нейния жилищен блок. Не свети нито една улична лам­па. На всичко отгоре улицата е разкопана. Започвам да се разколебавам и решавам да се върна обратно, но усещам тласък напред, като че ли ня­кой ме блъсва леко. Обръщам се — никой. Казвам си на ум: „Ако наис­тина искат да се срещнем, поне да бяха запалили уличната лампа."

Внезапно уличната лампа светва. Бързо преминавам улицата с ми­сълта, че това е случайно съвпадение — малко ли такива мигащи лам­пи има в София?

Звъня на вратата на жилището на Ваня. Тя ме посреща с думите: „Те са тук и питат дали си доволна, че са запалили лампата."

Нищо друго не ми оставаше, освен да им благодаря.

***

Брат и сестра се обичали много силно. Братът бил по-възрастен и имал вече пораснали деца, а сестрата била млада и с малки деца. При това била безнадеждно болна от рак. Братът много се тревожел за сестра си и за съдбата на нейните деца. Той потърсил съвет от една голяма ясновидка и медиум. Тя се свързала с някакви “Сили” и попитала брата дава ли “мило за драго” и ако е съгласен, тя ще предаде на “Силите” да направят „замяна" между двамата. Той се съгласил. Ясновидката се свързала със „Силите" и предала неговото съгласие.

След няколко месеца братът починал, а сестра му останала жива.

Втори случай.

Съпругът на една жена бил безнадеждно болен. Жената потърсила помощта на някаква ясновидка медиум.

Чрез ясновидката „Силите" обещали, че ще оставят жив мъжа, ако съпругата му даде обет един от двамата им сина да стане духовник. Да­ли й срок една седмица, за да размисли и доброволно да се съгласи.

През тази седмица състоянието на мъжа й видимо се подобрило. След големи колебания, в края на седмицата жената отказала да даде искания обет и мъжът й починал по-късно...

Без съмнение в двата случая има нещо общо. Но кои са тези „Сили", които могат да променят съдбата на човека, и то в най-критичния мо­мент? Защо саможертвата на някого може да спаси живота на друг? Ве­роятно обичта и жертвеготовността в името на обичта генерират могъ­ща психическа енергия, която е в състояние да прави чудеса.