Създаване на Чисто Сърце



страница6/6
Дата19.07.2018
Размер0.81 Mb.
1   2   3   4   5   6

Понеже човека беше създаден в края на шестия ден, първият му ден беше Божият седми ден. Следователно, за да има човека приятелство с Бог това трябва да започне с влизането му в Божията почивка. В Евр.3 и 4 Обещаната Земя е сравнена с влизане в Божията почивка. Също се изискваше от свещениците, които щяха да служат на Господа и да се приближават до Него да не носят нищо, което ще ги изпотява (вж. Езек.44:15-18).

Потта говори за трудене в собствената ни сила. Ако ще бъдем близо до Бог ние не можем да носим нищо, което има потта на собствените ни дела върху себе си. Един от най-решаващите фактори в нашата подготовка за тези времена е да бъдем близо до Господа. Ние можем да знаем цялата истина и всяко пророчество точно, но ако не пребъдваме в Него, ние ще бъдем на погрешното място вършейки погрешните неща и следователно ще бъдем измамени.

Така че ние трябва търпеливо да продължим да разглеждаме делата на плътта, които ни пречат да ходим в Духа, и после по същия начин да погледнем в дълбочина плодовете на Духа, което е доказателство, че ние наистина пребъдваме в Него. Нашата основна цел трябва да бъде да чуем в онзи велик ден: “Добре сторено, добри и верни слуго” (Мт.25:21 NIV). Никой от нас не иска да чуе, “Ти извърши много чудеса, пророкува, и даже изгонва демони в Мое име, но махни се от Мен! Аз никога не съм те познавал.”

Ако сме добри пастири или добри стражи, всички, които са ни поверени под наша грижа също ще чуят тези велики думи: “Добре сторено!” Затова, нека и да разширяваме нашето духовно виждане докато също така пазим страст за Писанията и да задълбочаваме корените си по-дълбоко и по-дълбоко в здравата библейска истина.

Поради тази причина, аз съм бил много насърчен, че толкова много не само стоят с това изучаване, но много повече се присъединяват към него през цялото време. Има белези навсякъде, че църквата узрява, става по-силна, и става свободна от крепостите, които са ни държали за толкова дълго време. Има голяма причина за надежда в църквата. В нашите времена, аз вярвам, че ние ще видим истинския Новозаветен църковен живот възстановен на земята по начина, по който е възнамеряван да бъде.

Ние не трябва да бъдем глупави да съдим цялата църква чрез малка част, или части, които виждаме. Аз пътувам доста дълго и постоянно. За много години съм посещавал църквата в много страни всяка година. Въпреки че знам, че все още не съм видял цялата църква, аз съм станал все по-насърчен от това колко е силна църквата по света. В същност, тъй като също така съм ученик на църковна история, аз съм убеден, че църквата в това време е по-силна от всяко друго време в своята история, и тя става драматично по-силна всяка година.

Както Господа обясни, вие трябва да бъдете новородени за да видите царството (вж. Йн.3:3), но това не означава, че ако сте новородени вие виждате царството. В същност, аз вярвам ,че малко християни през историята, и дори днес, виждат царството. Обаче, повече и повече го правят, и докато го правят, те ще започнат да проповядват евангелието на царството, което не е било проповядвано от първи век.

Едно нещо, което е очевидно за повечето пътуващи служители е, че където едно послание се набляга в някоя църква, тази църква ще е склонна да бъде силна в тази истина. Например, където се проповядва вяра, хората са склонни да имат повече вяра, където се набляга на изцеление, там ще има повече изцеление. Където се набляга на любов към Писанията, хората действително ще обичат Словото повече. Всичко това е добро, но ние ще видим почти световно движение на хора виждащи царството, и по този начин проповядвайки го, и после наследявайки го. По този начин ще бъде построен мост между земята и небесното царство така че молитвата, която Господ в началото даде на Своите хора да бъде отговорена – Неговото царство да дойде! (вж. Мт.6:10)

Целта на това изучаване е да махне нещата, които ни пречат да виждаме, така че да можем да започнем да виждаме Божието царство. Ние можем действително да наследим това царство и да живеем в него сега! Това трябва да бъде основната ни цел – да живеем в царството и да го доведем на земята като пребъдваме в Царят!

Поради тази причина, ако някое от тези изучавания е осветило неща във вашия живот, за които мислите, че трябва да работите, върнете се на това изучаване и го прегледайте. Тогава го изучавайте сами. Когато правим това, самата истина ще започне да ни освобождава. Отново, нашата цел не е просто знание, но трансформация. Ние искаме да познаваме истината, но искаме да направим това за да можем да станем живо послание за света.

Ние живеем във времето когато хората са станали пристрастени към видим стимул, и Господ ще ги срещне по този начин. Евангелието на царството няма само да бъде проповядвано, но демонстрирано от тези, които живеят в него, точно както самият Господ Исус го демонстрира когато го прокламираше. Направете това своя лична цел.

Част XV


6 юни, 2005

Последното от делата на плътта, които Павел описва в Гал.5 е “пиршество.” Това е повече от това просто да се шегуваш. Гръцката дума, която е преведена означава да бъдеш гръмогласен и глупав. Плътската природа е склонна да бъде себе-центрирана и обича да бъде центъра на вниманието. Колкото повече позволяваме на плътската природа да проявява себе си, толкова по-гръмогласна и бурна обикновено става тя. Това е противоположно на Божието царство защото основното посвещение на Святия Дух винаги ще бъде да привлича вниманието към Божия Син, а не към нас.

Това не означава, че християните не трябва да имат личност, която да е атрактивна или да имат добро време. Обаче, има определено достойнство и почит, които трябва да съпровождат децата на Царят. Истинската християнска природа е също такава, която служи и назидава другите, дори използва хумор за да благославя другите вместо просто да привлича вниманието към себе си.

Да бъдем необуздани по някакъв начин, което означава да привличаме вниманието към себе си все още може да изглежда да бъде по-скоро меко “дело на плътта,” и едва ли е нещо достойно за да съдим другите, които го практикуват като недостойни да наследят Божието царство. Обаче, това поведение е само симптом на основен дефект в характера, което ако се практикува, ще отдалечи тези, които го правят от Господа и от Неговото царство. Истинската духовна зрялост е растеж в посвещението да се прославя Господа, да се посочва към Него, а не към нас. Ако тази природа на привличане на вниманието към нас доминира, ние ще използваме дори дарбите на Святия Дух по начин, по който рекламираме себе си вместо Господа. Вероятно основната форма на ругатнята е да се използва това, което е предназначено да вдъхнови поклонение към Бог за да привличаме вниманието към нас. Това е, което причини първото падение, падението на самия Сатана.

Също е забележително, че английската дума “пиршество” е коренната дума, от която ние извличаме “въртележка,” което означава “да вървиш в кръгове.” Има глупост в духа, която може да ни кара да се движим много, но в същност ние да се движим в кръгове и да не правим никакъв истински напредък. Тези, които са склонни да искат да се забавляват през цялото време обикновено са склонни да измерват успеха на едно събрание според това колко забавно е било или колко приятно е било за тях лично, вместо да правят някакъв духовен напредък към истинска духовна зрялост.

Например, има много християни, които измерват ценността на една служба или събрание според това как са били докоснати. Това трябва да бъде нашата надежда, че всеки, който посещава някаква служба за поклонение е бил докоснат по някакъв начин от Бог. Обаче, ако това е всичко, към което се стремим тогава ние сме все още незрели, или както Павел каза на коринтяните, ние сме още “плътски.” Истински зрелите не ходят на служби за да бъдат докоснати, но по-скоро за да докоснат Бог, да се покланят и да служат на Него. Храмът не съществува заради хората, но заради Господа. Това не означава, че на хората не трябва да им се служи в Неговия храм, тъй като те са Негови деца и да им се служи е един начин, по който ние служим на Него. Но-най великото нещо, което някой може да направи за тях е да бъде загубен в поклонение и в служение на Бог, загубвайки собствената си себе-центрираност, което е смъртоносната болест причинена от падението.

Едно от любимите ми движения на Бог в последните години е наречено “Торонто Блесинг.” Торонто Блесинг наистина беше значително благословение за тялото на Христос, което беше отворено за него. След години на посвещение към поучение и тежка работа, много хора нямат повече нужда от повече поучение или повече служение колкото се нуждаят от докосване от Бог, което им позволява да знаят, че са обичани от Него. Чрез това движение, буквално милиони бяха лично докоснати от Бог по такъв специален начин, че те бяха убедени в тази решителна истина. Дори най-зрелите се нуждаят от обич от Бог, и това движение беше като голяма прегръдка от Бог за Неговите хора.

Имало е много тълкувания предложени за това какво означават уникалните характеристики на това движение на Бог, но като цяло, това беше почти като че ли Бог се забавлява и играе със Своите деца. Мнозина просто усещайки личната обич на Бог към тях приемаха освобождение и изцеление. Мнозина бяха много дълбоко променени чрез това, и това извърши повече, отколкото десет години на поучение могат да направят.

Една основна истина, за която Писанията свидетелстват отново и отново е, че само една среща с един пратеник от Бог може радикално и дълбоко да промени живота на човек. Когато Самият Бог докосва някой, той или тя ще бъдат различни. Ето защо нашето основно преследване трябва да бъде Самият Бог, а не просто знание за Него. Ако гледаме Неговата слава с открито лице, ние ще бъдем променени в същия този Негов образ. Торонто Блесинг беше, и продължава да бъде, докосване от Бог, което променя.

Без съмнение имаше много фалшификация от някои, чиято глупост донесе лоша слава за това движение. Това е било нещо обикновено за всяко движение на Бог, но Бог позволява това точно както позволява на Своя враг да сее плевели сред Неговото жито. Тези, които могат да виждат само плевелите, и за това се отдръпват от цялото нещо, пропускат забележително благословение. Аз винаги ще бъда благодаренза това движение, и въобще не съм изненадан, че това движение продължава въпреки, че може да няма същото внимание каквото имаше. Надявам се, че то ще продължи в някаква форма до края на този век.

Обаче, също трябва да призная, въпреки след часове на молитва от много различни хора, аз лично никога не съм бил докосван до точката да приема дори едно свято кикотене, много по-малко “свят смях.” Аз предприех две “учтиви гмуркания,” падайки долу с надеждата, че може би ще бъда докоснат докато падам или докато лежа на пода. Силно исках да бъда докоснат, но това просто никога не се случи с мен. Обаче, аз се наслаждавам да гледам другите да са докосвани неизмеримо, обичам да гледам това да се носи из нашата църква, и високо оценявам плода на това движение. Какъв беше плода? Какво общо има той с “гуляя?”

Има някои църкви, които са се разположили на лагер при това благословение, а аз не мисля, че това непременно трябва да е лошо нещо. Важно е, че са останали много места по света, където християни могат да отидат за това специално и мощно служение. Обаче, това не е служението, върху което повечето църкви могат да бъдат изградени защото това не е тяхното призвание. Тези, които са били призовани да лагеруват там са оформили нещо като оазис в пустинята за странниците, но повечето са странници, и не спират да се движат докато не влязат в Обещаната Земя.

Точно както бебетата се нуждаят от постоянно внимание от техните родители, колкото по-зрели ставаме, толкова по-малко се нуждаем от това. Християни, на които постоянно трябва да им се напомня за Божията обич към тях като бъдат докосвани по някакъв начин на всяко събрание стоят в много незряло състояние. Точно както е добро, без значение от това колко сме възрастни, да бъдем насърчавани и да преживяваме обичта на нашите родители от време на време, всички християни могат да използват това служение понякога. Обаче, тези които лагеруват на това място са като тези, които са се прилепили към един оазис и не завършват своето пътуване, отивайки към зрялост.

Както заявих, думата “пиршество” е коренната дума за “въртележка.” Въртележката е езда, която обикаля и обикаля, която ви дава движение, държи ви движещи се, но в действителност не ви води никъде. Имало е такъв краен елемент, който се е привързал към Торонто Блесинг, който изглежда да е в такава духовна въртележка, движейки се много, но действително не отивайки никъде духовно. Мнозина са осъдили цялото движение според тези незрели хора, но те в същност са само малък процент от тези, на които е било послужено от това велико движение. Сърцевината на самото служение в същност има много различно посвещение да се движи към това, което е достойно за подражание.

Има такива в почти всяко движение, които са в него просто заради собствената си облага, и не вървят към зрялост стремейки се да бъдат благословение вместо да получават такова. Това е, от което трябва да пазим сърцата си. Има време когато да бъдем докосвани и да ни се служи, което ако го пропуснем ние обикновено щестанем твърди и студени християни.

Торонто Блесинг и други като тях донесоха така нужната топлина и радост за църквата на точното време, след години на срещане на значителни проблеми и дисциплината на Господа. Когато децата ми бяха малки и се нуждаеха от дисциплиниране, аз се опитвах винаги да им давам много повече обич отколкото дисциплинирането, което те получаваха. Когато порастваха, те не се нуждаеха от толкова много уверение, но аз все още се опитвам да поддържам съотношението между обичта и корекцията. Господ прави същото. Ето защо Той е наредил много повече празнуване отколкото постене.

Без съмнение, истинския християнски живот е най-трудния живот, който можете да живеете на тази земя, но той също е най-забавният, най-задоволителния, и най-вълнуващия. Несъмнено добрата част надвишава трудната. Обаче, точно както има време за радост, ние ще станем ексцентрични, ако също така не разпознаваме времето за плачене, покаяние, и скърбене заради нашите грехове и греховете на другите. За да ходим в истината, ние трябва да разпознаваме сезоните и точното време на Господа. Сега тези, които лагеруват на мястото на плачене и покаяние, неуспяващи да отговорят на радостта на Святия Дух когато тя идва, обикновено са най-киселите и най-малко привлекателните от всички християни. Както ни се казва в Екл.3, има сезони за всичко. Ако не разпознаваме Божиите сезони, ние в същност ще пропуснем главните цели на Бог в нашето време.

Торонто Еърпорт Крисчън Фелоушип (ТЕКФ) остава велик оазис в църквата, където някой може да отиде когато се нуждае от това и да получи истинско докосване от Бог. Това е извор, който аз се моля никога да не спира, и аз се моля те да бъдат използвани да издигат други подобни църкви и братства във всеки град. Обаче, както заявих, тези, които се движат към своето наследство няма да лагеруват дълго при някой оазис. Те ще вземат това, от което се нуждаят и ще продължават да се движат към своята цел. Ние трябва да разпознаваме кога нашите хора се нуждаят от такъв отдих, и въпреки че един оазис може да бъде чудесно място, ние трябва продължаваме да се движим към нашето крайно призвание. Ние също трябва да имаме зрелостта за да напуснем комфорта на един оазис и да се насочим към твърдата пустиня отново.

Впечатляващ и чудесен пример е за всички нас начина, по който ТЕКФ станаха вероятно главното привличане в тялото на Христос за известно време, но въпреки това самите те винаги се стремят да растат и да прибавят към своето братство това, което Бог прави на други места. Вероятно главната причина защо Арнот бяха избрани да водят по такъв необикновен начин беше поради техния глад и готовност да пресекат земята за да посетят и да приемат от всеки, който мислят, че има нещо специално от Бог. Такъв глад и смирение винаги са възнаграждавани. Те получиха и не просто се радваха на собственото си благословение, но се стремят веднага да го предадат на другите, за благословението и обогатяването на огромна част от тялото на Христос.

Бронсвилското Съживление в Пенсакола, Флорида беше подобно посещение, което предаде нещо много значително за голяма част от тялото на Христос. За това ние трябва да бъдем благодарни, но както четем в Амос 5:5-6, където ни се казва, “Но не търсете Ветил, нито влизайте в Галгал, нито заминавайте във Вирсавее; защото Галгал непременно ще отиде в плен, и Ветил ще стане нищо. Потърсете Господа и ще живеете; да не би да избухне като огън в Йосифовия дом та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил…” Галгал, Ветил, и Вирсавее бяха места, където Господ беше посещавал Израел в миналото. Такива места на велики посещения обикновено отиват в робство защото хората започват да се покланят на мястото, което Бог е посетил, или на начина, по който Бог го е посетил, вместо на Бога, който го е посетил. Според самата си дефиниция, посещението е временно. Дори най-великите посещения на Бог в историята всички са били временни докосвания, и ако искате да стоите близо до Бог, вие трябва да бъдете готови да се вдигнете и да последвате облака на Неговото присъствие, когато Той се задвижи.

Въпреки че не сме преживявали нищо на нивото на Торонто или съживлението в Бронсвил все още, ние сме имали определен брой вълнуващи посещения в нашата църква или конференции. Сега ние имаме стотици пророчески тимове, които продължават да удивляват тези, които ни посещават с техните дарби. Хора идват от много различни нации и деноминации почти всяка седмица само за да им бъде послужено от тези тимове. Аз силно оценявам техният глад и обичам начина, по който Господ ги докосва, но ние няма да сме извършили нашата работа, ако те трябва да продължават да идват при нас вместо да имат издигнати такива хора в техните градове и събрания. Нашата главна цел е да помогнем на църквата да стигне до място, където хората не трябва да идват при нас за това. Ние се надяваме винаги да бъдем извор, където хората да могат да получават това служение. Ние знаем, че за да може църквата да направи това през идните времена, трябва да има много други.

Много хора изглеждат изненадани когато идват да ни посетят и откриват, че пророческото служение и дарби не са нашата главна цел. Аз мисля, че това беше за около две години през последните две десетилетия, но ние, също, се придвижихме. Това вероятно винаги ще бъде дар, фокус на служение, и ние винаги ще продължаваме да растем в тях. Ние се стремим да ”… порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта“ (Еф.4:15-16). Пророческото е само един аспект от Него, и колкото и голямо благословение може да е пророческото служение, ако направим лагер там ние, също, ще завършим обикаляйки в кръгове.

Пиршеството не е просто да имаме твърде много забавление, но то е да имаме забавление, което е себе-центрирано и ще доведе до това да се въртим на въртележка, което действително не води до никъде. Това ще ни държи настрани от царството. Нека да натискаме към зрялост, както великия апостол пише във Фил.3:10-14:

за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,

дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христос Исус.



Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното,

пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога признание в Христос Исус.
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница