Създаване на Чисто Сърце



страница2/6
Дата19.07.2018
Размер0.81 Mb.
1   2   3   4   5   6

Отново, има пропаст от двете страни на пътя на живота. Тези, които са склонни да реагират в крайности неизбежно ще паднат в противоположната крайност. Мъдрост е да се търси Дарителят повече от дарбите, но не е само мъдрост, а покорство на Неговото Слово да се търсят и дарбите. Тези, които разбират духовните дарби идват до разбиране, че търсенето на дарбите е в същност един начин да се търси Самият Бог. Дарбите на Духа са Самият Бог работещ чрез нас.

Мъдрите търсят всичко, което могат да получат от Бог, но те търсят Самият Бог повече. Тези, които глупаво мислят, че няма да търсят нищо от Бог, но просто ще Му се доверят да им даде това, което Той иска да имат, имат много дефектно разбиране на Неговите пътища. Той дава само на тези, които са достатъчно загрижени за да искат. Някои не искат да търсят дарбите или други облаги от Бог докато не чувстват, че ги заслужават. Това е коренът на религиозният дух, а не Духът на Бога. Ние никога не можем да заслужим нещо от Бог, и никога няма да получим нещо от Него, включително нашето спасение, ако трябва да чакаме докато го заслужим. Тези, които се придържат към такива не библейски поучения или практики неизбежно стават ограничени и измамени от религиозния дух, на който служат вместо на Бог.

Ние трябва да установим сега, че никога няма да бъдем достатъчно мъдри, достатъчно зрели, или достатъчно праведни за да заслужим нещо от Бог, но че трябва да преследваме всичко, което Той ще ни даде! Ние не искаме да бъдем като по-големия брат в притчата за блудния син, който имаше достъп до всичко, което имаше баща му, но не го използва, и поради това стана ревнив към своя брат, който го използва. Такъв е корена на ревността, а ревността е един от най-смъртоносните грехове. Казва ни се, че завистта беше причината, поради която Исус беше разпнат. Ние идваме при Господа като глупави и неправедни както блудният син, и ние не заслужаваме дори да бъдем слуга в Неговия дом, но ще бъдем глупави да отхвърлим дори и едно нещо, което Бог иска да ни даде, включително пълното наследство като син.

Обаче, ние също не искаме да идваме при Него самонадеяно. Някои мислят, че могат да претендират или да изискват тяхното наследство, за което Словото също казва ясно, че е трагична грешка. Отново, има пропаст от двете страни на пътя на живота. Ние идваме при него като синове и дъщери, но също със смирение, имайки голямо уважение към нашия Баща, но също знаейки колко сме недостойни, точно както беше блудният син. Ние трябва също да дойдем при Него молейки Го да ни даде мъдростта да боравим с Неговите дарби и ресурси правилно, осъзнавайки, че не сме достатъчно мъдри или праведни за нещо от това без Него.

Ние също трябва да го преследваме повече от всичко, което Той може да ни даде. Ерскин Холт, който неотдавна си отиде у дома след повече от половин век пътуване и служение, и който смятам за първия истински апостол, който някога съм срещал, веднъж ми разказа една история, която никога няма да забравя. Той току-що се бил върнал в къщи от едно дълго пътуване и прекарал почти целият ден търсейки съвършен подарък за неговата съпруга. Когато влязъл в къщи той й го дал и не можел да дочака тя да го отвори. Тя погледнала пакета и го хвърлила в боклука казвайки, “Не искам подарък – искам теб!”

Разбира се това означава повече за него отколкото нейната радост за някой подарък, който той някога можел да й даде. Аз го попитах същия въпрос, който вие можете да си помислите, и да, тя по-късно изровила подаръка от боклука. Подаръците също са добри, но те никога не трябва да стават по-велики от нашата любов към Бог или към Неговите хора.

Всичко, към което можем да сме привързани или да уповаваме може да започне да засенчва Бог в нашата привързаност и упование. Обаче, начина да избегнем идолопоклонството не е да обичаме тези неща по-малко, но да обичаме Бог повече. Ако обичаме Бог повече отколкото обичаме другите, ние ще ги обичаме повече отколкото, ако обичаме тях повече от Бог. Ако уповаваме на Бог повече отколкото уповаваме на някой друг или на нещо друго, ние сме свободни да уповаваме на другите далеч повече отколкото, ако уповавахме на тях повече отколкото на Бог.

Нещата, които обичаме и в които се надяваме или уповаваме са в същност дарове от Бог, които Той иска да оценяваме и да обичаме. Както ни се казва в Пс.37:4-5: “Весели се, тъй също, в Господа; и той ще ти даде попросеното от сърцето ти. Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него, и Той ще из върши очакването ти.” Господ обича да дава добри неща на Своите деца. Той обича да вижда тяхната наслада в даровете. Той просто не иска даровете да засенчат нашата любов към Него и насладата ни в Него.

Майк Бикъл беше един от любимите ми проповедници и хора когато го срещнах за първи път през 1988. Мисля, че малко хора имат страст за Господа както Майк има. Той живее за молитва и може да е натрупал повече време в молитвените стаи от всеки, който е жив днес. Обаче, когато започна молитвеното движение нареченоИнтернационален Дом за Молитва (ИДЗМ), той имаше мъдростта да го нарече служението “арфата и лъка,” комбинирайки поклонение и ходатайство. Всяка молитва, която е просто ходатайство без привързаността на поклонението може да стане мъртва форма много лесно и самата тя може да стане идол. Добро нещо е дасе види този модел на молитва и поклонение комбинирани да се носят из тялото на Христос по света.

Смисъла на тези поучения не е просто да научим някои неща, но да бъдем променени чрез тях, ставайки съдове годни за употреба от Господаря. Ние изследваме тези дела на плътта за да можем да се покаем за всеки начин, по който те може да са ни уловили в нашия живот. Отговора за сексуалната похот не е да се откажете от секса, но да развиете здрав сексуален живот с вашите съпруги, или ако нямате съпруга, както умолява Писанието, намерете си! (вж. 1 Кор.7:9

Отговора за идолопоклонството не е да се откажем да сме привързани към някого или към нещо друго, но да обичаме Бог повече. Той е по-интересен, чудесен, привлекателен, задоволителен, и желателен от всичко или някой друг. Нека да не продължаваме да лишаваме себе си от това да имаме пълна полза от взаимоотношението, което можем да имаме с Него. Вашият ден или вашият живот може да бъде успешен единствено до степента, до която ходите с Него. Ние можем да измерим успеха на нашия живот според това как обичаме Бог в него.

Част IV

21 март, 2005



Това може да изглежда като пълно отклонение от нашето изучаване на пророчествата за последното време да правим такова обширно изучаване на делата на плътта описани в Гал.5:18-21. Обаче, това разбиране е съществено, ако ще бъдем подготвени за последните времена, или за днес. Далеч по-важно е да пребъдваме в Господа отколкото просто да разбираме това, което ще се случи в тези времена. Само когато пребъдваме в Него ние ще можем да виждаме с Неговите очи, да чуваме с Неговите уши, и ще започнем да разбираме с Неговото сърце, така че ще можем да виждаме и да разбираме всичко правилно, включително и библейските пророчества.

Следващото дело на плътта, което е описано в този текст в Галатяни е “чародейство” или “магьосничеството” (KJV). Със сигурност никой истински християнин няма да се въвлече някога в магьосничество, но истината е, че повечето са въвлечени, дори несъзнателно. Как може да бъде това?

Първо, ние често си мислим за магьосничеството в неговите крайни форми на черна магия и дяволски поклонници. Но, както много от делата на злото, често има тънка, привидна безвредност, или благосклонни форми, които впримчват тези, които действително не възнамеряват да нанесат вреда на никого. Те дори могат да имат добри намерения, но в действителност използват форма на магьосничество въпреки това.

Така че ние трябва да започнем като дефинираме просто какво е магьосничеството. Такива духовни дефиниции рядко ще бъдат открити в някой речник, но ние трябва да ги разгледаме от това, което Павел пише в 1 Кор.2:12-16:

А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

Защото, "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?" А ние имаме ум Христов.

Поради тази причина преди много години аз търсех дефиниция за магьосничеството, която е дело на плътта. Обаче, когато Павел казва тука, че “ние имаме умът на Христос” (не че той лично го има), той говори за нещо, което ние трябва да имаме общо. Затова, аз винаги търся други, които да имат части, които аз нямам. Това също означава, че това, което ще споделя с вас може да бъде непълно, но аз мисля, че е точно.

Магьосничеството е фалшива духовна власт. То използва всякакъв дух различен от Святия Дух за да манипулира или контролира другите с него. Това може да бъде извършено за да се извърши собствената ни цел, или дори някоя благородна цел, и дори нещо, което чувстваме, че сме призовани да вършим за Господа. Ние може да се чудим как някой ще се опитва да използва магьосничество или душевна сила за да върши делата на Бог, но мнозина се опитват, което е причинявало някои от най-лошите духовни бедствия в църковната история до сега. Благородната цел не оправдава злите средства. Окачането на името на Господа на някой проект не означава, че Господ е зад това.

Господ, бивайки Царят на царете, над всяко началство, власт, сила, и господство, се движи в определено достойнство и класа във всичко, което върши, които са далеч над такива неща като опита да се манипулират другите, или употребата на влияние чрез контрол. Такива са и онези, които се движат чрез Неговия Дух в истинска духовна власт.

Както заявих, не е само възможно, но е обикновено за хората да се опитват да извършват целите на Бог използвайки това, което в същност е фалшива духовна власт или магьосничество. Те манипулират хората да дават за тяхната кауза, или използват форма на контролиращ дух за да ги държат посветени и за да се извърши работата. Това са домовете, които ние можем да претендираме, че са построени за Господа, но Той няма да ги благослови със Своето изявено присъствие. Това е цар Давид опитващ се да донесе Божият Ковчег в Ерусалим на нова волска кола. Волът говори за нашата естествена сила в Писанието, и ние често мислим, че можем да донесем Бог на нашето място в собствената си сила. Давид плати цената за тази глупост, и същото правят и много добронамерени, но заблудени, християни.

Дъщеря ми и аз неотдавна спряхме на един пазар за използвани коли за да й намерим нещо, с което да шофира до колежа. Двама продавачи бяха радостни, че спряхме и бяха възхитителни. Те искаха да ни продадат кола, но ние въобще не усещахме никакъв натиск. Третият продавач, който посетихме беше противоположен. Не си спомням някога да съм бил подложен на такава основна манипулация в някаква възможна бизнес сделка. Когато си тръгнахме, дъщеря ми каза, че се чувства “отслабнала.” Цялото преживяване беше подобно на това, което мисля, че щеше да бъде ако си вкараш ръката в машина за мелене на месо. Аз реших никога да не стъпвам там отново и със сигурност никога нямаше да купя кола от тях. Вие можете да усетите манипулацията чрез този бизнес. За съжаление, това ми напомни за някои църкви, в които съм бил. Продавачът изглеждаше като някои проповедници, които съм срещал.

Не се опитвам да бъда негативен спрямо църквата, защото, както предните двама продавачи на коли при които ходихме, повечето не са като третият. Обаче, причината този трети продавач на коли да стои в бизнеса и причината тези църкви, които са такива да бъдат отворени, е поради големия брой хора, които позволяват да бъдат манипулирани и контролирани. Както апостол Павел тъгува във 2 Кор.11:20:

Понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

Коринтската църква все още се смята за “плътска църква,” и горното вероятно показва как такива форми на основна плътщина, или делата на плътта, се разкриват в тази църква. Те вероятно са били резултата от властта, на която са отговаряли – плътски хора отговарящи на плътска власт.

Сега можем да продължим да упрекваме коринтската църква в нашите сърца и поучения, но е твърде вероятно, че ако те съществуваха днес щяха да бъдат най-духовната църква на планетата въпреки многото им недостатъци. Понеже много хора в същност живеят на място на основна плътщина, включително повечето християни както доказват последните изучавания, продавачът на коли и църквите, които накратко описах по-горе не само продължават в бизнеса, но действително процъфтяват. Обаче, ние можем да разчитаме на едно нещо, много временни успехи ще се окажат крайни провали, както ни се казва в 1 Кор.3:10-13:

Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.

Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,

всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

Делата или способностите, които са плодът от делата на плътта или плътската сила ще бъдат поддържани чрез плътта. Колкото по-големи стават тези дела,толкова по-голяма ще е борбата, която ще е необходима за да се поддържат, и толкова повече ще нарастват манипулацията и контрола, докато лидерите и хората не разчупят натиска. Това е където вие намирате дългото пътуване през историята на опустошителни дела и хора, които се предполага да вършат делата на Господа.

В политиката, бизнеса, и понякога дори в много взаимоотношения, тези форми на манипулация и контрол могат да изглеждат почти като постройка, върху която се градят всички човешки взаимоотношения. Това е истина до голяма степен в този век. Това няма да бъде истина за царството, или тези дела, които наистина са били изградени за Царят.

Аз разгледах тази форма на магьосничество много повърхностно, както разгледахме и другите дела на плътта. Ние не можем да отидем толкова дълбоко в една такава кратка статия като тази. Обаче, искам да докосна още една много популярна форма на магьосничество – която е употребата на наркотици.

Думите “магия” и “омайване” означават да призовавам или да умолявам други духове, което на Божиите хора винаги им е било строго забранено да правят. Ние не можем да служим на Господа и на демони. Заслужава си да отбележим, че гръцката дума преведена като ”магия,” и “омайване” в Новия Завет е фармакея, от която ние извличаме нашата английска дума “фармацевтика.”

Има причина защо голяма част от черната магия включва правене на отвари, които по общо мнение упълномощават онези, които ги вземат със свръхестествени сили. Това работи. Означава ли това, че вземането на наркотици може да ни отвори за демони? Ние трябва да правим разлика между тези, които са предназначени да носят изцеление за нашите тела и тези, които са с цел да променят нашето съзнание. Обаче, ако вземаме нарочно наркотици променящи ума, ние можем да се отворим за демонично угнетяване. Продължителната практика може да доведе до продължително угнетяване, което води до демонично владение до степента, че ние повече нямаме контрол над себе си, а той е в ръцете на дявола.

Разбира се това изучаване може да бъде книга, и заслужава далеч повече внимание отколкото можем да му дадем тука. Има връзка между нарастващия разврат на нашите времена и нарастващата употреба на незаконни наркотици. Това е порта на ада, през която дяволът се излива. Не отваряйте тази врата за него в собствения си живот.

Нека също да решим, че няма да искаме нещо в нашия живот, което Бог не иска да имаме. Следователно, ние ще преследваме това, което трябва да имаме, и делата, които трябва да вършим чрез Неговия Дух, които винаги се разпознават чрез плодът на Духа.

Част V


28 март, 2005
Тази седмица ние продължаваме нашето изучаване на делата на плътта с “вражди.” Гръцката дума, която е преведена тука е тумос, която понякога е превеждана “свирепо негодувание, гняв, неприязън, или омраза.” В моето претърсване на Писанията аз съм открил само две неща, които са законни за нас да мразим – греха и неправедността. Да мразим нещо друго или някой друг действително отваря вратата за злото да господства, а не за правдата.

Означава ли това, че ние не трябва да мразим дяволът? Мрази ли Бог дяволът? Казва ли ни Той да обичаме нашите врагове и тогава да мразим Неговите? Господ мрази делата на дявола, и Той мрази злите дела на хората, греха и неправедността, но Той не мрази дявола, и Той не мрази дори най-злите хора. В същност, Писанията са ясни, че Той обича всички хора и желае те да бъдат спасени. Ще бъдат ли хвърлени те в огненото езеро? Да. Обаче, те няма да бъдат хвърлени в него от омраза, но понеже Той трябва да направи това, което ще очисти завинаги злото и неправедността от Неговото творение.

Това, което искам да кажа е, че ние трябва също да се издигнем над това да вземаме престъпленията лично срещу нас. Както ни се казва в Еф.6:12, “Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу световните сили на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” Когато хората съгрешават срещу нас или вършат зли неща, ние трябва да се издигнем над това да го вземаме като лично престъпление и да знаем, че има нещо много по-голямо зад това. Гневът или омразата ще ни заслепят за истината, или за това, което наистина се случва. Ако ще виждаме нещо точно, ние трябва да виждаме чрез очите на Духа, а това означава да виждаме чрез очите на плодът на Духа.

Сега можем да мислим, че нашата победа е да свалим тези началства и всяко зло, което кара хората да вършат зло един на друг. В края на краищата, това може да е истина, но неотложната победа може да има по-голяма връзка с нас. Господ не прави това зло за нас, но Той го допуска. Причината, поради която Той позволява някое лошо нещо да се случва на Неговите хора е за да ни съобрази с образа на Своя Син. Нашата победа в ситуацията ще дойде когато ние обичаме този човек, или хора, въпреки всяка несправедливост извършена срещу нас. Това не е да се дава възможност на дявола, но както сме инструктирани в Рим.12:21: “Не бивайте побеждавани от злото, но побеждавайте злото с добро.”Също ни се казва, че Сатана няма да изгони Сатана. Това означава, че омразата или отмъщението няма да разреши първата несправедливост. В същност, когато ние отговаряме в грешния дух това действително умножава злото в ситуацията и дава на дявола дори повече сила над нея. Както Самият Господ обясни в Мт.12:28 “Но ако Аз изгонвам демони чрез Божият Дух, тогава Божието царство е дошло върху вас.”

Няма място в един християнин за враждебност или за омраза към друг човек без значение от това какво са направили. Означава ли това, че трябва да имаме състрадание за дявола? Не. Нито означава, че трябва да имаме състрадание за тези, които вършат зло, но е възможно. Има разлика между любовта и състраданието, въпреки че истинското състрадание винаги е основано в любов. Не искам да пре-усложнявам това, но има възможности за избор в това как отговаряме на тях. Обаче, нямаме възможност за избор да позволяваме на омраза или вражда да има място в нашия живот.

Има времена когато трябва да обърнем другата буза на злото, и има времена когато е библейско право да търсим да възстановим вредите от тези, които неправилно са ни атакували. Обаче, когато това е правилният път ние пак го правим в правилния дух, а не от отмъщение, но заради такива неща като да бъдем добър настойник на това, което ние е било поверено, или дори да помогнем да събудим човека, който върши зло!

Означава ли това, че християните трябва да бъдат свободни да дават под съд тези, които са съгрешили срещу тях? Да. Има времена когато е правилно да вършим това. Това е в основата си, което апостол Павел направи когато се обърна към Цезаря. Той съдеше народа на Израел за това, че го обвиняваха и атакуваха погрешно. Обаче, той не правеше това за да си отмъсти на Израел. Както той пише на Римляните преди да пристигне там за този процес, той каза, че обича юдеите толкова много, че дори ще се откаже от спасението си, ако това ще доведе до тяхното спасение. Той в същност ги съдеше защото ги обичаше и искаше да излезе истината за това, което те вършеха, или просто не чувстваше, че в тази ситуация ще се предаде на несправедливост.

Отново, има пропаст от двете страни на пътя на живота. Ние не трябва да мразим никого, защото не искаме омразата да ни хваща, но това не означава, че не можем да защитаваме себе си когато са съгрешили срещу нас. Както заявих, ние просто трябва да правим това в правилния дух, когато ни е позволено да правим това. Павел, и другите апостоли, често защитаваха себе си срещу другите, които погрешно ги обвиняваха. Обаче, изглеждаше, че те просто вършат това заради тези, които бяга измамени от обвинителите, а не от себе-запазване. Има разлика.

Ние трябва също така да разпознаем времената, в които Господ не иска да защитаваме себе си, но да обърнем другата буза, и т. н. Понякога това е защото Той иска да ни защити, което винаги е по-добро. Понякога Той просто иска ситуацията да изработи по-дълбока промяна на характера в нас, може би да се справи с нашата гордост. В тези случаи Той може да не ни защити, което ще изглежда като позволяване на злото и несправедливостта да надделеят, но Той има по-висша цел, което може да включва такива неща като да ни направи по-смирени така че Той да може да ни повери повече благодат и власт. Без значение дали Господ избира да ни защити или не, във всеки случай Той иска да пребъдваме в Неговия Дух, което означава “любов, мир, търпение…”

Всеки човек, включително християните, който предава себе си на горчивина или негодувание, ще завърши вършейки повече зло и мразейки много хора. Ние трябва да се научим да разпознаваме, че всяка възможност, която имаме за да станем негодуващи е също и възможност да растем в природата на Христос, който не негодуваше дори срещу тези, които Го приковаха на кръста, но в същност пострада всичко, което пострада заради тях. Ако ще станем като Него, което е основното призвание за всеки християнин, ние трябва да се научим да вземаме кръста си всеки ден, решавайки също да полагаме собствения си живот, нашите права, и може би собствената ни репутация, заради тези, които ни атакуват. Наскоро бях помолен “да разпозная” някои изявления от човек, който бил обърнат на една конференция в Канзас Сити, която някои мои приятели проведоха, и по тази причина “оставил пророческото движение” (каквото и да означава това). Изявленията, които ми бяха показани бяха толкова изпълнени с враждебност, че аз бях шокиран, че никой християнин не можеше да разпознае техният източник. Истината е, че не много християни имат разпознаване в такива неща. Обаче, има една библейска мярка за разпознаване, която е много ясна в Як.3:13-18:

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.

Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;

защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Със само малко проучване на човека, който е писал с такава враждебност срещу конференцията в Канзас Сити, нейните домакини, и после цялото пророческо движение, се оказа, че той е търсил да бъде признат и да му се даде платформа на конференцията за да я насочи в посоката, в която той си мислел,че трябва да върви. Той бил толкова натрапчив и изпълнен с погрешния дух, че те отказали да му дадат платформа, и той се обидил. Аз не съм бил там, но това беше доклада, който получих от всеки, който е бил там, и той несъмнено звучи като себична амбиция, ревност, и както ясно е заявено по-горе, това не е мъдростта, която идва отгоре, но отдолу.

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница