Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за


Подходи за вземане на решения за предприемаческа дейност



Pdf просмотр
страница29/95
Дата29.06.2023
Размер4.63 Mb.
#118171
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   95
combinepdf
3. Подходи за вземане на решения за предприемаческа дейност
Независимо от големината на фирмата или равнището на управление мениджърите изпълняват три общи роли:
- междуличностна - те са лидери, които направляват и представляват колектива при контакти с други групи или организации;
- информационна - те наблюдават дейностите и получават информация за тях, разпространяват и сами стават източници на информация за колектива, който ръководят и за бизнес-партньорите;
- вземане на решения - те постоянно планират, организират, контролират и регулират дейностите, водят преговори и т.н., при което формират решения и предприемат действия за изпълнението им.
Следователно, вземането на решения е основна управленска дейност, чрез която се определя подходът за достигане на поставените цели или се прави избор относно начина на действие за реализирането им.
Към управленските решения се предявяват изисквания да бъдат:
- обосновани - обективни, компетентни и конкретни, като се съобразяват със съществуващите условия, възможностите, критериите и съвременните постижения в дадената област;
- своевременни - да се отнасят за определена ситуация към даден период, която изисква адекватна реакция; несвоевременно вземане на решение може да обрече предварително на неуспех провеждането му;
- съгласувани и непротиворечиви - в която и да е фирма често се налага да се вземат едновременно различни решения, засягащи различни страни от дейността й, които обаче са взаимосвързани и затова трябва да бъдат координирани;
- взети от упълномощени лица - решенията трябва да се вземат от лица, притежаващи необходимите правомощия, за да се осигури


Международно фирмено поведение
23 изпълнението' им; в някои случаи правата и отговорностите за вземането им могат да се предоставят (делегират) на други.
Вземането на решение е управленски процес, който протича в
следната последователност: а. възникване на проблема - въз основа на анализ на ситуацията се осъзнава необходимостта от вземане на решение, която произтича от определянето на непосредствената цел и свързаните с нея проблеми; б. поставяне на проблема за решение - чрез селекция се избира проблемът, който трябва да се реши най-напред; в. определяне на критерии за оценка на решенията -в зависимост от ситуацията и приетите приоритети се подбират критерии, на които според важността може да се даде различна тежест; г. събиране и анализ на необходимата информация; д. разработване на алтернативи за решения; е. оценка и избор на оптимално решение съобразно с приетите критерии, вкл. документално оформление; ж. изпълнение на решението; з. контрол за изпълнението на решението.
Както се вижда, управленският процес предвижда не просто вземане, а търсене на най-добро решение. Подходите за намирането му зависят от конкретните условия. Те могат да се характеризират като:
- условия на определеност - вариантите на решения и последствията от тях са известни предварително; при тях според приетите критерии много лесно може да се избере най-подходящият вариант;
- условия на риск - когато вариантите на решения са известни, но резултатите могат да се определят само като вероятни, тъй като се намират под влиянието на много фактори;


Тема № 4. Създаване на ново предприятие. Процеси за иницииране и планиране на проекта за ново предприятие
24
- условия на неопределеност - когато не са известни възможните варианти на решения, а резултатите са неопределени, тъй като не може да се оцени и вероятността за получаването им.
Съобразно с горните условия и според характера на проблемите и възможните варианти на решения, те се разграничават като:
- рутинни - при които се прави избор при добре дефинирани проблеми и решения;
- адаптивни - когато проблемите и вариантите са сравнително нови и частично непознати;
- иновационни - когато се разкриват нови и неясни проблеми и трябва да се разработват творчески различни варианти.
Подходите за вземане на тези три вида решения са различни:
-
Рутинните решения се основават на съществуващи правила и процедури (напр. ежедневно разпределение на задачите).
-
Адаптивните решения се вземат главно чрез два метода: а) чрез точката на равновесие (напр. при определяне на по-изгодния технологичен вариант - или определяне на обема на продукцията); б) чрез матрица на възможните състояния (напр. за определяне на пространствено разположение, или за капацитета и използването му, пример за който е даден по-долу).
Пример: Собственик възнамерява да открие частен хотел в курортен град и трябва да прецени какъв да бъде капацитетът му, т.е. с колко легла е най-добре да разполага. При това се изхожда от следните общи предпоставки:
1. Градът е туристически и скиорски център и хотелската база се използва ефективно най-много през лятото и зимата.
2. Хотелът е в подножието на планината, с добри комуникации към туристическите и спортните бази.


Международно фирмено поведение
25 3. Сградата е с достатъчно голям брой стаи, но част от тях могат да се използват за собствени нужди или да се отдадат под наем, затова може да се варира с броя на леглата.
Разработени са 3 варианта на стратегии:
1. 12 легла, с вероятност да се заемат - р = 0,5;
2. 16 легла, с вероятност да се заемат - р = 0,35;
3. 20 легла, с вероятност да се заемат - р = 0,2.
Ако се приемат: П - приход от едно легло, Q
3
- количество на заетите легла, Р - разходи за едно легло, и Q
л
- общият брой на леглата, то за всяка
N- та стратегия може да се намери една условна стойност по формулата:
Ако примерно П = 250 лв., а Р = 100 лв., от данните за отделните варианти може да се направи следната Матрица (табл. 1.):
Таблица 1.
Легла
С
ус
12 16 20 12 1800 1800 1800 16 1400 2400 2400 20 1000 2000 3000
Но в тази матрица не са отчетени вероятностите за заемане на всички легла. Като се вземе предвид вероятността р, за всеки вариант се определя очакваната стойност като: където: i е номерът на варианта; п - броят на вариантите.


Тема № 4. Създаване на ново предприятие. Процеси за иницииране и планиране на проекта за ново предприятие
26
За конкретния случай очакваните стойности за всички варианти в матричен вид са (табл. 2):
Таблица 2.
Легла
12 16 20
Обща очаквана стойност р = 0,5 р = 0,35 р = 0,2 12 16 20 900 700 500 630 840 700 360 480 600 1890 2020 1800
При това положение, най-изгоден се оказва вариантът с 16 легла.
Разбира се, вземането на подобно решение изисква твърде много информация и предварителни данни и изчисления. Тук само се илюстрират възможностите на един конкретен подход за вземане на управленско решение. в. Иновационните решения се вземат също чрез два основни метода:
- чрез творческо мислене и моделиране, което изисква наличието на екип от висококвалифицирани специалисти и съответна компютърна техника;
- чрез дърво на решенията, при което глобални проблеми се диференцират в последователност от логически следващи по-малки проблеми, диагностицира се състоянието, определят се вероятностите и очакваните стойности на резултатите (напр. за определяне на капацитета, за въвеждане на иновации и др.). Тъй като по-долу е даден малък пример за приложение на дървото на решения, трябва да се поясни, че подходът включва следните стъпки:
- построяване на дърво на решенията, което включва последователно вариантите, възможните резултати и състояния;
- определяне на вероятности -за получаване на резултатите;


Международно фирмено поведение
27
- определяне на условната стойност или разходите, свързани с вариантите;
- определяне на очакваната стойност;
- избор на оптимален вариант.
Пример: Малка фирма се разраства и пред ръководството й възниква дилемата: 1. да разшири съществуващата сграда (d
1
) или 2. да построи нов цех (d
2
).
Възможните две действия са свързани с две различни състояния: 1. търсенето да е по-малко (c
1
); 2-
. търсенето да е по-голямо (с
2
).
Графично дървото започва с възел 1 (фиг. 3). От него произлизат 2 клона, съответстващи на двете възможни решения d
1
и d
2
, които завършват с възли 2 и 3. От тях по-нататък излизат също по 2 клона, съответстващи на двете възможни състояния c
1
и с
2
. Вероятностите за тези състояния са съответно рс1 = 0,3 и рс2 = 0,5. Ако приемем, че на съответните комбинации от решения и състояния отговарят финансовите резултати, посочени в табл. 3, може да се изчисли очакваната стойност, чрез сумиране за всяко от решенията.
Фиг. 3


Тема № 4. Създаване на ново предприятие. Процеси за иницииране и планиране на проекта за ново предприятие
28
Таблица 3
Финансови резултати
Състояние с
1


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   95




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница