ПЕТИ УРОК Цветовете на аурата

Всяка музикална нота е смесица от трептения, хармо­нични и съвместими със съседните. Ако не са, звукът е "фалшив", остър, неприятен за ухото. Цветовете са също трептения, но в по-различна гама от "гамата на човешко­то възприятие". Съществуват чисти, приятни тонове, кое­то звучат благородно, или цветове, които се сблъскват и дразнят нервите. В човешката аура има неизброими коли­чества на комбинации от различни цветове. Някои надми­нават представите на неподготвения наблюдател - ето защо нямаме имена за тях. Вече говорихме за ултразвуковата свирка, която отговаря на определена дължина на вълна­та, или на трептения, неуловими за човешкото ухо, но които кучето може да чуе. От друга страна, човекът може да чува много ниски тонове, които пък кучето не може да чува. Да предположим, че можем да разширим възможностите на човешкото ухо, тогава и ние ще чуваме ултразвуковата свирка. По същия начин можем да разширим възможнос­тите на зрението и да виждаме аурата. Ако обаче не го правим с много голяма предпазливост, ще загубим способ­ността да виждаме черния или други тъмни цветове.

Не е възможно да се даде списъкът на безбройните цветове, ще изброим само най-важните, най-силните. Ос­новните цветове се променят обикновено с развитието на човека, чиято аура наблюдаваме. Ако духовността му се подобрява, цветовете - също. Ако за нещастие тя спада, вместо да прогресира, цветовете потъмняват и се проме­нят. Основните цветове, за които ще говорим, показват "дълбочината" на човека. Пастелните цветове разкриват мислите, намеренията и нивото на духовност. Аурата се върти и танцува като сложна дъга. Цветовете се вият на концентрични спирали около тялото в посока от главата към краката. Но цветовете са далеч по-многобройни от тези на небесната дъга, резултат от пречупване на светлината в кристалите във въздуха, докато аурата е самият живот. Ето няколко бележки върху основните цветове, без които не бихте разбрали останалите!

Червено

Едно хубаво светлочервено означава сила, ориентира­на към доброто. Добрите генерали, водачи на много хора, имат доста светлочервено в аурата си. Светлочервеното, обшито със светложъллто, се вижда при "кръстосаните" -тия, които винаги се стремят да подпомогнат ближния. Не смесвайте в никакъв случай този човек с онзи, който си "пъха носа навсякъде". Неговата аура ще бъде в тъмночер­вено до кафяво. Ако светлочервени ивици или лъчи изли­зат от някой орган, това означава, че той е в отлично здраве. Мнозина държавници имат светлочервено в аура­та си, но за нещастие - често пъти заразено с хилави цве­тове.

Едно грозно червено, много тъмно или убито, показва лош характер, лошотия. Обикновено това е лесно раздраз­ним човек, стреми се да използва другите. Убитите черве­ни цветове със сигурност подсказват нервна възбуда. Убий­ците имат често това убиточервено в аурата си. Колкото червеното е по-бледо (бледо, не светло), толкова личнос­тта е по-нервна, нестабилна, прекалено активна. Червени­кавите оттенъци около органите показват обикновено тяхното състояние. Тъмночервеното, почти кафявото, потрепващо над даден орган, говори за рак, възможно е дори да се "предвиди" неговото появяване. Аурата е много полезна за профилактиката на болестите. Сигурно е също, че след броени години "терапията на аурата" ще навлезе в практиката.

Мраморночервеното, което потрепва край бузите, сочи за абсцес или зъбен кариес. Когато към него се добавя рав­номерно трептящо кафяво в буреносен облак, това подсказ­ва страх от зъболекаря. Аленият цвят се "носи" от хората, които са много сигурни в себе си, мислят само за себе си. Това е отсенка на фалшива гордост. Аленият цвят се вижда и около ханша на жена, чиято професия е любовта. И така, егоцентрикът и проститутката имат еднакви цветове.

Тук ще направя едно отклонение; интересно е да се отбележи, че познатите изрази: "черно настроение", "син страх", "червен от яд", "жълт от ревност", показват точно цвета на аурата на човека, подвластен на тия настроения. Народът, създал тези мъдрости, е виждал, съзнателно или не, аурата. Червеното с оттенък на корал сочи известна незрялост, юношите имат по-скоро розова, отколкото червена аура. При зрелия човек този цвят изразява инфан­тилност, несигурност.

Хората с червено в края на гръдната кост имат болни нерви. Те трябва да се научат да контролират действията си и да се държат по-спокойно, ако искат да живеят по-дълго.

Оранжевият цвят е вариант на червения, но ние му отреждаме специално място, защото някои религии в Ориента го приемат като цвят на слънцето и го почитат. Това е хубав цвят. Тези, които имат оранжев оттенък в аурата, са добри и се стремят да подпомогнат по-нещаст­ните от тях. Жълто-оранжевият цвят е отличен, защото говори за самообладание и други добродетели. Оранжево-кафявият цвят принадлежи на мързеливия, на когото "от нищо не му пука". Този оттенък се забелязва и около бол­ните бъбреци. Ако се намира над бъбреците и има сиви следи, това показва наличието на камъни в бъбреците.

Когато оранжевият цвят е обагрен в зелено, това е знак за холеричен темперамент и ако сте напреднали дотолко­ва, щото да виждате оттенъците и всички нюанси, мъдро ще избягвате да спорите с хора, които имат зелено в оран­жевия цвят. Те са лишени от въображение, за тях всичко е или черно, или бяло и не могат да усещат многообразието, различията в мненията и цветовете. Личността, която има зеленикаво-оранжево, спори безкрайно само заради удо­волствието да спори, без да се интересува от аргументите и тяхната значимост.

Жълто

Хубавият златист жълт цвят принадлежи на хората с висока духовност. Всички големи светци имат златистожълто хало. Личност, която има в аурата си яркожълто, е безкрайно честна, открита - може да й се има доверие. А грозно жълтото изразява подлост. Червеникавото жълто не е никак благоприятно, защото изразява известна физи­ческа и морална срамежливост, а също и слабост на духа. Такива хора не знаят какво искат - често променят мнени­ето си, като все търсят помощ от другите. Липсва им вся­какво постоянство. Ако една личност има в аурата си оттенък на жълто-червено или кафяво-червено, тя ще пре­кара живота си в тичане подир другия пол... напразно. Ин­тересно е да се отбележи, че тия, които имат жълто-черве­но в аурата си или имат рижи коси, са прекалено чувстви­телни и докачливи.

Ако жълтият цвят е силно обагрен в червено, човекът страда силно от комплекс за малоценност. Колкото повече преобладава червеното, толкова повече човекът страда.

Кафеникаво-жълтото показва нечисти мисли и слабост на духа. Пияниците, безделниците, тези, които са си про­валили живота, имат в аурата си червено-кафяво-жълт цвят. Ако са и лоши на всичко отгоре, аурата е обкръжена от грозен зеленикав цвят. Тия хора например рядко могат да бъдат спасени от собствената си лудост. Когато жълтият цвят е набразден с кафяво и кафявият цвят преобладава, това е знак за душевно заболяване. Човекът с двойна личност (като понятие от психиатрията) често има в аура­та си синкаво-жълто, а другата половина - кафяво или зеленикаво-жълто - една ужасна неприятна смесица на цветовете. Трябва да се стремим да достигнем до онова златистожълто, за което говорихме по-горе. Можем да успеем, ако се стремим да бъдем чисти в мислите и наме­ренията си. Всеки от нас трябва да мине през яркожълтия цвят, преди да се надяваме да напреднем по пътя на наше­то развитие.

Зеленото е цветът на оздравяването, на обучение, на физическия напредък. Големите лекари и хирурзи имат в аурата си много зелено и червено. Интересно е, че тия два цвята се смесват хармонично и с голяма лекота. На плат червеното и зеленото шокират окото, но в аурата се харесват. Зеленото, придружено с хубаво червено, дава отлич­ния хирург, компетентния човек. Само зелено без следи от червено се намира при лекарите или медицинските сестри, които са влюбени в занаята си. Зеленият цвят, придружен от хубаво синьо, показва успех в учението. При големите учители се вижда зелено в аурата им с бразди на електри­ческо синьо, като между тях се различават тънки линии на златното жълто, което означава, че учителят е предан на учениците си и притежава висока духовност, крайно необ­ходими за неговото призвание.

Всички, които се занимават със здравето на хората и на животните, имат много зелено в аурата си. Невинаги са големи майстори, но обичат професията си и добре я прак­тикуват. Зеленото невинаги е преобладаващ цвят, обикно­вено е придружен от друг. Това е хубав цвят и показва, че онзи, който има много зелено в аурата си, е състрадателен и много добър. Ако обаче зеленото се обръща в жълто, тогава не може да се има доверие на такъв човек и колкото повече жълтото преобладава, толкова повече трябва да се внимава. Мошениците имат аура с неприятно жълто-зелен цвят. Ако обаче зеленото преминава в синьо, хубаво не­бесносиньо или електрик, тогава човекът е много честен.

Синьо

Често този цвят се отъждествява със света на духовно­то. Той показва интелектуалните възможности, но за да бъде благоприятен, трябва, разбира се, да бъде в необхо­димия нюанс. Етерикът е синкав като пушека от запалени дърва. Колкото по-сияйно е синьото, толкова повече чо­векът е смел, як. Бледосиньото принадлежи на боязливите, нерешителни, със слаба воля хора. Тъмносиньото е на онзи, който прогресира, прави усилия. Ако потъмнява още по­вече, показва, че човекът взема присърце задълженията си и това го удовлетворява. Тъмносиният цвят се забелязва при мисионерите по призвание. Дадена личност може да бъде ценена според яркостта на жълтото и наситеността на синьото.

Трудно е да се различи единият от другия - затова им отделяме цял параграф. Хората с цвета на индиго в аурата са дълбоко религиозни и съвсем искрени. Някои си дават вид, че изповядват една религия, други обичат да говорят за това, но докато не сме видели аурата им, не можем да съдим за тяхната честност и искреност. Индигото е сигур­но доказателство. Ако розов оттенък се смесва с индигото, тази личност е с лош характер. Това розово е упадъчно и лишава аурата от нейната чистота. Освен това хората с индиго или виолетово в аурата си страдат от сърдечни и-стомашни заболявания. Не бива никога да ядат пържени или мазни ястия.

Сивият цвят служи за промяната на цветовете в аура­та. Сам по себе си той не означава нищо или това, че съот­ветният индивид е много слабо развит. Ако сивото преоб­ладава в един цвят, това показва, че човекът има слаб характер или недобро здраве. Щом има сиви ивици над определен орган, означава, че този орган в скоро време ще се разболее и е необходима консултация с лекар. Човекът, който страда от мигрена, ще има сиво хало и какъвто и да е цветът на халото, ще го пресичат сиви ивици, потрепва­щи с ритъма на болките в главата.

Навярно вече за всеки читател е очевидно, че всичко, което съществува, е трептение. Всяко присъствие във все­лената отговаря на един от клавишите на огромно пиано и съответно на трептения, които някога са съществували. Представете си, че сме малки като мравки. В такъв случай ще виждаме само няколко клавиша от това огромно пиа­но, което се простира в безкрая. Трептенията отговарят на различните клавиши на пианото. Една нота управлява вибрациите на онова, което наричаме "пипане", а тези трептения са толкова бавни, толкова "масивни", щото ние не можем нито да ги видим, нито да ги чуем (вж. фиг. 5).

Следващата нота е звукът и този клавиш задейства механизма над ухото ни. Ние не усещаме с пръсти тези трептения, но ушите ни подсказват, че има звук. Ние не чуваме това, което пипаме, и не пипаме онова, което чу­ваме.

Сетне идва зрението. Това е вибрация с толкова висо­ка честота, че не можем нито да я чуем, нито да я пипнем, но тя достига очите ни.

Няколко други вибрации се вмъкват в тези три "ноти", например честотата, която наричаме "радио". Една по-висока нота е телепатията, ясновидството и всички про­яви на подобни способности. Тези честоти или вибрации са неограничени, но човекът ги усеща много слабо. Зрени­ето и слухът са тясно свързани. За цвета можем да кажем, че има музикален звук, защото, когато в някои електронни инструменти се въведе цвят, те свирят по-особено. Ако намирате, че това е трудно за разбиране, помислете за следното: вълните на радиото и на телевизията са непрекъ­снато около нас, предавайки музика, думи, дори и карти­ни. Те са у дома ни, по улиците, навсякъде. Ние не можем нито да ги видим, нито да ги чуем. Но ако имаме радио или телевизионен приемник, които превръщат тези радио­честоти в честоти, които чуваме, можем да чуем и да ви дим предаванията. По същия начин можем да изберем един звук и да кажем, че има цвят, или да вземем един цвят и да кажем, че има музикален звук. Това е твърде добре позна­то в Ориента и ние считаме, че увеличава възприятията в изкуството; като гледаме една картина например, да си представим хармонията от звуци, отговаряща на цветове­те, ако ги обърнем в музика.

Фиг. 5. Символичната клавиатура

Пипане Звук Зрение Радио Психометрия Телепатия Ясновидство

Честотите на зрението

и радиото са

почти еднакви
Всеки знае, че Марс е червената планета. Един нюанс на червеното - основното червено - отговаря на нотата до.

Оранжевият цвят, който е част от червеното, отговаря на ре.

Жълтият е ми, а Меркурий е "Господарят" на жълто­то. Това води началото си от най-старата източна митоло­гия. Така както гърците са имали своите богове и богини, които се носели из небесата с огнени колесници, така и народите от Ориента имат своите митове и легенди, в които се казва, че цветовете отговарят на планетите, като всеки цвят се "ръководи" от съответната планета.

Музикалната нота на зеленото е фа. Това е цветът на нарастването и някои твърдят, че растенията могат да бъдат стимулирани със съответстващи музикални ноти. Сатурн владее зеления цвят. Интересно е да се каже, че древните са разграничили съответните цветове в усещани­ята си, като са съзерцавали някоя планета и размишлява­ли. Мнозина от тях се отдавали на медитация по най-ви­соките върхове на Хималая например, а когато човек се намира на височина от над 5 хиляди метра, въздухът е разреден, планетите се виждат по-ясно и възприятията са по-остри. Така мъдреците са съставили картата на цвето­вете на планетите.

Нотата на синьото е сол. Тя съответства на Юпитер. Индигото - на ла - Венера. Венера увеличава артистичните способности и чистотата на мисълта, когато е в благоприят­ния си аспект. Когато обаче въздейства върху хора с ниски трептения, Венера ги води до различни крайности. Виолето­вият цвят отговаря на нотата шие управляван от Луната. Тук също, ако индивидът е добре ориентиран, Луната или виолетовият цвят му носят яснота на мисълта, духовност, кон­тролирано въображение, но ако има лоши аспекти, тогава намират почва душевните смущения и човекът е "лунатик".

* * *

Човешкото тяло е обгърнато изцяло от нещо като калъф - етерика и аурата. В известен смисъл човешката същност, съставена от тялото в центъра, след което идва етерикът и аурата, е като напъхана в чувал. За пример можем да вземем едно яйце. Във вътрешността се намира жълтъкът, отговарящ на човешкото тяло, следва белтъкът, представляващ едновременно етерика и аурата. Черупка­та на яйцето и белтъкът са отделени от една тънка, но твърде здрава кожица. Когато яйцето е твърдо сварено, можем лесно да свалим тази кожица. Същото е с човешка­та същност. Тя е изцяло покрита с тънък слой, напълно прозрачен, който и под влияние на трептенията на аурата извършва вълнообразни движения, но винаги се стреми да възвърне овалната си форма. Когато натиснем с пръст балон, той веднага възвръща формата си - напрежението вътре е по-силно от външния натиск. Ще разберете по-добре, ако си представите тялото, етерика и аурата, затво­рени в прозрачен чувал (вж. фиг.6). Когато мислим, ние изпращаме вибрации от мозъка към етерика на аурата които достигат до кожицата на аурата. Там, върху външна­та страна на тази опаковка, се организират и оформят изображения и можем да видим мислите си.

И тук важи сравнението с радиото или телевизията. На дъното на катодната тръба се намира "електронната пуш­ка", която изпраща с голяма скорост върху флуоресцира­щия екран точки от светлината, които се задържат достатъ­чно дълго, за да може окото да пренесе чрез "остатъчната памет" картинната представа от тези светлинни точки. Така човекът вижда изображенията, картините на екрана. Щом картините на предавателя се променят, сменят се и карти­ните на малкия екран. По същия начин мислите, изпратени от мозъка, достигат до калъфа, който покрива аурата. Там те изскачат отново и образуват картини, които един ясно­видец може да види. Ние обаче не виждаме само сегашните мисли, а и онова, което вече е било. Лесно е за един адепт (лице, посветено в тайните на дадено учение) да види по външната страна на аурата някои неща, които човекът е извършил през два или три предходни свои живота. Веро­ятно изглежда фантастично за невежия, но е истина.

Фиг. 6. Калъфът на аурата

М
атерията не може да бъде унищожена. Всичко, което е било, продължава да съществува. Щом издадете звук, неговото трептене - енергията, която той поражда - съще­ствува вечно. Ако можете да се озовете, например за се­кунда, на някоя далечна планета, ще видите (при условие, че имате необходимите инструменти) картини отпреди хилядолетия. Светлината има своя скорост и - знаем - не изчезва. Ако сте пренесен за миг на достатъчно разстояние от Земята, вие можете да присъствате на нейното създава­не! Но да не се отдалечаваме от предмета на нашия урок. Ние искаме да установим, че подсъзнанието, неконтроли­рано от съзнанието, може да изпраща картини, недостъпни за съзнанието. Така онзи, който има големи способности за ясновидство, може веднага да узнае що за човек стои пред него. Това е напреднала форма на психометрията, която може да се нарече "визуална психометрия". Ще раз­гледаме този въпрос в раздела за психометрията. Всеки, при условие че притежава минимална чувствителност и усещания, може да усеща аурата даже и да е невидима. Колко пъти ни се е случвало някой да ни направи силно впечатление, без да сме разменили нито дума с него. Кол­ко пъти внезапно сме се усъмнявали? Несъзнателното усе­щане на аурата обяснява приятелството или инстинктив­ната неприязън. Някога хората са можели да виждат аура­та, но вследствие на различни злоупотреби са загубили тази способност. През идущите столетия ще я спечелят отново, телепатията и ясновидството ще бъдат обикновена прак­тика.

Сега нека отидем по-далеч по въпроса за симпатията и антипатията. Всяка аура е съставена от различни пъстри цветове. За да бъдат две лица съвместими, необходимо е цветовете да си подхождат. Например, често се случва мъж и жена да са съвсем подходящи в едно и съвсем различни във всичко останало. Така е, защото вълнообразната форма на едната аура докосва в определени точки тази на партньора и по тези точки двойката ще бъде в пълно съгла­сие. Или, ако предпочитате, можем да кажем, че хората, чиито аури са в хармония, са съвместими по характер, а на тия, които са несъвместими, аурите им се сблъскват непри­ятно.

Различните индивиди принадлежат на определен тип. Онези, които са от един и същи тип, имат еднаква честота или аура и обичат да живеят заедно. Често можем да ви­дим млади момичета да излизат на групи, същото е и с мом­четата. Това са индивиди с близка честота и зависят едни от други. Имат магнитно привличане помежду си и обик­новено най-силният ще доминира и влияе на другите за добро или за зло. Младежта трябва да бъде контролирана чрез дисциплина и автодисциплина, за да бъдат контроли­рани най-елементарните й импулси, за да се подобри расата.

Ние идваме на земята с определен потенциал и определени граници в обагрянето на нашата аура - в отговор на честотата на нашите трептения. И така, една добронамерена личност може да подобри аурата си, но може и да я развали и то много лесно. Сократ е знаел например, че ще бъде добър убиец, но не се е примирил с ударите на съдбата, взел е мерки и е сменил посоката на живота си. Така, вместо да бъде убиец, Сократ става най-големият мъдрец на своето време. Ние всички можем, стига да иска­ме, да извисим мислите си все по-високо и по-високо и така да си подобрим аурата. Лицето, което има кафеникаво-червен цвят в аурата си, се отличава със силна полова активност. Като увеличи честотата на вибрациите на чер­веното и извиси половите си желания, то може да ги превърне в градивна воля.

Аурата изчезва веднага след смъртта, но етерикът може да остане още дълго; всичко зависи от здравословното състояние на предишния му притежател. Етерикът може да стане призрак, "блуждаеща душа", която броди по све­та. На село много хора са виждали синкава светлина над пресни гробове. Това е просто разсейването на етерика, който напуска разлагащото се тяло. В аурата ниските трептения пораждат тъмни, глухи, мръсни цветове, които отвращават. Колкото повече се увеличава бързината, тол­кова цветовете стават по-блестящи и чисти. Доброто дело кара аурата да блести, а сторената злина я прави мрачна и ние сме в "лошо настроение", имаме "черни мисли". Добрите дела ни карат, напротив, да виждаме "живота в розово". Не бива да се забравя, че цветът е основното сведение, което имаме за един индивид и за неговите възможности. Цветовете се сменят разбира се според на­строението, но основните цветове не се променят, освен ако човекът не се промени към добро или лошо. С една дума, основните цветове не се променят, а движението на раз­личните оттенъци се сменя според настроението. Гледайки цветовете на аурата на дадения човек, добре е да си зада­вате следните въпроси:

1) Какъв е цветът?

2) Светъл ли е, ясен, мръсен, прозрачен?

3) Движи ли се вълнообразно на определени места, или се застоява в една точка?

4) Постоянна ли е формата на цветната ивица, или образува върхове к празноти?

5) Трябва винаги да се внимава за правилна преценка, защото лесно можем да си въобразим, че цветът на аурата е мрачен или мръсен. Ще бъде голяма грешка - може би това са нашите лоши мисли, които ги помрачават, защото не забравяйте никога, че като гледате нечия аура, вие гле­дате през вашата собствена.

* * *

Съществува много ясна връзка между музикалните и умствените ритми. Човешкият мозък е маса от трептения, които излъчват електрически импулси. Когато човек изпя-ва музикална нота, тя зависи от неговата честота на виб­рации. Както около един кошер се чува бръмченето на пчелите, така някои създания могат да чуват човешките същества. Всеки индивид притежава своята основна нота и тя се излъчва постоянно, както телеграфната жица сви­сти при силен вятър. Народната музика например е в тяс­на връзка с мозъчните вълни и в хармония с телесните вибрации. Модерните песни лесно се тананикат. Често казваме за някоя мелодия: "все ми е в главата". Песните или мелодиите с успех се закачат за мозъчните вълни на човека, докато основната им енергия се разсее. Класичес­ката музика има по-постоянна природа. Слухът ни вибри­ра приятно под нейно въздействие. Когато водачите на една нация искат да вдигнат народа, съставят национален химн. Като чуем химна на страната, сърцето се вълнува, ставаме, мислим за родното място с нежност, а за неговите неприятели - с омраза. Това е така, защото вибрациите, които наричаме "звук", въздействат по определен начин върху нашите умствени вибрации. Известни реакции мо­гат да бъдат извикани у човека само като слуша определе­ни форми на музиката. Най-големите композитори са ония, които могат да пътуват съзнателно или несъзнателно в пространството и отиват отвъд областите на смъртта. Те чуват "музиката на сферите". И тъй като са музиканти, тази небесна музика ги впечатлява толкова силно, че тя остава в паметта им и когато се върнат на земята, веднага биват обхванати от "вдъхновение". Тогава те се "хвърлят на пи­аното" и записват на хартия онова, което могат да си спом­нят от музиката, чута в пространството. След това, без да разбират какво точно им се е случило, казват, че са ком­позирали тази или онази творба.