Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа

Вече обяснихме, че няма от какво да се боите, освен от страха. Докато човек не е прогонил страха си, няма от какво да се бои в астралното пътуване, нито от разстоянието, нито от скоростта.

Може би ще ме попитате: Че от какво да се страхува­ме? Ще посветим този урок на страха, на онова, от което не бива да се страхуваме.

Страхът е отрицателно поведение, от което нашите усещания и възприятия обедняват. Всяка форма на страх, независимо от какво се боим, всеки страх е пагубен. Мо­жете да се страхувате от това да не можете да се върнете в тялото си, след като сте отишли в астралното простран­ство. Истината е, че винаги е възможно да се върнете, освен ако не е дошъл краят на дните ви, ако сте привършили с времето от престоя си на земята, но ще се съгласите, че това няма ни най-малка връзка с астралното пътуване. Възмож­но е, разбира се, да сте парализиран от страх и да не мо­жете да направите каквото и да е. Страхът може да бъде толкова силен, щото това да забави връщането ви в тяло­то до момента, в който страхът намалее. Защото страхът не е вечен, нито едно усещане не може да трае дълго. Така че който се страхува, само забавя завръщането си в тяло­то.

Ние не сме единствената форма на живот в звездното пространство, тъй както човекът не е единствената форма на живот на земята. В нашия свят съществуват очарова­телни същества като кучетата, котките, конете, птиците, но има и неприятни, естествено, като паяците, отровните змии, микробите и опасните бацили. Ако ги гледате под микроскоп, ще видите невероятно фантастични създания и ще помислите, че се намирате в ерата на змейовете. В астралното пространство ще откриете още по-странни неща. В астралното пространство ще срещнем забележи­телни създания или същности. Ще видим неизменно добрите Духове на Природата. Но има и ужасни създания, които творците на митологията и легендите трябва да са видели, защото приличат на демони, на сатири, на всички злокобни същества в легендите. Някои от тях са прими­тивни елементи, които ще еволюират може би по-късно в хора или животни. Както и да е, в този си стадий на раз­витие те са наистина неприятни.

Тук трябва да отбележим, че пияниците, които виждат "розови слонове" или други необикновени видения, виж­дат действително тези същества. Те срещат подобни ужас­ни създания и когато се съвземат колкото могат, пазят много жив спомен от онова, което са видели. Пиянството е един начин за влизане в астралното пространство, но не го препоръчваме, защото може да ни въвлече в най-ниски­те планове, най-грозните нива на астралния свят. Някои наркотици, използвани в медицината за лекуване на душев­ноболните, създават същия ефект. Мескалинът, например, може така да промени вибрациите на пациента, че той на­право бива "изстрелян" от физическото тяло като с метал­на машина за обстрелване в астралното пространство. Този метод също не е за препоръчване. Наркотиците и всички други начини, според които може да се напусне физичес­кото тяло, са много опасни и нараняват Аза.

Но да се върнем към тези "елементарни" създания. Това е една примитивна форма на духовен живот. Те са на ни­вото, последващо формите на мисълта. Тези форми на мисълта са просто проекцията на съзнателния или несъзна­телен дух на човека и имат свой собствен живот, който е само псевдоживот. Форми на мисълта са били създавани от старите египетски жреци, за да бъдат проектирани сре­щу онези, които ще осквернят един ден гробовете на фа­раоните и цариците.

Формите на мисълта са построени с намерението да отблъснат нежеланите, да поразят съзнанието на осквер­нителите, като ги изплашат толкова силно, че да ги про­гонят. Няма да се занимаваме с тези форми на мисълта, защото те са същности без дух, натоварени от старите свещеници да изпълняват различни задачи и да пазят гро­бовете от крадците. Засега се занимаваме само с елемен­тарните.

Както вече видяхме по-горе, става дума за същества в първоначален стадий на развитие. В духовния, в астралния свят те заемат онова място, което маймуните заемат в земния живот. Маймуните са безотговорни, закачливи, често пъти лоши и без всякакъв разум. Това са само пар­чета от жива протоплазма. Елементарните духове, които можем да сравним със земните маймуни, са форми, които блуждаят в звездното пространство и търсят приключения. Те викат, гримасничат ужасно, заплашват със жестове, могат да уплашат човек в астрално пътешествие, но не могат да му направят нищо лошо.

Когато посетите тези ниски астрални нива, ще срещ­нете подобни странни същества. Ако човек е боязлив, те го заобикалят и се опитват да го сплашат. Те са безобид­ни, ако не се страхувате. Когато предприемете астрално пътешествие, често се случва три-четири от тези създания да се събират да гледат как се "оправяте", тъй както хора­та се събират да гледат и се смеят на новака, който се учи да кара кола. Зрителите очакват да го видят как ще сбърка и новакът, изнервен от поведението им, действително, за най-голяма радост на зяпачите, може да се блъсне в първия стълб. Тези зрители не искат да му причинят зло, те само търсят да се посмеят на чужда сметка. Елементарните ду­хове правят същото. Те обичат да се забавляват с притес­ненията на човека - затова, ако се нервирате, ако покаже­те страха си, ще им е добре дошло и пак ще започнат с тех­ните жестикулации и заплашителни физиономии. Ала те не могат абсолютно нищо да направят, те са само като кучета, които лаят, а всеки знае, че "куче, което лае, не хапе". Те могат да ви изплашат дотолкова, доколкото им разрешите с вашия страх. Не се страхувайте, нищо не може да ви се случи. Като напускате тялото си, вие се издигате в астралния свят и почти сто на сто е сигурно, че няма да видите тези елементарни духове. Повтаряме, можете да ги видите само ако се страхувате. Обичайно е да се издигнете отвъд тяхното "царство", защото те се трупат на дъното на астралното равнище като червеи в блато.

Издигайки се все по-високо през различните астрални нива, ще видите без съмнение забележителни неща. Ще видите може би в далечината големи снопове блестяща светлина. Те идват от равнища на съществуване, още не­достъпни за вас. Спомнете си за клавишите. Човешката същност във физическото тяло може да каптира три или четири "ноти", излизайки от тялото си, и навлизайки в астралния свят, тя увеличава в известен смисъл дължината на вълната и ще доловите по-високи "ноти". Някои от тези "неща" са представени със силните светлини, въпреки че не можете да различите какво представляват.

Засега обаче ще се задоволим да посетим средния астрален свят. Там можете да посетите вашите приятели и роднини във всички градове на земята, да видите прекрас­ни паметници, да четете книги на непознати езици, защото не забравяйте, че в астралния свят никакъв език не ви е чужд.

Трябва да свикнете със звездното пътуване, да се уп­ражнявате. Ето какво бихте могли да видите и да познае­те. Вечерта пада, сенките се удължават, небето помръква, минава от индиго към виолетово, после в черно. Светли­ните се запалват една след друга, уличните фенери също, светлината от прозорците често бива оцветена от завеси­те.

Тялото е в легнало положение, в пълно съзнание и покой. Постепенно усеща някакво леко, неуловимо пука-не, има чувството, че нещо е сменило мястото си. След това идват слабите сърбежи и накрая - откъсването. Над легна­лото тяло, в края на сребърната връв се появява облак. Той заема формата на човешко тяло, после се издига и леко плава във въздуха. Астралното тяло се издига все по-висо­ко и по-високо и ето че краката увисват. Постепенно то пада и се изправя в долния край на леглото, наблюдавайки физическото тяло, което преди миг е напуснало и към което е все още привързано.

Сенките в стаята се изпокриват по ъглите като под­плашени животни. Сребърната връв трепти и блести, а астралното тяло е пропито със сребърносиня светлина. Астралното тяло оглежда физическото тяло, което лежи спокойно със затворени очи и диша равномерно. Сребър­ната връв не трепти вече, значи всичко е наред. Задоволе­но, астралното тяло се издига бавно във въздуха, преми­нава през тавана на стаята, после през покрива на къщата и отлита в мрака. Сребърната връв се обтяга, но дебели­ната й не намалява. Астралното тяло прилича на детски балон, вързан за къщата, дето се намира физическото тяло. То се издига още над покривите на 50, 100, 200 метра и спира, оглеждайки се наоколо.

От всички къщи по улиците и съседните булеварди се издигат тънки синкави светлинки, сребърните върви на други хора. Те се издигат и изчезват в безкрая. Хората пътуват винаги през нощта независимо дали го знаят или не. Само ония, които се упражняват, се връщат с жив спо­мен за онова, което са направили.

Нашето астрално тяло плаваше над покривите и се питаше къде ще иде. Накрая реши да иде до една далечна страна. В момента, в който се реши, то пое с фантастична скорост, завихряйки се със скоростта на мисълта през земи и морета с разбунени вълни. Прелитайки над океана, то видя голям, осветен пътнически кораб, от който се разна­сяше музика. Астралното тяло пътуваше толкова бързо, че надмина времето. Нощта стори място на предходната вечер, след това дойдоха обедът, утрото. Накрая астралното тяло забеляза сред слънчевата светлина страната, която бе дошло да види - толкова далечна и близка на сърцето му. Слезе леко и се смеси с тълпата от физически тела, за които беше невидимо, разбира се.

Накрая почувства как сребърната връв леко се под­ръпна. Там, далече, в една страна, физическото тяло, ко­ето лежеше, усещаше, че денят иде, и викаше астралното тяло. Още няколко секунди астралното тяло се забави, но накрая се подчини на настойчивото повикване. Издигна се отново бързо във въздуха, хвърча като гълъб, който си търси пътя, прелетя отново над моретата и земите, за да стигне до своя покрив. Други сребърни върви потрепваха, други същества се връщаха в телата си. Нашето астрално тяло мина през покрива и застана точно над физическото тяло. Много бавно, леко и внимателно то се спусна и потъна в тялото си. Първо усети силен хлад и тежест. Отлетели бяха впечатленията за свобода, лекота, блестящите цвето­ве, видени в пространството. Всичко беше студено, сякаш облякло мокра дреха. Физическото тяло се раздвижи и отвори очи. Първите светлини на зората изгряваха на хоризонта. Тялото промърмори: "Спомням си за всичко, което видях тази нощ".

Вие също можете да познаете подобна радост, да пъту­вате в астралния свят, да видите онези, които обичате, и колкото по-тесни са връзките ви, толкова по-лесно ще пътувате. Ала това изисква упражнения, практика и пак практика.

Няма да успеете нито за пет минути, нито за пет дни. Трябва да си "представите", че можете да го направите. Вие сте онова, което мислите, че сте. Вие можете да направите това, което искрено вярвате, че можете да го направите. Ако вярвате, ако сте вътрешно убеден, че можете да на­правите нещо, тогава вие ще можете. Вярвайте, вярвайте и практикувайте и скоро ще можете да пътувате в астрал­ното пространство.

Още веднъж повтаряме: не бива от нищо да се страху­вате, защото никой не може да ви причини болка в звез­дното пространство. Колкото и да е страшен видът на елементарните същности, които може би ще срещнете, въпреки че се случва много рядко! Те не могат да ви при­чинят зло, освен ако не покажете, че се страхувате от тях. Липсата на страх осигурява вашата пълна защита.

Тогава опитайте, упражнявайте се, вижте къде можете да идете. Легнете в леглото си сам, разбира се, кажете си, че ще идете тази нощ еди-къде си, за да видите еди-кого си, и като се събудите сутринта, ще си спомняте всичко, което сте видели и направили. Стига да искате, стига да се уп­ражнявате.

Съветваме ви да четете много внимателно този урок. След това да изберете една вечер, която бихте искали да посветите на астралното пътуване. Подгответе се предва­рително, като си казвате, че същата вечер ще напуснете тялото си и ще бъдете в пълно съзнание за всичко, което ще ви се случи.

От първа необходимост е предварително да сте реши­ли какво ще правите. Древните са използвали "заклинания", с други думи изричали са мантра (молитва), чиято цел е била да се подчини подсъзнанието. С повтарянето на тази мантра съзнанието, което представлява една десета от нашето същество, може да изпрати заповед на подсъзна­нието. Вие можете да направите същото, като повтаряте например: "Ще пътувам този ден в астралното простран­ство. Ще остана в пълно съзнание за това, което ще напра­вя и ще видя. Ще си спомня всичко, като се върна в тялото си. Нищо няма да забравя."

Трябва да си повтаряте тази мантра в група от трима, което ще рече: да я кажете веднъж и да я повторите още два пъти. Ето защо, ако кажете нещо, не е достатъчно да се достигне подсъзнанието, защото ние не спираме да мислим, да декларираме разни неща на подсъзнанието и то трябва да си казва, че съзнанието е голям бърборко! Ако обаче същите думи се повтарят, подсъзнанието започва да наостря уши. При третото повторение то слуша мантрата, тя е чута и записана. Да предположим, че рецитирате три­те твърдения сутринта, трябва да ги повторите по обяд и още веднъж (ако сте сам, разбира се) точно преди да зас­пите. То е все едно да забиеш гвоздей в стената. Не става само с един удар, трябва да продължите да чукате, докато гвоздеят влезе в стената. По същия начин твърденията изпращат удари с чука и желанието влиза в съзнанието на подсъзнанието.

Този метод не е нов, той е стар като света, защото старите народи са знаели каква е силата на твърденията и мантрата. Ние сме забравили или сме станали цинични, без вяра. Ето защо настояваме: необходимо е да повтаряте твърдението сам за себе си, без да казвате никому за това, защото ако скептиците знаят, ще ви се подиграват, дори могат да ви повлияят със съмненията си. Обикновено това са хората, които се хилят подигравателно, което им пречи да видят Духовете на Природата и да разговарят чрез телепатия с животните.

И така, вие сте избрали деня, вечерта и датата. Когато денят дойде, трябва да сторите всичко възможно да бъдете спокоен и в мир с другите. Това е много важно. Не бива да попадате в никакъв конфликт и да се нервирате. Да предположим, че същия ден сте имали голяма разправия с някого. Естествено е да си мислите за това, което трябва­ше да му отговорите, за обидните думи, т.е. съзнанието ви няма да бъде напълно съсредоточено във вашето астрално пътуване. Ако сте смутен, обезпокоен, отложете пътуване­то си за по-късно, чакайте по-спокоен ден.

Ако обаче всичко е било спокойно и сте прекарали деня с радостната мисъл за вашето пътуване в астралното про­странство, както когато ви предстои радостна визита на скъпо и мило същество, което живее далеч и виждате ряд­ко, оттеглете се в стаята си, съблечете се бавно, съвсем спокоен, дишайки дълбоко. Вижте дали спалното бельо не ви дразни с нещо. Дали не ви стяга около врата или в кръста, защото и най-малкото дразнение пречи на физи­ческото тяло, което може да се сепне в най-важния момент. Температурата в стаята трябва да бъде приятна - нито студена, нито топла. Завивката - не много тежка, за да не сте притиснат от тежестта. Дръпнете добре пердетата, угасете светлината. След това си легнете удобно. Когато се почувствате добре настанен, отпуснете се, починете. Гледайте да не заспите и ако добре сте си повтаряли ман­трата, сънят не може да попречи на спомените. Съветваме ви да останете буден, защото това първо пътуване извън тялото ви е наистина крайно увлекателно.

Добре излегнат по гръб, представете си, че избутвате нечие друго тяло вън от себе си. Представете си, че при­зрачната форма на астралния свят е изгонена от вас. Ще усетите как тя се издига, как се оттегля от молекулите на плътта ви. Ще почувствате леки сърбежи, но те бързо ще преминат. В този момент внимавайте много, не мърдайте, защото едно сепване може да върне астралното тяло във физическото и то по един брутален начин. Повечето хора, за да не кажем почти всички, имат чувството, че падат, като заспиват. Мъдрите брамини твърдят, че това иде от време­то, когато човекът е бил маймуна. В действителност това чувство за падане е причинено от сепването, което връща едва освободилото се астрално тяло във физическото.

Ако се страхувате да се сепнете, опитайте да се владе­ете. Необходимо е да знаете какви са трудностите, за да можете да ги преодолеете. Когато сърбежите спрат, не мърдайте, дори да усетите неочаквана бодрост, лекота. Може би ще почувствате, че има нещо над вас, сякаш някой е хвърлил възглавница в лицето ви. Не се смущавайте и ако запазите спокойствие, изведнъж ще наблюдавате сам себе си в краката на леглото или от височината на тавана. Наблюдавайте се спокойно, овладейте се, защото при първото ви излизане ще се видите най-добре. Често се виждаме в огледалото разбира се, но не виждаме истинс­кия си вид. Например, лявата и дясна страна са обърнати, а съществуват и други изкривявания. Нищо не може да се сравни с първия поглед, който "си хвърляме".

След този преглед трябва да се упражнявате да се движите в стаята. Отворете вратите на гардероба, чекмед­жетата, вижте само с каква лекота се движите. Огледайте отблизо тавана, всички ъгли, които обикновено не можете да видите. Сигурно ще сте смутен, като видите колко прах има, но така ще направите един полезен опит. Опитайте се да оставите следи с пръсти и ще видите, че е невъзможно. Пръстите ви, ръката ви, вие целият ще потънете в стената, без да усетите нещо.

Когато се уверите, че можете свободно да се движите, погледнете между астралното си тяло и физическото. Виж­дате ли как блести сребърната връв? Ако ви се е случило ' да влезете в стара ковачница, ще си спомните за червени­ната на желязото и за искрите, които изскачат с всеки удар на чука върху наковалнята. Тук обаче вместо да са черве­ни, тези светлини са синкави и понякога жълти. Отдалечете се от физическото си тяло и ще видите, че сребърната ви връв се разтяга гъвкаво, без диаметърът й да намалява. Огледайте още веднъж физическото си тяло и се отдалече­те в посоката, която предварително сте избрали, без ни най-малко усилие.

Тогава ще се издигнете и ще преминете през тавана и покрива, ще видите къщата и улицата си. Сетне, тъй като това е първото ви съзнателно пътуване, ще се насочите сравнително бавно и ще разпознаете околността, над ко­ято прелитате.

Когато свикнете с преместването в звездното простран­ство, ще пътувате със скоростта на мисълта, в този момент нищо няма да ви бъде забранено. Ще можете да идете навсякъде по земята и другаде. Астралното тяло няма нужда от кислород - ето защо можете да идете в космоса и да посетите други планети. Много хора го правят, но за нещастие не могат да си спомнят. Вие обаче с течение на времето ще можете всичко да си спомняте.

Ако ви е трудно да се съсредоточите върху човека, когото искате да посетите, вземете една снимка, не тази, която виси на стената, защото ако счупите стъклото, ще се порежете. Вземете една обикновена снимка в ръце. Преди да угасите, огледайте я внимателно, след това загасете и се постарайте да запомните образа. Това ще облекчи неща­та.

Някои хора не могат да пътуват в пространството, ако са удобно настанени. По-скоро те имат нужда от неудоб­ства, да им е студено, да са гладни или пък нарочно да ядат нещо, от което да им гори в стомаха. Тогава само могат да се озоват в астралното пространство без трудности.

Ние намираме едно-единствено обяснение на това странно поведение: астралното тяло бърза да избяга от физическото, което страда. В Тибет и Индия живеят от­шелници, които са затворени в килии и не виждат нито лъч дневна светлина. Хранят се веднъж на три дни, много скромно, точно толкова, колкото да не умрат от глад. Така пламъкът на живота не гасне. Тези мъже имат способно­стта да пътуват непрекъснато в астралното пространство и астралното им тяло отива навсякъде, където има нещо да научи. Те могат да разговарят с телепатите, като се опитват да повлияят за доброто на всички. Възможно е и вие, при вашите астрални пътувания, да срещнете тези мъдреци - би било едно безкрайно голямо щастие, защото те ще ви дадат съвети и ще ви кажат как да напреднете още по пътя към доброто.

Четете и препрочитайте този урок! Само практиката и вярата ще ви дадат възможност да пътувате в астралното пространство, ще ви помогнат да се освободите от грижи­те на този свят.

ДВАНАДЕСЕТИ УРОК

Много по-лесно е да пътувате в астралното простран­ство, да правите изследвания в областта на метафизиката или на ясновидството, ако имате солидна основа и сте добре подготвен. Тренировката в областта на метафизиката изис­ква значителен и непрекъснат труд. Не е достатъчно да прочетете няколко обяснения и веднага да отлетите в ас­тралното пространство. Трябва да-работите!

Никой не очаква да види как никнат цветя, ако те не са били посети в плодородна земя. Една хубава роза не може да поникне и цъфне в гранит. Следователно не мо­жете да очаквате да стигнете до ясновидството, нито до практикуването на някое окултно изкуство, ако почвата не е подготвена, ако духът е само една скала от дисхармонични мисли.

В стари времена Мъдреците проповядваха: "Бъдете мирен и знайте, че съм с вас." Те посвещавали понякога цял живот на метафизични търсения, преди да се осмелят да напишат и един ред. Те се оттегляли в пустинята, далеч от така наречената цивилизация, където само бурите са ги разсейвали. Вие имате огромното преимущество да изпол­звате опита на древните мъдреци, без да посветите цял един живот на учение! Ако сте сериозен, а ако не бяхте, нямаше да четете тази книга, вие ще можете да подготвите бързо развитието на духа си, а най-добрият начин е да започнете с успокояването на духа. Само така ще познаете неговия цъфтеж.

Повечето хора не знаят що е истинска почивка. Пред­ставят си, че е достатъчно да се хвърлят върху канапето, но те дълбоко се лъжат.

За да си починете, трябва да оставите тялото ви да се отпусне, да сте сигурен, че нито един мускул не е напрег­нат. Най-добре е да наблюдавате някоя котка. Тя знае по-добре от всяко друго живо същество да си почива. Котка­та идва, пообикаля малко, после се отпуска като безформена купчинка. Не се грижи за това как изглежда, а мисли само да си почива. Ще видите как котката почти мигнове­но заспива, след като напълно се е отпуснала.

Всеки знае несъмнено, че котката вижда неща, които убягват на човека. То е защото нейните усещания са по-високи върху клавишите, за които вече говорихме. Ето защо тя може да вижда в астралното пространство и да иде там е толкова просто за нея, колкото за нас е лесно да пресечем улицата. Дори и по-лесно! Като имитираме кот­ката, това ще рече да сме стъпили на твърда почва и ще можем да построим сградата на метафизиката на здрави основи.

Знаете ли как да почивате? Знаете ли, без да сте полу­чили съвети от някого, да почивате наистина, да се отпус­нете, да уловите чужди впечатления? Ето как трябва да постъпите: легнете си удобно. Ако ви се иска да разтвори­те ръце или крака, разтворете ги. Изкуството на пълната почивка е да бъдете съвършено спокойно и удобно наста­нен. Най-добре е да бъдете във вашата спалня, защото много хора, особено жените, не обичат някой да ги види в поза, която те погрешно мислят за неграциозна. За по­чивката обаче трябва да се абстрахирате от всички услов­ности.

Представете си, че вашето тяло е остров, населен с мънички същества, които винаги се подчиняват на вашите заповеди. Можете да си кажете също, ако предпочитате, че тялото ви е един голям индустриален комплекс, в който високоспециализирани техници контролират различни "невралгични центрове", които формират цялото тяло и са ви напълно подчинени. Когато искате да си починете, кажете на тези работници, че фабриката е затворена, че могат да си идат и да спрат машините, временно да затво­рят канцелариите.

Удобно легнал, представете си една тълпа от тези мънички същества в пръстите на краката, в глезените, колената, бедрата, навсякъде. Представете си, че наблю­давате тялото си и виждате всички тези малки същества да подръпват мускулите и нервите ви. Наблюдавайте, сякаш се намирате високо в небето, и им давате заповеди. Кажете им да излязат от краката ви, да оставят ръцете ви, да се съберат между пъпа и гръдната ви кост, вижте ги с духа си как се изнизват в редици от крайниците ви като тълпата работници, излизащи от работа в края на работния ден. И така, те се събират на определеното място, след като са излезли от крайниците ви, които ще почувствате отпус­нати, без напрежение, без да ги усещате даже, защото тези малки същества пускат в действие цялата механика, която задвижва всички релета и нервни центрове. Когато ръцете и краката ви не са схванати, не са в напрежение, умората веднага ще изчезне. Може да се каже дори, "че ги няма". Целият ваш малък народ е събран сега като тълпа от работници на политическа манифестация! Погледнете ги за момент с очите на духа си и им заповядайте да си идат, да напуснат тялото ви, докато не им кажете, че могат да се върнат. Кажете им, че могат да следват сребърната връв и да се отдалечават от вас. Трябва да ви оставят на мира, докато вие размишлявате, медитирате и си почивате.

Представете си, че сребърната връв се разтяга от фи­зическото ви тяло до безкрайност. Вижте я като тунел, метро, представете си, че всички пътници бързат като в пиковите часове на голям град като Лондон, Париж, Ню Йорк. Представете си как всички напускат едновременно града, за да стигнат до предградията, и градът остава тих и спокоен. Заповядайте на вашите малки поданици да ви оставят - с тренировката е много лесно! Стойте неподви­жен - в покой - освободен, мускулите и нервите не рабо­тят повече. Отпуснете юздата на духа си. Няма значение за какво мислите, дори е по-добре изобщо да не мислите. Дишайте дълбоко и спокойно, а после изгонете и мислите, както изгонихте "работниците".

Хората са така погълнати от дребнавите си мисли, че нямат време да се интересуват от Големия Живот. Безпо­коят се за заплатата, за скъпотията на живота, за онова, което мисли съседът, какво ще гледат по телевизията и нямат време да се занимават с действително важните неща. Всички тези дребни грижи са тривиални. След 50-100 го­дини мислите ли, че ще е важно в кой магазин има нама­ление на стоките или дали дължината на полите се е сме­нила? Но след петдесет години вашето развитие по отно­шение на днешното ще има голямо значение. Защото не забравяйте, че нищо не можем да отнесем със себе си в отвъдния свят, че "погребалното покривало" няма джобо­ве, а всяко човешко същество запазва в бъдещия си живот онова, което е спечелило в земния си живот. Затова сме на земята и ако искате да отнесете скъпоценни познания с вас след смъртта си на земята, трябва още от днес да се при­готвите. Този урок ви е крайно необходим, може да по­влияе на цялото ви бъдеще!

Мисълта, разумът правят щото човекът да се застоява в това ниско равнище. Хората говорят за своя разум и казват, че той е, който ги различава от животните. Това е очевидно! На кое друго създание освен на човека може да хрумне на пуска атомни бомби! Кое животно осъжда на смърт себеподобните си или ги измъчва? Човекът, въпре­ки превъзходството, с което обича да се хвали, в много други отношения е много по-ниско от най-низшите живот­ни. Защото човекът е привързан към фалшивите стойнос­ти, тъй като желае само пари и материални удоволствия, а най-важното са нематериалните неща, на които искаме да ви научим.

Докато си почивате, отворете духа си и направете от него истински приемател. С упражненията ще можете лес­но да прогоните тривиалните мисли, които ви задръстват, и ще достигнете до истини, ще усетите неща, които съще­ствуват на едно друго ниво на съществуване, но са толкова различни от земния живот, защото няма правилен термин, за да се опишат тези абстракции. Необходимо е да рабо­тите, да се упражнявате и да видите на свой ред нещата от бъдещето. Някои големи хора имат способността да зас­пят когато искат, за няколко минути само и после да се събудят съвсем отпочинали с жив поглед, пълни с вдъхно­вение. Това са хората, които могат да се освободят от ненужните мисли и да отворят духа си за познанията на Сферите. Вие също можете да успеете, ако се упражнявате.

Не съветваме онези, които желаят да достигнат до духовно развитие, да имат светски живот, който е напълно безсмислен. За хората, стремящи се да бъдат по-добри, няма по-лошо от коктейлите, кабаретата, алкохола и шума. Те са вредни, пречат на психиката, дори могат да ви отнесат в долните слонове на астралния свят и там да бъдете измъчвани от същества, които са очаровани, защото хората не мислят ясно. Това много ги забавлява. Вечерите, из­пълнени с брътвежа на хора с празни мозъци, могат само да отвратят онези, които искат наистина да прогресират. Вие ще можете да еволюирате само ако се откъснете от тези повърхностни хора, които мислят само колко чаши са изпили или предпочитат да разговарят глупаво за непри­ятностите на другите.

Ние вярваме в душевното общуване, мислим, че двама могат да бъдат часове заедно, без да си кажат и дума, а да разговарят чрез телепатия. Мисълта на единия поражда отговора на другия. Факт е, че стари семейни двойки от­гатват често мислите си. Тези стари домакинства са искре­но влюбени, нямат нужда да си говорят просто заради самото говорене. Те се наслаждават на тишината, като разговарят чрез духа. Те са научили много късно радости­те на душевните разговори, "много късно", защото са вече остарели в края на пътуването. Вие можете да разговаряте по този начин, докато сте млади. Ако една малка група хора се съберат и мислят по конструктивен начин, възмож­но е да променят курса на международните събития. За не­щастие трудно е да се обединят хора с подобно себеотри­цание, да се съгласят и пропъдят собствените си егоистич­ни мисли и да мислят да сторят само добро. Но ако вие и вашите приятели се съберете и застанете в кръг, да сте спокойни и добре разположени с лице един към друг, можете взаимно да си помогнете и да подобрите съдбата на другите.,

Всеки трябва да си държи ръцете така, че пръстите леко да се докосват, а краката да са сключени, без да докосвате съседа си. Спомнете си за евреите от миналото, за древни­те евреи. Те са знаели, че като се пазарят, трябва ръцете и краката им да бъдат сключени, да се запазят жизнените сили на тялото. И днес един стар евреин, който се пазари упо­рито за цената, прави най-д обрата сделка, ако е заел това положение.,Обикновено противникът не разбира защо евреинът се държи така, сякаш сервилничи, но той инстин­ктивно знае как трябва да запази и да използва телесните си сили. Щом пазарлъкът е сключен в негова полза, може да раздалечи ръцете си, няма повече нужда да събира сили за атака, защото е победил, вече може да си почива. Ако всеки от вашата група стои със събрани ръце и събрани крака, той ще запази цялата си телесна енергия. Може да се оприличи на магнит с "пазач" между двата полюса. Той пречи на магнитната сила да се разсейва, а без нея маг­нитът ще е само парче желязо. Групата ви трябва да седне в кръг и всеки да гледа пода в центъра на кръга, а главата да е леко наведена напред, без напрежение. Не говорете, само не говорете! Предварително сте решили каква ще бъде темата на мислите ви и всяка дума ще е излишна. Стойте така няколко минути. Малко по малко всеки от вас ще усети голямо спокойствие, всички ще имате чувството, че сте заляти от вътрешна светлина. Ще бъдете наистина потопе­ни в духовна светлина и ще се почувствате "едно с вселе­ната".

Религиозните обреди са били замислени със същото намерение. Не забравяйте, че старите свещеници от всич­ки църкви са били чудесни психолози. Знаели са как да формулират нещата, за да постигнат желания резултат. Разбира се, не може да се наложи тишина на една тълпа, затова са музиката и молитвите. Когато свещеникът се изправи пред верующите и изрече съответните ритуални думи, всички очи. всички мисли са обърнати към него и са насочени към смисъла на онова, което той говори. Това е един по-достъпен начин за успех, но е необходим, когато се обръщаме към хора, които не искат да посветят нито време, нито енергия на твоето развитие. Вие и вашите приятели ще имате по-добри резултати, като се събирате в кръг, сред тишина.

Всеки от вас трябва да се старае да почива, да има чисти мисли или мисли за предварително избраната тема. Не се безпокойте, че фактурите не са платени, не мислете за зимната или лятната мода, а мислете да извисите вибраци­ите си така, че да почувствате доброто, величието, които ви очакват в бъдещия живот.

Ние говорим прекалено много, духовете ни бръмчат като машини. Ако си почиваме, ако се опитваме да бъдем сами или да говорим по-малко, когато сме с другите, то­гава ще ни дойдат мисли с чистота, каквато не можем да си представим, и ще извисят душите ни. Самотниците, отшелниците имат много по-чисти мисли от хората в гра­да. Овчарите, които не са умствено еволюирали, достигат такива нива на душевна чистота, за която мнозина свеще­ници биха им завидели. Това е така, защото живеят сами и имат време да размишляват и медитират, а когато се уморят да мислят, духът им се изчерпва и тогава висшите идеи от отвъдното проникват в тях.

Защо не опитате всеки ден по половин час? Тренирайте, опразнете духа си от ненужните мисли. Не забравяйте след­ните думи: "Бъди мирен и разбери, че съм Бог" и още: "Бъди мирен и ще познаеш твоето Аз". Упражнявайте се така! Прогонете от духа си празните идеи, грижите и съмненията и ще видите, че след един месец ще бъдете по-сигурен в себе си, по-спокоен, с една дума, ще бъдете преобразен.

Не може да завършим този урок, без да поговорим за приемите и празните разговори. Младите момичета от доброто общество се учат да "водят разговор", ако искат да бъдат добри домакини. Като цяло се смята, че гостът не бива да остава нито за момент сам, за да не се отегчи от собствените си мисли. Ние обаче заявяваме, напротив, тишината е едно от най-ценните блага, които можем да си отредим, защото в нашия модерен свят тишината все по-рядко и по-рядко се среща. Шумът иде от колите, от само­летите, от радиото и телевизията. Този шум може да дове­де до нов упадък на Човека. Създавайки един оазис на мир и тишина, вие можете да осигурите вашето лично щастие и това на другите.

Искате ли да опитате поне за ден да видите дали ще можете да бъдете спокоен? Не говорете много, само най-необходимото, избягвайте всичко излишно и повърхност­но, пазете се от безинтересни приказки. Ако правите това съзнателно, нарочно, ще се учудите в края на деня до как­ва степен говорите, без да кажете нещо.

Тук се отклонихме малко повече по въпроса за шума и бърборенето. Ако обаче търсите и си осигурявате тиши­на, ще видите, че и тук имаме право. Много монашески ордени налагат тишината като правило и монасите и мо­нахините пазят тишина. Правилата не са за наказание, защото само в тишината могат да се чуят гласовете на Големия отвъден свят.