Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа

Ще посветим този урок на сънищата, защото всички сънуваме, даже и хората, които казват, че не сънуват. От незапомнени времена сънищата са се смятали за знаци-предсказания. От хилядолетия хората са се опитвали да тълкуват сънищата и да предсказват близкото или далеч­но бъдеще. Някои обаче смятат, че сънищата са химери, фантазии на въображението, когато духът е временно отделен от тялото по време на сън. Това е погрешно, раз­бира се, но да се върнем към нашия разговор.

Както вече научихме в предишните уроци, човек има две тела. Поне! Ще се интересуваме само от физическото и астралното тяло, но, както знаете, съществуват и други.

Когато спим, астралното тяло се отделя от физическо­то и се издига бавно над него. Духът също се отделя. Във физическото тяло остава целият механизъм - почти като в радиопредавателна станция, когато говорителят излиза и няма кой да съобщи новините.

Астралното тяло плава над заспалото физическо тяло, колебае се и се пита какво ще прави. След като решението е взето, астралното тяло ще докосне пода с крака. След това излита от края на сребърната връв като птиче от клон.

Повечето хора, особено на Запад, нямат съзнание за онова, което им се случва по време на астралното пътува­не, и на връщане се усещат необикновено добре или си казват: "Сънувах еди-кого си снощи - изглеждаше много щастлив". По всяка вероятност той действително е посе­тил "еди-кого си", защото това е най-лесният и често сре­щан начин на астрално пътуване. По някаква тайнствена причина ние се въртим около местата, които обичаме и познаваме, обичаме да видим отново онези, които вече сме посетили, така както според полицията престъпникът се връща винаги на местопрестъплението!

Няма нищо необикновено в това, че се връщаме да видим приятели, защото, като напуснем физическото тяло за едно астрално пътуване, трябва да имаме цел за тази "разходка". Ако не сме се тренирали, няма да идем до далечните астрални области и ще предпочетем да останем около местата, които познаваме на повърхността на Земя­та. Хората, които не знаят нищо за звездното пътуване, могат да посетят приятели отвъд моретата или, ако имат голямо желание да видят определено място или магазин, ще идат да го видят и като се върнат в опаковката на плътта, ще мислят (ако са способни да мислят), че са съну­вали.

Знаете ли защо сънувате? В истинския живот всеки е ходил повече или по-малко на екскурзия. Нашите "съни­ща" са толкова реални, колкото едно пътуване със самолет или кораб от Европа до Америка или от Аден до Акр, но ние упорстваме да наречем това сън. Преди да продължим, ще ви припомним, че след църковния събор в Константи­нопол през 381 година, когато шефовете на християнската църква са решили да утвърдят християнските догми, по-голямата част от учението на Големите Учители е било унищожено или деформирано. Бихме могли да добавим още нещо във връзка с това благодарение на сведенията, които открихме в Документа Акасхик, но нашата цел е, подготвяйки този урок, не да стъпчем някои вярвания, каквито и да са те, а да помогнем на онези, които знаят. Ще се задоволим да кажем, че от много столетия народите на Запада не знаят нищо за астралното пътуване просто защото този начин на движение не е описан в нито един текст на религиозните догми.

Като западните народи не вярват нито във феи, нито в духове, децата, които виждат феи и духове и без съмне­ние играят с тези същности, често пъти биват ругани и подигравани от родителите си, а това е грешка, защото детето е твърде по-интелигентно и по-будно от зрелия човек. И в Библията е казано: "ако не станете като децата, не можете да влезете в царството небесно". Тръгвайки от този принцип, ние предпочитаме да кажем: "ако имате вярата на едно дете, което не е заразено със скептицизма на големите, вие можете да идете където искате, и когато искате.

Подиграваните деца бързо се научават да не споделят онова, което виждат. За нещастие те бързо загубват спо­собността си да виждат другите същности, защото имат нужда да скриват истинските си възможности. Същото е и със сънищата. Всеки има авантюри по време на съня на физическото тяло, защото астралното не спи никога, раз­бира се, и като се връща, може да се появи известен кон­фликт между астралното и физическото тяло. Астралното тяло знае истината, но физическото е заразено с погрешни идеи, които са му втълпявани още от люлката. Под влия­нието на тази условност зрелите хора отказват да приемат истината и се ражда конфликтът. Астралното тяло е пъту­вало, сторило е хиляди неща, видяло е хиляди неща, но физическото отказва да повярва, защото западното възпи­тание го кара да се съмнява във всичко, което не може да бъде пипнато с ръка и разглобено, за да се види как дей­ства. Западните жители изискват все нови и нови доказа­телства, като се стремят да докажат, че те са фалшиви. Щом имаме конфликт между астралното и физическото, това довежда до нуждата от рационализиране. В такъв случай сънищата или по-скоро онова, което наричаме сънища, са рационализирани колкото се може по-добре и често със странни резултати.

По време на астралното пътуване ни се случват хиля­ди приключения. Астралното ни тяло би искало да се събу­дим с ясния спомен за всички преживявания, но - още веднъж, и нищо че се повтаряме - физическото тяло не позволява и с раждането на конфликта между двете тела до паметта ни достигат ужасно обезобразени образи, на които не можем да вярваме, защото не могат да се случат. Всеки път, когато в-астралния свят се случи нещо, проти­воречащо на физическите закони на земята, се получава конфликт и след като въображението добави своето, за­почват нашите кошмари.

В астралното пространство можем да се издигнем и да витаем в небесата, да посетим която искаме страна. Във физическото тяло не е възможно за миг да прекосите мо­ретата, нито да се издигнете над къщите. Конфликтът между физическото и астралното тяло оставя ужасно обе­зобразени спомени, с което се унищожава всичко добро, което можем да придобием от тези пътувания. Този род сънища, безсмислени за нас, считаме за глупави, защото сме сънували невероятни неща, а истината е, че са действи­телни; или тези невероятни неща, които се случват в астралния свят, са съвсем естествени.

Някой може да сънува, че е ужасно смутен, защото се разхожда гол по улицата. Това се е случвало почти на всеки. Става дума за един сън, разбира се. Така е, защото като отлитаме в астралния свят, не чувстваме нуждата да се обличаме и забравяме да си сложим астралните дрехи. Ако не си "представите" необходимостта да се облечете, пъту­вате в астралния свят съвсем гол. Често пъти човек напус­ка на бърза ръка физическото си тяло, възбуден от радо­стта, че се е освободил от материалната плът. И понеже това е била единствената му цел, не е имал време да мисли за друго.

Тялото по начало, напомняме ви, е тяло без дрехи. Дрехите са измислени от човека и му служат да го предпаз­ват от лошото време. Тялото не е било създадено, за да бъде скрито.

Когато пътуваме в астралното пространство, обикно­вено си "представяме" един тип дрехи и това са, естестве­но, дрехите, които носим през деня. Ако забравим да си "представим", един ясновидец, който приема астрален посетител, може да го види съвсем гол. Ние също сме имали астрални посетители и те не бяха облекли друго освен едно горнище на пижама или някоя невероятна дреха, която не може да се намери по магазините. Случва се понякога хората, прекалено заети със своята елегантност, да си представят и сънуват, че са облечени с дрехи, които нико­га не биха посмели да сложат на физическото си тяло. Но това, както казахме, е без значение, защото дрехите са човешка условност и е малко възможно, като идем на небето, да носим костюм или манто.

Следователно сънищата са рационализиране на съби­тията, преживени в астралния свят. Вече отбелязахме, че когато сме в астралния свят, виждаме една гама от цвето­ве - много по-широка и с невъобразима яснота. Всичко е по-живо, по-ясно, всичко е "по-голямо от естествения му вид", можем да видим и най-малките детайли, невероятни цветове. Ще ви дадем един пример.

Под астралната си форма сме пътували много, много далече, отвъд моретата до един непознат край. Небето е ясносиньо над нас, вълните - увенчани с бяла пяна. Сли­заме върху златист плаж и се оглеждаме наоколо. Всяка песъчинка блести като злато на слънцето. Разглеждаме бавно водораслите, омаяни от деликатността на кафявите и зелените оттенъци, от мехурите въздух, които изглеждат розови и позлатени. От дясната ни страна се намира зеле­никава скала, която от време на време става маслиненозелена. Можем да видим под повърхността вените и бразди­те, малките вкаменелости, пленници на скалата от мили­они години. Все така витаейки във въздуха, гледаме около нас с нови очи, очи, които никога не са виждали така ясно.

Виждаме ясно в атмосферата различни прозрачни кълба от всички цветове, които са фактически живите сили на въздуха. Цветовете са фантастични, силни и разнооб­разни. Нашето виждане е толкова изострено, че можем да видим, без да забравим нито една подробност, дори кри­вата на земната повърхност.

На нашата нещастна Земя ние сме затворници в плътската си опаковка и сме сравнително слепи, защото цветовата гама е твърде ограничена и трудно виждаме нюансите. Страдаме от късогледство, от астигматизъм и от други възпаления, които ни пречат да видим нещата такива, каквито са. Тук долу сме почти лишени от усеща­ния, бедни и недъгави, затворени в глинената обвивка, смазани от желания и комплекси, натежали от лошата храна, но щом като изскочим в свободния астрален свят, можем да видим с по-голяма яснота непознатите нам цве­тове, които никога не сме виждали на земята.

Ако сънувате "сън", в който виждате с невероятна яркост прекрасна гама цветове, който ви очароват, знай­те, че не само сте сънували, а рационализирате онова, което сте видели в действителност по време на вашето астрално пътуване.

Има още нещо, което пречи на много хора да си при­помнят какво са видели в астралния свят. Когато пътувате в астралния свят, вие вибрирате с невъобразимо по-бърз ритъм в сравнение с този на физическото ви тяло. Разли­ката във вибрациите няма никакво значение "на излизане". Пречките се появяват, когато се връщате в тялото си: ако познаваме трудностите, можем съзнателно да ги пре­одолеем преди заминаването, за да помогнем на астрално-то и физическото тяло да се уеднаквят в някаква степен.

Да си представим, че сме в астралния свят. Физическо­то тяло е под нас. То вибрира с определена скорост, до­като астралното трепти от жизненост, защото в астралния свят страданието и болестите не съществуват. Обяснение­то ще бъде по-лесно, ако се изразим с един земен пример. Да си представим, че става дума за пътник в автобус. Автобусът се движи с 15-20 км в час. Да предположим, че човекът трябва на всяка цена да слезе, но не може да спре автобуса. Тогава няма друго решение, освен да скочи в движение, без да падне. Ако пътникът не внимава, той не може да скочи в движение, рискува да се нарани сериозно, но с повече упражнения може лесно да го направи, тоест трябва да се научим да се връщаме в тялото, дори двете превозни тела да имат различна скорост.

Като се върнем от астралното пътуване, проблемът ни е да влезем в тялото и понеже не можем да забавим едните, нито да увеличим другите вибрации, необходимо е да чакаме, докато съумеем "да синхронизираме хармонията" между тях. С малко повече практика се успява, успяваме да забавим леко вибрациите на астралния свят и да увели­чим поне малко физическите вибрации и то така, че въпре­ки голямата разлика се осъществява една елементарна хармония, една съвместимост на вибрациите, която ни разрешава "да се приземим" безопасно.

Трудно ли ви е да го разберете? Да си представим, че астралното тяло е един грамофон. Физическото ви тяло е въртяща се плоча, например на 45 оборота. Трябва да сложите иглата върху плочата в движение, така че да улучите определена дума или нота. Хората, които завеж­дат музикалните предавания в радиопредавателните стан­ции, знаят безпогрешно да намерят мястото, което искат да чуят. Това е въпрос на навик. Но за вас, след като не сте експерт, е просто невъзможно. Тогава, ако мислите за това, колко е трудно да намерете точното място на плочата, ще разберете и колко е трудно да се върнете от астралния свят с непокътнати спомени.

Ако сте несръчен или не сте експерт и се връщате, без да сте се синхронизирали, ще се събудите начумерен, "крив", ще имате мигрена, а понякога и гадене. Това е така защо­то различните вибрации са се обединили твърде внезапно, а от това следва несъгласуваност и механиката скърца, така както сменяме много бързо скоростите в колата. Ако се върнем, бе да сме съгласували вибрациите, нашето астрално тяло не влиза точно във физическото. Може да се от­клони леко, а това води до дълбоко неразположение.

Ако имаме нещастието да "изтървем" приземяването, единственото лекарство е да заспим или да почиваме по възможност по-спокойно, без да мърдаме и без да мислим, ако е възможно, като оставим астралното тяло да се осво­боди от физическото. То ще се издигне леко над физичес­кото и ако му разрешим, ще слезе и ще се върне в тялото съвършено точно. Няма да се чувствате вече нито потис­нат, нито болен. По-добре е да отделите десет минути за едно ново завръщане и да се чувствате във форма, вместо да скочите внезапно от леглото, болен до смърт, защото ще се почувствате по-добре едва след като заспите отново, за да могат двете тела да се уравнят напълно.

Често се случва да се събудите с лошо настроение, сърдит на целия свят. Понякога ни трябват часове, за да се освободим от такова настроение - черно и дълбоко потискащо. Има много причини за това. Първо, в астрал­ния свят можем да направим приятни неща, да отидем до приятни места и да видим щастливи хора. Обикновено тези пътувания представляват едно развлечение за астрал­ното тяло, докато физическото спи и набира сили. В астралния свят се радваме на голяма свобода, няма спи­рачки и ограничения и е действително чудесно. После идва връщането в плътта за един нов ден на какво? На стра­дание? На тежък и отегчителен труд? Каквото и да е. то обикновено е неприятно. Ето защо, след като сте откъснат от радостите на астралния свят, вие сте нещастен, когато се събуждате.

Има и друга причина, която с нищо не може да бъде приятна. На земята ние сме като деца в класна стая и се стремим да научим уроците, които сами сме си приготви­ли, преди да дойдем на земята. Когато заспим, астралното тяло излиза от класната стая и се връща вкъщи, след като е приключило с уроците. Много често се случва някой, прекалено доволен от себе си, да се мисли за много важен. Той ще се събуди в лошо настроение, защото в астралния свят е видял, че проваля целия си земен живот, че цялата му гордост и удовлетворение не водят доникъде. Не защо­то някой има богатство или големи владения, някой е свършил добра работа. Ние идваме на земята, за да научим точни и специфични неща, така както ходим на училище или в университета, за да изучим определена дисциплина. Много ще е смешно например, ако студент, учил дълги години, стане доктор по медицина или теология, за да бъде, по необясними причини, боклукчия и да чисти сметта в някой малък град.

Много хора мислят, че са успели и то напълно, защото са натрупали много пари, изнудвайки другите, като са ги карали да плащат твърде скъпо и са ги използвали. Те нищо не са доказали с това, освен че са направили забележите­лен фалит в земния си живот. Идва моментът, в който всеки трябва да се срещне с действителността, а истината не е на земята, защото тук, долу, всичко е илюзия - един свят, в който всички стойности са фалшиви, мисли се, че само парите имат стойност, властта и положението в общество­то. Нищо не може да бъде по-фалшиво от това, защото монасите просяци в Индия и другаде са по-богати духовно от най-големия финансист, който заема пари с много ви­сок процент на бедни и нещастни хора. Тези финансисти, тези лихвари, не се колебаят да провалят кариерата или направо семействата на онези, които имат нещастието да не могат да платят една вноска.

Да ги оставим да спят и да си представим, че хората от този тип могат да се издигнат достатъчно високо, като се освободят от плътта си, и да видят в какво са се забъ­ркали. ТОГАВА се връщат с вълнуващи спомени, съзна­ват какво представляват в действителност и си обещават да "започнат отново". За нещастие, като се върнат във физическото тяло, те не могат да си спомнят нищо, защо­то не са духовно извисени, казват си, че просто са прека­рали една лоша нощ, ругаят подчинените си и се държат отвратително с всички наоколо. Те са жертва на "черния понеделник", но това не се случва само в понеделник, а през всеки ден от седмицата.

"Черният понеделник"! Позната формула. Повечето хора трябва да работят редовно или да ходят всеки ден на работното си място. Събота и неделя си почиваме, спим по-спокойно, астралното тяло се издига по-високо и по-­далече и вижда как се държи на земята физическото тяло, а то трябва да ходи на работа в понеделник - затова е обикновено тъжно и уморено.

Трябва да разгледаме поне за малко един друг тип хора, тези, които спят много малко. Тяхната астрална съвест е силно смутена - до такава степен, че астралното тяло няма никакво желание да напусне физическото и да срещне истината. Често пияницата се страхува да заспи, за да избегне кошмарите. Вече говорихме за "розовите слонове" и други халюцинации.

В такива случаи физическото тяло остава будно и това води до големи страдания, дори в астралния свят. Сигур­но вече сте виждали нервни хора, които не могат да стоят на едно място и не са в състояние да си починат нито за момент. Твърде често те имат нечиста съвест, и то толкова натоварена, че не смеят да спрат, да помислят, да разберат какво са, какво градят и какво развалят. Човек свиква бързо без сън, без почивка - без нещо, което би могло да даде на Аза възможността да се свърже с физическото тяло. Таки­ва хора са като побеснял кон, който препуска по пътя лудо, слепешката, тоест - опасен за всички. Ако не можете да спите, не можете да се възползвате от живота на земята, а в такъв случай ще трябва да се върнете пак, за да постиг­нете нещо по-добро.

Сигурно се питате как можете да определите дали един сън е измислица или просто спомен, преобразен от астралните пътешествия. Най-лесно е да се попитате дали в този сън сте видели нещата с по-голяма яснота, отколкото в действителност. Ако отговорът е положителен, то споменът е от астрално пътуване. Ако цветовете са били по-живи от тези на земята, пак става дума за астрално пътуване. Често пъти виждаме лицето на някое обичано същество или ако имаме чувството, че ни е близък, то е така, защото сме му направили посещение в астралния свят и ако заспите, като държите пред очи фотографията на човек, когото обича­те, тогава можете да сте сигурен, че веднага щом затвори­те очи и се отпуснете, ще идете при него.

Да видим сега обратната страна на медала. Може би сте се събудили сутринта в лошо настроение - ядосан, мислейки за някой човек, към когото нямате никакъв афинитет, с когото не сте в хармония. Възможно е да сте заспали, мислейки за този човек, за някое скарване или разправия. Вие сте отишли да го посетите в астралния свят, разговаряли сте, може би сте намерили разрешението на проблемите си, взели сте решение заедно в астралния свят, че когато се върнете на земята, ще си спомните решението и ще стигнете до съгласие. Или пък борбата може да е по-силна от тази на земята и при връщането антипатията ви да е още по-голяма. Дали сте се разбрали или не, при връщането ви във физическото тяло вие сте изпитали едно силно и болезнено сепване, тогава вашите добри намере­ния се разсейват, съгласието ще бъде унищожено и като се събудите, ще имате усещане за дисхармония, разправия, безсилна ярост, дори омраза. |

Това, което наричаме сънища, са прозорци, отворени към друг свят. Култивирайте сънищата си, огледайте ги, заспивайте вечер, кажете си, повтаряйте си, че при събуж­дането ви ще си спомните съвсем ясно всичко, което ви се е случило през нощта. Това може да се направи и се прави. Единствено в западния свят съществува съмнението, скеп­тицизмът изисква доказателства и спомените се запазват трудно. В Ориента някои хора изпадат лесно в транс, това също е начин да се напусне физическото тяло. Други зас­пиват, а като се събудят, вече са разрешили проблемите, които са ги смущавали. И вие можете да направите също­то, с повече упражнения и с искрено желание да го напра­вите само и единствено за добро, можете да "сънувате на­яве" и да отворите широко прозореца, който гледа към най-славната фаза на съществуването.

Вече няколко пъти намекнахме за Документа Акасхик и е време да започнем този увлекателен сюжет за разговор, защото въпросният Документ е свързан с всяка личност, с всяко създание, което е живяло изобщо. Благодарение на Документа Акасхик можем да се върнем в Историята, да видим всичко, което е станало не само в този свят, но и в други, защото хората на науката започват да се съмняват и да подозират онова, което окултистите винаги са знае­ли, това, че съществуват и други светове, където живеят други същества - не непременно хора, но способни да чув­стват.

Преди да сме казали нещо повече за Документа Акас­хик, добре е да разгледаме въпроса за природата на енер­гията и материята. Материята е неразрушима, тя е вечна. Електрическите вълни са неразрушими също. Учените откриха неотдавна, че ако при температура на абсолютна­та нула се пусне ток в медна жица, той остава постоянен и енергията му не намалява никога. Всички знаем, че при нормална температура токът ще загуби силата си и ще изчезне заради различните съпротивления. И така, наука­та направи това откритие: ако една медна жица е подло­жена на много ниска температура, токът остава непромен­лив без външен източник на енергия. С времето учените ще открият способности, които притежава човекът, други сетива, но трябва да чакаме дълго, защото учените действат бавно и не винаги сигурно.

Казахме, че вълните са неунищожими. Да разгледаме природата на светлинните вълни. Светлината достига до нас от най-отдалечените планети, които се движат в една друга вселена. Огромни, гигантски телескопи от нашата земя са обърнати към пространството - с други думи, по­лучават светлина от отдалечени светове. Светлината, ко­ято виждаме днес, е била излъчена от някои планети, дълго преди нашият свят или дори нашата вселена да бъдат създадени. Скоростта на светлината е толкова бърза, колкото не можем да си представим, но това е така само защото сме затворници в човешкото тяло, ограничени от различ­ни видове физически вериги. Онова, което наричаме "бързина", означава друго нещо в едно друго ниво на съществуване. Например един цикъл на човешко съществу­ване трае 72 000 години. По време на цикъла човекът се връща нескончаемо, ражда се в нови светове, в различни тела. Това ще рече, че през тези 72 000 години той се учи и това всъщност представлява един "училищен цикъл".

Говорим за "светлина" вместо за електрически или друг род вълни, защото светлината може да бъде наблюдавана с просто око, а херцовите вълни остават невидими. Виж­даме слънчевата светлина, отражението на светлината в луната и ако имаме хубав телескоп или силен бинокъл, можем да видим светлината, която идва от отдалечени звезди, излъчена в момента, когато земята е била само един облак от водородни молекули, плаващ в пространството.

Светлината служи също за измерване на времето или разстоянието. Астрономите говорят за години светлина: светлината, която идва от един свят, може да пътува, а това ще рече, че получаваме картината на един предмет, който не е вече там и отдавна е умрял. Ако мислите, че е трудно за разбиране, ще се опитаме да ви го обясним така: да вземем една звезда в безкрайността на пространството. В течение на дълги години - векове, хилядолетия, тази звез­да излъчва светлина в посока на Земята. Светлинните вълни стигат до нашата сфера след хиляда, десет хиляди, един милион години, в зависимост от отдалечеността й. Един ден тази звезда се сблъсква с друго небесно тяло и се раз­пада. Така източникът на светлина е изчезнал, но в разсто­яние на хиляда, десет хиляди, един милион години след изгасянето на източника светлината пътува до нас, защо­то й трябва всичкото това време, за да измине разстояни­ето, което е между нас и нейния източник. Ето как вижда­ме светлината, чийто източник вече не съществува.

Да предположим, въпреки че е съвсем невъзможно, докато сме затворници във физическото тяло, но съвсем е естествено, когато напуснем това тяло, да предположим, че бихме могли да пътуваме по-бързо от мисълта. Необходимо е да пътуваме по-бързо, защото мисълта притежава определена скорост, както всеки лекар може да ви каже. Знае се с точност с каква бързина човек реагира в дадено положение, с каква скорост ще даде спирачка или ще завъ­рти волана, за да избегне катастрофата. Знае се колко време е необходимо на един импулс на мисълта да стигне до пръстите на краката. Но за нуждите на нашия пример желаем да се преместим за момент. Да си представим, че бихме могли да се преместим за миг до една планета, ко­ято получава светлина, излъчена от земята преди 3000 години. Тогава ние самите ще видим тази светлина, стара 3000 години. Сега да предположим, че имаме един толкова могъщ телескоп и можем да видим повърхността на земя­та или можем да си изтълкуваме светлината, която получаваме. Тогава ще видим ясно какво се е случило на земята преди 3000 години. Ще видим какъв е бил Египет, ще видим предисторическите хора на Запада, облечени в животинс­ки кожи, и в Китай - една невероятно развита цивилиза­ция, твърде различна от онези, които познаваме днес!

Ако се върнем по-назад, ще видим други сцени. Да се пренесем до една планета, чиято светлина достига до земя­та за хиляда години. Тогава ще видим какво е ставало на земята преди хиляда години, една високо развита цивили­зация в Индия, нашествията на нормандците, началото на Кръстоносните походи. Географският релеф ще ни се сто­ри различен, защото на някои места бреговете отстъпват пред морето, а другаде пясъците печелят пред океана. В течение на един човешки живот подобни промени не се забелязват, но за хиляда години - какви промени!

Ние живеем в един свят с определени граници, можем да имаме впечатления само в една много тясна гама. Ако можем да използваме напълно нашите скрити способнос­ти, както можем да го направим в астралния свят, ще видим нещата в друга светлина, ще разберем, че материята е действително неразрушима, че всяко преживяно събитие от началото на времето продължава да излъчва вълни. Благодарение на специални способности можем да каптираме тези вълни така, както усещаме светлинните лъчи. Ще разберете по-лесно, ако вземем например един обикновен диапроектор за диапозитиви. Включвате проектора в една тъмна стая и слагате диапозитива. Ако сме насочили апа­рата към един екран или бяла стена, ще видим картината. Но ако проекторът е насочен към нощта през отворен прозорец, ще видим само един слаб сноп от лъчи и никак­ва картина. От това следва, че преди да бъде видяна, преди да бъде открита, светлината трябва да се отрази в нещо. Ако наблюдавате фар в светла вечер, без облаци, ще раз­личите светлината, но само ако е насочена към облаците или към някой самолет, ще видим каква е.

От незапомнени времена човек мечтае да пътува във времето. Това е, разбира се, една фантастична идея, дока­то сме затворници на плътта тук на земята, защото наши­те <р""ически способности са, за нещастие, ограничени -тела .а ни са твърде несъвършени инструменти и тъй като сме тук, за да се учим, страдаме от скептицизъм, нереши­телност, изискваме "доказателства", докато се убедим.

Когато напуснем тази земя, трябва да идем в астралния свят и дори отвъд астралния свят и там пътуването във времето е толкова естествено, колкото на земята е естестве­но да прекараме една вечер на кино или да се поразходим. Документът на Акасхик е една форма на вибрации, които нито един земен термин не може да опише. Най-добре е да направим сравнение с радиовълните. Всеки момент сме заобиколени с радиовълни, които пристигат от всички страни на света, всяка излъчва различна програма, в раз­лични часове на денонощието. Възможно е някои от тези вълни да идват от определена точка на земята, като из­лъчват програмата, която ще чуем едва утре! Всички тези вълни са около нас, но не можем да ги усетим. Ако обаче разполагаме с един радиоприемател, можем да ги капти-раме. Тук, долу, благодарение на един електрически или електронен апарат забавяме честотата на вълните и ги превръщаме в тези на телевизията например. По същия начин, ако тук, на земята, можехме да забавим честотата на вълните на Документа Акасхик. бихме могли без съмне­ние да гледаме по телевизията действителни исторически сцени и историците сигурно ще получат удар, като видят, че Историята - такава, каквато ни я разказват в учебници­те, - е съвършено фалшива!

Документът Акасхик представлява пълната сума на неразрушими вибрации така, както един радиопредавател излъчва вълни, с тази разлика, че тези на Документа Акас­хик не затихват никога. Всичко, което се е случило на Земята, съществува още под формата на вибрации. Когато напускаме тялото си нямаме нужда от никакъв апарат, за да можем да разберем тези вълни. Нищо не ни трябва, за да ги забавим, защото нашите собствени "приематели" се ускоряват, като напуснем тялото си и то така добре, че с повече практика и упражнения можем да имаме достъп до онова, което наричаме Документ Акасхик.

Да се върнем на въпроса за надпреварата със светли­ната. Ще бъде по-лесно, ако вземем за пример звука, защо­то звуковите вълни са по-бавни и няма нужда да изминем такива разстояния, за да получим резултат. Да предполо­жим, че се намирате в полето, например, и чувате свръхзву­ков самолет. Чувате шума, но не е нужно да вдигнете очи и да гледате в посоката, откъдето изглежда идва звукът, защото самолетът лети по-бързо и следователно той вече е отминал. Така по време на бомбардировките през война­та онези нещастници, скупчени в мазите, въздишали с облекчение, като чували свистене на бомба, защото знае­ли, че не е за тях и вече ги е подминала.

Звукът пътува много по-бавно от светлината. Напри­мер, като застанем на върха на един хълм, можем да видим изстрела на оръдието, което се намира на отсрещния хълм. Виждаме светкавицата и чуваме изстрела една-две секунди по-късно. Сигурно всекиму се е случило да изчисли раз­стоянието, където е паднала мълнията, като преброи кол­ко секунди са изминали между светкавицата и шума на гръмотевицата, като всяка секунда представлява прибли­зително един километър.

Документът Акасхик съдържа всичко, което е станало по света. Всички светове имат своя Документ Акасхик, както всяка страна има своя радиопрограма. Тези, които знаят как, могат да се включат на дължината на вълната Акасхик на който и да било свят и да видят историческите събития такива, каквито са били наистина, да разберат, че учебниците по история са неверни. Но този документ, този "запис" не служи само да задоволи любопитството, а по­зволява да видим и нашия собствен живот. Когато умираме, че да минем в друго ниво на съществуване, е необхо­димо да видим всичко, което сме направили или сме заб­равили да направим през нашия живот. Виждаме цялото си минало със скоростта на мисълта не само до деня на нашето раждане, но и до деня, в който сме решили къде и как да се родим. Тогава, след като сме се запознали с греш­ките, трябва още да работим и да направим нови планове, така както едно дете, като си разбере грешките при един изпит, на другия изпит вече не ги прави.

Разбира се, трябва дълго да тренираме, преди да доби­ем способност да видим Документа Акасхик, но с повече усилия, труд и вяра можем да успеем. Може би е дошъл моментът да говорим за "вярата".

Вярата е нещо, което може и трябва да бъде отглеж­дано така, както се изработва навик или се отглежда едно рядко цвете. Вярата не е дълготрайно цвете, а парниково. Вярата трябва да бъде гледана, подхранвана, наглеждана. За да запазим вярата си, необходимо е да си повтаряме неуморно дадено твърдение, за да може сигурността, която желаем, да влезе в нашето подсъзнание и да се, запечата там. Подсъзнанието представлява девет десети от нашето аз, което ще рече по-голямата част от нас. Можем да го сравним с някой мързелив старец, който не обича да го безпокоят. Старият човек си чете вестника, може би пуши лула, а на краката си има топли пантофи. Той е уморен от движението, годините са го научили да се пази от всяко вмешателство и от всички ненужни развлечения. Подсъзна­нието, като един оглушал старец, не чува, когато му викат първия път. Вторият път се прави, че не чува, защото не иска да чуе, и не иска да го смущават. На третия път се ядосва, защото нахалникът му пречи, а на него му се ще да прочете резултатите от надбягванията и не желае да прави никакво усилие. Настоявайте, повтаряйте си това, което вярвате, и накрая "старецът" ще се сепне, а когато вашето убеждение влезе в подсъзнанието ви, ще притежавате "ав­томатична" вяра.

Необходимо е да се уточни, че вярата не е вярване. Казвате: "Мисля, вярвам, че днес е понеделник" и това означава определено нещо. Няма да ви дойде на ум да кажете: "Имам вярата, че днес е понеделник". Вярата е обикновено нещо вродено, атавистично. Ние сме христи­яни, будисти или евреи, защото родителите ни са били такива. Ние вярваме в нашите родители, убедени сме, че това, в което родителите ни вярват, е добро, така нашата "вяра" става такава, каквато е тяхната. Някои неща, които на земята не могат да бъдат доказани, изискват вяра, но можем да вярваме на други, които могат да бъдат доказа­ни или не. Има един нюанс, който не бива никога да заб­равяме.

Запитайте се най-напред в какво искате да вярвате, какво изисква вярата ви. Размислете какво се нуждае от вашата вяра, огледайте въпроса от всички ъгли. Вяра в религията или в нечия способност? Разгледайте я от всич­ки страни и когато сте сигурен, че мислите положително, потвърдете сам на себе си, че можете да направите това или онова или че ще направите това или онова или че вярвате твърдо в това или онова. Трябва да си повтаряте. Ако ли не, ако не си повтаряте това твърдение, няма ни­кога да имате вяра. Всички големи религии имат своите вярващи, които ходят на църква, в синагоги, в храмове и от повтарянето на молитви не само за тяхното спасение, но и за това на другите, подсъзнанието им се е проникнало от идеята на вярата. В Ориента съществуват мантрите. Повтаря се един определен текст - мантра, неуморно. Възможно е човек да не разбира за какво става дума в тази мантра! Но няма значение, защото основателите на тази религия са съставили текстовете по такъв начин, щото виб­рациите, предизвикани от повтарянето на мантрата, пра­вят така, че желаното прониква в подсъзнанието. Не след дълго, въпреки че човекът не разбира какво повтаря, ман­трата прониква в неговото подсъзнание и вярата става чисто автоматична. Така и вие, ако повтаряте молитвите си, ще повярвате в тях. Въпросът е да накарате вашето подсъзнание да разбере и да сътрудничи и когато прите­жавате вяра, няма защо да се безпокоите - вашето подсъзна­ние ще ви припомни, че я имате тази вяра и че можете да направите някои неща.

Повтаряйте си неуморно, че ще видите аурата, че ще станете телепат, че ще можете да направите това или оно­ва, в зависимост от желанието ви. С времето ще можете.

Всички големи хора, всички, които са успели, всички го­леми откриватели са хора, които са имали вяра в себе си, вярата им е казвала, че са способни да направят това, което желаят. Вярвали са в себе си, в силата, в способностите си, започвали са да вярват в това, което ще удовлетвори же­ланията им.

Ако си повтаряте, че ще успеете, ще успеете, но при условие, че вярвате и ако затворите вратата на съмнението (отрицателното във вярата). Опитайте с това твърдение за успех и ще видите как резултатите ще ви смаят.

Сигурно сте чували хората да разказват къде са били в предходния си живот и какво са правили тогава. Това е една проява на Документа Акасхик, защото хората пъту­ват в астралния свят и там виждат "на сън" Документа Акасхик. Като се върнат сутринта, донасят обикновено деформиран спомен, за което вече говорихме, така че ня­кои думи изразяват истината, а други са неточни. Ще за­бележите, че по-голямата част от разказите им са свързани със страданието. Изглежда, че тези хора са били палачи, лоши същества. Това е така, защото идваме на земята, както се отива на училище. Трябва непрекъснато да си повтаря­ме, че изпитанията са абсолютно необходими, за да пречи­стят едно същество от неговите недостатъци, горе-долу като рудата. Рудата се поставя в дъното на пещта за топене на метала и е подложена на високи температури, за да могат отпадъците и шлаката да изплават на повърхността и да бъдат изхвърлени. Хората трябва да изстрадат изпитани­ята, които ще ги доведат до пълно отчаяние, но не съвсем -само духовността им да е подложена на изпитание и греш­ките им да бъдат изтрити. Хората идват да учат на тази земя и се просвещават в крайна сметка много по-бързо в нещастието, отколкото в добруването.

Нашият свят е суров, той е строго училище, почти изправителен дом и въпреки няколкото редки лъча на добрина, блестящи като фар в черна нощ, почти всичко останало е борба и конфликти. Ако не ни вярвате, четете историята на нациите, изучете войните. Нашият свят е наистина нечист и високите същности срещат много труд­ности да слязат, както е необходимо, за да наблюдават какво става тук. Ясно е, че една по-висока същност, слизайки на нашата земя, трябва да погълне малко от тази нечистотия, която ще й послужи в известен смисъл за кот­ва и ще я държи във връзка с човечеството. Същността, която идва при нас, не може да остане под своята чиста форма, иначе тя няма да издържи на мъките и изпитанията на земята. Затова внимавайте с преценките си, като казва­те, че този или онзи не може да има толкова висока нрав­ственост, както се говори, защото обича това или онова.

Щом не пие, този човек може да бъде много високо извисен. Алкохолът обаче унищожава всички способнос­ти.

Мнозина от нашите най-големи ясновидци и телепати страдат от някое физическо възпаление, защото болката увеличава често ритъма на вибрациите и дарява болния с ясновидство и телепатия. Не можете да отгатнете степента на духовност на един човек само като го гледате. Не може да се каже за един човек, че е лош само защото е болен. Болестта може да е дошла нарочно, за да може това съще­ство да увеличи честотата на вибрациите си с определена цел. Не съдете строго човека, изпуснал ругатня, или който не се държи, както вие смятате, че трябва да се държи една духовна личност. Може една много висока същност да ругае или да се отдава на някой "порок", за да има здрава котва, която я задържа на земята. Още веднъж: ако тази личност не се предава на алкохола, тя може да бъде духов­но високо извисена.

Има много нечистотия на земята, а всичко, което е нечисто, се разваля. Само чистият остава некорумпиран и вечен. Това е една от причините за нашия престой на зе­мята. В света на духа, отвъд астралния свят, корупцията не съществува, злото не съществува във висшите сфери, зато­ва хората идват на земята, за да се обучат при "строг ре­жим". Повтаряме ви, че една висока същност, слизайки на земята, ще приеме някой порок или огорчение, знаейки прекрасно, че е дошла с определена мисия и следователно този порок не може да бъде считан като карма (за това по-късно), а като средство, инструмент, котва, която умира и изчезва с физическото тяло.

Една последна дума с капитално значение: големите реформатори са същества, които в един предходен живот са били големи грешници - и то в областта, която се опит­ват да "реформират", поправят в сегашния им живот. Хитлер ще се върне без никакво съмнение в тялото на някой голям реформатор, както сигурно вече са се върнали ис­панските инквизитори. Струва си да се замисли човек. Не забравяйте... средния път в начина на живот, който трябва да изберете. Не бъдете ^толкова лош, че да страдате по-късно, и не бъдете така чист, толкова свят, щото да се издигнете над смъртните и да бъдете неспособен да оста­нете на земята. За щастие, никой не е така чист!