Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа

Всички искаме да ни се дава, всички искаме да ни се помага. Никой не може да твърди, че никога не е молил за помощ. Съвсем човешко е да се търси помощта на другия. Сам човек не се чувства в безопасност. Той има нужда от представата за "Бога отец" или "Майката", за да се чувства закрилян, да бъде част от едно голямо семейство. Ала не можем да получаваме, ако не даваме, давайки, ние усеща­ме онези, които искат да ни дадат това, което желаем. Като говорим за даване, нямаме предвид парите, въпреки че е нормално да се дават пари - нали това е, което хората желаят най-много. В наши дни парите са сигурност, спа­сяват ни от страха за глада, отървават ни и от визитата на данъчния контрольор. Парите могат и в някои случаи тряб­ва да бъдат дадени, но "да дадеш" означава също да дадеш себе си, да служиш на другите. Ние можем и трябва да дадем пари, храна или духовно успокоение на нуждаещите се. С други думи, ако не даваме, не можем и да получим. В за­падния свят има погрешни идеи, що се отнася до дарени­ето, милостинята, просията и милосърдието. Изглежда, че е срамно и упадъчно да се търси помощта на другите. Но това съвсем не е вярно. Парите са едно удобство, което ни е дадено временно, докато сме на земята, и с което можем да си купим щастието и извисяването на духа само и при условие, че си служим с тях да помагаме на другите, а не да го трупаме безполезно в банките.

За нещастие живеем в търговски свят, в който стой­ността на човека се измерва с банковата му сметка и упот­ребата на парите, които има. Елегантно облеченият мъж или елегантната дама искат да бъдат зачитани заради това, но те не са духовни, нито щедри. Те си дават парите не с мисълта за дарение, а егоистично, за да бъдат горди със самите себе си. За да покажат, че са богати. Но вън от този свят фалшивите стойности за богатство не значат нищо.

Няма да се уморим да ви го повтаряме с мисълта, че ще достигне и проникне в подсъзнанието ви - никой нико­га не е успял да отнесе със себе си нито една стотинка, нито една изгоряла кибритена клечка от другата страна на Ре­ката на Смъртта. Всичко, което можем да отнесем, е сума­та от нашите познания, опита ни, добър или лош, щедър или скъпернически. Той ще бъде дестилиран тъй, че да остане само есенцията на опитите от преживяното. А чо­векът, който е живял на земята само за себе си, ще бъде в отвъдния свят беден духовно, дори да е бил милионер.

В Ориента често може да се види домакиня да иде привечер до пътната врата и да види как монах просяк протяга скромно дървената си гаванка. Това е толкова естествено, защото всяка жена, даже и най-бедната, има парче хляб или малко супа да даде на един монах, който живее от щедрост. Това представлява истинско щастие за дома, когато просяк дойде да моли за храна на прага им. Противно на онова, което се мисли в западните страни, със скептицизъм, този религиозен човек не нито е просяк, нито мързеливец, който не иска да работи. Можете ли да си представите подобна сцена?

Да си представим, че виждаме високо от небето една страна в Ориента, Индия, където е обичайно да се дава милостиня на монасите и както беше в Китай и Тибет преди идването на комунизма. Ето едно малко селце в Индия. Вечерта пада и сенките се удължават. Небето потъмнява и добива виолетови окраски, листата на банановите дърве­та леко шушнат от вятъра, който слиза от Хималаите.

По прашния път върви бавно дрипав монах, понесъл върху себе си всичко, което притежава на земята: расото, сандалите и броеницата. На рамото му е одеялото, което му служи за легло. В ръцете си държи дълга сопа не за да се пази от хората и животните, а за да отстрани тревите и тръните по пътя. С нея мери и дълбочината на потока, преди да го пресече. Стига до една къща и търси под ра­сото си гаванката, излъскана от употреба и от годините. Както се приближава, вратата се отваря внезапно и една жена се появява на прага, носейки в ръце добре подреден поднос. Тя свежда очи с уважение, без да гледа монаха, защото иначе би било дързост, а тя иска да каже със своето поведение, че го почита. В Ориента всеки държи купа­та или подноса с храна с две ръце, защото би било непоч­тително да се държи с една ръка само. Храната е рядкост и заслужава да бъде уважавана. И така, монахът протяга гаванката си и жената я напълва щедро, тя се обръща, без да разменят дума, без да се погледнат. Като нахрани ня­кой монах, тя плаща в известен смисъл един дълг, който всички лаици имат към Светите мъже. Жената мисли, че тя и домът й са имали честта да бъдат посетени от монаха, почели са кухнята й - и се пита дали някой друг монах не е казал няколко добри думи за нейните гозби, та е изпра­тил друг свой приятел до вратата й. Може би от съседните къщи жените са наблюдавали сцената със завист и съжале­ние, защото не са били избрани от Светия човек.

Ние също трябва да дадем, за да получим! Някога един божи закон е изисквал всеки да отдава другиму една десе­та от своите блага. Този десятък е бил част от живота на хората. В Англия църквите са имали право да вземат една десета от това, което човек притежава. Парите са служили за поддръжка на параклисите и на бедните.

Днес всичко е различно. Днес никой не плаща този десятък и никой не живее от това, за жалост. Съществено е, ако искаме да прогресираме духовно, да даваме тази една десета на другите за тяхно добро. Като помагаме на дру­гите, правим добро и на самите нас. С една дума, можем да прогресираме само ако помагаме на ближния си.

Окултните закони са валидни за недуховните и за ду­ховните светове. Не е важно дали един човек чете и изуча­ва духовни книги, ако самият той не е духовен.

Прочетеното ще мине просто пред очите му и ще из­чезне, без да е проникнало в съзнанието, и той ще се смята за "извисена душа" и ще си мисли, че е прогресирал. В действителност често пъти той е егоистичен, не помага на никого, а ако бе помагал, би помогнал и на себе си.

Пак повтаряме, ако даваме, можем да получим и ако помагаме някому, помагаме и на самия себе си. Не е нужно да се молите за това или онова, ако не покажете, че сте достоен, като давате на нуждаещите се. Давайте, винаги давайте, свикнете да давате, търсете какво можете да да­дете, а то понякога е дума за утешение или една усмивка.

Вижте какво можете да дадете и след като сте размислили и избрали, практикувайте в продължение на три месеца. След трите месеца ще откриете, че сте се обогатили духов­но или парично, или и двете заедно.

Учете този урок, учете и не забравяйте, че трябва "да дадете, за да получите".

От незапомнени времена хората са слагали своите "скъпоценни-съкровища" на тавана, съкровищата на тех­ните спомени. Понякога те ще си останат наполовина заб­равени, докато се решите да търсите съвсем друго нещо, та се покатерите по разклатената стълба и започнете да ро­вите в мрака, прахта и паяжините.

Ето го стария манекен за шиене, който ви напомня болезнено за изминалите години и за стройната фигура на отминалата младост. Ето я кутията, пълна със стари пис­ма, вързани с розова или синя панделка. Като се огледаме наоколо, откриваме хиляди щастливи или лоши спомени.

Случва ли ви се да се качите на вашия таван? Той заслужава по едно посещение от време на време, защото там намираме много полезни неща, които съживяват спо­мените ни и се добавят към нашите познания. Трудности­те, които е трябвало да посрещнем преди, са изметени с лекота благодарение на едно ново познание, благодарение на поуките, които сме извлекли с течение на годините.

Но в този урок няма да ви посъветваме да се качите на вашия таван, а ще ви поведем с нас по старата стълба, която е толкова разклатена, че аха да се счупи, но продължава още да държи. Ще дойдете на нашия таван и ще намерите и този урок, и следващия. Там сме складирали известни познания, които може би нямат място в този урок, но са безкрайно ценни. Затова мислете за нашия таван, четете добре това, което следва, и вижте дали отговаря на вашето положение, дали ще прогоните съмненията, несигурност­та, които ви измъчват отдавна.

Ние дълго се ровихме, за да приготвим този урок, огледахме всички ъгли, съборихме няколко теории и вдиг­нахме доста прах. Съсредоточихме духа си върху хората, които се съсредоточават прекалено. Възможно е и да се преуморите от работа, нали знаете? Не сме забравили и старата мъдрост "трудът е здраве", но ние твърдим, че ако правите прекалено много усилия да се съсредоточите, не напредвате - напротив, отстъпвате. Често получаваме писма, в които учениците се оплакват: "Толкова много усилия полагам! Съсредоточавам се, съсредоточавам се толкова, колкото мога, и вместо да видя това, което ми обещавате, само ме боли глава!" Ето едно малко "съкро­вище" от нашия таван, което ще разгледаме сега. Истина е, че се случва прекалено много да работим. Това е човеш­ко или е една аномалия по-скоро на мозъка, при която, като се стараем прекалено, не стигаме до нищо и продължител­ните усилия дават отрицателен резултат. Всеки е видял зубрачи, които се трудят повече от всеки друг, но не сти­гат до никъде, защото мислите им потъват в несигурност и бъркотия.

Щом изискваме от мозъка повече усилия от възмож­ното, ние провокираме голям електрически товар, който в действителност унищожава процеса на мисълта. А това означава, че трябва така да се съсредоточаваме, че мозъкът да не се уморява. Правете онова, което можете да напра­вите, не надценявайте способностите си, следвайте "сред­ния път".

Средният път е начин на живот в Ориента. Това озна­чава, че не бива да бъдете нито много лош, нито много добър. Да държите златната среда. Ако сте много лош, полицията ще ви арестува, а ако сте много добър, ще ста­нете педант или няма да стоите здраво на земята. Оказа се, че и най-големите същности, за да слязат в долината на сълзите, която е нашата земя, трябва да се подчинят на определени правила, да приемат някои недостатъци, за да не бъдат съвършени, защото нищо не може да бъде съвършено в този несъвършен свят.

Още веднъж ви повтаряме да не прекалявате, да не правите много усилия, бъдете естествен, разумен, не над­хвърляйте възможностите си. Не бива и да отстъпвате, като сервилничите пред мнението на другите. Бъдете разумен, приемете едно правило или начин на мислене в отговор на вашите способности. Можем да ви кажем например: "Този плат е червен", а вие може би ще го видите различен. За вас той може да е оранжев или виолетов, всичко зависи от условията, при които гледате плата, вашето осветление може да е различно от нашето, вашето виждане да е друго. В такъв случай не правете много усилия, не се подчинявай­те сляпо на това, на което ви учим. Бъдете разумен, след­вайте средния път, той е безкрайно полезен.

Старайте се да следвате този път, това е пътят на то­лерантността, пътят на уважение към правата на другите и най-добрият начин сам да защитите своите права. В Ориента свещениците и духовните лица учат джудо и дру­ги подобни игри не защото свещениците са войнствени, а защото, като практикуват джудо и други подобни игри, те се учат да се владеят, да се контролират и най-вече да отстъпват, за да може по-добрият да победи. Да вземем за пример джудото. В ^ази дисциплина не си служим с наша­та сила, а с тази на противника, за да победим. Една слаба жена, която знае джудо, може лесно да тръшне на земята мускулест мъж, който не познава тази форма на борба. Колкото мъжът е по-силен и атакува с всички сили, толко­ва е по-лесно да го хвърли на земята, защото пада по-теж­ко заради собствената си сила.

Да се опитаме да използваме принципите на джудото или силата на съпротивата, за да разрешим нашите про­блеми. Не се изморявайте, не се изтощавайте, мислете по въпроса, който искате да разрешите, а не гледайте да го заобиколите, както правят толкова хора. Обикновено се страхуваме да посрещнем някой тежък и сложен въпрос, заобикаляме го смътно, без да намерим решението и клю­ча. Колкото и да ви е неприятен този въпрос, каквато и да е вината, която изпитвате, не се колебайте, тръгнете на­право към корена на злото, открийте точно какво ви пла­ши и ви смущава. А после, след като сте обсъдили със самия себе си въпроса от всички страни, ЗАСПЕТЕ С НЕГО. Старата мъдрост е съвсем вярна: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Като заспите с един въпрос, той ще бъде преда­ден на вашия Аз, който разбира много по-добре от вас, защото Азът е една огромна същност в сравнение с човеш­кото тяло. Ако вашият Аз или само подсъзнанието ви има възможността да разгледа въпроса и да намери решение то, то ще бъде предадено на съзнанието ви, записано в паметта ви и то така добре, че като се пробудите, ще от­криете с изненада, че държите ключа на решението.

Харесва ли ви нашият таван? Елате тогава да открием едно друго малко "съкровище", покрито с прах. Време е да го огледаме, да го извадим от тъмния му ъгъл и да го видим на дневна светлина. Какво има в тази кутия? Веднага ще я отворим.

Много хора в днешно време мислят, че за да бъдеш чист, непременно трябва да си беден и нещастен. Съвсем погрешно вярват, че ако си "религиозен", физиономията ти ще бъде навъсена и строга. Те се страхуват да се усмих­нат не защото това не им прилича, а защото подобна изя­ва на веселост би могла, което е още по-лошо разбира се, да пропука лака на привидната им набожност. Всеки е виж­дал навъсени старци, които се страхуват да си разрешат и най-малкото удоволствие в живота от страх, че ще прека­рат останалата част от вечността в ада заради този момент на забрава.

Религията, истинската религия, предполага радост. Да не забравяме, че радостта е основната и първостепенна добродетел. Тя ни обещава вечен живот, компенсиране на всичките ни усилия, утвърждава, че смъртта не съществу­ва, да не се безпокоим, да не се страхуваме. Всички имат един вроден страх от смъртта. Така и трябва, защото, ако мислим за радостите на отвъдния свят, ще бъдем изкуше­ни да сложим край на дните си, за да ги познаем по-бързо. Тогава ще приличаме на децата, които бягат от училище, а това с нищо не може да ни помогне да напреднем.

Религията, ако наистина човек вярва, ни обещава, че като напуснем земята, няма да видим повече нашите вра­гове, няма да срещаме повече хората, които ни лазят по нервите и ни огорчават. Радвайте се, вие, които вярвате, защото религията е радост, една възможност да се радва­те.

Уви, трябва да признаем, че е тъжно, но голяма част от хората, които изучават окултизма и метафизиката, са между най-големите грешници. Има една секта, няма да дадем тук името и, чиито членове вярват, че са единстве­ните избрани. Че само те са спасените, за да населят тех­ния малък рай. Всички други хора, нещастни грешници, без съмнение ще бъдат унищожени по различни начини и със сигурност, все неприятни. Ние не одобряваме тази теория и сме дълбоко убедени, че основното е ДА ВЯРВА­МЕ. Не е важно дали ще е в религията или в окултизма, важното е да имаме вяра.

Окултизмът не е нито повече, нито по-малко сложен или тайнствен от таблицата за умножение или от урока по история. Това е просто изучаването на нещата, които са различни, на онова, което не е физическо. Ние не сме из­пълнени с възхищение, като научаваме как действа един мускул или как можем да движим пръстите на краката си, тогава защо е необходимо да се удивляваме и да вярваме на духове, ако знаем, че лесно можем да предадем етерич­ната сила от един човек на друг?

Радвайте се! Колкото повече знаете за окултизма и религията, толкова повече ще се проникнете от истината за прекрасния живот, който ви очаква отвъд гроба. Ние напускаме нашето физическо тяло точно както хвърляме стар костюм. В метафизическата наука няма нищо ужасно, нито в религията. Ако спазвате една религия и я изучава­те, ще бъдете убеден, че това е РЕЛИГИЯТА. Религиите, които обещават вечни мъки и пламъци в ада на онези, които кривват от тесния път, не правят никаква услуга на своите привърженици. Някога, когато народите са били много или малко по-диви, било е необходимо да се сплашат, за да се откажат от някои осъдителни неща, но сега времената се промениха.

Всички родители ще се съгласят, че е много по-лесно да се възпитават децата с доброта, отколкото с непрекъс­нати заплахи. Тези, които заплашват непрекъснато, че ще извикат полицията, баба Яга или че ще ги дадат на цига­ните, не бива да се чудят, че децата им страдат от неврози. И родителите, които знаят да контролират детето с добро­та, и твърдост, живеят в радост, а не в страх и сигурно ще възпитат добри граждани. Ние сме за добротата, съчетана с дисциплина, но тя трябва да бъде гъвкава, никога твърда и садистична. Още веднъж, да черпим радост от религия­та, да бъдем децата на "родителите", които ни възпитават с любов и съчувствие и които ни разбират. Да се освобо­дим от страха от наказанията, от вечните мъки. Вечните мъки не съществуват, никой никога не е отблъснат, проку­ден завинаги от света на Духа! Всеки може да бъде спасен, каквито и да са греховете му, никой не е изоставен.

В Документа Акасхик, който ще изучаваме по-късно, научаваме: ако един човек е бил толкова лош, че нищо не може да се направи за него, ще му се даде друга възмож­ност, "един нов живот", както когато едно дете не е взело изпита си, ще повтори класа.

Никому не ще дойде на ум да каже, че това дете трябва да бъде печено на слаб огън и хвърлено на дяволите да го изядат, защото не си е взело изпита или пък е бягало от училище. Учителите ще му се скарат може би, но вън от това няма да му се случи нищо лошо, а даже ако го из­пъдят от едно училище, ще го приемат в друго. Същото е и с хората на земята. Ако сме се провалили първия път, не се плашете, ще имаме друга възможност. Не изоставяме този въпрос, но ще отворим една друга кутия, потънала в прах, защото в миналото никой не се е интересувал от нея. Да видим какво ще научим.

Според Документа Акасхик, евреите са раса, която в едно предишно съществуване не е била способна да про­гресира. Правила е всичко, което е забранено, а не какво­то би трябвало да прави. Отдала се е на трапезата, като е предпочитала мазните храни. И то до такава степен, че телата им натежали и духът им станал неспособен да пъту­ва из астрала, оставайки затворници в плътските си опа­ковки. Хората, които днес наричаме "евреи", не са били напълно унищожени, нито обречени на вечни мъки. Има­ли са и друга възможност. В този цикъл на съществуване хората, които са едва в първия си живот и имат работа с евреи, са объркани и изплашени. Те не разбират какво има толкова различно при евреите, но чувстват разликата. Евреинът има познания, които като че ли не идват от Зе-•мята - затова хората се плашат, а когато някой се страху­ва, той преследва. Затова евреите са преследвани, защото трябва да започнат отново живота си. Някои им завиждат за познанията и твърдостта - тук също имаме тенденция към унищожаване на това, което ревнуваме.

Но ние се увличаме. Не се занимаваме с евреите и добрите, а с радостта в религията. Човек научава в радо­стта това, което не може да научи в страха. Повтаряме ви, че нито вечните мъки, нито огънят в ада съществуват.

Мислете, размислете над всичко, което ви учим, и лесно ще разберете, че е много по-разумно да намерите радост и любов във вашите религиозни вярвания. Нямате работа с един садистичен баща, който ще ви бичува, а с Велики Духове, които знаят всичко това и са живели много преди човекът да съществува изобщо. Те всичко са познали, знаят всички въпроси и техните отговори, знаят за нашите гри­жи и ни съчувстват. И тъй, след като сме разгледали всич­ки съкровища на тавана, можем да ви кажем онова "от­крийте радостта в религията". Усмихвайте се и обичайте вашия Бог, каквото и име да му дадете, защото той е тук, за да ви помогне, да помогне да оздравеете, при условие, че се отървете веднъж завинаги от страха си.

Ето ни отново на нашия таван. Подредихме нещата, почистихме, взехме праха и направихме нови открития. Някои от тях може би ще хвърлят лъч светлина върху съмненията, които отдавна ви измъчват. Ето какво писмо получихме преди време:

"Вие говорите много за страха, казвате, че няма от какво да се страхуваме, освен от страха. В отговор на моето писмо ми казвате, че само страхът ми пречи да напредвам. Не съзнавам от какво мога да се страхувам. Тогава какво става?"

Ето един интересен въпрос! Страхът е единствената пречка. Нека я разгледаме. Седнете за малко, да се опита­ме да разрешим въпроса за страха.

Всеки от нас си има своите страхове. Някои се страху­ват от тъмнината, други - от паяци и змии. Така понякога знаем от какво се страхуваме, съзнаваме го. Но, внимание! Нашето съзнание е само една десета от нашето същество, а деветте десети са на подсъзнанието. Какво ще стане то­гава, ако страхът се намира в подсъзнанието?

Понякога тайнствен подтик ни кара да вършим нео­бясними неща. По същия начин се чувстваме затруднени пред други. Не винаги знаем защо правим това или онова и не знаем защо не сме в състояние да направим друго. Няма нищо на повърхността на нашето съзнание, нищо, което можем да различим. Реагираме несъзнателно и ако се посъветваме с психолог или психоаналитик, прекарваме с часове на един диван, докато този изкусен човек успее да измъкне от подсъзнанието ни причината за нашето пове­дение - страх, който сме изживели още като бебе. Страхът остава скрит в нас, но ни измъчва от подсъзнанието, както термитите разяждат голяма дървена сграда. На пръв по­глед къщата е в добро състояние, стените са здрави, а после изведнъж се срутва под влиянието на термитите. Същото е и със страха. Не е нужно да го съзнавате, за да бъде активен. Даже е по-активен, когато остава скрит в нашето подсъзнание, защото не знаем за неговото съществуване. Не можем да се браним или да се борим с него.

През целия си живот сме изложени на различни вли­яния, които определят нашето поведение. Например човек, възпитан в християнската религия, е научил, че някои неща "не се правят" и че други са строго забранени. Други хора обаче, възпитани в друга религия, имат право на същите неща. Затова, преди да разгледаме въпроса за страха, тряб­ва да изучаваме нашето расово и семейно възпитание.

Страхувате ли се от призраци? Защо? Ако леля ви Матилда е била добра и щедра и ви е обичала нежно, няма никаква причина да предполагате, че тя ще ви обича по-малко след смъртта си, когато се намира в един по-добър стадий на съществуване. Тогава защо ще се страхувате от леля Матилда? Ние се страхуваме от призраците, защото ни са чужди, защото нашата религия казва, че това не съществува, че само светците могат да виждат духовете. Страхуваме се от това, което се изплъзва от нашето разби­ране, и ако се замислите, ще видите, че ако нямаше езико­ви бариери, паспорти, щеше да има сигурно и по-малко войни. Страхуваме се от русите, от китайците или от папуасите, защото не ги разбираме, не знаем нищо за тях, нито какво могат да направят против нас.

Страхът е нещо ужасно, болест, чума, бич, ръжда, която разяжда-интелекта. Ако избягваме някой въпрос, трябва да знаем защо? Например защо някои религии твърдят, че прераждането не съществува? Причината е една: някога свещениците са притежавали абсолютната власт над наро­да благодарение на страха от вечните мъки. Така всеки е трябвало да върши само добрини, защото не би имал друга възможност. Свещениците мислели, че ако хората вярват в прераждането, ще се стремят да живеят по-леко в този живот, като оставят плащането за следващия. В Китай например е било съвсем естествено някой да направи дълго­ве и да ги изплаща в следващия си живот! Това, разбира се, доведе до злоупотреби и Китай западна, защото хората са вярвали в прераждането, без да се стремят да станат по­добри - сегашният живот е бил нещо като ваканция. "Ще видим по-късно, ще станем по-добри в един друг живот".

Всичко това не би могло да успее, разбира се, и така ця­лата китайска култура започнала да запада.

Наблюдавайте се, огледайте интелекта и въображени­ето си. Анализирайте се в дълбочина, вижте какво крие вашето подсъзнание, какво ви плаши, какво ви нервира толкова, какво ви безпокои, без да знаете защо. Като го издълбаете и измъкнете, ще забележите, че страховете ви са изчезнали.

Сънят е малка смърт, сънят прилича на смъртта и ние се питаме какво ще ни се случи, когато смъртта, а не сънят дойде. Страхуваме се, че по време на съня някой ще отреже сребърната връв и ние ще се загубим. Това в никакъв слу­чай не може да стане, астралното пътуване не представля­ва никаква опасност, единствената опасност е страхът. Този, който знаете, а още повече този, който не знаете. Съветваме ви още веднъж да разрешите този въпрос за страха, да го анализирате основно. Това, което знаете и разбирате, не може да ви уплаши, старайте се да разберете какво ви плаши днес.

След като сте го сторили, трябва да медитирате. Не можете ли да си уредите поне половин час на ден тиши­на? Благодарение на медитирането може и да напуснем този свят. С малко тренировка можем да се издигнем в астралния, в един друг свят. Това е прекрасно приключе­ние. Като извисяваме духовната си мисъл, увеличаваме ритъма на вибрациите и усещаме по-високи ноти - спом­нете си за нашите "клавиши"! - и ще познаете радостта и красотата.

Тези радости ще ни помогнат и ще ни разрешат да чакаме без страх нашето окончателно заминаване за една славна вселена, при условие че търсите духовно съвършен­ство. Не бива никога да забравяме, че сме на земята като затворници в клетка. По време на нашия престой не мо­жем да видим колко е ужасна Земята, но ако се изкачите да я видите, ще получите шок и може би няма да искате да слезете. Затова много хора не могат да пътуват в астрал­ното пространство, освен ако са били подготвени, връща­нето е наистина неприятно - те се ужасяват да изоставят радостите от другата страна. Тези от нас, които пътуват в астралното пространство, чакат с нетърпение часа на освобождението, но гледат да се държат добре в "затвора , защото ще загубят от времето на опрощаване.

И така, добре е да се държим колкото може по-добре, за да бъдем готови, когато напуснем този свят, за големи­те неща, които ни отрежда отвъдният свят. Струва си да направим няколко усилия.

Да поровим още малко в нашия прашен таван, да видим в другия ъгъл още един малък спомен.

Мнозина мислят, че "ясновидците" съзерцават непрекъ­снато аурата на другите и четат мислите им. Как се лъжат! Човек със способности за телепатия или ясновидство не си губи времето да гледа аурата на приятели и врагове, нито да чете мислите им. Не се страхувайте от гледачите, окултистите, метафизиците, защото те имат добра нравственост, те не ще си разрешат да изненадат вашите най-интимни мисли без ваше разрешение. А ако имат лоша нравстве­ност, няма да могат нищо да видят.

Тези, които предсказват бъдещето ви срещу заплаща­не, нямат истински способности. Обикновено това е някоя нещастница, която не може да се издържа по друг начин. Несъмнено е била в определен момент ясновидка, но това не може да продължи, ако го прави за търговия. Не може да се предскаже бъдещето на един човек срещу пари, защо­то подобна спогодба обърква телепатическите способно­сти. "Гледачката" не вижда нищо, ако приема пари, но може да ви каже все пак нещо. Понеже обикновено е добър психолог, тя ще ви остави да говорите, след това ще ви повтори думите и това ще ви учуди, без да разбирате как е могла да "прочете" толкова дълбоко мислите ви и ви е казала това, което сте искали да знаете...

Не се страхувайте, че гледачите могат да се месят във вашите работи. Ще ви хареса ли, като пишете едно писмо или си правите сметките, някой да наднича през рамото ви? Ще ви хареса ли, ако някой се рови в чекмеджетата ви, да знае всичко за вас? Ще бъдете ли доволен, ако знаете, че ви подслушват телефонните разговори? Не, разбира се! Тогава ще ви повторим, още веднъж, щом човек е нрав­ствен, няма никога да си разреши да чете мислите ви, а ако е способен да го направи, не е способен да ги чете. Съвсем не! Това е окултен закон, ако човек е лош, той не е ясновидец. Често ще чуете, че някой е видял това или онова и може би още нещо - не вярвайте нито дума!

Ясновидецът ще чака винаги да му кажете за какво искате да ви говори. Няма да влезе направо в интимността на мисълта ви даже да го молите. Има определени закони в окултизма, на които трябва да се подчинявате стриктно. Защото ако ги нарушим, рискуваме да бъдем наказани, както биваме наказвани, като рушим земните закони. Кажете на ясновидеца онова, което искате да му кажете, той ще разбере дали казвате истината или не. Това можем да приемем. Кажете му каквото искате, но гледайте да е истината, защото иначе ще излъжете само себе си, никога ясновидеца.

За последен път ви повтаряме: добрият "гледач" не би искал да ви чете мислите, а лошият НЕ МОЖЕ.

Ето още една тема, която заслужава внимание. Не се разбирате с вашия другар в живота? Това е може би преч­ка, предназначена да преодолеете тук, на земята. Напри­мер, когато един кон участва в състезание, печели, ако обаче печели непрекъснато, ще се осакати. Приемете, че сте състе­зателен кон. Може много лесно да сте научили уроците си, взели сте много бързо изпитите, прескочили сте всички "препятствия", а сте спъван от спътник в живота, който не ви подхожда. Старайте се независимо от всичко, дайте най-доброто от себе си, повтаряйте си, че няма никога, никога да го срещнете в астралния свят, ако сте наистина несъвме­стими. Когато човек си служи с чук или отвертка, то е за да свърши определена работа. Това е предмет, оръдие на труда. Вашият другар в живота е същото - сечиво, инстру­мент, за да извършите дадена работа, да научите един урок. Човек може да се привърже към чука си или отвертката, защото благодарение на тях може да си свърши работата.-Но можете да бъдете сигурен, че няма никога да обикне инструмента си дотолкова, щото да иска да го отнесе със себе си в другия свят.

Каза се и се изписа много за "славата на човечество­то", но ние твърдим, че хората не представляват най-висшата форма на живот. Хората от земята са например твърде гнусни, садисти, егоисти, алчни. Ако не бяха такива, няма­ше да бъдат на земята, защото идваме тук, за да станем по-добри, да преодолеем недостатъците си. Хората са далеч по-извисени, когато пристигнат от другата страна. Тряб­ва добре да разберем, че ако имаме тук, долу, партньор, който не ни подхожда, или родители, с които сме несъвме­стими, то е, защото може би сме го искали, за да имаме една пречка, препятствие за преодоляване. Хората се вак­синират, приемайки микроби от вариола или жълта трес­ка, за да добият имунитет срещу тези фатални болести. Така нашите родители или другар в живота са били избрани, за да научим благодарение на тях някои уроци. Но няма да сме длъжни да ги срещнем отново, като напуснем този живот, не можем, ако сме несъвместими, защото, повтаря­ме, когато се озовем от другата страна, ще живеем в пълна хармония и хората, които не са в хармония с нас, не ще могат също да ни намерят. Сигурни сме, че за мнозина това ще бъде радост и утеха!