Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа

Случвало ли ви се е да видите как умира многообичано от вас същество? Имали ли сте чувството, че слънцето се скрива зад облаците и че никога повече не ще изгрее за вас? Загубата на скъпия човек е безкрайно трагична - за вас и за онзи, който "си е отишъл", ако го оплаквате пре­калено...

В този урок ще разгледаме въпроси, които считаме обикновено за тъжни, мрачни и злокобни. Но ако видим нещата такива, каквито са, ще трябва да разберем, че смъртта не е тъжна, че тя не изисква траур и плачове.

Да видим първо какво става, когато научим, че съще­ството, което обичаме, е минало на този стадий, който земляните наричат "смърт".

Зает с вашите си занимания, вие не сте имали грижи. После изведнъж научавате, че този нежно обичан човек не е вече между живите. Чувствате, че сърцето ви бие силно, че сълзотворните жлези са готови да ви освободят от вътрешното напрежение. Откривате, че не виждате повече цветовете, че всичко е мрачно, сякаш лятното небе се е покрило със снежни облаци.

Ето ги отново нашите стари приятели - електроните, защото, когато сме внезапно обхванати от мъка, волтажът, който идва от мозъка ни, се променя, може дори да смени посоката на тока така, че ако сме виждали "живота в ро­зово", тъжната новина ни показва всичко в черно. В земен план това е просто една нормална физиологична функция, но в астрален ние сме потиснати от ужасната пречка, ко­ято се дължи на физическото ни тяло, като се опитваме да приемем тялото, което се издига в онова, което е наистина Големият живот, най-щастливият живот.

Тъжно е, разбира се, да видим как скъп приятел зами­нава за някоя далечна страна, но се успокояваме, като си казваме, че можем да му пишем или телефонираме. Ала онова, което наричаме "смърт", също не изключва всякаква връзка. Може би си мислите, че "мъртвите" са недосегаеми? Колко се лъжете! Ние сме в състояние да ви разка­жем, че сега има учени в цял свят, които работят, за да изработят уред, който ще ни позволи да разговаряме с онези, които ще наречем, по липса на по-добро, "безплътни духове". Това не е нито мечта, нито приказка, а информа­ция, която започва да се разпространява от няколко годи­ни вече и според някои научни доклади можем да се надя­ваме, че новината скоро ще бъде публично достояние, а уредът - на разположение на всички. Преди да сме влезли в контакт с онези, които са минали отвъд и са извън нашия обсег, можем да направим всичко, за да им помогнем.

Когато човек умира, физиологическите функции, то­ест онези, които ръководят действието на физическото тяло, се забавят и спират. Вече видяхме в първите уроци, че човешкият живот може да продължи няколко минути, след като е бил лишен от кислород. Това означава, че мозъкът е една от първите части на тялото, които "уми­рат". Със спирането на мозъчната дейност смъртта следва почти веднага, тя е неизбежна.

След смъртта на мозъка другите органи, лишени от управлението на мозъка, спират на свой ред да действат като кола, лишена от шофьора си. Той е паркирал и е изключил двигателя, който се върти още за частица от секундата и изстива. С изстиването си ще издаде лек шум под действието на свиващия се метал. Същото е и с човеш­кото тяло. Един след друг органите минават на стадия, който наричаме разпадане, чуват се мърморения, скърцания, слабо потрепване на мускулите. За около три дни астралното тяло напуска окончателно физическото. Сребъ­рната връв, закотвила астралното тяло във физическото повяхва, изсъхва, точно като пъпната връв, след като е отрязана, за да се отдели бебето от майката. За около три дни астралното тяло остава повече или по-малко в кон­такт с физическото, което започва вече да се разлага.

Ето какво изживява вероятно човек непосредствено след смъртта си.

Първоначално е в леглото си, заобиколен от роднини и приятели. Изведнъж той потрепва, чува се хъркане, пос­ледната му въздишка излиза през зъбите. Сърцето бие една секунда, забавя се, спира, бие отново и накрая спира окон­чателно.

Тръпки минават през тялото и в самия момент на смъртта ясновидецът може да види как някаква сянка из­лиза от физическото тяло и плава леко, като сребърна мъглица, и застава точно над мъртвия. През трите следва­щи дни сребърната връв, свързваща двете тела, потъмня­ва, после почернява на мястото, където влиза във физичес­кото тяло. Тогава на мястото около тази част на връвта може да се види нещо като черен прах. Най-накрая се откъсва и астралната форма е свободна да се роди в аст-ралния си живот. Но преди всичко тя трябва да огледа тялото, в което е живяла. Обикновено астралната форма придружава катафалката до гробището и присъства на погребението. Тя няма да изпита мъка, няма да бъде раз­вълнувана, защото астралното при човек, който е непод­готвен и не знае това, на което ни учи този урок, е, разбира се, в шоково състояние. И така, астралното тяло следва ковчега, почти както хвърчилото следва момченцето, ко­ето държи връвчицата. Скоро обаче връвчицата се скъсва, сребърната връв, която вече не е сребърна, пада и астрал­ното тяло най-после може свободно да се изкачи, да се издигне и да се подготви за втората си смърт. Тази втора смърт е безболезнена, съвсем безболезнена.

Пред втората смърт човекът трябва да иде в Паметна­та зала и да види всичко, което му се е случило през целия му живот. Човек сам на себе си е съдник - и няма по-строг съдник от него. Когато се видите освободен от всички малки дребнави суетности, всички грешни стойности, ко­ито са ни така скъпи на Земята, виждате, че въпреки пари­те, които оставяме след себе си, въпреки титлите и високо­то положение, човек не е чак толкова велик. Много, много по-често най-скромният, най-бедният получава по-благо­приятна присъда.

След като сте се видели в Паметната зала, вие преми­навате в оная част на "другия свят", която най-добре ви подхожда. Няма да идете в ада, вярвайте ни, че адът е на земята, това е нашето училище.

Несъмнено вие знаете, че в Ориента големите учители, големите мистици, скриват истинското си име, защото имената имат много голяма сила. Ако някой успее да възпроизведе точните вибрации на това име, съответното лице ще бъде силно привлечено и принудено да погледне към Земята. В някои области на Ориента и дори на Запад Бог е наречен "Онзи, чието име не бива да се споменава", защото, ако всеки започнеше да вика Бог, Творецът на този свят щеше да се чуди откъде да започне!

Мнозина от големите учители приемат псевдоним, чието звучене е съвсем различно от истинското им име. Защото имената, не бива да забравяме, се състоят от вибрации, от съзвучия и ако ви викат с вашето лично хармо­нично съчетание на вибрациите, това ще ви разсее от ра­ботата, с която сте зает в момента.

Ако оплаквате прекалено онези, които са минали в отвъдния свят, вие им причинявате страдания, защото те се чувстват силом привлечени към Земята. Те са като чо­век, който пада във водата облечен и чувства как тежестта на дрехите и обувките му го влече към дъното.

Да разгледаме още веднъж въпроса за вибрациите, защото те са квинтесенцията на живота на земята, пък и на който и да било друг свят. Ние всички познаваме примера за силата на вибрациите. Когато войниците вървят в крак, те трябва да сменят ритъма на стъпката, когато минават по мост. Мостът може да понесе и най-тежките моторизи­рани редици, танкова композиция и дори влакове. Но ако един отряд мине в ритмова стъпка, това ще отприщи серия от вибрации, мостът ще потрепери и може би ще се срути.

Подобен е примерът с цигуларя. Ако той свири една и съща нота в продължение на няколко секунди, може да предизвика в кристална чаша вибрации, от които тя ще експлодира.

Да разгледаме сега думата Ом. Ако можем да произ­несем думите "Ом Мани Падми Юм" по определен начин и да ги повтаряме няколко минути, можем да отприщим вибрация с фантастична сила. Затова си спомнете, че в имената се крие голяма мощ и не бива да зовем безразбор­но онези, които са минали отвъд. Имената им не бива да бъдат произнасяни с болка. С какво право ще ги караме отново да страдат? И без това те са страдали достатъчно!

Можем да се питаме защо идваме на земята, щом ще умрем, но причината е проста. Смъртта ни извисява, стра­данието ни извисява, при условие че не е много тежко. Добре е да си припомним, че в повечето случаи (защото има и изключения, разбира се) нито едно същество не е понесло по-голямо страдание от онова, което е нужно за неговото духовно извисяване. Ще разберете по-добре, като си помислите за някоя жена, която припада от болка. Припадъкът е предпазната клапа, която я облекчава от прекаления товар на мъката й.

Често се случва при голяма скръб да се затруднят и усещанията. Това е добре за онзи, който е останал, и за оногова, който си е отишъл. Притъпяването на усещани­ята обаче позволява да осъзнаете трагичната загуба и да се извисите, а не да се измъчвате от мъката.

Човекът, минал отвъд, е закрилян от усещанията на останалия тук, без което оплакванията, плачът биха при­чинили непоносими страдания на отлитащата душа.

С времето може би ще успеем да разговаряме с онези, които са ни напуснали, така, както сега телефонираме до далечни страни.

Като изучаваме внимателно този урок с доверие в самите нас и с вяра в големите Сили в този живот и в другия, бихме могли да влезем в контакт с онези, които са ни напуснали. Възможна е връзка чрез телепатия, чрез ясновидство или чрез онова, което наричаме "автоматично писане". В подобен случай обаче трябва да внимаваме с въображението си - необходимо е да го контролираме, за да може думите, написани подсъзнателно, да не излизат от нашето подсъзнание, нито от самото съзнание, а направо от човека, който е минал отвъд и който ни вижда, въпреки че в момента е невидим за нас.

Радвайте се, вярвайте, защото с вяра можете да напра­вите чудеса. Не е ли казано, че вярата може и планини да повдигне? И е точно така!

Сега ще установим това, което ще наречем "Правила за добър живот". Това са основните правила, най-необхо­димите. Прибавете към тях вашите лични принципи, ва­шите лични правила на поведение, но най-напред ще ви дадем тези, а после ще ги изучим внимателно, за да разбе­рете кое ги е породило. Ето ги:

1. Постъпвайте с другите така, както искате да по­стъпват с вас.

2. Не съдете ближния си.

3. Бъдете точен във всичко, което правите.

4. Не спорете за религия и не се подигравайте на вяр­ванията на другите.

5. Съблюдавайте вярно вашата религия и бъдете напълно толерантен с религиите на другите.

6. Въздържайте се и не се занимавайте с "магия".

7. Бъдете въздържател - нито алкохол, нито наркоти­ци.

Сега ще разгледаме по-добре тези правила.

Казахме: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас". Това изглежда твърде просто, защото, ако сте нормален, няма да ви дойде на ум да си забиете нож в гърба, да се ограбите или да се измамите. Ако сте един нормален човек, вие ще се грижите добре за себе си. Ще живеете според "златното правило", ако бдите над ближния си, както бдите и над себе си. С други думи, от­насяйте се с другите, както бихте искали да се отнасят с вас. Това много помага. Да си подлагаме и другата буза е хубава политика с нормални хора. Ако някой не може да приеме чистотата на вашите мисли и намерения, тогава след като сте страдали два, три или повече пъти в мълчание, най-добре е да се оттеглите от този човек. В отвъдния свят не можем да срещнем нашите противници, хората, с които не сме в хармония. За нещастие, по време на нашия пре­стой на земята ние сме принудени да виждаме и да среща­ме често пъти направо ужасни хора, но не го правим по избор, а само по необходимост. Затова постъпвайте така, както бихте искали да постъпват с вас, и вашата личност ще се извиси, ще бъдете като маяк за хората. Ще бъдете уважаван мъж или жена, един добър, достоен човек, човек, който държи на обещанията си и то така, че ако някой ви ограби, крадецът няма да се радва на никаква симпатия. В този случай е добре да си припомним, че и най-големият крадец не може да отнесе със себе си нито стотинка, като напусне този свят!

Казахме също: "Не съдете ближния си". Може би един ден ще се видите в положението на този човек, когото сме съдили или осъдили. Вие познавате вашите неща и всичко, свързано с тях, но никой друг не ги познава, дори най-близ­кият ви човек, най-скъпият не може да сподели най-интим­ните мисли на душата ви. Може би сте женен и сте напълно щастлив, но и в най-щастливите домакинства се случва съпругът да направи нещо, което е напълно неразбираемо. Често пъти дори не може да обясни защо го е направил.

"Този, който никога не грехувал да хвърли пръв камъ­ка". "Хората, които живеят в стъклени къщи, не бива да хвърлят камъни". Тези стари мъдрости са напълно верни, защото никой не е съвсем невинен. Ако някое същество е толкова чисто и съвършено невинно, то не би могло да остане на нашата стара, грешна земя. Затова е казано: "Този, който няма грехове, да хвърли пръв камъка" - това означава, че няма кой да го хвърли.

Да поговорим откровено. Земята е една истинска бъркотия. Хората идат тук да се учат и ако нямаха какво да учат, нямаше да дойдат, щяха да идат другаде, в други, по-хубави светове. Ние всички правим грешки. За много хора се съди погрешно, много са и тези, чиито добрини не се признават. Важно ли е наистина? По-късно, като напус­нем тази земя, като излезем от училище, ще открием, че стойностите са съвсем други, че не се изчисляват нито в долари, нито във франкове или в рупии. Стойностите? Ще бъдем съдени според нашата истинска стойност, така че -да не съдим другите.

Нашето трето правило "Бъдете точен във всичко, ко­ето правите" сигурно ви е изненадало, но това е съвсем логично. Вземаме мерки, правим проекти, има време за всичко. Ако не сте точни, обърквате нечии други проекти и идеи. Това може да породи чувство на гняв у този, който дълго ни е чакал. Да се промени към нас, да направи раз­лични неща от тези, които заедно сме предвидили. Това означава, че ако не сме точни, сме принудили някого да следва път, който не е избирал, и че ние сме отговорни за това.

Точността може да стане навик, както и закъсняване­то, но ако точността е дисциплината на тялото и душата, закъснението е най-обикновено безредие. Точността показ­ва уважение към себе си, защото означава, че държим на думата си, а това е вече уважение към другите. Значи, точността е добродетел, която може и трябва да се изграж­да. А всяка добродетел увеличава нашата умствена и ду­ховна стойност.

Да видим сега въпроса за религията. Ужасно е наисти­на да се подиграваме с нечия религия. Вие вярвате в едно, други - в друго. Името или външният израз, който давате на Бог, не са важни. Бог си е Бог, независимо как ще го наречете. Ще спорите ли за двете страни на медала? За нещастие много лоши мисли са били предизвикани благо­дарение на религията... религията, която би трябвало да поражда само добри мисли.

Повтаряме ви отново правило № 5 - всеки трябва да спазва своята религия. В много редки случаи е добре да приемаме друга религия. По време на престоя ни на земя­та ние се намираме посред реката, в средата на нашия живот е лудост да сменяме коня си посред реката!

Повечето от нас сме дошли на земята с някакъв проект в главата. Почти за всички ни това предполага вяра в някоя религия или известна форма на религия и да я променяме, освен ако нямаме непреодолими аргументи, е голяма греш­ка.

Човек приема религията си, както е приел майчиния си език, още като малък. Така, както е трудно да научим друг език, като поостареем, така е трудно да разберем и да възприемем нюансите на една друга религия.

Много лошо е да влияем другиму да си смени религи­ята. Това, което е добро за вас, не е обезателно добро за другиго. Спомнете си правило № 2 и не съдете ближния си.

Вие не можете да знаете коя религия подхожда най-добре на този човек, освен ако не сте на негово място, ако не влезете в духа, в душата му. И понеже не можете, голя­ма грешка е да се месите в неговите вярвания и да отсла­бите вярата му с вашето евентуално презрение. И понеже бихме искали да ни уважават, необходимо е да бъдем търпе­ливи, толерантни, да дадем на другите пълна свобода, да ги оставим да вярват и да обожават каквото смятат за добро. Няма да сме съгласни, ако някой иска да ни пре­кръсти в друга религия, затова трябва да разберем, че друг човек може да има същото чувство.

Въздържайте се от занимания с магия. Правило № 6 ни съветва да бъдем предпазливи, защото много форми на "магия" са пагубни. Има невероятно много неща в окул-тизма, които могат да ви причинят много мъка, ако ги изучавате, без да бъдете ръководен.

Астрономът никога няма да се сети да гледа слънцето през силен телескоп, без да е взел необходимите марки, без да е сложил филтри на лещата. И най-некадърният астро­ном знае, че ако гледа слънцето направо, ще ослепее. Така че, ако се занимавате с окултизъм без необходимата тре­нировка, без водач, можете да стигнете до нервно разстрой­ство и със сума неприятни признаци.

Не ви съветваме да се занимавате с йогизъм. Лудост е да се измъчвате в това нещастно тяло на западняк, като го карате да заема най-невероятни положения. Тези упраж­нения са предназначени за тялото на източния човек, кой­то го е учил от най-ранна възраст. Не бива да си навехвате крайниците само защото модата е такава. Учете окултизма, но с разум, оставете се да ви водят.

Не ви съветваме да се опитвате "да разговаряте с мъртвите" или да се занимавате с подобни странни неща. Това може да се прави и се прави разбира се всеки ден, но ако не го правите с един добре запознат човек, рискувате да причините зло на самия себе си и на изчезналия също.

Някои хора, като си купят вестника, се спускат да си прочетат хороскопа, за да видят какво ги очаква през деня!

Уви, много са хората, които вземат предсказанията за сериозни и се оставят да им повлияят. Хороскопът е опа­сен и ненужен, освен ако не е изчислен в зависимост от датата на раждане, часа и мястото от един компетентен астролог, разбира се. В такъв случай той е много скъп, защото изисква дълги и нескончаеми изчисления. Не е достатъчно да кажем, че сме родени под знака на Лъва или Стрелеца, трябва да знаем разположението на планетите в часа и датата на раждане, след което да можем, разбира се, да направим необходимите изчисления. Така че, ако не познавате компетентен астролог, който има търпението и времето да ви ги посвети, и ако нямате достатъчно пари, за да заплатите времето и познанията му, съветваме ви да забравите астрологията. Тя също може да ви причини зло. Изучавайте по-скоро това, което е чисто и невинно, и ако ни простите липсата на скромност, изучавайте тези уроци, които са само едно обяснение на естествените закони, които се отнасят също до дишането и вървежа. .

Последното ни правило е: "Бъдете въздържател, не употребявайте нито алкохол, нито наркотици". Боже мой, достатъчно говорихме за опасностите, които рискувате, как искате на всяка цена и без ред да напуснете физическото си тяло.

Алкохолът и наркотиците нараняват душата, дефор­мират впечатленията, които са предадени чрез сребърната връв, объркват механизма на мозъка, който е, пак повта­ряме, един приемо-предавател, натоварен с ръководство­то на тялото на земята и с възприемането на познанията в отвъдния свят.

Наркотикът е още по-лош, защото отравя още повече. Ако вземете наркотици, вие се прощавате с всичко, на което сте се надявали в този живот. Като се отдавате на фалши­ви удоволствия, на "изкуствения рай" на алкохола и нар­котиците, ще трябва да платите с допълнителни завръщания на земята, докато напълно унищожите кармата, пре­дизвикана от това глупаво отравяне.

Всеки живот трябва да бъде организиран, всеки живот трябва да бъде дисциплиниран. Едно религиозно вярване, ако е добре спазвано, е отлична форма на духовна дисцип­лина. В наши дни във всички градове по света има "банди" от юноши. През последната война семейните огнища бяха разрушени, семейните връзки отслабнаха, жените работят сега и децата играят на улицата без наблюдение. Живеят на групи, организират банди и са създали своя дисципли­на, дисциплината на нехранимайкото. Ние твърдо вярва­ме, че докато любовта и дисциплината на родителите и религията не вземат връх, вълната от младежките пре­стъпления само ще се увеличава и влошава. Ако самите ние имаме умствена дисциплина, можем да бъдем за пример на другите, на онези, които я нямат, защото, повтаряме пак, дисциплината е в основата на всичко. Дисциплината е тази, която отличава силната армия от безразборната паплач.

Сега ще разгледаме нашия стар приятел, подсъзнани­ето, защото отношенията между съзнателния дух и под­съзнанието могат да обяснят хипнотизма.

В действителност ние сме две същества в едно. Първо­то от тези две същества е една малка личност, представля­ваща само една девета от цялото, една малка личност, която обича да се меси навсякъде, да контролира и да ръководи. Втората личност, подсъзнанието, може да бъде оприличе­на на един добър гигант, неспособен да разсъждава, защо­то съзнанието е надарено с разум и логика, но не и с памет, а подсъзнанието, което няма логика, е паметта. Всички събития в съществуването, даже тези, които са се случили преди раждането, са записани от подсъзнанието и при някои форми на хипноза тези спомени могат да бъдат измъкнати и да бъдат разгледани от другиго.

Може да се каже например, че като цяло тялото пред­ставлява една голяма библиотека. На входа има един биб­лиотекар. Основното му задължение е да знае, дори без да познава сюжета на творбите, къде се намират книгите, които съдържат необходимото сведение. Той знае много добре къде са фишовете със сведения за търсената книга. С човека е същото. Съзнанието е надарено с разум (може да разсъждава и грешно!) и е способно да мисли логично, но няма никаква памет. За сметка на това може да стиму­лира подсъзнанието, за да му даде то необходимите сведе­ния, подредени в клетките на паметта. Между съзнанието и подсъзнанието е това, което може да се нарече екран. Той блокира сведенията, внесени от съзнанието. Това значи, че съзнанието не може да тършува на воля в подсъзнанието и това е твърде добре, защото едното би заразило другото. Казахме вече, че подсъзнанието притежава памет, но няма разум. Ясно е, че ако паметта се съюзи с разума, някои страни от сведенията ще бъдат деформирани и ако под­съзнанието беше способно да разсъждава, би могло, бих се изразил така, да вдигне рамене и да промърмори: "Това е смешно! Това е невъзможно! Сигурно не съм разбрал доб­ре фактите, трябва да туря в ред фишовете на паметта си." Тъкмо за да се избегне това, съзнанието няма памет, а подсъзнанието няма разум.

Трябва да си спомним две правила:

1. Подсъзнанието няма разум и следователно не може да реагира на предложенията, които му се правят. Може да запази в паметта си всичко, което чува и вижда, било то грешно или вярно, защото не е способно да реши дали определена информация е правдоподобна или не.

2. Съзнанието може да се концентрира само върху една идея. Всеки момент ние получаваме информации, впечат­ления, създаваме си мнение, виждаме разни неща, чуваме, пипаме и ако подсъзнанието не беше защитено, паметта ни щеше да бъде наводнена от ненужни, безпредметни и често погрешни сведения.

Екранът, който отделя съзнанието от подсъзнанието, служи значи за сито, което пропуска само въпросите, за­четени от съзнанието, за да ги прокара към подсъзнание­то, което ги записва и класира. И понеже съзнателният дух е способен да разглежда един по един въпросите, избира този, който му изглежда най-важен, оглежда го, приема или отхвърля според онова, което му диктуват разумът и ло­гиката.

Вие сигурно ще протестирате, ще кажете, че сте спосо­бен да мислите за много неща едновременно. И точно тук се лъжете. Мисълта е извънредно бърза, установи се, че тя може да се променя със светкавична скорост и дори още по-бързо. Така че, ако вие считате съзнателно, че мислите за две или три неща едновременно, учените могат да ви докажат, че само една мисъл може да завладее вниманието ви в един определен момент.

Добре е пак да уточним, както вече казахме, че фишо­вете на паметта в подсъзнанието съдържат всичко, което вече се е случило с тялото. Прагът или екранът не възпре­пятстват влизането на тези информации в подсъзнанието и тези, които са изучени от логичния и разсъдлив мозък, се пазят, докато не бъдат преценени.

Да видим сега как действа хипнотизмът.

Духът на подсъзнанието няма никаква способност да разграничава, нито да разсъждава логично, но ако успеем да преминем със сила преградата, екрана, който съществу­ва нормално между съзнанието и подсъзнанието, с едно предложение можем да го принудим да се държи както ние желаем. Ако съсредоточим съзнателното си внимание върху една мисъл, ние увеличаваме силата на внушение. Ако кажем някому, че ще бъде хипнотизирай, той ще повярва, защото в същия момент екранът ще се отстрани. Мнозина заявяват гордо, че не могат да бъдат хипнотизирани, но само се хвалят. Отричайки предразположението си към хипнотизма, те само го увеличават и засилват, защото, повтаряме още веднъж, в борбата между волята и въобра­жението винаги последното печели. Някои правят усилие, за да не се оставят да бъдат хипнотизирани. Ето какво се получава тогава. Въображението се ядосва и казва: "Ха сега да видим дали няма да се оставиш да бъдеш хипнотизи­рай!". След което въпросната личност се предава, без да подозира какво й се е случило.

Вие сигурно знаете как се хипнотизира човек, но няма да е зле да си го припомним. Преди всичко трябва да намерите начин да задържите вниманието на човека така, че съзнателният дух, който може да бъде съсредоточен само върху един въпрос, да бъде каптиран. Тогава предложени­ята могат да достигнат до подсъзнанието.

Обикновено хипнотизаторът държи лъскаво копче, парче кристал или друг предмет, като моли човека да съсре­доточи вниманието си съзнателно върху блестящия пред­мет. Става дума, както вече казахме, съзнателният дух да бъде погълнат и то така, че той да не усети, че става нещо зад гърба му!

Хипнотизаторът държи този предмет на височина на челото му, поради което трябва да вдигне очи, а това изисква известно напрежение. Мускулите на очите и на клепачите се стягат, за да издържат на това неестествено положение, а тези мускули са най-слабите в човешкото тяло и се уморяват много по-бързо от другите.

След няколко секунди окото се уморява и започва да сълзи. След което е съвсем лесно за хипнотизатора да каже, че очите са уморени и че на човека му се спи. Ясно е също, че той само чака да си затвори очите, защото хипнотиза­торът се е погрижил да измори очните му мускули. Моно­тонността на гласа, който повтаря, че очите са изморени, притъпява вниманието на подсъзнателния пазач. На него започва да му омръзва цялата тази история, която го кара да се прозява и го отегчава. Затова е очарован, ако може да заспи и да се отърве от досадата.

Когато това упражнение се повтаря няколко пъти, способността за внушение на човека е увеличена разбира се, а това значи, че е свикнал да приема влиянието на хипнотизатора. Щом хипнотизаторът му каже, че очите му са изморени и че му се спи, човекът се съгласява без коле­бание, защото от предходните опити е сигурен, че наисти­на очите му се изморяват при тези обстоятелства. Така човекът вярва все повече и повече на хипнотизатора.

Духът на подсъзнанието е напълно лишен от чувство­то за критичност, не може да различи тогава дали съзна­телният дух приема факта, че очите му са уморени, защото хипнотизаторът му го казва, подсъзнанието не прави ни­какво възражение, тъй както няма да възрази, ако хипно­тизаторът започне да твърди, че той не изпитва никаква болка. В този случай хипнотизаторът, който си познава занаята, може да осигури безболезнено раждане или да убеди някого, че може да му извади зъб, без да усети нещо. Това е твърде лесно, стига да тренирате и да имате малко практика.

Накратко казано, човекът, който е хипнотизирай, вяр­ва дума по дума на всичко, което казва хипнотизаторът. Научава, че очите му са уморени. Опитът му доказва също, че очите му са уморени. Хипнотизаторът му казва, че ще се почувства много по-добре, ако ги затвори и затваряйки ги, наистина се чувства по-добре.

Хипнотизаторът трябва да е уверен, че приказките му са напълно приети от човека, че той вярва на думите му. Никак не е необходимо да кажеш на човек, че е прав, след като е легнал. Повечето от хипнотизаторите говорят за неща, които са били вече доказани.

Например, може да каже на човека да си протегне ръката и ще повтори тази заповед много пъти. Когато обаче види, че ръката му се изморява и започва да пада, ще каже: "Ръката ви е изморена, ръката ви е тежка, ръката ви е изморена!" Човекът веднага ще повярва, защото усе­ща ръката си действително тежка и понеже е в състояние на транс, не може да отговори: "Глупак такъв, разбира се, че ръката ми е изморена, след като я държа във въздуха". Той вярва само в някаква власт там на хипнотизатора, в това, че е принуден да прави каквото му заповядат.

Сигурно е, че в едно недалечно бъдеще лекарите и хирурзите ще използват хипнотичните методи, защото изключват мъчителни реакции след това. Хипнотизмът е естествен и почти всеки може да му се подчини. И колкото повече твърди човек, че е невъзможно да бъде хипнотизи­рай, толкова по-лесно се поддава на хипноза.

Ние обаче не бива да хипнотизираме други хора, за­щото това може да бъде невероятно опасно и пагубно. Засегнахме този въпрос, за да ви помогнем да се хипноти­зирате сам, защото ако успеете, ще можете да се отървете от лошите навици. Ще можете да лекувате слабостите си, да повишите температурата на тялото си, когато е студе­но, и да направите други, много полезни неща.

Няма да ви учим как да хипнотизирате другите, защо­то смятаме, че това е един опасен процес, за който липсват дълги години опит. Все пак ще отбележим някои фактори, а в следващия урок ще поговорим за самохипнозата.

На Запад мислят, че никой не може веднага да бъде хипнотизирай, а това е погрешно. Всеки човек може да бъде хипнотизирай моментално от някого, който е възприел източните методи. За щастие малко хора на Запад ги зна­ят.

По същия начин се мисли, че хипнотизираният не може да бъде принуден да направи неща, напълно в разрез с неговата нравственост. Това също е грешка.

Очевидно не може да бъде хипнотизирай честният човек, като му кажете: "Иди да обереш една банка!" Чо­векът ще се разбунтува и веднага ще се събуди. Но сръчни­ят хипнотизатор ще съумее да формулира заповедите си и да го накара да повярва, че става дума просто за една шега или игра.

Възможно е хипнотизаторът да причини много злини на един човек. Стига да умее да си служи добре с подбрани думи и да го убеди, че се намира в компанията на някого, когото обича, комуто има доверие, или че просто става дума за някоя игра. Но няма да се простираме по-нашироко върху този аспект на хипнотизма, защото в ръцете на невежия или на човека без скрупули това е нещо много опасно. Съветваме ви да не се оставяте да ви хипнотизи­рат, освен ако хипнотизаторът не е способен, с много опит. Що се отнася до самохипнозата, не можете нищо лошо да си направите, ако следвате добре инструкциите ни, никого не можете да нараните. Напротив, така можете само да помогнете на другите и на самия себе си.