Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа

Преди да сме започнали сюжета на този урок, бихме искали да насочим вниманието ви към въпроса за електри­ческите токове, които излизат от мозъка и активизират мускулите.

В илюстрираното списание "Електроника" от месец януари 1963 година открихме статията "Невероятната елек­тронна руска ръка". Професор Арон Кубрински, член на Съветската академия на науките, със своите асистенти е правил изследвания на протезите и изкуствените крайни­ци. Доскоро беше практически невъзможно да се мърдат пръстите на изкуствената ръка, но изглежда, руснаците са разрешили този въпрос.

При отрязването на крайника се поставят специални електроди в края на някои нерви, тези, които обикновено командват движенията на ръката. Когато се постави про­тезата, токовете, тръгващи от мозъка към нервите, които командват движението на пръстите и показалеца, минават в протезата и са усилени така, че да задвижат пръстите на изкуствената ръка. В същото списание е поместена и сним­ката на човек, който държи молив в ръката си и пише. Това ни кара да вярваме, че в бъдеще протезите ще бъдат кон­тролирани от биохимични токове.

Сигурно сте вече уморен от нашите истории за токове, мозъчни вълни и т.н. - ето защо ви говорихме за тази интересна статия. Сега ще се обърнем към раздела за чув­ствата, защото мислите - това сме ние.

Ако мислите ни са тъжни, те започват един процес, който уврежда клетките ни. Голямата мизерия, тъгата могат да доведат до заболявания на черния дроб, смуще­ния в злъчката, понякога и смърт. Представете си една стара двойка, мъж и жена, женени много отдавна и силно привързани един към друг. Жената умира внезапно и вдо­вецът не може да се пребори с отчаянието. Отдава се на скръбта си, чезне и не след дълго също умира. Ударът от загубата поражда в мозъка му ток с много високо напре­жение, той нахлува в тялото му - в органите, жлезите, -провокира дълбока депресия и нормалната дейност на тялото спира. Скърбящият се парализира, не може да мисли нормално, едва успява да се движи. Голямото напрежение въздейства върху сълзотворните жлези, които служат на организма като защитна клапа.

Същото се получава, когато включим лампа от 110 волта в електрически ток от 220. Лампата грейва силно за миг и изгаря. Човешкото тяло също може да "изгори", ще изпадне в кома или в лудост.

Всички сме виждали как животното се страхува, кога­то друго, по-силно, го преследва. Кучето ви например се страхува от бурята. То не яде, докато не се успокои, и не бива да^го насилвате, защото не би могло да смели погълна­тото. Всички стомашни сокове, които помагат за смилане­то, не се произвеждат в тялото и кучето инстинктивно отказва да яде, след като не може да смели храната.

По същия начин не бива да дразните един нервен или отчаян човек, дори да е за добро според вас, защото това е против интересите му. Мъката, всяко дълбоко чувство, внася основна промяна в Химическия процес на тялото. Несигурността, страданието могат да направят човека нетърпим, да "оцветят" направо неговото виждане, защо­то всеки знае, че влюбените виждат "живота в розово"!

Ако искаме да прогресираме, трябва да владеем рав­новесието, настроенията, да балансираме чувствата си така, че никога да не сме нито много възторжени, нито много потиснати. Трябва да бъдем сигурни, че мозъчните ни вълни нямат нито върхове, нито дълбоки низини. Човеш­кото тяло е предназначено да действа по определен начин. Шоковете, които му нанася модерната цивилизация, мо­гат да му причинят само зло.

Доказателство за това е, че почти всички, които се; занимават с бизнес, имат язва, страдат от инфаркти и са силно раздразними поради високото напрежение на теле­сното електричество. Това напрежение пречи на нормал­ното действие на тялото и някои определени органи. Ко­гато човек има язва, той отказва да се храни и стомашните сокове стават все по-кисели, сякаш изгарят стомашните и чревните стени. Затова, ако искате да напреднете, да прак­тикувате телепатия, ясновидство, психометрия и всички други езотерични науки, трябва да владеете настроенията си. А вие можете!

Освободете духа си от всякакво вълнение, от най-мал­кото смущение. Когато се чувствате раздразним или кога­то имате чувството, че всички световни тегоби са се стова­рили на крехките ви рамене, дишайте .дълбоко, дишайте бавно, дишайте! Повтаряйте си, че тези грижи не ще имат никакво, значение след сто години. Ако не могат да ви повлияят след един век, защо ще ви безпокоят сега?

Необходимостта да запазим спокойствие е от капитал­но значение за физическото и душевното ни здраве. Съвет­ваме ви, когато сте изнервен, да се замислите за миг, да се попитате защо сте в лошо настроение. Защо сте така тъжен, така скръбен? Защо обърквате живота на околните, които толкова ви обичат? Спомнете си, че като сте навъсен, раз­дразнителен, като пускате юздите на всички лоши чувства, само на себе си причинявате зло, никога на ближния ви. Той сигурно ще се измори от капризите и черните ви на­строения, но вие все едно се отравяте с цианкалий или арсеник. В кръга от хората, които познавате, сигурно има хора с повече грижи и то много по-сериозни от вашите, но въпреки това не им личи да страдат толкова. Ако се изо­ставите, ако показвате признаци на напрежение, това зна­чи, че не виждате нещата такива, каквито са: това може дори да означава, че не стигате до умственото и духовното ниво на този друг човек.

Ние сме на тази земя, за да се учим, и никое човешко същество не е принудено да научи много неща изведнъж. Може да имате чувството, че сме преследвани и че сме жертва на една лукава съдба, но ако искаме да размислим добре, ще видим, че никой не ни преследва, а само си въобразяваме.

Да вземем пак за пример децата. Някое момченце ходи на училище, трябва да си пише домашните, да си учи уро­ците и може би си мисли, че е натоварено прекалено мно­го, особено ако му се иска да излезе с другарчетата си, да поиграе на топка, а ако е по-голямо, да види приятелката си. Мисли толкова много за игрите, че не посвещава дори и една десета от духа си за работа и затова домашните му изглеждат толкова трудни. Чувства се изморен, трудът го отегчава и е потиснат. Накрая започва да се оплаква на родителите си, че трябва много да работи вкъщи. На свой ред те се оплакват на учителя, като го обвиняват, че детето им се е разболяло от всичко това. Никому не идва наум да смъмри детето, което просто трябва да учи. И вие сте като детето! Искате ли да прогресирате? Тогава трябва да се подчинявате на някои правила, за да бъдете спокоен, да следвате средния път. Ако работите много, вие сте така погълнат от работата си, че нямате време да мислите за резултатите, които искате да постигнете.

Средният път ви осигурява умерено натоварване, та да не би заради дърветата да не видите гората. Обаче не бива и да бързате много. Избягвайте тези крайности и ще констатирате, че имате напредък. Много хора робуват на работата си. Полагат толкова усилия, че цялата им енер­гия, всичката мощ на мозъка им е посветена на нейното осъществяване. Затова не им остават сили за постигане на търсената цел. Ако правите много усилия, вие сте като кола, която се движи все на първа скорост - вдига много шум, ала не напредва!

Твърде жалко е, че някои думи са така деформирани, че звучат негативно. Във всеки език има описателни тер­мини, с времето напълно променили смисъла си.

Да вземем за пример думата "метреса". Навремето този термин се е отнасял за жената, която ръководи домакин­ството, прислугата и е внушавала уважение, означавало е жената на стопанина, т.е. стопанка. Сега тази дума се отнася за съвсем друг тип жена.

Нямаме намерение да говорим нито за старите метре­си, нито за техните стопани, но този пример е добър, за­щото в настоящия урок ще говорим за една дума, чийто смисъл се е променил с годините. Става дума за въображе­нието.

Този термин е изпаднал необичайно в немилост. Ня­кога човекът с въображение означаваше личност с висока чувствителност, творец, който съчинява стихове или пише музика. Така че беше много добре да си надарен с въобра­жение. Днес тази дума е свързана по-скоро с объркана и потисната жена в нервна депресия, на която й се "привиж­дат разни работи". Хората предпочитат да отстраняват явленията, вместо да ги изучават! Вместо да вдигат раме­не- "Само си въобразяваш, не бъди глупав!"

Въображението днес е дума, която не се ползва с доб­ро име, обаче контролираното въображение е ключът, спо­собен да отвори духа и да се разберат сума неща, забулени в мистерия. Добре е да си припомним от време на време, че в борбата между въображението и волята винаги въоб­ражението побеждава. Хората се хвалят с волята си, с голямата си смелост, с това, че от нищо не се плашат. Дотягат на събеседника си и повтаряйки, че волята им позволява да направят всичко, което поискат. В действи­телност волята им е безсилна, ако въображението им не я поддържа. Тези хора са се убедили, благодарение на въоб­ражението си, че волята им е крайно необходима. Повтаряме още веднъж, и всеки компетентен човек ще се съгласи с нас, че волята е нищо без въображението. Няма по-голя­ма сила от него.

Ще продължите ли да твърдите въпреки всичко, че силата на волята ще ви позволи да направите нещо, което въображението ви отказва? Да вземем един хипотетичен пример, защото е на мода!

Улицата е празна. Няма коли, няма хора, платното е празно. Да начертаем линия, широка един метър, от еди­ния тротоар до другия. Без да се интересувате от колите, нито от любопитните, слизате от тротоара и пресичате улицата между двете начертани линии, не се колебаете нито за секунда, нито сърцето ви бие ускорено.

Можете да прекосите улицата без страх, защото зна­ете, че земята няма да се отвори под вас, знаете, че няма да ви прегази кола, че нищо не рискувате и ако случайно се спънете, не ще паднете по-ниско от земята.

Да сменим сега декора. Улицата е същата, ние я пре­косяваме и се качваме на двадесетия етаж в отсрещната сграда на покрива тераса. Оттам виждаме, че на отсрещ­ната страна на улицата има точно такава тераса, на как­вато се намираме. Ако се наведем през парапета, ще видим разчертаните линии на уличното платно. Добре. Сега ще се снабдим с една дъска, широка един метър - със същата ширина, която начертахме на земята. Прехвърляме дъска­та до отсрещната сграда на двадесет етажа над тротоара. Закрепваме я колкото се може по-добре и проверяваме дали няма някаква грапавина, която да ни спъне.

Значи, имаме път със същата ширина като тази на земята. Можете ли да вървите по тази дъска, която е здра­во закрепена на 60-70 метра над земята, и да пресечете без­препятствено разстоянието от единия покрив до другия? Ако въображението ви казва, че можете, тогава ще върви­те спокойно по дъската и ще стигнете без трудности отсре­ща. Но ако въображението ви не е така любезно, сърцето ви ще бие лудо само при мисълта за подобен подвиг, сто­махът ви ще се свие, ще станете бял като платно от страх. Но защо? След като вече сте пресекли улицата, защо да не я пресечете по здраво закрепената дъска? Отговорът е ясен: въображението си прави каквото си иска, крещи ви, че има опасност, че ако загубите равновесие, че ако се подхлъзне­те,.ще паднете и ще се убиете. Другите ще се опитват.да ви успокоят - излишно, защото вашето въображение е по-силно от волята ви. Ако обаче владеете силата на волята си, нервите ще откажат, ще започнете да треперите, ще пребледнеете и дишането ви съвсем ще се обърка.

Ние притежаваме известни механизми, които ни пред­пазват от опасността, автоматични системи за самосъхра­нение, които ни възпират от глупави рискове. Въображе­нието прави невъзможно преминаването по дъската и никой не ще ви убеди, че нищо не рискувате, че можете да го сторите. До момента, в който не се "видите" прав върху дъската, вървейки мирно и без страх към другия покрив, няма да успеете.

Ако викате на помощ волята, ако се мъчите да напра­вите нещо, което въображението не одобрява, рискувате нервна депресия, защото, пак ви повтаряме - че в случай на борба между въображението и волята винаги първият печели. Ако се стремите да направите нещо, след като всички тревожни звънци отекват във вас, нито нервите ви ще издържат, нито здравето ви.

Някои хора се ужасяват да минат нощно време край гробище. Ако все пак са принудени да го сторят, чув­стват, че "косите им се изправят". Ръцете им са влажни, възприятията им са изострени, всяко впечатление е пре­увеличено и са способни да направят един невероятен за възможностите им скок, ако им се стори, че виждат призрак.

Хората, които не обичат работата си, често трябва да се насилват, което задейства един механизъм на измъква­не. Някои от тези явления дават странни резултати, но пък всяко зло за добро, защото това са предупреждения, за които ако не се държи сметка, нервната депресия или на­право лудостта не са далеч. Ще ви разкажем една истинска история. Познаваме лично фактите, познаваме човека и знаем какви са резултатите в този случай.

Човекът беше счетоводител и работеше по цял ден прав, работата му го изискваше. Беше отличен счетоводи­тел и имаше усет към цифрите, но си имаше и фобия, живееше със страха, че един ден ще стори някоя грешка и може би ще бъде обвинен, че е фалшифицирал нарочно документите, за да краде своя работодател. В действител­ност беше свръхчестен човек, един от ония, все по-редки лица, които кутия кибрит няма да вземат от хотела, заб­равен вестник от пейката не ще отнесат. И въпреки това се страхуваше, че шефът му ще се усъмни в честността му. Работата беше станала за него източник на постоянно безпокойство.

Ставаше все по-нервен, все по-загрижен. Опита се да обясни на жена си, че професията му тежи и че иска да я смени, но тя отказа да го слуша. Така той запази службата си. Но с времето стана жертва на въображението си. Първо заболява от язва на стомаха. Благодарение на добрите гри­жи и на строгия режим оздравя и започна отново работа, винаги прав на работното си място. Един ден си каза, че не може да издържа повече прав и че ще трябва да напусне работата си.

След няколко седмици се отвори рана в крака му. Ня­колко дни ходи куцайки на работа, раната му се влоши и трябваше да остане на легло. Далеч от службата си, на спо­койствие вкъщи той оздравя бързо и се върна на работа. Подсъзнанието му го безпокоеше непрекъснато, като се опитваше да го накара да разсъди по следния начин: "Отървах се от тази ужасна служба с болките в краката, но ме излекуваха много бързо, трябва да намерим нещо по-сериозно".

Няколко месеца по-късно нова рана се появи в глезе­на. Не можеше да движи крака си и трябваше да го опери­рат. След седмици продължително лечение се върна в кан­целарията.

Омразата към работата му го минираше. Скоро друга рана се появи между глезена и коляното му и то толкова сериозно, че трябваше да го отрежат. Тогава, за голяма радост на този човек, работодателят му отказа да го вземе пак на работа, защото нямаше нужда от сакати и вечно болни хора.

В болницата лекарите вече бяха разгледали и разбра­ли този случай. Постараха се да намерят на човека работа, към която бе проявил голям интерес - нямаше да работи с цифри. Работата се хареса на нашия приятел и той се справи прекрасно. Вече не се страхуваше, че ще сгреши или че ще бъде осъден, вкаран в затвора. Здравето му се подо­бри и, както знаем, успяваше в новата си работа - беше щастлив.

Това е изключителен случай, разбира се, но всеки ден виждаме как бизнесмените са натоварени от страха за разоряване, страх от шефа, страх да не би да се изложат. Те също гледат да се измъкнат с някоя язва в стомаха, някоя болест и т.н.

Въображението може да направи така, че да срути цяла империя, но може и да построи империя. Ако култувирате въображението и умеете да го контролирате, вие можете всичко. Не е възможно да заповядваш на въображението си, защото то е като магарето - можеш да го насочваш, но не и да водиш насила. Така и вие можете да насочвате въображението си, но не можете да го водите. Това изис­ква практика разбира се, но се успява.

Тогава как ще контролирате въображението? Разбира се, това е въпрос на вяра и на упражнения. Мислете си за едно положение, което поражда у вас страх или отвраще­ние, а после надвийте тези чувства с вяра, убеждавайки въображението си, че вие можете да направите това. Убе­дете се, че сте специален човек, едно необикновено съще­ство, ако искате, няма значение по какъв начин. Стига да накарате въображението си да работи за вас. Да се върнем към нашия пример за пресичане на улицата. Тогава, бла­годарение на вярата, като си повтаряте, че не сте като другита, че имате специална дарба, ще успеете лесно да убедите въображението си и ще прекосите улицата по дъската, въпреки че се намира на двадесет етажа над земя­та. Или пък можете да си кажете, че сте една глупава май­муна, която не знае що е виене на свят и може да мине по дъската без страх. Кой има повече стойност? Вие или май­муната? Ако едно животно или един глупак могат да ми­нат по дъската, тогава вие, който струвате десет пъти по­вече, вие-също можете. Мислете си за Блонден, който мина по една тел над Ниагарския водопад. Блонден е човек като вас, вярваше в способностите си, вярваше, че е способен да направи онова, което е невъзможно за другите. Знаеше, че единственото, от което се страхуваше, е страхът от страха, но вярваше в себе си и знаете, че може да мине по една тел и със затворени очи.

Всички познаваме това положение. Можем да се ка­чим на върха на една висока стълба и докато не гледаме надолу, не се страхуваме. Но щом наведем очи, мислим за ужасната смърт, която ни чака, ако паднем. Въображени­ето ни показва как падаме, ние чувстваме, че падаме, виж­даме се в кръв, сплескани на земята. То може да ни накара така здраво да се държим за металната част, че да не мо­жем да се отлепим. Даже работниците, които поправят покривите, изживяват понякога такива страхове!

Ако контролирате въображението си, ако вярвате в способностите си, можете всичко да направите. Няма да успеете, ако се опитвате да овладеете въображението със сила. Волята ви никога няма да победи въображението, това ще даде само неврози. Спомнете си още веднъж, че трябва да водите, да ориентирате, да контролирате въоб­ражението си. Ако се опитвате да го ръководите силом, ще се провалите. Ако знаете как да го водите, ще направите всички онова, което сте мислили за невъзможно. Затова най-важно е да се убедите, че няма нищо невъзможно. Невъзможни неща няма!

Сигурно сте чували за "закона на Кармата". За неща­стие повечето от тези метафизически въпроси са получили санскритски или брахмански имена - така както медицин­ските, анатомичните или .научните термини имат латинс­ки или гръцки имена, означаващи вид цвете или действи­ето на определен мускул или артерия. Обяснението можем да търсим в старите, отминали времена. Някога лечители­те, всички доктори искали да пазят само за себе си добрите познания, а по онова време само те са били образовани. Изучаването на латински език е било необходимо и учени­те свикнали да използват латински думи, за да скрият от невежите значението на техническите термини - една тра­диция, запазила се до наши дни.

Това, разбира се, има своите преимущества. Незави­симо от езика, който говорят, учените винаги могат да се разберат помежду си чрез латинския. По корабите и само­летите радистите си служат с морз или с новия код р. Радиолюбителите се свързват с колегите си от цял свят и се разбират, въпреки че говорят на различни езици.

Езикът санскрит е познат на окултистите от цял свят, така че ако единият казва "карма", другият веднага си представя "закона за подчинеността между причината и следствието". Както виждате, в кармата няма нищо тайн­ствено, нито страшно. Нашето намерение е да поставим метафизиката в рационален план. Не искаме да ползваме термини, които могат само да ви объркат.

Да вземем "закона на кармата" вън от нейния метафи­зичен подтекст и да го разгледаме в светлината на земните закони. Ето какво искаме да кажем.

Джон получава за подарък един мотоциклет. Драго му е да седне, да го запали, да чуе шума му. Това разбира се не му е достатъчно. Той тръгва по пътя и отначало кара внимателно, но скоростта го опиянява, не внимава за пътните знаци. Изведнъж чува сирена и полицейската кола го задминава, оттам му правят знак да спре. Джон забавя, спира и чака полицаят да го глоби.

Примерът показва, че съществуват някои закони като тези за пътното движение, че е забранено да се превишава скоростта. Джон не се подчини и беше наказан, трябваше да плати глоба за това, че е нарушил закона.

Искате друг пример? Добре! Бил е мързелив, мрази работата, но има приятелка и тя му струва скъпо. Тя е съгласна да го вижда само ако й купува каквото тя поиска. За нея не е важно откъде ще намери пари за тези неща, стига тя да ги получи...

Една вечер Бил излиза с намерението да обере някой магазин, за да задоволи капризите на приятелката си. Манто от визон? Платинен часовник с инкрустирани ди­аманти? Всичко приема! Той отива да обере магазина с пълното съгласие на приятелката си. Обикаля сградата и търси начин да влезе. Накрая открива един прозорец и с ножа си успява да го отвори. Минава от другата страна, спира се. Чува ли нещо? Не, всичко е тихо. Никакъв шум. Влиза по чорапи в магазина и взема безредно бижута, часовници, пачка банкноти. Доволен от плячката си, той се връща до прозореца и поглежда навън. Няма никой -слага си обувките и се насочва към вратата, защото ще е по-лесно, иначе би могъл да повреди плячката си, ако излезе през прозореца. Внимателно отваря вратата и излиза. Изведнъж се чува глас: "Стой, не мърдай, ще стрелям!" Бил се парализира от страх, знае, че полицаите са въоръжени и че няма да се колебаят да стрелят. Сноп светлина про­низва нощта и се насочва към лицето му. Вдига ръце към небето и вижда, че е обкръжен от полицаите. Те го обискират бързо и го освобождават от ценната плячка. Отвеж­дат го към полицейската кола и го затварят в килията.

Няколко часа по-късно полицай събужда приятелката му. Тя се възмущава, вика, защото я арестуват. Арестува­на? Да, разбира се, защото тя е сътрудничила на Бил, като го е подтикнала да краде - значи е виновна заедно с него. Законите на живота са такива. Но да оставим сега физическия свят и да поговорим за кармата, която е ум­ствен или физически акт, зачеващ доброто или злото. Всички знаем старата поговорка: "Каквото посееш, това ще пожънеш". Така е буквално. Ако посеете лошотия, ще имате лошо бъдеще в този живот или в другия. Ако през живота си посеете нещо добро, ако направите добрини, съчувствате на нещастните, когато дойде вашият ред да сте в нещастие, някой някъде ще бъде с вас добър и изпълнен със съчувствие.

Кажете си така: ако един човек бива сполетявай от нещастия, то не е като наказание, че е лош, а може би, за да се види как ще реагира в нещастието, в страданието. Това е един начин за "пречистване", предназначен да про­гони, чрез страданието, някои от нечистотиите и егоизма на човечеството. Всеки принц или просяк пътува около Колелото на Живота, кръга на вечното съществуване. Човек може да бъде цар през един живот, но в следващия може би ще бъде просяк, скитник, обикалящ от град на град, за да търси хляб, да търси препитание без успех, просто носен като увехнал лист от вятъра.

Има хора, които са вън от законите на кармата, и не бива да си мислим: "О, колко е ужасен животът му, сигур­но е сторил много грехове в предходния си живот!" Най-високите същности (които наричаме Аватари) слизат на земята, за да свършат определено дело. В Индия например вярват, че бог Вишну слиза периодично на земята, за да припомни на човечеството истините на религията, които хората лесно забравят. Този Аватар, или Напреднало съще­ство, ще дойде тук долу, за да даде пример в бедността, за да покаже как трябва да се проявява съчувствие и да се помага, въпреки привидния имунитет срещу страданието. Няма нищо по-фалшиво от един подобен имунитет, защо­то Аватарът, бидейки от по-чиста проба, страда още по-силно.

Аватарът не се ражда, защото трябва да бъде тук, не идва на света, за да изживее своята карма. Не, той идва на земята като въплътена душа, неговото раждане е свободен избор, понякога даже не се ражда, а взема тялото на някой друг.

Всичко, което правим, е резултат на действие. Мисъ­лта е истинска сила. Мислите - това сте вие. Ако мислите ви са чисти, и вие ставате чист, ако имате алчни мисли, ставате разхитителен, нечист и трябва да се връщате още няколко пъти на земята, докато желанието умре у вас пред силата на чистотата и хубавите мисли.

Никой не е унищожен и никой не е така лошата да е осъден на вечни мъки. Това вечно наказание е измислено от свещениците някога, защото е трябвало да внушат подчинение на божите овчици, които често биват вирог­лави. Христос никога не е проповядвал вечните мъки и страданието. Христос е казвал, че ако човек се покае и прави усилия, той ще се спаси от собствената си лудост и ще има нова възможност да получи изкупление, после още една...

Кармата е процес, при който правим заеми и ги изпла­щаме. Ако идете в някой магазин и поръчате различни стоки, ще трябва да ги платите. В някои страни, ако не уредите сметките, може да идете в затвора. Мъжът, жена­та, детето трябва да плащат всичко на земята. Само Аватарът е изключен от законите на кармата. Следователно, за ония, които не са Аватари, ще е добре да се наблюдават, да водят добър живот, за да скъсят престоя си на земята, защото имат възможности за по-хубав живот върху други планети и други нива на съществуване.

Трябва да простим на хората, които са ни причинили зло, трябва да търсим прошка и от тези, на които ние сме причинили болка. Винаги трябва да си припомняме, че за да достигнем благоприятна карма, е необходимо да пра­вим за другите онова, което бихме искали другите да пра­вят за нас.

Малцина от нас се изплъзват от кармата. Ако напра­вим дълг, трябва да платим, а ако вършим добро, другите трябва да ни връщат тази добрина. Много по-хубаво е да получаваме добрини, тогава добре е да имаме съчувствие и да бъдем добри с всички създания, като не забравяме, че в очите на Бог всички са равни, и в очите на Всевишния, всички създания са равни - котки, кучета, коне или... хора!

Казва се, че пътищата Господни са неведоми. Не нам е дадено да обсъждаме Божиите пътища. Ние трябва да се стремим да разрешим въпросите, които животът ни пред­лага, защото само ако опитваме искрено и по един задо­волителен начин да ги разрешим, ще можем да си изпла­тим кармата. Някои хора трябва да се грижат за болен роднина, да живеят с него и да си мислят: "Това е неспра­ведливо! Защо не умира, поне няма да страда повече!" А не мислят, че и единият, и другият живеят своя цикъл на живот. Човекът, който се грижи за болния, може да е дошъл на земята тъкмо за това.

Трябва винаги да съчувстваме, да разбираме болните и наскърбените, защото е възможно тъкмо това да е наша­та мисия на земята. Много е лесно да се отстрани с един жест някоя досадна и дразнеща личност, но обикновено болните са свръхчувствителни, страдат, че са болни, зна­ят, че пречат. Бихме искали да ви припомним още веднъж, че при сегашното състояние на нещата на земята всеки истински окултен човек, запознат с голямото изкуство на окултистите, страда от някакъв недъг. Така че, ако прези­рате грубо някой болен, ако се правите, че не чувате него­вия вик за помощ, рискувате да причините зло на един човек, който е далеч по-надарен, отколкото можем да си представим.

Ние лично не се интересуваме нито от футбол, нито от друг подобен спорт, но бихме искали да ви попитаме. Да сте чули някога мускулест спортист да е ясновидец? Физи­ческият недъг служи за пречистване на грубото човешко тяло, като му позволява да получи вибрации от много по-висока честота, които не се каптират от повечето смъртни. Затова, да почитаме болните. Не бъдете нетърпеливи, за­щото болният има проблеми, които вие дори не подозира­те. Да бъдем и по-малко егоисти. Болният може да е много по-издигнат от вас, който сте в отлично здраве, и като му помагате, помагате на самия себе си - и то значително!