Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа

Този урок е къс, но много важен. Трябва да го четете с най-голямо внимание. Мнозина, които се опитват да видят аурата, нямат търпение. След като прочетат някол­ко инструкции, мислят, че ще вдигнат очи от книгата и аурата ще се появи пред смаяния им поглед. Това не е чак толкова просто. Много големи Учители са работили цял живот, докато успеят да видят една аура, но ние твърдим, че ако човек е искрен и се упражнява съзнателно и с вяра, ще види аурата. Възможно е за всеки, стига да упорства. Не ще престана да повтарям, че ако искаме да видим аурата в нейната пълнота, трябва да наблюдаваме голо тяло, защото дрехите влияят на аурата. Някой може да ви каже, че е сложил съвсем чисти дрехи, които идват напра­во от пералнята. Следователно те не могат да пречат на аурата му. Но той се лъже. В пералнята дрехите му са били в чужди ръце. Това е монотонен труд и работниците мис­лят за. собствените си грижи, докато сгъват грижовно ризите. Впечатленията от техните аури проникват в бель­ото и като го облече човек, облича и впечатленията на някой друг. Трудно ви е да повярвате? Предположете, че пред вас е поставен магнит, който докосвате с върха на ножа. После ще забележите, че върхът е леко намагнитизиран, пропит от ауричното влияние на магнита. Същото е и с човека, той може да е "обагрен" от влиянието на другите хора. И така, ако искате да видите истинската аура и истинските й цветове, трябва да наблюдавате голо тяло. Като наблюдавате една жена, ще видите, че цветовете са по-ясни и по-силни. Разбира се, не е лесно да се намери жена, която ще се съгласи да се съблече пред вас - тогава защо да не започнете със собственото си тяло? Трябва да сте съвсем сам в банята например. Светлината трябва да бъде съвсем слаба. Ако лампата ви е много силна, покрий­те я с една кърпа така, че едва да виждате. Разрешете ми едно отклонение: покрийте я на известно разстояние, защото иначе ще се запали. Не се опитвайте да си подпалите дома, а само да намалите светлината. Най-добре е да сло­жите по-слаба крушка. След това се съблечете съвсем и се наблюдавайте в цял ръст на огледалото. Направете така, че да опънете зад себе си черна или тъмносива завеса, та да имате неутрален фон, който да не влияе на цветовете на аурата.

Изчакайте малко, съзерцавайки съвсем спокойно, по­чти разсеяно в огледалото. Огледайте главата си. Виждате ли една лека, синя светлина край слепоочията? Огледайте и очертанията на тялото, ръцете и ханша. Различавате ли един синкав пламък като от спиртна лампа? Ако сте го видели, значи сте напреднали. Няма да видите нищо нито първия, нито втория, нито третия път. Музикантът също не постига резултат при първия, втория, третия опит да изсвири цяла симфония. Той също упорства и вие трябва да последвате примера му. С практиката ще успеете да видите етерика и ако продължавате да работите, ще види­те и аурата. Повтаряме още веднъж, че много по-лесно е, като наблюдавате голо тяло.

В това няма нищо извратено. Не забравяйте, че "всич­ко е чисто за чистите". Вие наблюдавате нечие голо тяло или вашето собствено с чисти мисли. Ако имате нечисти мисли, няма никога да видите етерика и аурата, ще видите само онова, което гледате. Наблюдавайте внимателно, старайте се да видите етерика. С времето ще успеете. Ко­гато някой губи търпение да види аурата, ще усети слаб сърбеж по дланите, по краката или в други части на тяло­то. Това е странно усещане и не може да ви излъже. Когато стигнете до този стадий на сърбеж, не сте много далеч от ясновидството. Просто това означава, че сте много напрег­нат и това ви пречи да видите. Необходимо е да се отпуснете и едва когато бъдете съвсем спокоен, сърбежът ще изчезне и ще видите етерика и аурата. Сърбежът в действи­телност е предизвикан от съсредоточаването на вашата аурична сила в дланите или другаде. Когато се страхувате или сте обзет от силно напрежение, случва се да се потите или да ви се навлажнят дланите, т.е. сърбежът е заместен с потене. Това е добър знак, означаващ - пак повтаряме, че правите прекалено много усилия, че имате нужда от почивка и едва след това етерикът, а даже и аурата ще се покажат пред смаяните ви очи. Мнозина не могат Да видят аурата си, защото я гледат в огледалото през собствената си аура. Огледалото леко деформира цветовете и ги отра­зява пак през аурата- нещастният начинаещ мисли, че вижда по-тъмни цветове, отколкото те са в действителност. Представете си една рибка на дъното на басейна. Като гледа едно цвете, което е на повърхността, тя не би могла да види истинските цветове, защото ще бъдат деформира­ни от пречупването им във водата и леките вълнички. Вие също можете да се излъжете, като гледате в дълбочина соб­ствената си аура, чийто отразен образ виждате. Ето защо винаги е по-добре да гледате друг човек. Необходимо е обаче той да е изпълнен с добра воля и да вярва. Когато някой показва голотата си, обикновено е нервен, смутен. В такъв случай етерикът се свива и залепя към тялото и аурата се затваря. Това свиване подменя цветовете. Необ­ходима е голяма практика, за да стигнете до точно опре­деление. Но най-важното е да видите цветовете, независи­мо дали са истинските или подменени.

Най-добрият начин да предразположите човека е да му говорите най-общи неща, за да му отнемете страховете. След като се успокои, етерикът ще заеме нормалната си форма и аурата ще изпълни ауричния чувал.

Този опит прилича много на хипнозата. Хипнотиза­торът няма да улови първия срещнат от улицата и да го хипнотизира. Необходими са няколко сеанса. Той трябва най-напред да се запознае със своя пациент, да постигнат известно разбирателство помежду си, за да го доведе до състояние на транс. И вие трябва да правите същото. Никога не бива да фиксирате голото тяло, бъдете естествен, все едно че е облечен. Втория път той ще бъде по-сигурен, по-спокоен. При третия сеанс можете да си разрешите да разгледате очертанията на тялото и тогава... Виждате ли слабата синкава светлина? Различавате ли вихрещите се около тялото ивици от различни цветове? Ами жълтото хало? А игрите на светлината, които извират от върха на черепа и разцъфват като лотос, като фойерверк, като фонтан от светлини?

Този урок е кратък, но много важен. Съветваме ви да бъдете в добро настроение, спокоен, без грижи. Не бива да сте гладен, нито преситен. Идете в банята, вземете един душ щом искате да се освободите от външните влияния, и се упражнявайте да видите собствената си аура. Това е само въпрос на тренировка.

ОСМИ УРОК

В първите уроци вече установихме, че тялото е ядрото на етерика и аурата. Видяхме какво представлява етерикът, описахме основните цветове и нюансите, както и въпроса за ауричната кожица. Всичко това е извънредно важно и ви съветваме да прочетете отново предишните уроци, за­щото в този и в следващия урок ще ви подготвим да напус­нете тялото си. Ако не сте разбрали отлично природата на етерика, на аурата и молекулярната структура на тялото, рискувате да се натъкнете на големи трудности.

Човешкото тяло е образувано от маса протоплазма, т.е. маса молекули, които заемат определен обем - така, както един свят заема определена част в космоса. Сега ще вървим напред, ще оставим аурата и етерика и ще разгле­даме тялото, защото тази опаковка от плът е едно най-обикновено превозно средство, един костюм за сцената.

Доказано е, че два предмета не могат да заемат едно и също пространство. Това е вярно, ако става дума за тухли, метали, дървени предмети, но ако двата предмета имат различни вибрации или ако пространството между техните атоми, неутрони или протони е достатъчно голямо, тогава един друг предмет лесно може да заеме това празно място. Всичко това може би ви изглежда трудно за разбиране, ето някои лесни примери.

Представете си, че напълвате догоре две чаши с вода. Ако в първата сипете една кафена лъжичка само пясък, водата ще прелее, доказвайки, че водата и пясъкът не могат да заемат едно и също пространство и едното трябва да отстъпи на другото. Пясъкът, който е по-тежък, пада в дъното на чашата, повдига нивото на водата и тя веднага прелива.

Във втората чаша, пълна догоре като първата, да си­пем малко пудра захар. Ще констатираме, че можем да сипем до 6 лъжички и едва тогава водата прелива. Обяс­нението на това явление е просто. Захарта се стапя във водата и нейните молекули заемат пространството между тези на водата. Ето защо захарта не заема място. Само когато цялото свободно пространство между молекулите на водата е заето, захарта се натрупва в дъното на чашата и водата ще прелива. Така имаме доказателство, че два предмета могат да заемат в едно и също време едно и също пространство.

Слънчевата система ни дава друга илюстрация. Това е един предмет, една същност. Има молекули и атоми, които наричаме светове, и те се движат в Космоса. Ако е вярно това, че два предмета не могат да заемат едно и също място, тогава не бихме могли да изпращаме ракети в пространс­твото. А съществата, които идват от друга вселена, не биха могли да влязат в нашата, защото ще заемат нашето про­странство. Вече доказахме, че при определени условия два предмета заемат едно и също място.

Човешкото тяло е образувано от молекули и съдържа други тела - нежни, духовни, които наричаме звездни тела. Съдържанието на звездното (астрално) тяло е същото като съдържанието на физическото - в смисъл че също е съста­вено от молекули. Те обаче не са така нагъсто и астрално-то тяло съвсем спокойно може да обитава във физическо­то, без едното да заема мястото, пространството, необхо­димо на другото.

Физическото и астралното тяло са свързани със сребъ­рната връв. Това е маса от молекули, които вибрират с невъобразима скорост. Може да бъде сравнена с пъпната връв, свързваща майката с бебето. При майката импулси­те, впечатленията, храната се предават на бебето преди раждането му. Когато бебето се ражда и му отрежат пъпна­та връв, то "умира". Това значи, че напуска живота, който е познало, за да стане самостоятелно същество, да заживее отделно от майката, да има свое собствено съществуване.

Сребърната връв свързва Аза с човешкото тяло и всич­ки впечатления се насочват от нея към него всяка минута от съществуването на плътското тяло. Впечатленията, за­поведите, уроците и даже духовната храна минават от Аза към човешкото тяло. Когато дойде смъртта, сребърната връв се прекъсва и човешкото тяло бива изоставено като износен костюм, а духът се освобождава.

Не можем да се впускаме в повече подробности, но е необходимо все пак да отбележим, че съществуват извес­тен брой "духовни тела". Засега се занимаваме с плътското и астралното тяло. На нашето ниво на развитие съществу­ват девет тела, като всяко е свързано с другото чрез сребъ­рната връв, но тук ние ще се посветим на астралните пъту­вания и всичко, което е свързано с астралния свят.

И така човекът е дух, временно затворен в едно тяло от плът и кости, за да може да изживее някои неща или ситуации, забранени за един дух без тяло. Плътският чо­век се ръководи от Аза. Някои предпочитат да го казват душа, но ние използваме термина Аза, защото душата е нещо друго и на далеч по-високо равнище.

Азът е контрольор, водач на тялото. Човешкият мозък е реле, телефонно табло, една напълно автоматизирана фабрика, ако щете. Той получава съобщения от Аза и ги превръща в заповеди. Така се регулира химическата и физическа дейност в организма, а това поддържа превоз­ното средство в движение (т.е. живота на тялото), задей­ствайки мускулния и умствения процес. Тялото изпраща обратно по същия начин на Аза събраните впечатления. Като се освободи от телесните граници, така както шофь­орът напуска временно автомобила си, човек може да съзерцава вселената на духа, възприема научените уроци от тялото, но тук също говорим за физическото и астрал­ното тяло, свързани с Аза. Чрез астралното си тяло човек може да пътува да най-отдалечени места с бързината на светкавица, може да иде където и когато иска, дори да види какво правят старите приятели в същото това време. С малко повече тренировки може да посети всички градове по света и да разгледа големите им библиотеки. Няма нищо по-лесно от това, след като сте натрупали малко практика, разбира се, да търсите дадена книга и да прочетете жела­ната страница.

Повечето хора мислят, че човек не може да напусне тялото си, защото западният свят отказва да вярва на онова, което не може да бъде видяно, пипнато, и след дисекция - обсъдено с нищо незначещи мъгляви термини.

Децата вярват на феите; те съществуват, разбира се, но ние, които ги виждаме и можем да разговаряме с тях, ги наричаме Духове на Природата. Повечето от малките деца си играят с невидими приятелчета. Възрастните се чудят, но детето знае, че приятелчетата му са "истински".

Детето расте и родителите се смеят или отричат оно­ва, което те наричат въображение. Някои родители дори наказват детето и го наричат лъжец. С времето то започва да им вярва и забравя, че има Духове на Природата (или феи), после става зрял човек, има свои деца и на свой ред се подиграва или наказва малките, когато говорят за феи. При хората на Изтока и келтите няма такъв цинизъм. Те знаят, че Духовете на Природата съществуват и се нари­чат феи, вампири или таласъми, знаят, че те правят много добрини, а Човекът в своето невежество и гордост отрича съществуването им и се лишава от големи радости, от един необикновен извор на науката, защото Духовете на При­родата помагат на ония, които ги обичат и които вярват в тях.

Широтата или обемът на познанията на Аза са нео­граничени, ала земното тяло има действителни граници. Почти всички напускат тялото си по време на съня. После, като се събудят, си казват, че са сънували. Това е така, защото хората са научени, че само земният живот е важен и че не могат да пътуват в пространството, докато спят. И така, великолепните приключения минават за "сънища". Добре е тук да се добави, че никога никой, нито един учен или лекар не е успял да обясни какво е сънят.

Тези, които вярват, могат да напуснат тялото си кога­то искат, да пътуват бързо и далеч и да се върнат в тялото си, спомняйки си прекрасно какво са направили или виде­ли. Почти всеки може да напусне тялото си за едно астрално пътуване, но вярата е безкрайно необходима. Трябва да си повтаряте, че можете, и да вярвате в това. В действи­телност е извънредно лесно да се направи едно астрално пътуване, след като сте се освободили от първата пречка, страха.

Страхът е ужасна спирачка. Повечето хора мислят, че като напуснат тялото си, настъпва смъртта. Трябва да се отървете от страха. Други се страхуват, че веднъж излезли от тялото, няма да могат да се върнат и че по време на тяхното пътуване една друга същност ще обсеби плътската им опаковка. Това не е възможно, освен ако страхът не "отвори решетките". Човекът, който не се страхува, е за­щитен от каквато и да е злина. Сребърната връв не може да се прекъсне по време на астралното пътуване, никой не може да завладее тялото ви, освен ако със страха си сам не предизвикате нашествието.

Вие винаги, винаги можете да се върнете в тялото си, точно както се събуждате, след като сте се наспали. Един­ственото, от което можете да се страхувате, е страхът да се страхувате. Ужасът от страха е единствената опасност. А всички знаем, че онова, от което най-много се страхуваме, никога не става!

След страха, а това е препятствие, което се дължи на мисълта, защото мисълта и разумът представляват истин­ски проблем. Мисълта и разумът могат да попречат на човека да изкачи високи планини, защото разумът му казва, че само една грешна стъпка - и може да се намери на дъно­то на дълбока пропаст. Това означава, че е необходимо да се отстранят, да се победят разсъдъкът и мисълта. Вие можете да ръководите мисълта си и да я отпратите където искате. В разгара на една тежка битка тежко ранените войници нищо не усещат. През първите няколко секунди дори не си дават сметка, че са ранени, и едва когато поч­нат да мислят, изпитват болка и може би умират от страх!

Мисълта, разумът и страхът спират духовното развитие и като повреден инструмент деформират заповедите на Аза.

Освободен от глупавите си страхове и интелектуални ограничения, човекът може да стане свръхчовек, с нарас­нали способности, както мускулни, така и умствени.. Ето един пример: слаб и боязлив човек пресича улицата. Върви разсеяно,_мислите му са далеч - мисли за работата си или какво ще каже на жена си, ако закъснее за вечеря. Изведнъж клаксонът на нечия кола го кара да подскочи и без да мисли, той прави невероятен скок, достоен за един шампион. Ако в този момент беше обременен от процеса на мисълта, той щеше да се замисли за скока, който трябва да направи и за който знае, че е неспособен, и колата щеше да го прегази. Състоянието на разсеяност позволи на Аза, а той се стре­ми винаги да наелектризира мускулите, инжектирайки един химически продукт (в случая адреналин), щото човекът да може да скочи инстинктивно на такова разстояние, нещо, което не би сторил съзнателно.

В западния свят човек от люлката научава и знае, че мисълта, разумът "отличават човека от животното". Ала неконтролираната мисъл държи човека на много по-нис­ко ниво от това на някои животни, способни на астрални пътешествия! Никой не ще отрече, че котките например виждат онова, което се изплъзва на човека. Всеки е виждал как кучето "усеща" светкавицата и тича да се скрие преди гръмотевицата. Животните имат различна система на "мисъл" или на "разум". Ние също можем да правим като тях.

Преди всичко трябва да можем да контролираме мисъ­лта си, да прогонваме натрапчивите. Седнете удобно някъ­де, където можете напълно да си починете и никой не може да ви смути. Ако искате, загасете светлината, дръпнете пердетата, защото в подобен случай светлината може да пречи. Няколко минути не мислете за нищо. Мислете за мислите си, огледайте ги как изискват в съзнанието ви всяка на свой ред внимание, спомняйки си за някои спречкване с колегите. Квитанциите за плащане, скъпотията, между­народното положение, това, което искате да кажете на шефа... изметете ги всички до една!

Представете си, че се намирате в съвсем тъмна стая на върха.на един небостъргач; пред вас има голям прозорец, покрит с черна завеса без фигури, без нещо, което може да отнеме вниманието ви. Най-после се уверете, че нито една мисъл не се стреми да обсеби съзнанието ви (черната заве­са), а ако все пак някоя изскочи, хвърлете я през борда, отстранете я. Можете да го направите и да успеете с повто­рение и упоритост. Няколко секунди мислите ще се опит­ват да надигнат глава над този черен екран. Стремете се да ги победите и съсредоточете отново духа си върху черната завеса и си заповядайте да се извисите по-високо, така че да видите какво има отвъд.

Докато съзерцавате това въображаемо нищо, още веднъж ще констатирате, че всякакъв род мисли се опит­ват да се промъкнат и да се закачат на вниманието ви. Отблъснете ги, отблъснете ги със съзнателни усилия, не се оставяйте да ви обсебят тези мисли. (Да, знаем, че се по­втаряме, но искаме добре да запомните.) Когато най-на-края успеете за секунда да запазите усещането за тотална празнота, ще усетите някакво скъсване и ще можете да видите, ще можете да се отдалечите от нашия банален свят, ще преминете в една вселена с друго измерение, където времето и пространството имат друг смисъл. Повтаряйки това упражнение, ще откриете бързо, че можете да конт­ролирате мислите си, досущ като Учителите и Адептите.

ДЕВЕТИ УРОК

Както вече научихме, мисълта отива там, където иска­ме да я изпратим. Вън от тялото ви, ако желаете. Сега ще видим едно друго упражнение. Отново трябва да бъдете сам, съвсем сам, така че нищо да не може да ви разсее. Необходимо е да бъдете съвсем отпуснат, ето защо ви съветваме да си легнете. Вземете мерки никой да не влезе и да ви попречи. След като сте се настанили, дишайте бавно, като мислите за опита, и си съсредоточете духа в една точка на около два метра от вас. Затворете очи, съсредоточете се, мислете с цялата сила на волята си, че вие, вашето действително аз, вашето астрално тяло - вие наблюдавате сам себе си на разстояние около два метра. В началото трябва да правите много усилия. Възможно е да имате впечатлението, че се намирате във вътрешността на голя­ма гумена топка, от която не можете да се измъкнете. Ще натискате, ще натискате и няма да се случи нищо, докато изведнъж не изхвръкнете навън. В този момент ще усетите лек удар, като че се е пукнала детска топка. Това не бива в никакъв случай да ви плаши - не се бойте, защото, като се освободите от страха, ще пътувате безкрайно и ще сте в състояние да отидете все по-далеч и по-далеч, но ако се оставите на страха, ще се върнете внезапно във физическо­то си тяло и ще трябва да започнете всичко отначало. В такъв случай ще трябва да отложите за друг път, защото няма нищо да направите в този ден. Най-напред трябва добре да се наспите, за да си починете.

Но да идем по-далеч, да предположим, че сте излезли от вашето тяло благодарение на този прост начин и че наблюдавате плътската си опаковка, като се питате какво ще правите оттук нататък. Не се бавете да се съзерцавате, занапред често ще наблюдавате тялото си така, а по-скоро направете следното: оставете се да се носите из стаята като сапунен мехур, защото вече не тежите повече от него. Не можете да паднете, нито да се нараните. Оставете тялото си да почива спокойно. Още преди да сте напуснали теле­сната си обвивка, добре би било да вземете предпазни мерки, да я настаните удобно, защото на връщане можете да почувствате спазми и болки, тръпки или "мравки" в ръката, ако сте я оставили да виси от леглото или пък някой нерв да е засегнат.

И така, оставете астралното си тяло да се носи свобод­но из стаята. Огледайте тавана и всички места, които обик­новено не можете да видите. Свикнете с тази елементарна форма на движение на астралното ви тяло, защото докато не сте свикнали да се движите нематериално из стаята, не можете да идете по-далеч.

Често пъти се случва, заспивайки, да подскочите с чувството, че сте изпуснали едно стъпало, и твърде често това е така брутално, че съвсем се събуждате. Това се дължи на рязкото отделяне на астралното тяло от физи­ческото или от бързото връщане вследствие на силна уплаха.

Но да се върнем към вашето астрално тяло, което бавно се е отделило от физическото, издига се и се носи на метър от вас. Като заспивате, имате усещането, че плувате. Това се дължи на издигането на астралното тяло. Ето, то вече се намира в легнало положение във въздуха над вас и е свързано със сребърната връв, свързваща вашия пъп с неговия (вж. фиг. 7).

Не гледайте прекалено внимателно как астралното тяло плава, защото, ако сте изненадан и се изплашите, то ще се върне много бързо във физическата си опаковка и ще трябва да се започне всичко отначало. Да предполо­жим, че следвате добре нашите съвети и не се сепвате, астралното тяло ще се носи за момент над вас; не бива нищо да правите, да не мислите дори, а да дишате леко и спокой­но. При първото ви съзнателно излизане трябва да бъдете твърде предпазлив.

Ако не се страхувате и не мърдате, астралното ви тяло ще се отдалечи леко, ще плава към единия или другия край на леглото и без ни най-малко стълкновение ще се спуска, докато краката му докоснат пода. По време на това "меко кацане" астралното тяло може да наблюдава физическото и да препредаде, каквото е видяло.

Щ
е изпитате известно неразположение, като се види­те, и за предпочитане е да кажем, че е унизително. Обик­новено нямаме никаква представа за външния си вид. Чували ли сте някога запис на собствения си глас?

При първия ви се струва, че не сте вие, че ви правят номер или че записът е много лош. Може би сте забеляза­ли неприятен акцент или обратно, били сте приятно изне­надан? Можете да си представите как ще се смаете, когато видите тялото си за първи път!

Ще се издигнете в астралното си тяло (съзнанието ви сега е прехвърлено в астралното пространство) и ще на­блюдавате това полегнало физическо тяло. Ще бъдете ужасен, няма да харесате нито тена, нито формите или бръчките и чертите, а ако сте достатъчно напреднали, ще видите мислите, страховете. Всичко това така ще ви изпла­ши, че ще искате веднага да се върнете в тялото си. Да предположим, че няма да бъдете изненадан и ще преодо­леете страха от това, че се виждате за първи път: какво ще правите сега? Какво ще видите или чуете? Най-лесно е да идете да видите някого, когото познавате добре и който живее в съседния град. Не забравяйте, че това е вашето първо излизане и не бива да избирате неизвестното, а места, които познавате и знаете как се отива дотам. Ще трябва да следвате пътя, по който минавате като физическо тяло.

Излезте от спалнята, слезте на улицата, не се безпо­койте, никой не може да види астралното ви тяло. И така, тръгнете по пътя, по който се движите обикновено, нео­тлъчно с представата за човека, когото желаете да посети­те, и начина, който ще следвате, за да идете при него. Тогава много бързо ще се озовете при него, просто за секунда. С малко повече практика можете да идете навсякъде, защо­то стените, океаните, планините не представляват никаква пречка. Можете да посетите всички страни по земята. Ще си кажете може би: "Боже мой, ами ако не успея да се върна?" Не се страхувайте, не може да се загубите! Не е възможно да се загубите, да се раните или да видите, че някой е заел тялото ви във ваше отсъствие. Ако някой се приближи до тялото ви, докато правите астралното си пътешествие, веднага получавате предупреждение и се връщате със скоростта на мисълта. Нищо не рискувате.

Единствената злина е страхът. Затова не се страхувайте, направете този опит, с който ще реализирате всичките си надежди и амбиции в областта на астралното простран­ство, ще видите различните цветове много по-добре, от­колкото с физическите си очи. Всичко ще трепти от живот, ще видите дори частиците на "живота" като светлинни точки около вас. Това е жизнеността на земята и ако ми­нете през нея, ще извлечете сила и смелост. За нещастие нищо не можете да вземете с вас и да го отнесете. Разбира се, възможно е да се материализирате пред някой яснови­дец при определени условия, или когато добиете повече опит. Не е лесно обаче да се доближите до някой човек и да поставите диагноза на здравословното му състояние, защото за тези неща трябва да се разговаря. За разлика от това можете да идете в някой магазин, за да изберете как­во ще купите на следващия ден: това е разрешено. Често, когато пазарувате с астралното си тяло, ще видите недо­статъците или лошото качество на даден предмет, който се продава на много висока цена!

Като се намирате в астралното, а и искате да се върне­те във физическото си тяло, необходимо е да пазите спо­койствие, да мислите за плътското тяло, да мислите, че се връщате отново в него. Щом си помислите за това, ще се вдигне вихрушка от скоростта или дори моментно преме­стване от мястото, където се намирате, до мястото, където тялото ви е застанало хоризонтално на около метър над него. Ще се озовете, както преди, носещ се леко из възду­ха, преди да напуснете тялото си. Оставете се тогава да се спуснете много бавно, много бавно, не бързайте, защото двете тела трябва да бъдат в пълен синхрон.

Ако внимавате, ще влезете в тялото си без стълкнове­ние, без друго усещане освен това, че прониквате в някак­ва тежка и студена маса. Ако сте несръчен, ако не застане­те точно над физическото си тяло или някой влезе внезап­но, ще паднете бързо. Бързото падане ще породи мигрена или болки в крайниците. В такъв случай трябва да се опи­тате за заспите отново или да се опитате отново да идете в астралното пространство, защото докато не сте уравни-ли до съвършенство двете тела, мигрената няма да изчез­не. В това няма нищо обезпокоително, пък и лесно се оправя: заспивате за няколко минути или се връщате в астралното пространство.

Като се върнете в тялото си, ще откриете, че сте схва­нат, капнал от умора, все едно че сте облекли костюма, дето е бил намокрен вчера и до сутринта не е съвсем изсъхнал. Докато не свикнете, връщането в тялото ви никога няма да бъде приятно, ще откриете също, че цветовете са потъмнели в сравнение с онова, което сте видели в астрал­ното пространство. Някои няма да можете въобще да видите или да чуете звуците, които сте чули с ушите на физическото тяло. Но това няма значение, вие сте на земя­та, за да учите, и когато научите защо сте на земята, ще бъдете свободен от всяка връзка, освободен от земните връзки. И когато окончателно напуснете земята, когато сребърната връв бъде отрязана, ще поемете към области, които са много по-високо от звездната вселена.

Упражнявайте се да пътувате в астралния свят, упор­ствайте. Отхвърлете от себе си всякакъв страх, защото ако не се страхувате, никаква опасност няма да ви грози, ни­какво зло не може да ви сполети.