Тайните на тибетската медицина

ставате посредник, който позволява на божествената енергия да се съедини със земята.

Земя и Небе; горе и долу.

Ин и Ян, мъжко и женско.

ОТПУСКАНЕ В ШАВАСАНА

През 30-те години на XX век немският учен Йохан Шулц обръща сериозно внимание на препоръките на първите йогисти и въз основа на теорията им за отпус­кането създава собствено учение — т. нар. автогенна тренировка, която през 60-те и 70-те години получава по-нататъшно развитие във всички страни по света. По­явяват се множество модификации.

В Русия са защитени десетина докторски дисерта­ции, свързани с автогенната тренировка ("автогенна" в превод от латински означава "самораждаща се").

Въпреки това при задълбочено изследване на теори­ята и на практическите системи на древните йоги се стига до извода, че, ако се изключат някои недостатъци, отпускането в мъртва поза — Шавасана, дава по-добри резултати от системата на Шулц.

Шавасана — йогийската поза за отпускане, се състои от 5 фази.

Към разучаването на всяка следваща фаза се прис­тъпва след постигането на съвършенство в предишната. Упражнението трябва да се изпълнява, особено в пери­од на разучаване, при максимално изолиране от слухо­ви, светлинни и други дразнители и източници. Най-подходящото време е ранното утро. За по-бързото из­работване на рефлекси в периода на изучаването е желателно упражнението да се изпълнява два пъти дневно — сутрин и вечер, но не повече от 15 минути. А когато вече е усвоено — не повече от 8-11 минути.

ПЪРВАТА ФАЗА е подготвителна.

Легнете на пода, като предварително постелете сгъ­нато на две вълнено или меко памучно одеяло. Ръцете лежат покрай тялото с дланите нагоре, пръстите са по­лусвити, стъпалата сочат в различни посоки, главата е леко извърната встрани (понеже не може да лежи пра­во без напрягане на шийните мускули). Устата е полуот-ворена, езикът — опрян в горната челюст както при про­изнасяне на буквата "т". Очите са затворени.

Полусвитото положение на пръстите позволява бър­зо да се отпуснат мускулите на ръцете. Положението на стъпалата, насочени встрани, облекчава отпускането на мускулите на краката. Извърнатата леко встрани глава помага да се отпуснат мускулите на шията и раменете. Полуотворената уста и описаното положение на езика създават маската на релаксацията. Затворените очи спомагат за по-бързо съсредоточаване.

След като заемете правилна поза за отпускане, опи­тайте се да не мислите за нищо. Нормализирайте диша­нето, направете го равномерно, спокойно, плитко, рит­мично.

Това е предварителният стадий, който не изисква специална подготовка и обикновено се изпълнява за не повече от 2-3 минути.

ВТОРА ФАЗА. Целта на тази фаза е постигането на максимално мускулно отпускане. Трудно е да се оцени обективно степента на отпускането. Въпреки това има методи, които реално помагат да се почувствува докол­ко то е постигнато. За целта може да се използува един древен похват, който днес се прилага масово.

Необходимо е следното. Напълнете ваната до поло­вината с вода (37°С) и се потопете изцяло. После изва­дете тапата. Когато водата изтече, в тялото ви ще се по­яви усещане за силна тежест, Именно това усещане трябва да се появи у вас по време на втората фаза. То­зи прийом може да се повтори няколко пъти.

И така, преминавате към втората фаза. За начало — в изходното положение се съсредоточете върху опреде­лени точки от тялото. Започнете от върховете на пръс­тите на краката, после мисълта се плъзга нагоре, върху прасците, бедрата, половите органи, пъпа, брадичката, устните, върха на носа, точката между веждите, средата на челото и накрая се потопява в мозъка. После всичко се повтаря в обратна посока.

Важно е съсредоточаването върху отделните точки да бъде синхронизирано с дихателните екскурси (движе­ния). На изхода мисълта се движи отдолу нагоре, на входа — отгоре надолу. Това е желателно, но синхронът между дишането и движението на мисълта не се постига веднага, защото продължителността на вдишването обикновено е по-кратка от времето на мисления "пробег" по всички точки.

При първите тренировки не обръ­щайте внимание на това, после ще свикнете.

Движението на мисълта трябва да се съпровожда със следните словесни формули за отпускане:

1. 
   Моите ръце, крака и цялото ми тяло се отпускат (повтаря се 7-9 пъти).
   
2. 
   Моите крака, ръце и цялото ми тяло натежават (повтаря се 7-9 пъти).
   
3. 
   Моите крака, ръце и цялото ми тяло стават съвсем тежки и топли (повтаря се 11 пъти).
   

4. Аз съм съвършено спокоен (казва се 1 път).

Тук ще отбележа, че не бива да се създава тежест и топлина в областта на челото и слепоочията. Те трябва да се отпускат, но и да остават студени.

Отпускането на краката и ръцете при многократно повторение на формулите се постига сравнително бър­зо. Мускулите на тялото и корема се отпускат по време на дихателната пауза и на удълженото вдишване. Спе­циално внимание трябва да се обърне на отпускането на мускулите на шията и главата, в това число на очите, ус­тните и езика.

По време на опитите за синхрон между движението на мисълта и дишането трябва да се постигне усещане­то, че покрай тялото се "плъзга" самото движение на ми­сълта.

Независимо от успехите ви, на практика едва ли ще отпуснете изцяло мускулите си. И все пак трябва да постигнете чувството, сякаш тялото ви се "размазва" под тежестта си върху пода. Това усещане е характер­ното състояние за втората фаза.

Пълно отпускане се получава самопроизволно при следващите етапи. За разучаването на тази фаза не би­ва да се отделят повече от 15 минути, а когато я овла­деете в съвършенство, за отпускането ще е достатъчно еднократно изричане на формулите; изпълнението ще се съкрати до 60-80 секунди. Остатъкът от време, ес­тествено, ще се изразходва за другите фази. Практика­та показва, че за усвояването на втората фаза обикно­вено са необходими 6-8 седмици. Но ако сте упорити, можете да съкратите срока до 4 седмици.

ТРЕТА ФАЗА. Независимо че сте постигнали съвър­шенство в мускулното отпускане, вашата нервна система продължава да е напрегната. Целта на третата фаза е да се направи инервацията на мускулите невъзприем-чива както към аферентни дразнители (т.е. към сигнали­те, постъпващи от вегетативната нервна система в глав­ния мозък), така и към еферентни (към сигналите, пос­тъпващи от главния мозък във вегетативната нервна система), а също и да се пресекат тези сигнали; сиреч, да се изключат мускулите от главния мозък.

Йогите са намерили удивително прост начин за тази цел. В стадий на отпускане е необходимо силно да се концентрира погледът към върха на носа, да се задър­жат очите в това скосено положение през целия период на вдишването и при краткото задържане на дишането — при издишване очите заемат нормално положение. Това действие трябва да се повтори 9-13 пъти, докато не се появи чувството, че тялото ви пада в пропаст.

По време на скосяването на очите в първите дни мо­же да се появи леко главоболие, което веднага преми­нава. В такъв случай би трябвало да се съкрати време­то на тренировката, но е необходимо да се стремите да го увеличавате.

За усвояване на третата фаза обикновено са достатъчни не повече от 2 седмици.

Когато постигнете съвършенство, изпълнението й ще ви отнема по-малко от 1 минута.

ЧЕТВЪРТА ФАЗА. Психическа релаксация.

Това е най-трудната част от упражнението, въпреки че методически е много проста. След завършване на третата фаза ние се намираме в състояние на мускулно и психическо отпускане, но мозъкът ни продължава ак­тивно да функционира. Целта на четвъртата фаза е при­веждането на съзнанието в състояние на самохипноза. Това още не е окончателната цел на упражнението, но е решаващо условие за успеха му.

В това състояние можете да използувате за терапев­тични цели предварително разработени формули за са­мовнушение.

С помощта на самовнушението се постигнат много добри терапевтични резултати, изкореняват се лоши на­вици и се придобиват липсващи ви качества. Още Бех-терев казва: "Самовнушението за разлика от убеждени­ето влиза в полето на съзнанието не откъм парадния вход, а през прозореца, преодолявайки стражата — кри­тиката. Затова всяко самовнушение, положително или отрицателно, е всесилно."

При съставянето на формулите е необходимо да се спазват редица правила. Те трябва да бъдат утвържда­ващи, без да съдържат заповедта "Не". Например, поне­же е възможно силата на думите "страхувам се" или "дразня се" във формулите "Не се страхувам" и "Не се дразня" да надделее над частичката "не", тези формули могат да окажат въздействие, противоположно на очак­ваното. Затова вместо формулата "Аз не се сърдя" тряб­ва да се използува формулата "Аз се усмихвам", а вмес­то "Аз не пуша" — "Аз отказвам пушенето".

Ако прекалено категоричното утвърдително звучене на формулите предизвиква вътрешен протест, нека да бъдат смекчени. Например "Днес аз започвам да отказ­вам пушенето". Съставянето на формулите може да бъ­де съгласувано с лекуващия лекар.

И така, пристъпваме към четвъртата фаза.

Вие се намирате в състояние на мускулно и нервно отпускане. Желателно е ярко и образно да си предста­вите синьо небе. Обикновено това не се удава веднага. Затова може да се използува следният метод. Предста­вете си бяла бреза със зелена корона. Погледът ви мис­лено се плъзга по ствола отдолу нагоре, стига до зеле­ната корона, чийто фон е небето. Достатъчно е само ле­ко да преместите погледа си встрани от короната, за да видите небето.

Сега трудната задача се състои в това представата ви за яркосиньо небе да се задържи колкото е възможно по-дълго пред очите. Отначало това задържане ще бъде за 2-З.секунди. Трябва упорито, ден след ден, буквално със секунди да увеличавате това време. В тези мигове мозъкът напрегнато се съсредоточава, практически всички осезателни органи се изключват, протича мус­кулно и нервно разслабване.

Характерни са липсата на усещане за физическо тя­ло, състоянието на безтегловност. Тялото като че ли плува във въздуха. Дишането почти спира, пулсът силно отслабва. Външно, човек наподобява труп. Изключват се всички отдели на кората на главния мозък, работят са­мо охранителните пунктове.

В това положение съзнанието ни прилича на страже-ви пункт, който хипнотизаторът създава в съзнанието на хипнотизирания и чрез който управлява психическата му дейност.

Трябва да уточним, че това състояние е качествено по-високо от състоянието на пълна хипноза. И формули­те на самовнушението действуват много по-добре от формулите на внушението на хипнотизатора. Сложност­та е само в това, че след като се премине последова­телно през всички стадии на отпускането, трябва упори­то да се търси висшата съсредоточеност.

Йогите неслучайно са избрали синия цвят. Съвре­менните психолози са установили, че синият цвят отпус­ка психиката, а червеният я дразни. Известни са исто­рическите примери за т. нар. "сини периоди" в творчес­твото на изтъкнати художници. Така например след нервен и психически срив при Пикасо настъпвал "сини­ят период", когато почти всичките му картини имат синя рамка, въпреки че художникът почти не я забелязвал.

Усвояването на този етап е трудно да се регламенти­ра във времето; отнема приблизително 10-16 седмици. Четвъртият стадий е основен, към него трябва се стре­мим, но едва след постигане на съвършенство в пре­дишните.

ПЕТА ФАЗА. След като се постигне четвъртият ста­дий — висшата форма на отпускане и висшата степен на съсредоточаване, от само себе си вие ще започнете да преминавате в петата фаза.

Това явление е следствие от съсредоточаването вър­ху представата за синьо небе. Съсредоточаването тряб­ва да бъде дълготрайно, не по-малко от 3 минути. Из­веднъж в мозъка проблясва, като хиляди слънца, ярко­синьо небе; при това, колкото и да е странно, мозъкът точно фиксира мястото, където протича това явление, в кой негов участък. Веднага след това вече изкуствено, при незначително съсредоточаване, го предизвикайте вторично, а по-нататък ще можете да го извършвате по свое усмотрение и желание.

В тези мигове ще изпитате чувство за откъснатост, за пълно отсъствие на физическото тяло, светът сякаш не съществува, има само съзнание и битие. Независимо от това мозъкът се намира под контрола на съзнанието.

По време на изпълнението на тази фаза всички отде­ли в кората на главния мозък са със замрели функции и упражняващият се може да погледне в своето подсъзна­ние. От гледна точка на физиологията не съществува друг начин, по който да се проникне в подсъзнанието и то да бъде управлявано. В нормално състояние човек възприема работата на подсъзнанието като "интуиция" и не може да го управлява. Състоянието на съзнанието в петата фаза на Шавасан може да се нарече свръхсъзна-ние — с всички произтичащи от това възможности.

Според учението на Патанджала това състояние е 7-ма степен на Йога — Дхиана (съзерцание и медитация). Тази степен е близка до 8-та, най-висша степен — Самадхи (висша степен на съзнанието). Ако достатъчно дълго се намирате в 5-та фаза на Шавасана, можете да преминете към висшата степен на йога.

Ако си поставите за цел разучаването на последната фаза, ще постигнете успех за 12-18 месеца. Терапев­тичните възможности на 5-та фаза трудно могат да бъ­дат .обхванати. Особено успешно се поддават на лече­ние болестите, свързани с нарушения в главния мозък. Това е трудно, но постижимо.

Независимо от времето за изпълнение на Шавасана необходимо е правилно да се завършат упражненията — да се излезе от състоянието на отпуснатост, защото неправилното излизане може да унищожи напълно це­лия положителен ефект от релаксацията. Съществуват два основни метода за излизане от Шавасана — успоко­яващ и мобилизиращ.

1. УСПОКОЯВАЩ МЕТОД ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ШАВАСАНА

Ако излизането се изпълнява в 3-та или в по-високи­те фази, то мускулите ви са изключени от главния мо­зък. Първото, което трябва да направите, е да възстано­вите активността на връзката между мускулите и мозъ­ка, да включите осезателните органи. Трябва да почувствувате всяка част от тялото си, да усетите по­върхността, на която лежите, да си представите място­то, в което се намирате, да си върнете чувството за вре­ме. С една дума, да възстановите връзките с тялото и с околния свят.

След това трябва да се настроите за възвръщане към активен живот, в който ще влезете отпочинали, спокой­ни и щастливи и сладко да се протегнете. При протяга-нето трябва да разтягате всички мускули и сухожилия, да изпъвате и свивате гръбначния стълб. Между друго­то, протягането по принцип е извънредно полезно уп­ражнение и трябва да се изпълнява винаги, когато ви се прииска. От тази процедура трябва да получавате удо­волствие. Опитайте няколко пъти да се прозинете, като тонизирате дихателната система.

Отпуснете ръка в изходно положение, а послел вдиг­нете вертикално нагоре, като едновременно се прози­нете и дълбоко вдишате. Сега свободно пуснете ръце в изходно положение (покрай тялото). От само себе си ще издишате и известно време няма да имате желание за дишане. Когато тази естествена пауза завърши, въздъх­нете, като едновременно свиете крака в коляното — от­начало левия, после десния. Легнете на десния хълбок, десния лакът издайте напред на нивото на раменете, лявата длан отпуснете на пода редом с десния лакът. После застанете на колене (колянно-лакътна поза), без да повдигате глава от пода. Не напрягайте коремните мускули.

В това положение направете няколко свободни вдиш­вания и издишвания. При едно от вдишванията седнете на пети, мързеливо се изправете, преминавайки по то­зи начин в позиция Дза-дзен (в йога тя се нарича Ва-джарасана). Отворете очи и се протегнете. Ако излиза­нето е започнало от 4-та или 5-та фаза на Шавасана, положете ръце върху бедрата с дланите надолу и спо­койно останете в това положение 30-60 секунди. След което се изправете и се заемете с ежедневието.

2. МОБИЛИЗИРАЩ МЕТОД ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ШАВАСАНА

Също както в началото на успокояващия метод възс­тановете връзките на главния мозък с тялото и околния свят.

Като задържате отново придобитите усещания за своето тяло и за окръжаващия ви свят, представете си два приближаващи се буреносни облака. Тези големи черни облаци са все по-близо и по-близо и с приближаването им нараства и електрическото напрежение меж­ду тях. Вие усещате това нарастващо напрежение с всички свои сетива. Изведнъж то достига предел! Гръм! Ослепителна мълния! Тази мълния сте вие! Рязко седне­те и веднага се изправете на крака. В момента на сяда­нето, като надигате тяло, рязко издишайте. Колкото по-силно и ярко си представите мълнията и колкото по-бързо се изправите, толкова по-силно ще бъде мобилизиращото въздействие. Но не бива да се злоу­потребяваме този метод.

Желателно е упражненията да се изпълняват веднъж дневно, сутрин. По възможност — при изгрев слънце, понеже различните магнитни явления не влияят така силно върху мозъка, което позволява по-добра концен­трация на съзнанието. Ето защо, преди да се пристъпи към упражнението, е необходимо тялото да се ориенти­ра в пространството. Главата трябва да е на север, кра­ката — на юг. Ако околните условия не позволяват да се заеме идеално положение, в краен случай може да се легне с главата на изток, а с краката — на запад.

Изискванията за правилна ориентация на тялото в пространството са свързани с необходимостта от съгла­суване на електромагнитните полета. Посоките на дви­жение на електромагнитните полета на земната кора и на човека трябва да съвпадат.

По време на заниманията с Шавасана внимавайте да не заспите, защото сънят е качествено по-ниско състо­яние на релаксация. Йогите твърдят, че 8-10 минути в четвъртата фаза на Шавасана се равняват на 3 часа сън, оттук и изводът: не съществуват начини за възстановя­ване на физическия и психическия потенциал, които да са равни по ефективност на тази поза. Но за да се дос­тигне този ефект, са необходими тренировки в продъл­жение на 12-18 месеца.

Изтегляне 2.97 Mb.

Сподели с приятели: