Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| Triticum aestivum, което ги приближава повече към двузърнестия лимец. Но дори и благоприятният коефициент на GI за макароните е подвеждащ, защото той е получен в резултат на едва двучасово наблюдение, а макароните са характерни с любопитната си способност да генерират високи нива на кръвната захар в продължение на периоди от четири до шест часа след консумация. Те повишават кръвната захар с 5,55 mmol/l за продължителни периоди при хора с диабет. Тези неприятни факти не остават незабелязани от учените в областта на селското стопанство и храненето, които от известно време се опитват посредством генни манипулации да повишават съдържанието на т.нар. резистентна скорбяла (това е скорбяла, която не се усвоява напълно) и да понижават количеството на амилопектина. Амилазата е най-обичайната устойчива на разграждане скорбяла, обхващаща от 40 % до 70 % в тегловно отношение при някои целенасочено хибридизирани разновидности на пшеницата. Следователно пшеничните продукти повишават нивата на кръвната захар повече от всеки друг въглехидрат – от боба до шоколадчетата. Това има важни последици за телесното тегло, тъй като глюкозата неизбежно е съпровождана от инсулин, хормонът, който позволява навлизане на глюкозата в клетките на тялото, преобразувайки глюкозата в мазнини. Колкото по-висока е кръвната глюкоза след консумация на храна, толкова по-високо е нивото на инсулина и толкова повече мазнини се отлагат. Това обяснява защо, да кажем, след консумирането на омлет с три яйца, което не води до увеличение на глюкозата, не се натрупва телесна мазнина, докато две филии пълнозърнест пшеничен хляб повишават кръвната глюкоза до високи нива, задействайки отделянето на инсулин и нарастване на мазнините, особено тези в коремната област или разположените дълбоко в тялото висцерални мазнини. Съществуват дори още повече любопитни подробности, свързани с поведението на глюкозата. Предизвиканият от амилопектин A скок в нивата на глюкозата и инсулина след потреблението на пшенични изделия представлява един 120-минутен феномен, който предизвиква „височината“ при пика на глюкозата, последван от „низината“ на неизбежния спад при глюкозата. Скокът и спадът създават една увлекателна двучасова разходка на заситеност и глад, която се повтаря през целия ден. Глюкозната „низина“ е отговорна за ръмженето в стомаха в 9 часа сутринта, точно два часа след една купа закуски от пшенични варива или английска закуска с кифли, последвана от предиобедно стържене на стомаха към 11 часа, също както и мозъчно замайване, умора и треперене на тялото при тежка хипогликемия. Задействането на високи нива на кръвната захар постоянно и/или през продължителни периоди и натрупването на още мазнини ви е гарантирано. Последиците от отлагания на мазнини в резултат на повишените нива на глюкозата и инсулина са особено видими в областта на корема, което води до образуването на тестен корем. Колкото е по-голям тестеният ви корем, толкова по-лоша е реакцията ви спрямо инсулина, тъй като дълбоките висцерални мазнини на тестения корем са свързани с лошата реакция или „съпротива“ срещу инсулина, изисквайки все по-високи и по-високи нива на инсулин, ситуация, която води до диабет. Нещо повече, колкото е по-голям тестеният корем при мъжете, толкова повече мастните тъкани произвеждат естроген и съответно толкова по-големи са и гърдите. Колкото е по-голям тестеният ви корем, толкова повече възпалителни реакции биват задействани – например проблеми със сърцето и рак. Поради морфиноподобния ефект от пшеницата (обсъждан в следващата глава) и глюкозно-инсулиновия цикъл, генериран от пшеничния амилопектин A, пшеницата в действителност представлява стимулатор на апетита. Съответно хората, елиминирали пшеницата от храненето си, консумират по-малко калории, нещо, което ще обсъждам по-нататък в книгата. Ако провокацията „глюкоза – инсулин – мазнини“ от потреблението на пшенични изделия представлява основен феномен, допринасящ за нарастване на теглото, тогава премахването на пшеничните изделия от храната трябва да смени посоката на феномена. И точно това става. В продължение на години свързаното с пшеничните изделия намаление на теглото е било наблюдавано при пациенти с цьолиакия, на които им се е налагало да елиминират всички храни, съдържащи глутен от храната си, за да преустановят реакцията на „полудялата“ имунна система, която при пациенти със стеаторея по същество разрушава тънките черва. По едно стечение на обстоятелствата, храните без пшенични изделия и глутен също така не съдържат и амилопектин A. Въпреки това обаче клиничните изследвания не винаги дават незабавно обяснение на ефектите при намаляване на телесното тегло, свързано с премахването на пшеничните изделия от храната. Много хора, страдащи от стеаторея, биват диагностицирани след години страдания и започват да сменят начина си на хранене при едно тежко състояние на недохранване, дължащо се на продължителна диария и влошено абсорбиране на хранителните вещества. Страдащите от цьолиакия с недостатъчно тегло и влошено храносмилане могат в действителност да повишат теглото си при елиминирането на пшеничните продукти от храната си благодарение на подобрената храносмилателна функция. Но ако се вгледаме в хората с наднормено тегло, които не страдат от тежки смущения в храносмилането по време на поставяне на диагнозата, и премахнат пшеничните изделия от храната си, става ясно, че това им позволява да свалят доста килограми. В изследване на клиника „Майо“ – университета в Айова, 215 пациенти с цьолиакия и затлъстяване са демонстрирали свалени близо 14 кг през първите шест месеца при диета без пшенични изделия. При друго изследване премахването на пшеничните изделия от храната на изследваните пациенти е излекувало половината от тях от затлъстяване (индекс на телесната маса, ИТМ, 30 или повече) в рамките на една година. Странното в случая е, че изследователите, провеждащи тези изследвания, обикновено приписват свалянето на теглото при диети без пшенични изделия и глутен на липсата на разнообразие в храната. (Между другото, хранителното разнообразие пак може да бъде повече от задоволително след премахването на пшеницата от храната, както ще видим по-късно.) Следователно съветът да се консумират повече пълнозърнести изделия води до повишено потребление на пшенични въглехидрати под формата на амилопектин А, което, за каквито и да е практически цели, е малко по-различно, а при някои случаи по-лошо, отколкото загребването с лъжица в купата със захар. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|