„Стефани“ и печено говеждо.
В действителност, освен сектора с рафтове перилни препарати и сапуни, едва ли има рафт, който да не съдържа пшенични продукти. Можете ли да обвините американците, че са позволили пшеничните продукти да доминират в храната им? В края на краищата, на практика те са навсякъде.
Пшеницата в качеството си на култура е
постигнала невероятен успех, като отстъпва само на царевицата по отношение на количества посевни площи. Без съмнение тя заема място сред най-консумираните зърнени храни на земята, съставляваща 20 % от всички приемани калории.
Освен всичко друго, пшеницата гарантирано носи финансова печалба. По колко други начини може даден производител да превърне единица суровина на стойност 5 цента в един ярък и дружелюбен към потребителя продукт с цена 3,99 щатски долара, гарниран на всичкото отгоре с разрешенията на Американската асоциация на кардиолозите? В повечето случаи стойността на маркетинга на тези продукти превишава стойността на самите съставки.
Храните, приготвени частично или изцяло от пшенично брашно за закуска, обяд, вечеря и бърза закуска, са се превърнали в правило. И действително, такава схема би ощастливила Министерството на земеделието, Съвета за
пълнозърнестите храни, Съвета за пълнозърнестите пшенични храни, Американската асоциация на специалистите диетолози,
Американската асоциация на лекарите диабетолози и Американската асоцията на кардиолозите, знаейки, че посланието им към хората да ядат повече „здравословни пълнозърнести храни“ е завоювало голям брой последователи.
Защо обаче това привидно дружелюбно и мило растение, поддържало стотици поколения човешки същества, внезапно се е обърнало срещу нас? Преди всичко това не е онази същата зърнена култура, която нашите предци са смилали и от която са изпичали брашното в насъщния си хляб. Пшеницата е еволюирала по един естествен начин през столетията, но през последните петдесет години претърпява драматична промяна под въздействието на специалистите от селското стопанство. Пшеничните
щамове са били хибридизирани, подлагани на кръстоска и интрогресирани, за да направят житните растения устойчиви на условията на околната среда, такива като засушавания, или патогени, такива като плесени. Но най-вече генетичните промени са били въведени, за да се повишат добивите от декар. Средният добив в една съвременна североамериканска ферма надвърля десетократно добива във фермите отпреди столетие. Такива огромни скокове в добивите изискват драстични промени в генетичния код, включително смаляването на гордите „кехлибарени житни вълни“ от близкото минало в неподвижното високопродуктивно съвременно пшенично джудже. Както сами ще се убедите, такива фундаментални промени на генетичния код си имат и своята цена.
Дори и
през няколкото десетилетия, от времето, когато баба ви е преживяла сухия режим, пшеницата е претърпяла безброй трансформации. Напредването на генетиката през последните петдесет години позволило човешка намеса с далеч по-високо темпо. В сравнение с бавната кръстоска на природата през столетията скоростта на промяната
нараства значително. Генетичният гръбнак на вашата високотехнологична кифла с маково семе е достигнал съвременното си състояние посредством един процес на еволюционна акселерация, която ни кара да изглеждаме като някакъв Homo habilis, затиснат нейде в ранния плейстоцен.
Сподели с приятели: