Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Глава 2 - Това не са кифлите на баба ви: създаването на съвременната
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- АКО Е ВТОРНИК, ЗНАЧИ Е ПШЕНИЧЕН ДЕН
| Глава 2 - Това не са кифлите на баба ви: създаването на съвременната пшеница Той е добър като хубавия хляб. Мигел де Сервантес, „Дон Кихот“ Пшеницата е вплетена в тъканта на нашата култура на хранене повече от всеки друг хранителен продукт (включително захарта, мазнините и солта), тенденция, започнала далеч още преди Ози да срещне Хариет. Тя се е превърнала в такава повсеместна част от начина ни на хранене в толкова много варианти, че ни изглежда като нещо неделимо от нашия живот. Какво би представлявало ястие от яйца без препечен хляб, обяд без сандвичи, бира без гевреци, пикници без кошници с хотдогове, сос без сухи твърди бисквити, пюре без пита, пушена сьомга без краваи, ябълков пай без препечената коричка? АКО Е ВТОРНИК, ЗНАЧИ Е ПШЕНИЧЕН ДЕН Веднъж измерих дължината на стелажа с хлебни изделия в кварталния супермаркет: двайсет и един метра. Това са двайсет и един метра бял, пълнозърнест пшеничен, многозърнест, хляб със зърна от седем култури, ръжен, хляб от подквасено тесто, италиански и френски; тестени пръчици, бели краваи – със стафиди, със сирене, чеснови; овесен хляб, от ленено зърно, пита, хлебчета – големи кръгли, с маково семе, за хамбургери и четиринайсет вида хлебчета за хотдог. Забележете, без да броим печените сладкиши и допълнителните дванайсет метра лавици, гъмжащи от „традиционни“ пшенични продукти. А след това идва ред на лавиците със снакс с повече от четирийсет вида крекери и двайсет и седем вида гевреци, с печените сладкиши, тъпкани с галета и пържени кубчета хляб за супа. Секцията за млечни продукти е изпълнена с дузини от онези цилиндри, които съдържат бейкролс, датски курабии и какво ли още не. Закуските от зърнени или брашнени варива обикновено са подредени монополистично в цял един сектор на супермаркета, изпълнили рафтовете от горе до долу. Съществува изобилие от щандове, посветени на кутии и торби с юфка и макаронено тесто: спагети, лазаня, пене, къси макарони, тарталети, пълнозърнести пшенични макарони, макарони със зелен спанак, макарони с портокал и домати, юфка с яйца, от ситен кускус до макарони на листове с десетсантиметрова ширина. Ами какво да кажем за замразените храни? Фризерът е побрал стотици блюда с юфка, макарони и гарнитури от пшенично брашно, които да правят компания на руло „Стефани“ и печено говеждо. В действителност, освен сектора с рафтове перилни препарати и сапуни, едва ли има рафт, който да не съдържа пшенични продукти. Можете ли да обвините американците, че са позволили пшеничните продукти да доминират в храната им? В края на краищата, на практика те са навсякъде. Пшеницата в качеството си на култура е постигнала невероятен успех, като отстъпва само на царевицата по отношение на количества посевни площи. Без съмнение тя заема място сред най-консумираните зърнени храни на земята, съставляваща 20 % от всички приемани калории. Освен всичко друго, пшеницата гарантирано носи финансова печалба. По колко други начини може даден производител да превърне единица суровина на стойност 5 цента в един ярък и дружелюбен към потребителя продукт с цена 3,99 щатски долара, гарниран на всичкото отгоре с разрешенията на Американската асоциация на кардиолозите? В повечето случаи стойността на маркетинга на тези продукти превишава стойността на самите съставки. Храните, приготвени частично или изцяло от пшенично брашно за закуска, обяд, вечеря и бърза закуска, са се превърнали в правило. И действително, такава схема би ощастливила Министерството на земеделието, Съвета за пълнозърнестите храни, Съвета за пълнозърнестите пшенични храни, Американската асоциация на специалистите диетолози, Американската асоциация на лекарите диабетолози и Американската асоцията на кардиолозите, знаейки, че посланието им към хората да ядат повече „здравословни пълнозърнести храни“ е завоювало голям брой последователи. Защо обаче това привидно дружелюбно и мило растение, поддържало стотици поколения човешки същества, внезапно се е обърнало срещу нас? Преди всичко това не е онази същата зърнена култура, която нашите предци са смилали и от която са изпичали брашното в насъщния си хляб. Пшеницата е еволюирала по един естествен начин през столетията, но през последните петдесет години претърпява драматична промяна под въздействието на специалистите от селското стопанство. Пшеничните щамове са били хибридизирани, подлагани на кръстоска и интрогресирани, за да направят житните растения устойчиви на условията на околната среда, такива като засушавания, или патогени, такива като плесени. Но най-вече генетичните промени са били въведени, за да се повишат добивите от декар. Средният добив в една съвременна североамериканска ферма надвърля десетократно добива във фермите отпреди столетие. Такива огромни скокове в добивите изискват драстични промени в генетичния код, включително смаляването на гордите „кехлибарени житни вълни“ от близкото минало в неподвижното високопродуктивно съвременно пшенично джудже. Както сами ще се убедите, такива фундаментални промени на генетичния код си имат и своята цена. Дори и през няколкото десетилетия, от времето, когато баба ви е преживяла сухия режим, пшеницата е претърпяла безброй трансформации. Напредването на генетиката през последните петдесет години позволило човешка намеса с далеч по-високо темпо. В сравнение с бавната кръстоска на природата през столетията скоростта на промяната нараства значително. Генетичният гръбнак на вашата високотехнологична кифла с маково семе е достигнал съвременното си състояние посредством един процес на еволюционна акселерация, която ни кара да изглеждаме като някакъв Homo habilis, затиснат нейде в ранния плейстоцен. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|