Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

Нещо повече, скоро след това почна да ми се гади, като малко остана да повърна обяда си. Гаденето упорстваше в продължение на трийсет и шест часа, съпровождано от стомашни спазми, които започнаха почти веднага и продължиха много часове.
Сънят ми тази нощ беше променлив, макар и изпълнен с ярки съновидения.
Мисълта ми не течеше гладко, в главата ми не влизаше нищо от изследователските доклади, които се опитвах да прочета на следващата сутрин, като ми се налагаше един и същи параграф да го препрочитам по четири или пет пъти; накрая се предадох. Почувствах се нормално едва след трийсет и шест часа.
Оцелях след малкия си експеримент с пшеницата, но бях силно впечатлен от разликата в реакциите спрямо древната пшеница и съвременната ѝ посестрима, които бях консумирал под формата на пълнозърнест пшеничен хляб. Определено ситуацията беше доста странна.
Разбира се, личният ми опит едва ли можеше да се квалифицира като клинично изследване. Той обаче повдигаше някои въпроси относно потенциалните различия, които се простираха в един диапазон от десет хиляди години: древната пшеница, предшестваща промените, внедрени чрез човешка намеса в генетиката на съвременната пшеница.
Новата селскостопанска агрокултура с повишени пшенични добиви първоначално беше посрещната със скептицизъм в Третия свят, с възражения, основаващи се най-вече на вечното „...ние не го правим така“ в най-различни форми. Д-р Борлог, героят на хибридизацията на пшеницата, отговори на критиките срещу високодобивната пшеница, обвинявайки световния демографски бум, който правел „неизбежна“ високотехнологичната селскостопанска култура. Чудодейно нарасналите добиви, довели до бурен ентусиазъм в опустошаваните от глад Индия, Пакистан, Китай, Колумбия и други страни, бързо затвори устите на скептиците. Добивите нарастваха лавинообразно експоненциално, превръщайки недостига в излишъци, пшеничните продукти поевтиняваха и ставаха достъпни за всички.
Можете ли да обвинявате фермерите, че предпочитат да сеят осигуряващите високи добиви хибридни пшенични щамове „джудже“? Та нали множество дребни фермери изпитват финансови затруднения. Ако те могат да увеличат десетократно добива от декар при по-кратък сезон на растеж и по-лесна жътва, защо да не го правят?
В бъдеще науката за генетичните промени ще разполага с потенциала да променя още по-драстично пшеницата. На учените повече няма да им се налага да кръстосват щамове, да стискат палци и да треперят за точния микс от обмен на хромозоми. Вместо това те ще разполагат с възможността целенасочено да вмъкват или отстраняват отделни гени и щамове с резистентност спрямо определени болести, устойчивост спрямо пестициди, издръжливост на студ или засушаване или всякакъв вид други генетични характеристики. В частност, новите щамове могат да бъдат генетично „прекроявани“ за съвместимост със специфични изкуствени торове или пестициди. Това е изгоден във финансово отношение процес за големия агробизнес и производители на семена и селскостопански химикали, тъй като определени щамове семена могат да бъдат защитени

чрез патент и следователно да бъдат използвани като лост за засилване на продажбите на съвместими химически третирания.
Генетичното модифициране се базира на предпоставката, че даден отделен ген може да бъде вмъкнат на точно определено място без прекъсване на генетичното изражение на другите характеристики. Макар и концепцията да изглежда логична, това на практика не винаги се получава. През първото десетилетие работа по генетичното модифициране не се изискваше никакво тестване на животните или систематизирано изследване на безопасността за хората. Учените по подразбиране са приели, че хибридизацията е безопасен процес. В последно време обаче общественият натиск принуди регулаторните агенции, такива като филиала на FDA (Американската агенция по храните и лекарствата), отговаряща за регулирането на храните, да изисква тестване на генетично модифицираните продукти преди пускането им на пазара. Критиците на генното модифициране обаче цитират изследвания, които идентифицират потенциални проблеми с мутиралите култури. Опитни животни, хранени с толерантна спрямо глифосфатите соя
(известна като като Roundup Ready, готова за обработка с Roundup, тази соя е генетично променена, което позволява на фермерите да пръскат свободно с унищожителя на плевели
Roundup, без да навреждат на културата) демонстрират изменения в черния дроб, тъканите на панкреаса, червата и тестисите в сравнение с животните, хранени с обикновена соя.
Счита се, че разликата се дължи на неочаквани прегрупирания на ДНК в близост до мястото на вмъкване на гена, което води до променени протеини в храната с потенциални токсични ефекти.
Нуждата от тестване на рисковете, съпровождащи генетично променените растения, стана очевидна едва след внедряването на генетичното модифициране. Общественият отзвук принуди международната селскостопанска общност да разработи директиви, такива като Codex Alimentarius 2003 (Кодекс на храните 2003 г.), който представлява съвместен проект на Организацията по храните и селското стопанство към Обединените Нации и
Световната Здравна Организация, които да подпомогнат определянето кои от новите генетично модифицирани култури да бъдат подложени на тестване за безопасност при консумацията им от хората, какви изследвания да се проведат и какво трябва да се измерва.
Когато обаче фермерите и генетиците години наред преди това провеждаха десетки хиляди хибридизационни експерименти, никой не надигаше глас. Безспорно е, че неочаквани генетични размествания, способни да доведат до някои желани качества, такива като по-голяма устойчивост на засушаване или по-добри свойства на тестото, могат да се съпровождат от промени в протеините, които са невидими за окото, носа или езика, но за изследването на тези странични ефекти не са положени почти никакви усилия.
Усилията по хибридизацията продължават, в резултат на което се получава нова
„синтетична“ пшеница. Макар и хибридизацията да не притежава прецизността на методиките за генно модифициране, тя притежава потенциала непреднамерено „да включва“ или „да изключва“ гени, които не са свързани с някакъв целенасочен ефект, като генерира уникални характеристики, не всички от които понастоящем е възможно да се идентифицират.

По този начин измененията на пшеницата, които биха могли потенциално да доведат до нежелани ефекти при хората, не се дължат на вмъкване на ген или изтриване на такъв, а на хибридизационни експерименти, предшестващи генетичното модифициране. В резултат на това през последните петдесет години хиляди нови щамове навлязоха в храните на потребителите, разпространявани от търговските мрежи, без да бъдат проведени каквито и да били изследвания за безопасността им. Това е развой с такива огромни последици за човешкото здраве, че аз ще се повторя: съвременната пшеница, въпреки всички генетични изменения, извършени с цел промяна на стотици, ако не и на хиляди, от генетично предопределените им характеристики, навлезе в световните хранителни запаси, без дори и да бъде повдигнат въпрос дали е подходяща за храна на хората.
Тъй като хибридизационните експерименти не са изисквали документация за тестване на ефекта върху животни или хора, която да посочва точно къде, кога и как прецизните хибриди са усилили вредните ефекти от пшеницата, днес вече е невъзможно този процес да бъде проследен и документиран. Не е известно дали само някои или всички от генерираните хибридни пшенични сортове са потенциално опасни за човешкото здраве.
Постепенните генетични вариации, внедрявани при всеки етап на хибридизация, могат да доведат до един съвсем различен свят. Да вземем мъжете и жените. Мъжете и жените на генно ниво като цяло са едни и същи. Съществените разлики между мъжете и жените, комплект от различия, произхождат от една-единствена хромозома, миниатюрната мъжка Y-хромозома и няколкото и гена, които на сцената на човешкото хилядолетно съществуване в човешкия живот и смъртта, са както шекспировата драма и бездната, отделяща Омир от Мардж Симпсън.
Същото е в сила и с тази манипулирана от хората трева, която ние все още наричаме „пшеница“. Генетичните различия, генерирани посредством хилядите, сътворени от човека хибридизации, допринасят за значителното вариране в състава, външния вид и качествата, важни не само за вкусовите качества на храните, на производствените компаниите, но така също и потенциално за човешкото здраве.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: