Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| Истинската пшеница Как ли е изглеждала пшеницата, отглеждана преди десет хиляди години и жъната на ръка от дивите полета? Този прост въпрос ме отведе в близкия изток – или по-точно, в една малка ферма за биологично земеделие в западен Масачузетс. Там открих Елишева Рогоза. Ели е не само учителка, но и притежава ферма за биологично земеделие, горещ пропагандатор на устойчивото земеделие, основател на Heritage Wheat Conservancy (www.growseed.org), организация, посветена на съхраняването на древните хранителни култури и култивирането им на основата на принципите на биологичното земеделие. След като прекарва в Близкия Изток десет години и работи по проекта „Генетична банка“ с йордански, израелски и палестински специалисти, като събира почти изчезналите древни пшенични щамове, Ели се завръща в Съединените щати със семена, произхождащи от първоначалните пшенични растения от древен Египет и Ханаан. Оттогава насам тя се е посветила на култивирането на древните зърнени растения, които са поддържали предците й. Първият ми контакт с г-жа Рогоза започна с размяна на писма по електронната поща, в резултат на молбата ми за един килограм пшенични зърна лимец. Тя с готовност започна да ме просвещава относно нейната уникална зърнена култура, която не била какво да е старо житно растение. Ели описваше вкуса на хляба от лимец като „богат, фин, с букет от вкусове“, за разлика от хляба, приготвен с брашно от съвременната пшеница, за който тя твърди, че имал вкус на картон. Ели кипи цялата при предположението, че пшеничните продукти могат да бъдат нездравословни, като цитира данни за повишаващи добиви и увеличаващи печалбите селскостопански практики през последните няколко десетилетия като източник на вредните за здравето ефекти на пшеницата. Тя счита лимеца и емера като решение. Съвременната индустриална пшеница да бъде заменена чрез възстановяване на първоначалните растения, отглеждани при условия на биологично земеделие. Днес лимецът, емерът и първоначалните диви и култивирани щамове на Triticum aestivum са заместени от хиляди съвременни кръстоски на Triticum aestivum, също както и Triticum durum (макарони) и Triticum compactum (много фини брашна, използвани за приготвяне на кейк и други продукти). За да открие днес човек лимец или емер, той трябва да потърси ограничените природни натрупвания или скромни човешки насаждения, пръснати из Близкия Изток, Южна Франция и Северна Италия. Благодарение на съвременните хибридизации с човешко участие, видовете Triticum днес са със стотици, може би хиляди гени далеч от първоначалната пшеница лимец, която се развивала по един естествен начин. Днешната пшеница Triticum представлява продукт на кръстоска с цел генериране на по-високи добиви и характеристики като устойчивост на болести, засушавания и горещина. В действителност пшеницата е до такава степен променена от намесата на човека, че съвременните щамове не могат да оцелеят сред природните условия без помоща на човека, като торене с азотни торове и контрол върху вредителите. (Представете си тази налудничава ситуация в света на домашните животни: животно, способно да съществува само с човешка помощ, като например специална храна или в противен случай ще умре.) Разликите между пшеницата на натуфианците и онова, което ние наричаме така в XXI век, са видни и с невъоръжено око. Първоначално лимецът и емеровата пшеница са представлявали „сраснати“ форми, при които семената прилепват плътно към стеблото. Съвременните сортове пшеница представляват „оголени“ форми, при които семената се отделят по-лесно от стеблото, характеристика, която прави вършеенето (отделянето на ядливото зърно от неядливата част) по-лесно и ефикасно, определяно от мутациите в гените Q и Tg (покривна люспа). Другите разлики обаче са още по-очевидни. Съвременната пшеница е много по-къса. Романтичната гледка на високите пшенични полета, полюшвани грациозно от вятъра, се е сменила с полегнали разновидности „джудже“ и „полуджудже“, които се издигат едва на трийсет-четирийсет максимум петдесет сантиметра над земята – поредният продукт на експериментите с кръстоски, целящи увеличение на добивите. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|