Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като



Pdf просмотр
страница56/127
Дата24.12.2023
Размер1.6 Mb.
#119719
ТипКнига
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   127
Пшеницата - Маскираният убиец
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
ТРОШАЧ НА КОСТИ

Хранителните режими на традиционните общества, които почиват върху ловуване, събиране на диви плодове и зеленчуци и консумиране на сравнително неутралните ядки и корени, представляват като краен ефект, хранене с алкална храна. Разбира се, целта на ловуващите и събиращите диви растения не е било регулацията на pH, a избягването на стрелите на някой нашественик или ужасите на гангрената. Така че вероятно киселинно-алкалната регулация не е играела главна роля за здравето и продължителността живота на примитивните хора, които рядко са преживявали над 35 години. Въпреки това обаче, хранителните навици на нашите предшественици са биохимичната основа на съвременната адаптация на човечеството към неговото хранене.
Преди около 10 000 години алакалният pH баланс в храната се измества в

киселинна посока поради навлизането на зърнените култури и особено на основната сред тях – пшеницата. Съвременната човешка храна, изобилстваща със „здравословните пълнозърнести храни“, но бедна откъм зеленчуци и плодове, е висококиселинна и предизвиква опасно за клетките състояние – ацидоза. С течение на годините ацидозата оказва своето неблагоприятно въздействие и върху костите.
Подобно на Федералния резерв, костите от черепа до опашната кост служат за хранилище, но не на пари, а на калциеви соли. Калцият, подобен на този в скалите и черупките на молюските, поддържа костите твърди и здрави. Калциевите соли в костите се намират в динамично равновесие с минералите в кръвта и тъканите и осигуряват готов източник на алкализиращ материал за справяне с киселинното предизвикателство.
Подобно на парите обаче, този запас не е безкраен.
Макар и да прекарваме първите си 18 години в растеж и изграждане на костната система, през останалата част от живота си ние я рушим. Процесът се регулира от телесното pH. Хроничната мека метаболитна ацидоза в резултат от храненето ни се влошава със стареенето: започва през младежките години и продължава до осмото десетилетие от живота ни. Киселинното pH извлича калциевия карбонат и калциевия фосфат от костната система, за да поддържа телесното pH около 7,4. Киселинната среда също така стимулира костнорезорбиращите клетки в костите, известни като остеокласти, да работят още по-активно и разтваряйки костната тъкан, да извличат от костите ценния калций.
Проблемът се появява, когато по навик включвате киселини в храната си, като след това неизбежно извличате калциевите запаси за неутрализиране на тези киселини. Макар и костите да съдържат голям запас от калций, той не е безкраен. В крайна сметка, те обедняват откъм калций и настъпва мека деминерализация – остеопения, силна деминерализация – остеопороза, крехкост на костите, и възникват фрактури. (Крехкостта на костите и остеопорозата обикновено вървят заедно, тъй като костната плътност и мускулната маса си взаимодействат успоредно.) Лошото е там, че вземането на калциеви добавки е точно толкова ефективно за възстановяването на съдържанието на калций в костите ви, колкото и хаотичното нахвърляне на няколко торби цимент и тухли в задния ви двор.
В крайна сметка една наситена изключително с киселини диета ще доведе до костни фрактури. Един впечатляващ анализ на световното разпространение на фрактурите на бедрената кост демонстрира стряскаща взаимовръзка: колкото е по-високо съотношението на поемания белтък от растения спрямо белтъка от животински продукти, толкова по-малко фрактури на бедрената кост възникват. Мащабът на различие е значителен. Докато съотношението 1:1 от приеманите растителни спрямо животински протеини или по-малко от него е било свързано с 200 фрактури на бедрена кост при 100 000 население, съотношението на приеманите растителни протеини и такива от животински произход между 2:1 и 5:1 демонстрира по-малко от 10 бедрени фрактури на
100 000 население – което представлява понижение, надхвърлящо 95 %. (При максималното приемане на растителен протеин, случаите на фрактура на бедрена кост на практика са изчезнали.)


Фрактурите, произтичащи от остеопороза, не са просто счупвания на костите, породени от падане по стълбите. Те също така могат да представляват и вертебрални фрактури от просто кихане, фрактура на бедрото от спъване в бордюра на тротоара, фрактура на китката, получена при натискане на някаква дръжка.
Следователно схемите на съвременното хранене пораждат хронична ацидоза, която на свой ред води до остеопороза, чупливост на костите и фрактури. На 50-годишна възраст
53,2 % от жените ги очаква вероятна фрактура, както и при 20,7 % от мъжете. Сравнете това с 10 % риск от рак на гърдата при 50-годишна жена и 2,6 % риск от рак на матката.
До неотдавна остеопорозата беше считана главно за заболяване, специфично за жените в менопауза, загубили костносъхраняващите ефекти на естрогена. Сега обаче става ясно, че понижаването на костната плътност започва години преди настъпването на менопаузата. В едно изследване на остеопорозата на канадския мултицентър (с 9400 участници) жените започнали да демонстрират понижаване на костната плътност в тазобедрената става, прешлените и дългата бедрена кост на 25-годишна възраст, със стръмно спадане, водещо до ускорена загуба на 40 години; мъжете демонстрират един не толкова изявен спад в началото на 40-те. На 70 години и нагоре се проявява нова фаза на ускорена костна загуба и при мъжете, и при жените. На 80-годишна възраст 97 % от жените страдат от остеопороза.
Така че дори и младежките години не ви гарантират защита срещу костна загуба. В действителност загубата на костна здравина е нещо закономерно при стареенето ни, което основно се дължи на хроничната слабоинтензивна ацидоза, която ние си създаваме чрез храненето.


Сподели с приятели:
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   127




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница