Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

провеждани без съвременни техники от рода на тестване за кръвна глюкоза и хемоглобин
A1c. Ако такива методи на тестове са били налични по онова време, аз вярвам, че непременно биха се появили резултати за подобрено състояние на диабетиците. Нашето време с лозунгите „намалете мазнините, яжте повече пълнозърнести храни“ ни кара да забравим уроците, научени от такива внимателни наблюдатели като Ослър и Бантинг.
Подобно на много уроци, идеята за ограничаване на въглехидратите при лечение на диабетици е урок, който се налага да бъде заучаван отново.
Аз наистина виждам светлина в дъното на тунела. Концепцията, че диабетът трябва да се разглежда като заболяване с непоносимост към въглехидратите, вече има почва сред медицинските среди.
Мнението, че диабетът представлява страничен продукт на непоносимост към въглехидратите, активно бива налагано от гласовити лекари и изследователи като д-р Ерик
Уестман от Дюкския университет; д-р Мери Вернън, бивш медицински директор на програмата за контрол върху теглото в университета в Канзас, последният президент на
Американското дружество на бариатрични лекари и плодовит изследовател д-р Джеф
Волек от университета в Кънектикът. Докторите Уестмън и Върнън съобщават например, че обикновено им се налага да намаляват дозата на инсулина 50 % първия ден, когато даденият пациент започне да намалява въглехидратите, за да избегне прекалено ниската кръвна захар. Д-р Волек и екипът му демонстрират многократно при хора и при животни, че рязкото понижение на консумацията на въглехидрати възвръща към нормално състояние резистентността към инсулина, колебанията на кръвната захар след хранене и висцералната мазнина.
Няколко изследвания, проведени през последното десетилетие, демонстрират, че намалената консумацията на въглехидрати води до понижаване на теглото и подобряване на кръвнозахарното ниво при диабетици. Едно от тези изследвания споменава за случай, при който въглехидратите са ограничени до 30 грама дневно и това довело до понижаване на теглото с 5 кг и на HbA1c (отразява средната кръвна глюкоза по време на предшестващите 60 до 90 дни) от 7,4 до 6,6 % в течение на една година. Едно изследване на диабетици със затлъстяване в университета „Темпъл“ показва, че понижението на въглехидратите до 21 грама дневно води до средно понижение с 1,6 кг тегло за 2 седмици, заедно с понижение на HbA1c от 7,3 до 6,8 % и 75 % подобрение на реакциите спрямо инсулина.
Д-р Уестман успешно е потвърдил онова, което много от нас са научили по време на клиничната си практика: буквалното премахване на въглехидратите, включително и
„доминиращите“ въглехидрати на „здравословните“ диети – пшеницата, не само подобрява контрола върху кръвната захар, но може и да премахне изцяло нуждата от инсулин и диабетични медикаменти при възрастните болни от диабет тип 2, което по същество е излекуване.
При едно от последните изследвания на Уестман, 84 пациенти с диабет и затлъстяване следват стриктна диета с ниско съдържание на въглехидрати – никаква пшеница, нишесте, захари, картофи, ориз или плодове, понижавайки консумацията на въглехидрати до 20 грама дневно (подобно на практиките на докторите Ослър и Бантинг от

началото на ХХ век). След шест месеца обиколката на кръста (която представлява репрезентативно изследване на висцералната мазнина) била намаляла с 13 см, триглицеридите – със 0,791 mmol/l, теглото – с 11 кг, а HbA1c бил спаднал от 8,8 до 7,3 %.
95 % от участниците в изследването успели да намалят противодиабетните медикаменти, като 25 % изобщо спряли медикацията, в това число и инсулина.
С други думи храненето, съгласно протокола на д-р Уестман, а не медикаментите, излекувало 25 % от участниците, които престанали да бъдат диабетици, или най-малкото контролът върху кръвната захар се подобрил достатъчно, за да могат пациентите да продължат лечението само с диета. Останалата част, макар и все още диабетици, са се радвали на по-добър контрол върху кръвната захар и понижена нужда от инсулин и други медикаменти.
Съвременните изследвания не дават доказателство за тази концепция: понижаването на консумираните въглехидрати подобрява поведението на кръвната захар, като с това понижава и тенденцията за диабет. Ако това предписание се спазва стриктно, възможно е елиминиране на противодиабетичните медикаменти за период не по-голям от 6 месеца. В някои случаи считам, че мога да нарека това излекуване, стига само излишните въглехидрати да не се намъкнат обратно в диетата. Нека повторя: ако има останали достатъчно здрави панкреатични бета-клетки, които не са били напълно съсипани от хронично високата кръвна захар, уврежданията в мастната обмяна и възпалението, при някои пациенти напълно е възможно, ако не и при повечето, пациентите с преддиабетно състояние и диабетиците да бъдат излекувани от състоянието си, нещо, което буквално никога не се случва при конвенционалните диети с ниско съдържание на мазнини като онези, препоръчвани от ААД.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: