Зърнените култури, такива като пшеницата, отговарят за 38 % от киселинния товар при средностатистическия американец, което е повече от достатъчно да наклони баланса в посока към киселинния диапазон.
Дори и при диети, в които калориите от продукти с животински произход са ограничени до 35 %, добавянето на пшенични продукти измества диетата от нетно-алкална към силно нетно-киселинна.
Един от начините за измерване на предизвиканата от киселините загуба на калций от костите е измерването на калция в урината. Едно изследване на университа в Торонто проучва ефекта от нарастващата консумация на съдържащия се в хляба глутен върху нивото на загуба на калций в урината. Повишеното приемане на глутен повишава загубата на калция чрез урината с едни невероятни 63 % заедно с увеличаването на маркерите за костна резорбция – т.е. кръвни маркери, обозначаващи отслабването на костта, което води до костни заболявания като остеопороза.
Така че,
какво става, когато консумирате значително количество месни продукти, но не успявате да балансирате киселинния товар с обилно количество алкални растителни продукти,
като спанак, зеле и зелени чушки? Възниква тежка киселинна метаболитна ситуация. Какво става, ако киселините, възникващи от
консумацията на месо, не бъдат контрабалансирани чрез алкални растения и pH се наклони още повече към киселинния диапазон чрез консумирането на зърнени продукти, като пшеница? Тогава вече ситуацията става наистина опасна. При този случай диетата рязко се измества в посока на богата на киселини.
Резултатът: хронично киселинно бреме и натоварване, което ерозира костната здравина.
Сподели с приятели: