„АКО ОБВИНЕНИЕТО НЕ ИЗДЪРЖИ, ТРЯБВА ДА ОПРАВДАЕТЕ

върху използването на пшеница при храненето си.

Глава 8 - Спад в киселинността: пшеницата – големият нарушител на
рН

Човешкото тяло представлява един съд със здраво контролирано pH. Само се отклонете нагоре или надолу от нормалната стойност на pH (7,4) само с 0,5 и вие сте... труп.
Киселинно-основното състояние на нашето тяло се регулира и поддържа фино много по-строго, отколкото федералният резерв регулира лихвеното сконто. Например острите бактериални инфекции могат да бъдат смъртоносни, тъй като инфекцията увеличава киселинните странични продукти, които превишават способността на организма да неутрализира това киселинно бреме. По подобен начин бъбречната недостатъчност води до здравословни усложнения поради влошената възможност на бъбреците да извеждат от тялото страничните киселинни продукти.
В ежедневния ни живот стойността на pH в тялото е постоянна – 7,4 благодарение на съществуващите сложни системи за контрол. Страничните продукти от метаболизма, такива като млечната киселина, представляват киселини. Киселините смъкват стойността на pH, което задейства една паническа реакция от тялото с цел да компенсира това явление. Тялото реагира, като изтегля материал от всички налични алкални източници, от бикарбоната в кръвния поток до алкалните калциеви соли, такива като калциев карбонат и калциевия фосфат в костите. Тъй като поддържането на нормално pH е от съдбоносно значение, тялото ще жертва здравето на костите, за да поддържа стабилно pH. В тази крупна система на задаване на приоритети, което представлява нашето тяло, нашите кости ще се превърнат в каша, преди pH да е в състояние да се отклони от нужната стойност.
Когато бъде постигнат един нетен алкален баланс, от това на костите и ставите ще им бъде добре.
Макар и крайните отклонения на pH и в едната, и в другата посока да са опасни, тялото ни се чувства по-добре при едно слабо отклонение към алкална среда. То е слабо изразимо и не се отразява в кръвното pH, но става очевидно при използването на такива методи, като измерването на киселинните и алкалните продукти в урината.
Киселините, които въздействат върху pH на тялото, могат също така да се промъкнат и през диетата. Съществуват очевидни диетични източници на киселина, такива като газираните води, съдържащи въглекисел газ. Някои газирани напитки като кока-кола съдържат също така и фосфорна киселина. Изключително силните киселинни въздействия на газираните напитки подлагат на изключително силно напрежение капацитета на тялото ви за неутрализиране на киселините. Непрекъснатото изтегляне на калция от костите например е свързано с петкратно увеличение на фрактурите при момичетата от средните училища, които консумират най-много газирани напитки.
Някои специални храни обаче не са толкова видими източници на киселини в тази

стриктно контролирана pH среда. Тялото трябва да предприеме някаква „буферна“ реакция, за да неутрализира киселината без значение на нейния източник. Съставът от храни на диетата определя дали крайният ефект е отклонение към киселинност или отклонение към алкалност.
Протеините от животински продукти представляват главното киселинногенериращо предизвикателство в човешката храна. Меса като пилешкото, печеното свинско и сандвичите с печено говеждо следователно представляват основен източник на киселина в една средностатистическа американска диета. Киселините, произлизащи от месата, такива като пикочна киселина и сярна киселина (същата като онази в акумулатора на колата ви и при киселинните дъждове), се налага да бъдат буферирани от тялото. Ферментиралият продукт от млечните жлези на кравите (сиренето) представлява друга група храни с висока киселинност, особено нискомаслените високобелтъчни сирена. Всяка храна, получена от животински източници, генерира присъствие на киселина, без значение дали храната е прясна, ферментирала, рядко срещана, добре приготвена, със или без специален сос.
Все пак животинските продукти може да не се окажат толкова опасни за баланса на pH, както изглежда на пръв поглед. Скорошни изследвания твърдят, че богатите на протеин меса притежават други ефекти, които частично неутрализират киселинния товар.
Животинският протеин оказва заякчаващо костите въздействие посредством стимулация на хормоналния инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1), който регулира растежа на костите и тяхната минерализация. („Инсулиноподобен“ се отнася за неговото сходство от структура като инсулина, но без подобно сходство на въздействие.) Крайният ефект на белтъците, произхождащи от животински продукти, въпреки техните киселинногенериращи свойства, представлява увеличаване на костната здравина. Децата, възрастните и старите хора, които увеличават приемането на белтък от месо, повишават съдържанието на калций в костите и подобряват индекса на костната плътност.
Зеленчуците и плодовете представляват доминиращите алкални храни в диетата.
Буквално всички храни от тази група по рафтовете в хладилника изместват pH в алкална посока. От кейл (вид зеле) до колраби (зелен алабаш) честата консумация на зеленчуци неутрализира киселинното бреме, произлизащо от животинските продукти.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: