Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
ПШЕНИЦАТА, ПЕРУКАТА И ЕДИН АВТОМОБИЛ С ГЮРУК
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| ПШЕНИЦАТА, ПЕРУКАТА И ЕДИН АВТОМОБИЛ С ГЮРУК Спомняте ли си Йотси? Той беше тиролският замръзнал човек, намерен погребан и мумифициран сред ледниците на италианските Алпи, съхранен от момента на смъртта му преди повече от 5000 години, приблизително 3300 г. пр. Хр. Макар и в стомашночревния тракт на Йотси да са били намерени останки от безквасен хляб от еднозърнест лимец, по-голямата част от съдържанието е представлявало месо и растения. Йотси е живял и умира 4700 години след като хората започват да включват зърнените култури, като устойчивия на студове лимец в храната си, но пшеницата остава относително дребна част от храната в културата на планинската среда, която той обитава. През по-голямата част от годината той се е занимавал главно с лов и събиране на диви растения. В действителност той вероятно е ловувал с лъка си, когато е посрещнал насилствената смърт от ръката на друг ловец и събирач на диви растения. Богатата на месо храна на ловците и събирачите на диви растения, такива като Йотси, са създавали едно значително киселинно натоварване. Следователно по-голямата консумация на месо при Йотси в сравнение с повечето съвременни хора (от 35 % до 55 % от калориите са набавяни от продукти с животински произход) означава повече по-големи обеми сярна и други органични киселини. Въпреки относително високата консумация на продукти от животински произход, изобилието от растения, които не са със зърнена природа, храните на тези племена от ловци и събирачи на диви растения са осигурявали големи количества алкализиращи калиеви соли, такива като калиев цитрат и калиев ацетат, които са балансирали киселинното натоварване. Алкалният характер на примитивните диети е бил от 6 до 9 пъти по-голям от този на съвременните диети поради високото съдържание на растителна храна. Това е довело до алкално pH на урината от 7,5 до 9 % в сравнение с типичния съвременен киселинен диапазон от 4,4 до 7,0 %. В един момент обаче пшеницата и другите зърнени култури стъпват на сцената и изместват баланса назад към киселинната част, процес, съпровождан от загуба на калций в костите. Относително скромната консумация на лимецова пшеница при Йотси вероятно е означавало, че храната му е оставала чисто алкална през по-голямата част от годината. Като контраст на това в нашия съвременен свят на изобилието, с неограничени запаси от евтини храни със съдържание на пшеница, предлагащи се на всеки ъгъл и на всяка маса, киселинното натоварване измества равновесието силно към нетната киселинност. Ако пшеницата и другите зърнени култури са отговорни за изместването на pH баланса към киселинната част на диапазона, какво ще стане, ако само премахнете пшеницата от съвременната храна и заместите изгубените калории с други растителни храни, такива като зеленчуци, плодове, бобови растения и ядки? Балансът се връща обратно в алкалния диапазон, което отговаря на стойностите на pH при начина на живот при ловците събирачи. Следователно пшеницата представлява големия разрушител. Това е лекомислената приятелка на мъжа в кризисната средна възраст, която разрушава щастливото и задружно до този момент семейство. Пшеницата измества диетата, при която е имало надежди да бъде в нетно-алкалния към нетно-киселинния диапазон, с което води до непрекъснато извличане на калций от костите. Конвенционалните решения за киселинната диета от „здравословни пълнозърнести храни“ и нейните причиняващи остеопороза ефекти са предписване на лекарства, такива като Fosamax и Boniva, агенти, за които се твърди, че понижавали риска от остеопорозни фрактури, особено тази на тазобедрената става. Пазарът на лекарства за остеопорозата вече е надвишил 10 милиарда годишно, сериозни пари дори за преситените стандарти на фармацевтичната индустрия. Веднъж след като пшеницата стъпи на сцената, добавяйки своите специфични разрушителни за здравето ефекти, тя бива прегърната от USDA, с което се осигуряват нови и изобилни възможности за печалба за големите фармацевтични компании. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|