лимитиращата аминокиселина е различна и това е причината, смесвайки отделните храни,
ние да избягваме дефицита. Ако лимитиращата аминокиселина в житото е една, то в просото е друга, а пък в бобовите - трета. Ако ги приемате комбинирано, така, както те поначало естествено се срещат в природата, недохранване няма. Нашите белтъчини се синтезират хармонично, ние сме жизнени, здрави и с нормално тегло. Ако изкуствено разделяме храните, например ако ядем боба отделно от хляба, ние слабеем и се недохранваме. Българинът в миналото, както и всички други традиционни култури винаги ги е съчетавали е избягвал по този начин дефицита. Никое животно не се храни с монокултури - напротив - ако една крава пасе само люцерна, тя се разболява и инстинктивно тогава търси другите билки и треви в ливадата, за да оздравее. Затова се казва, че
белтъчините се допълват. Ако изядете паница боб и от нея получите 70 g белтъчини, и ако отделно изядете шепа пшеница и от нея получите 30 g белтъчини, то ако ги изядете двете заедно,
комбинирани наедно хранене, ще получите не 100 g, а цели 130 д белтъчини В това е силата на природата.
От тези прости примери прозира и нашата човешка наивност тогава, когато, подведени от изкушението на кабинетни теории, започваме да се храним разделно, пренебрегвайки утвърденото от практиката на живота. Тогава наистина започваме да отслабваме, да се недохранваме, а оттам ида се разболяваме. Разделността" в храненето има съвсем друг смисъли него ще разгледаме отделно по-долу. Тук ще продължим, като кажем, чене само аминокиселините в белтъчините на храната ни се намират в определени пропорции помежду си, но и че самите белтъчини се намират в определени съотношения спрямо въглехидратите и мазнините в същата тази наша храна. Например на 30 g белтъчини отговарят 250 g въглехидрати и традиционните
култури инстинктивно ги съчетават в храната си точно така Това е още една илюстрация на факта, че природната храна е система, те. подреденост от съставки в точно определена
Сподели с приятели: |
