Тази книга не е ръководство за самолечение. Описаната в нея система на хранене можете да приложите след консултация с вашия лекар
физиология е предназначена за белтъчини от растителен произход
Изтегляне 1.35 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Нека обобщим казаното дотук за белтъчините Белтъчините са един от трите основни компонента в нашата храна наред с въглехидратите и мазнините. Теса изграждащият
- (пластичният) материална нашето тяло. От тях главно се състоят нашите клетки, тъкани и органи. От тях се състои, да не забравяме, и нашата имунна система, осигуряваща нашата
| физиология е предназначена за белтъчини от растителен произход, съдържащи се главно в семената, в това числов зърнените, ядките и не на последно място за нашата кухня - в бобовите. Нека обобщим казаното дотук за белтъчините Белтъчините са един от трите основни компонента в нашата храна наред с въглехидратите и мазнините. Теса изграждащият (пластичният) материална нашето тяло. От тях главно се състоят нашите клетки, тъкани и органи. От тях се състои, да не забравяме, и нашата имунна система, осигуряваща нашата биологична неприкосновеност. Като източник на белтъчини за човека природата е отредила растителните храни семената - в това число и зърнените, ядки и варива. Казахме също, че молекулата на белтъчините се изгражда от „тухличките" на аминокиселините, подредени подобно на мъниста от една пъстра огърлица. Техният реди пропорция е точно определен. Осем от всичките 22 аминокиселини човекът получава директно и само от храната, защото не може да ги синтезира от други източниците се наричат незаменими аминокиселини. Ако те липсват от храната, организмът си ги набавя от своите излишъци и резерви, включително и от своите отпадъци. Както казахме, това може да е спасително, когато той има нужда да се отърве от натрупаните в него отрови. Същото това обаче може ида разболява, ако в храната дълго време липсва необходимата пропорция от изграждащи вещества. В нашата практика всекидневно се натъкваме на хора, които, решили да водят здравословен начин на живот, започват да се хранят с плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб, зехтини ядки. Но вместо да стават жизнени, млади и красивите започват да развиват различни дефицити. Кожата става суха, започва да се лющи, ноктите се чупят, косата стои суха и губи своя блясък, почва да пада, зъбите се разрушават, зачестяват простудните заболявания, храносмилането се уврежда, жизненият тонус спада. По ирония на съдбата жените, решили да се подмладят и станали „вегетарианки", се оплакват, че целите вече са сбръчкани. Всичко това не е случайно. Това са симптомите главно на белтъчен дефицит. Но понеже в природата всичко е свързано, белтъчният www.spiralata.net 65 дефицит влече след себе си много и много други липси на важни за жизнената ни дейност вещества. И тогава инстинктът на живота, следвайки закона на махалото, ни препраща в другата крайност - булимията и преяждането с животински продукти - месо, яйца и млечни произведения. Тези пък, които въпреки всичко, твърдо решени на нокти" да удържат на своето „вегетарианство", обикновено налитат неистово на сладкиши - мед, шоколади и бонбони. С поредната доза чувство за вина, разбира се. За опитния лекар обаче това са класическите симптоми на белтъчен дефицити той е длъжен да разясни това на своя пациент. Още повече, че това е един порочен кръг - захарите в меда и сладкишите още повече дестабилизират хранителния баланс, защото консумират за своята интензивна обмяна много ензимни системи (а ензимите също са белтъчини, много витамини и минерали (включително и калций с развитието на остеопороза и кариеси Така белтъчният дефицит се задълбочава още повече и се превръща в полидефицит. Как да избегнем всичко това За да разберем простите закони на природата, достъпни за всеки от нас, и за да избегнем всичко това, което описахме, необходимо е да дадем още мъничко информация: Във всяка храна, една от осемте незаменими аминокиселини е в най-малко количество. Тя се нарича лимитираща аминокиселина, защото когато се храним с нея, тогава, когато тази аминокиселина се изчерпи в обмяната ни, белтъчните молекули, които се синтезират от аминокиселините в клетките ни, престават да се образуват. За да може да продължи белтъчната синтеза, организмът се принуждава да си достави тази липсваща вече в храната ни аминокиселина от собствените си тъкани. Както няколко пъти вече повторихме, това може да бъде лечебно, защото се изтеглят по този начин от организма ни отровите, които се стапят в обмяната, за да набавят липсващите аминокиселини. Когато за дълъг период от време обаче аминокиселинният състав в белтъчините на храната ни не е балансиран, това саморазграждане може да отиде твърде далеч ида се породят дефицити и даже дистрофия. Поради тази диалектика лечебното в един момент може да се окаже болестотворно в друг. Как е решила този проблем природата? Много просто. Защото в природата просто няма монохрани, понеже няма и монокултури. С други думи, не съществува единствено ливада, засадена само с пшеница, или само с царевица, или само с фасул. Това го прави само човекът (макар че и той в лицето на агрономите знае, чене трябва да засажда няколко поредни години една нива само с един вид култура, тъй като почвата се изтощава откъм едни вещества, а откъм други се пренасища. Природата не ни предлага само един вид растителни белтъчини. Напротив - там те постоянно са смесени. Когато едно животно се храни, то смесва заедно и житни култури, и ядки, и други семена и растения. Във всяка храна Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|