Техники за повишаване на самооценката


Техника 9 - „Действията говорят по – силно от думите”



страница9/19
Дата14.02.2023
Размер63.6 Kb.
#116600
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19
Техники за повишаване на самооценката
Техника 9 - „Действията говорят по – силно от думите”
В тази техника децата развиват способността да изразяват емоции и да ги тълкуват.


Необходими материали: Няма
Описание: Децата се разделят на групи по 5-6 и им се раздават листчета с написани емоции, като щастие, тъга, ярост, страх (в зависимост от възрастта). Водещият казва на децата да се престорят, че някой от групата има рожден ден. Всяка група трябва да разработи сценка, в която трябва да включат всички участници в партито, като могат да използват единствено емоцията, която им е зададена. Водещият дава 10-15 минути за подготовка и след това те представят постановката. След това останалите се опитват да разпознаят емоцията.
Забележки: Водещият може да модифицира техниката, като накара децата да предложат и други емоции и да измислят сценки без думи и за тях (Mosley&Sonnet, 2004).


Техника 10 – „Имена”
Основната цел на тази техника е самоактуализация и превенция на вербалния тормоз
Необходими материали: Списък с предложени звуци за подражание (глас); например, „току-що сте скочили в заледен басейн”, „затворени сте в много тясно пространство”, или току-що сте изяли горещ картоф. Необходима е и кърпа/препаска за очи.
Описание: Водещият започва играта със загряване, като подрежда децата в кръг и ги кара да си кажат имената възможно най-бързо. След това избира гласов звук от тези, които е приготвил, (може да е само с подражание), и ги подканва да го повторят. Може да се изпробва с няколко различни звука. След това водещият избира едно дете и му скрива очите с кърпа/препаска. Това дете (А) застава в центъра на кръга, докато останалите обикалят около него. Когато водещият каже „Стоп”, всички деца застават на едно място и детето в центъра на кръга трябва, без да вижда, да успее да хване едно от останалите деца и да го попита „Как се казвам”. Другото дете (Б) казва името на А, като в същото време А трябва да познае кой е Б. Ако отговорът е верен, децата си сменят местата и Б застава в центъра на кръга. Ако А сгреши името, остава в центъра със завързани очи и пробва с друго дете, докато познае. Играта завършва, като водещият инструктира децата да си изберат имена, които те биха искали, и ако има желаещи за подобна смяна, споделят това с останалите от групата.
Забележки: Преди децата да си изберат нови имена, водещият изяснява на останалите, че никакви негативни коментари или подигравки не са позволени в рамките на кръга. Би било добра идея да се направи кратка дискусия за измислянето на прякори и колко болезнено може да бъде за децата, ако те станат обект на подигравки и вербален тормоз (Mosley&Niwano, 2008).




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница