Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Тема 4: Просоциално морално мислене. Разбирането на Айзенберг
Изтегляне 164 Kb.
|
| Тема 4: Просоциално морално мислене. Разбирането на Айзенберг
Повечето от проучванията по темата за морала са фокусирани върху един аспект на моралността– този за забраната или за ориентирането към справедливост мислене. Според Айзенбърг не е задължително справедливостта да бъде в основата на моралните дилеми, така например те може да са породени от противоречието между алтруистичността и егоизма. В тази връзка изследователите започват проучвания за извеждане на развитието и вътрепните структури на това, което Айзенберг нарича просоциално морално мислене. Този тип морално мислене се отнася до контекста, в който законите, правилата и задълженията са минимални. Индивидът трябва да избере между задоволяване на нуждите и желаниеята на един индивид или друг такъв. Накратко просоциалното морално мислене включва ситуации, в които цената, която индивида заплаща при помагане на друг, е лична. Айзенберг предполага, че моделът на Колбърг е твърде ригиден. Тя предполага, че моралните аргументи на децата не са много предвидими, защото децата могат да разсъждават от няколко различни нива, а не само от едно ниво и да са способни да напредват единствено в него. Според модела на Айзенберг по-високите нива се срещат само при по-големи деца, но децата могат да използват всяко от предходните нива, на което са способни. Дете, което е способно на абстрактно разсъждение от по-високо ниво, не е задължително да го използва. Като резултат от множествените си проучвания Айзенберг създава теорията си относно стадиите в развитието на просоциалното морално мислене. Моделът на Айзенберг дава еднаква стойност на ориентираните към правосъдие и ориентираните към грижи морални мотиви. Шестте нива, които тя предлага са: Егоцентрични мотиви. На това ниво индивида е загрижен за последиците за самия него. Човек може да избере да помогне или да не помогне в зависимост от а) лични изгоди или загуби; б) очакването за реципрочност; в) ако се нуждае от другия или харесва или не харесва другия. Това ниво най-често е използвано от деца в доучилищна възраст или деца от началното училище. 2. Ориентирани към нуждите мотиви. Загрижеността за нуждите се показва, без заставане на чуждата позиция или емпатия, въпреки че може да има конфликт със собствените нужди. Някой деца в доучилищна възраст и много деца в училищна възраст използват този начин на разсъждение. 3. Стереотипи и / или ориентирани към одобрение мотиви. Това ниво включва стереотипните идеи за добри/лоши хора и добро / лошо поведение и желанието да си спечелиш одобрение. Това ниво се използва от някои деца в училищна възраст и от юношите. 4. Емпатийни мотиви. Индивидът може да използва заставането на чужда позиция, емпатия и признаването на човечността на другия. Налице е осъзнаване на емоционалните последствия от помагането (да се чувстваш добър) или от не помагането (да се чувстваш виновен). Това е обичайното ниво за някои от големите деца в училищна възраст и за много юноши. 5. Отчасти интернализирани принципи. Основанията за действията включват интернализирани ценности (например загриженост за правата на другите). Идеите не са ясно осмислени или силно застъпени. Това е обичайно ниво за някои от юношите и за възрастните. 5. Силно интернализирани принципи. Основанията за действията се основават на силно застъпени интернализирани принципи (например искане за подобряване на обществото, вяра в равенството на всички). Емоционалните последствия включват себеуважение и живеене според собствените ценности. Тази форма на разсъждение е рядкост. Изтегляне 164 Kb. Сподели с приятели:
|